Dec 18
Отворено писмо на председателя на СБХ Любен Генов по повод новото лого на България PDF Печат Е-поща
Автор: artnovini.com   
Четвъртък, 31 Януари 2013г. 14:00ч.

Снимка: © artnovini.comСОФИЯ. Председателят на Съюза на българските художници (СБХ) Любен Генов изпрати Отворено писмо до президента на Република България Росен Плевнелиев и до министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, в което се изразява официалното становище и позицията на Съюза по повод представеното ново туристическо лого на България. Предлагаме на вашето внимание пълния текст на писмото, както и Становище на секция „Графичен дизайн“ към СБХ относно „Туристически бранд „България”:

ОТВОРЕНО ПИСМО

До
Г-н Росен Плевнелиев
Президент на Република България

Копие: Г-н Делян Добрев
Министър на икономиката, енергетиката и туризма

В писмото, членовете на СБХ, изразяват своето аргументирано отрицателно отношение към художествените качества на новото туристическо лого на България. Факсимиле: СБХУважаеми господин Президент,

Наскоро на българската общественост чрез медиите бе представен нов запазен знак на България като туристическа дестинация. Не закъсня и вълната от негативно отношение към така наречения нов туристически бранд „България”. Неодобрение бе изразено както от специалисти в сферата на графичния дизайн и рекламата, така и от най-различни професионални и непрофесионални среди.

Във връзка с гореказаното, в качеството си на председател на Съюза на българските художници, се обръщам към Вас с настоящото открито писмо, за да Ви запозная с официалното становище и позицията на нашата творческа организация.

По повод представеното ново туристическо лого на България до ръководството на Съюза на българските художници бяха изпратени: писмо до председателя на УС на СБХ от името на секциите „Графичен дизайн”, „Рекламен дизайн” и „Дизайн”, подписано от техните секретари, и становище на секция „Графичен дизайн” към СБХ относно туристически бранд „България”. И в двата документа, копия от които прилагам, обосновано и недвусмислено е изразено отрицателното отношение на професионалната художествена общност към новия знак на България. Цитирам:

„Ние, художниците от секция Рекламен дизайн”, секция Графичен дизайн” и секция „Дизайн” към СБХ, изразяваме категоричното си възмущение и несъгласие с крайния визуален продукт, наречен „Туристическо лого на България”, част от проекта „Бранд България“. Представените компоненти в семиотичен, композиционен, пластичен, цветови и идеен план не подпомагат високоотговорната и представителна функция, която графиката трябва да излъчва. Към съществените недостатъци причисляваме и типографското решение, неотговарящо на ценностите в българската кирилица. Разработените допълнителни подварианти на логото не спомагат за ясна, характерна и запомняща се българска визия, а напротив - затвърждават неговото посредствено излъчване.

Всички ние заявяваме твърдата си позиция, че налагането на новото туристическо лого е в ущърб на националната графична идентичност, както и на културните, естетическите и академичните норми и ценности, завещани от традицията на българската приложна графика и дизайн...

В България има знакови професионални организации и сдружения като Съюза на българските художници, Асоциация за реклама и дизайн, Камара на дизайнерите в България, както и висши учебни заведения, развиващи материята дизайн - Национална художествена академия, НБУ, ТУ и др. Фактът, че не е направен дори опит да се вземе мнение от която и да е от тези организации, говори колко са загрижени българските чиновници за имиджа на страната ни...

Добавям и извадки от становището на секция Графичен дизайн:

„...Естетическите, композиционни, пластични, цветови и идейни характеристики на графичния знак (лого) носят съществени недостатъци. Шрифтовото (типографско) решение за съжаление притежава не по-малко проблеми.

Логото в своята същност е синтез. В световната и българска практика има безброй стойностни примери за изработване на съвършени графични образи. За съжаление в стремежа за „модерност днешните автори избягват тези естетически зависимости и използват средства, които са претенциозни, но не притежават графична функция. Ефектът е висока претенция без покритие...

...Самият графичен подход е доста посредствен. Изображенията не носят характерен (запомнящ се) образ. Силуетът е объркан и неясен. При намаление или отдалечаване всичко се слива в нечетима визуална каша.

Всички елементи в логото са характерни поне за половината туристически държави в света... В този смисъл логото не носи директна асоциация за България - не изпълнява предназначението си.

...Такова количество цветове са допустими в едно лого при определени обстоятелства. Но в случая те са неясни и някои са доста близки като стойност.

... Шрифтът е претенциозен и тромав. Той подсилва бъбривостта на знака и цялото лого става още по-неясно и натоварващо.

В заключение, това лого може да е адекватно на посредствената визуална среда в България, но чрез своята антиестетика не се очаква положителен ефект и подсъзнателен рефлекс в зрителя.

Може да се определи като некомпетентно и посредствено...”

Уважаеми господин Президент,

Фактът, че новото туристическо лого на България не харесва на мен или на който и да било друг гражданин на нашата република, не считам в случая за особено важен. Това, което буди тревога и недоволство в нашата творческа организация, е, че за пореден път ставаме свидетели на неуважение, подценяване и пренебрежение към професионалния авторитет на една значима художествена общност, категорично доказала своя артистичен талант и способности. Странно е точно в Съюза на българските художници да не постъпи информация за провеждане на конкурс за създаването на това лого, при положение че едни от най-добрите художници специалисти в сферата на графичния дизайн в България почти без изключение са членове именно на СБХ. Всъщност, сам по себе си проблемът не би бил толкова голям, ако не рефлектираше директно и очевидно в качеството на художествен продукт от национално и международно значение.

Господин Президент,

С цялото си почитание и респект към институцията и лично към Вас от името на Съюза на българските художници се чувствам длъжен и си позволявам чрез това открито писмо да изразя нашето аргументирано отрицателно отношение към художествените качества на представеното ни ново туристическо лого на България и да заявя на най-високо ниво категоричното ни неодобрение. Уви, твърде късно имаме „възможност” да сме „участници” в темата, а за съжаление огромният ресурс на истинския български талант отново остава неизползван, и то за сметка на качеството.

Приложение: съгласно текста

С уважение,

Председател на СБХ:

(Любен Генов)

* * *

altСтановище на секция „Графичен дизайн“ към Съюза на българските художници:

Относно „Туристически бранд „България

Винаги е неприятно да се коментират такъв вид графични продукти. Вероятно във философски план това лого би могло да изпълнява своята функция в известна степен. Естетическите, композиционни, пластични, цветови и идейни характеристики на графичния знак (лого) носят обаче съществени недостатъци. Шрифтовото (типографско) решение за съжаление притежава не по-малко проблеми.

Логото в своята същност е синтез. В световната и българска практика има безброй стойностни примери за изработване на съвършени графични образи. За съжаление в стремежа за „модерност“ днешните автори избягват тези естетически зависимости и използват средства, които са претенциозни, но не притежават графична функция.

Становището на секции „Графичен дизайн”, „Рекламен дизайн” и „Дизайн” към СБХ към художническата организация относно „Туристически бранд „България”. Факсимиле: СБХЕфектът е висока претенция без покритие.

Образът

В логото са вградени множество образи — вода (може би море), слънце (прилича на кайсия, запетайка...), листо, роза (напомняща много на едно партийно лого), чадър-детелина, планина (...), капка, пясък... Принципът на този подход предполага въпроса защо не са сложени реки, минерални извори и т.н. Всеки един от тези образи самостоятелно би могъл да се превърне в знак при добър креативен подход.

Формата

Самият графичен подход е доста посредствен. Изображенията не носоят характерен (запонящ се) образ. Силуетът е объркан и неясен. При намаление или отдалечаване всичко се слива в нечетима визуална каша.

Идеята

Всички елементи в логото са характерни поне за половината туристически държави в света. За съжаление могат да се намерят множество подобни лога за други държави, автобусни фирми, хотели и др... В този смисъл логото не носи директна асоциация за България — не изпълнява предназначението си.

Цветът

Такова количество цветове са допустими в едно лого при определени обстоятелства. Но в случая те са неясни и някои са доста близки като стойност.

Шрифтът

Тук сферата е доста специфична. Шрифтът е претенциозен и тромав. Той подсилва бъбривостта на знака и цялото лого става още по-неясно и натоварващо.

В заключение, това лого може да е адекватно на посредствената визуална среда в България, но чрез своята антиестетика не очакваме положителен ефект и подсъзнателен рефлекс в зрителя.

Може да се определи като некомпетентно и посредствено.

За да е обективен, в този коментар липсва анализ на естетическите стойности, тъй като те подлежат на индивидуално възприятие и вкус.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Четвъртък, 31 Януари 2013г. 14:40ч.