Няколко дискусионни идеи за проекта „Идея за дом” на СБХ… (част 2) Печат
Автор: artnovini.com   
Понеделник, 18 Февруари 2013г. 09:49ч.

В проекта „Идея за дом” присъстваха препратки и към драматичната история около истинския дом на СБХ на ул. „Шипка” 6, до чиято разумна развръзка се стигна неотдавна. Снимка: © artnovini.comСОФИЯ. В края на 2012 г. - от 12 ноември до 31 декември - в няколко различни пространства на столицата, Съюзът на българските художници (СБХ) проведе изложбата „Идея за дом”, посветена на 80-годишнината от създаването на Съюза на дружествата на художниците в България (СДХБ). Проектът представи девет експозици: „Огън” с куратор Станислав Памукчиев; „Вода и светлина” - Андрей Даниел и Олимпия Николова; „Камък и дърво” - Иво Бистрички; „Хляб” - Весела Радоева; „Любов” - Мария Василева; „Играчки” - Божидар Бояджиев; „Библиотека” - Петер Цанев; „Работилница” - Филип Зидаров; и „Комуникации” - Йово Панчев.

С любезното съдействие на СБХ, продължаваме публикуването на стенограмата от дискусията по повод проекта „Идея за дом” (към част 1), която се проведе на 13 декември м.г. в залата на IV етаж в галерията на ул. „Шипка” 6...


Изложбите на СБХ и актуалността на изкуството

Автор: Владия МИХАЙЛОВА

Проектът „Идея за дом” на Съюза на българските художници включва девет изложби, които виждаме в залите на сградата на „Шипка” 6 и в други изложбени пространства в София (галериите „Райко Алексиев”, „Индустриална”, „София прес”, „Дебют”, „Академия”, „Виваком артхол”). „Идея за дом” отбелязва 80-ата годишнина от дружествения живот в България и от анонса към събитието разбираме, че то цели да надникне в „различните етажи” (на СБХ) и „да представи пред обществото една моментна снимка на неговите обитатели, такива, каквито те са сега.” Това, разбира се, е смела идея както по мащаба си, така и в стремежа да формира специфична публичност. Самият факт, че ние сме поканени тук със задачата да направим доклади, допълнително ме убеждава в решимостта на съюза както да представи себе си, така и да бъде видян. Веднага ще кажа, че за мен най-интересният въпрос, който изложбите поставят, е отвореният въпрос за актуалността на изкуството - визията, която СБХ има за това кое или какво е актуално изкуство. Това ще бъде и перспективата, в която ще разгледам проекта „Идея за дом”.

Да се върнем към четенето на анонсите, в които са заявени целите на изложбите. Ето какво пише в основното прессъобщение - целта на проекта е да представи по „един съвременен начин разнообразната художествена продукция на най-голямата творческа организация в България”. Продължавайки напред в четенето на текстовете към отделните изложби, ще цитирам и финалното изречение от изложбата „Комуникации” - „С тази изложба се рамкира въпросът кой е актуалният език в изкуството”. Така заявените цели се допълват от факта, че около 80% от работите, включени във всичките девет изложби, датират от 2011-2012 г. Показването на непосредствено направени (най-актуални) творби говори колко важна за проекта е темата за актуалността. Чрез изложбите СБХ не се опитва да извърши препрочит на себе си (тук изключвам частично изложбата „Огън”, курирана от Станислав Памукчиев) - съюзът не показва архиви, не се стреми да „конструира” история, но да представи своята гледна точка за изкуството тук и сега.

Един от аспектите, които изследва изложбата „Играчки” (куратор Божидар Бояджиев), e играта като форма на взаимоотношение между човека и околната среда. Снимка: © sbhart.comКаква обаче е представата за актуалността в изкуството на СБХ? Оставяйки този въпрос отворен в началото, ще го развия в няколко посоки. Целта ми е спрямо него да поставя някакви репери и критерии и съобразно тях да мотивирам собствената си критическа позиция към изложбата.

Ще развия въпроса в няколко посоки, които се отнасят както до смисъла на изложбите, така и до чисто практически въпроси по тяхното изпълнение и представяне. Започвам от второто към първото: професионални параметри на изложбите; кураторски подходи; произведение; представа за изкуство. С последното имам предвид представата за това как изглежда (какво е) актуалното изкуство в общия проект на СБХ, какви противоречия има и какви въпроси поставя.

Професионални параметри на изложбите

Как се прави изложба е въпрос, който на нашата сцена все още е отворен. Това личи най-вече в критериите, които се прилагат за оценка на едно или друго събитие. В езика на критиката те все още често остават неясни. Една бърза историческа равносметка би отпратила актуализирането на този въпрос към началото на 90-те, когато започват редица не само художествени и естетически, но и политически, икономически и социални трансформации на художественото поле. Най-обобщено казано, постепенно започва да се променя практиката на общите изложби и изложбите прегледи и се върви към много по-голяма хетерогенност на изложбения живот. Това се случва на две нива. От една страна, преосмисля се самото изложбено пространство и комуникацията със зрителя и, от друга, променят се действащите лица, инициаторите на събития. Второто е свързано преди всичко с ролята на куратора, за която ще говоря по-нататък.

Трябва ли да се следват външни модели или напротив, да се развива „тукашната” (каквото и да значи това) практика? Какво си струва да променим и какво да оставим? Има ли професионален критерий (критерии), около който можем да се консолидираме и да възприемем като инструмент за оценка на едно или друго събитие? Липсата на ясни, споделени в публичното пространство отговори на тези въпроси, както и разнообразните все още практики на институциите (включително и на самия СБХ) създават ситуация, в която всяка практика стои като модел за самата себе си. Тук говорим за принципа „аз правя така и настоявам, че именно така се прави”.

Имайки предвид тази особеност на средата, ще посоча какво точно разбирам под „професионални параметри” на изложбите, като същевременно ги използвам за репери за оценка. На първо място това е начинът на представяне на работите в пространството - от дребни на пръв поглед елементи като етикети, заглавия на работите, текстове на български и английски и т.н. (в някои случаи дори правопис!), до начин на експониране, медия и интегритет на работата в пространственото решение на изложбата. На второ място, ще се занимая с кураторските концепции. На базата на всички тези репери изложбите, включени в проекта „Идея за дом”, са доста неравностойни. Например: ако зрителят се движи от първия към последния етаж на сградата на СБХ, кураторските текстове и обосновка на изложбите намаляват, етикетите от двуезични стават едноезични. Има места, където не са посочени дори годините на работите. Двуезичната комуникация на български и на английски, която предполага по-широка публика, също не е изпълнена докрай. Конструктивен въпрос тук би бил кой задава „формалните” параметри на изложбата, дали кураторите или самата организация? Явно, в проекта, тази отговорност изцяло е оставена на кураторите, като по този начин самата комуникация на отделните изложби става „субективна”. Тя зависи от визията и количеството положени усилия на всеки отделен куратор. Чисто кураторски ход на комуникиране на изложбата са например шатрите за рисуване за деца в изложбата „Вода и светлина” на Андрей Даниел и Олимпия Николова. За разлика от други изложби като „Библиотека” на Петер Цанев, където не-комуникативността на изложбата е издигната в лозунг и превърната в цел сама по себе си. В една от основните работи в нея, видеото на Красимир Добрев „От името на автора и произведението” (2012), в самия авторски текст се казва: „Затова на зрителя трябва да му бъде отнета илюзорната роля, в която да доумява или недоумява, за да предизвика въпроси като: „Този сега какво иска да каже с тази простотия?” / „Авторът и произведението смятат, че на зрителя трябва да се отделя все по-малко внимание.” Самата изложба сякаш застава зад това твърдение на конкретния автор. В нея има множество текстове за сметка на малко показани работи и неовладяно изложбено пространство. Зрителят наистина се чувства отблъснат.

Липсата на единен модел при извеждането на изложбите, дори и в чисто практическите аспекти и детайли, създава базисно усещане за неединство и раздробеност на събитието като цяло. Това усещане се задълбочава и от разнообразието на кураторските подходи, което се заключава не само в индивидуалността на концепциите (нещо, което би било положително при всички случаи), но в самото разбиране за ролята на куратора.

„Любов” (куратор Мария Василева) разсъждава по темата за ключовото място на любовта като обединяващ елемент между физическите измерения и духовните проекции. Снимка: © Николай Цинцарски/© sbhart.comКураторски подходи

Липсата на единство на моделите на комуникиране на изложбата дори на нивото на „формалните” (чисто административни) професионални параметри поставя не само акцента, но и отговорността върху отделните кураторски решения и подходи. Тук, отново ще посоча, става въпрос не само за т.нар. кураторска концепция, но и за това как в отделните избори и начини на организиране на изложбите се съдържат различни визии за ролята на куратора. Разнообразието отново е голямо - колкото изложби, толкова и визии. Ще се опитам да дам кратка тяхна обосновка:

- Пърформативен куратор (в изложбата „Работилница”): Причина за това е не само че на самото откриване имаше пърформанс на Дойчин Русев, но и че водещият мотив на изложбата бе свързан с интереса на куратора към „кинетичното изкуство”. Работите бяха представени с оглед на отношенията между обект и движение, но не бе търсена някаква ясна връзка с естетиката на кинетичното изкуство или извеждане на съвременна интерпретация на този специфичен език. Важно беше сякаш поставянето на работите, в което имаше и сценичен елемент;

- Естетически куратор (в изложбата „Играчки”): В изложбата в галерия „Академия” имаше силен обединяващ момент, който се съдържаше както в интерпретацията на темата, така и в естетиката на работите. За мен тя бе свързана преди всичко с интереса към намерения обект (found object) или материал (found footage) - както в случая с работата на Лазар Лютаков - който претърпява различни художествени трансформации. Отнасяйки се към този специфичен подход в изкуството, линията, която можеше да се проследи в изложбата, бе тази на естетизацията. Това ще рече, че акцентът (на изложбата като цяло, не на всяка отделна работа) бе върху намерения обект/материал, който придобива художественост. В изложбата като цяло ставаше по-малко въпрос за архив или процес, колкото за тази специфична трансформация;

- Аналитичен куратор (в изложбата „Любов”): Изложбата бе една от тези, които имат ясно заявена кураторска концепция и интерес. Тя разгръщаше темата за любовта по многоаспектен начин в пространството, който не бе ограничен от определена естетика. Изложбата включваше доста разнообразни като художествен език произведения с обединяващия стремеж да се покаже различен тип проблематика и да ни се представят изненадващи гледни точки;

- Кураторът като портал (в изложбата „Комуникации”): Основно при подбора на произведения, които да бъдат показани, бе идеята за минималната селекция. Резултатът от това беше разнородността на работите, като техника, мащаб, материал, интерес и дори „визии” за изкуство. Нямаше единна комуникация, а самата идея за комуникативността на изкуството бе сякаш заключена до концепцията за това, че всеки език би могъл да се възприеме художествено;

- Художествен куратор (в изложбата „Огън”): Това бе единствената изложба от всички, в които имаше съзнателно търсене на „исторически” хоризонт, като в случая това бе по-скоро развиващ се през времето „естетически” хоризонт. В изложбата бяха включени работи като „Огън” на Светлин Русев от 1984 г., „Жена със свещ” на Вера Недкова от 1964 г., както и две работи на Петър Дочев от 2002 г. Същевременно с това водещи на визуално ниво акценти в изложбата бяха формата на кръга и доминирането на червения цвят, без обаче това да пречи на разнообразието на показаните работи. На мен би ми било любопитно да видя още по-разгърната в исторически план изложба в тази посока;

- Кураторът авангардист (в изложбата „Библиотека”): Водещо в тази изложба бе опитът да се следва определена теза. Най-кратко тя може да бъде определена като антиестетическа и същевременно като авангардна, доколкото по начина си на представяне е свързана с концепциите на авангардните движения в началото на XX век, които представят радикални визии за изкуството. Те често са свързани с отричане на художествената традиция и представяне на цялостна/манифестна визия за изкуство. В случая изложбата се стремеше да проблеметизира по „радикален” начин връзката между информация и изкуство. Текстовете обаче бяха сякаш много по-силни от показаните произведения, всяко едно от които се основаваше на познати вече образци;

- Кураторът като селекционер (в изложбата „Хляб”): В изложбата имаше два типа селекции, като те се основаваха на различни, но по-скоро формални принципи - образът на хляба и идеята за семейството/поколението;

- Кураторът като поет/мислител (в изложбата „Камък и дърво”): В самата изложба имаше леко изместване на фокуса. То бе свързано и с дисбаланс на представянето и „художественото” присъствие на работите. Доминираше темата за Марс, интерпретирана в работите на куратора на изложбата, които също бяха част от изложбата;

- Кураторът като художник (в изложбата „Вода и светлина”): Акцентът бе върху фигурата на художника и акта на сътворение, макар и това да бе само един елемент от кураторската концепция. Изложбата отново бе изградена на естетически принципи, които в случая се отнасяха както до подбора на работи, така и до спецификите на материала. Включването на работи, изпълнени в стъкло (и експонирането им до прозореца), бе особено интересно.

На базата на това разнообразие бихме могли да заключим, че много по-важен за изложбите бе артистизмът на тяхното представяне, отколкото професионалната кураторска работа, свързана с анализ на определен проблем, ясно заявяване на целите и най-вече комуникирането на произведенията. Отсъства единен критерий и споделена представа за ролята на куратора. От латински „куратор” означава „грижа се за”. Този тип роля, ако се обърнем към популярен източник като „Уикипедия”, предполага работа както по организацията, така и по интерпретацията на културното наследство. Като практика курирането се налага през 60-70-те години и постепенно от дейност, свързана с преосмислянето на изложбените практики и съществуващите (исторически/естетически) перспективи на показване на изкуство се превръща в професионална дейност на различни нива. Ролята на куратора е медиираща. Тя варира спрямо конкретни обстоятелства, но е базисно насочена към комуникативността на произведенията в изложбеното и публичното пространство. В България кураторът е роля, появила се през 90-те, която все още предизвиква различни реакции, най-малкото заради базисно идеологическата си функция, която променя представата както за самодостатъчността на твореца, така и за това, кой определя/създава пространства и визии за изкуство, коя е властовата/легитимационна фигура. Липсата на консолидиран отговор или позиция по тези въпроси личи в разнообразието на интерпретациите на самата роля на куратора в проекта „Идея за дом”.

Основа, дъно, схема, материал, позиция, хрумване, рисунка..., или „Камък и дърво” (куратор Иво Бистрички). Снимка: © sbhart.comПроизведение. Представа за изкуство

Още в самото начало посочих, че работите в изложбите в огромната си част бяха произведения, датиращи от последните една-две години. Неединността обаче, която виждаме на всички други нива в цялостния проект, присъстваше и във връзка с тях. Похвално е, че съюзът съзнателно се стремеше да представи разнообразие от художествени езици, като включи и нови медии извън познатите живопис, скулптура, графика и т.н. Посредством това решение изложбата допълнително акцентира върху съвременността и адекватните на днешния ден практики на показване на изкуство. Трябва да отбележим обаче, че не навсякъде начините на експониране на произведенията в изложбеното пространство, на вписването им в общата рамка (естетическа или концептуална) и на комуникирането им бяха напълно удачни или издържани. Общото впечатление е, че сред всички изложби има работи, които особено се запомнят, и други, които просто изчезват от паметта. Въпросът защо една или друга работа е включена в една или друга изложба на моменти сякаш бе оставен без отговор. По-важна от това бе обаче липсата на ясен отговор на въпроса какво е изкуството тук и сега според СБХ, който, директно или не, самият проект си поставяше. Явно е, че редица от процесите на промяна на художествения език и практиките на изкуство, които у нас започват в края на 80-те и началото на 90-те, бяха отразени в самото организиране, менажиране и отвореност на събитието. Явно е обаче, че и базисни въпроси като това, към какво водят тези процеси и създават ли (и какви) нови критерии за изкуство, остават все още нерешени. От тази гледна точка проектът „Идея за дом” остава до голяма степен затворен в дома - Съюз на българските художници. Той отмерва движение напред спрямо темпото и проблемите на самата институция. Може да се каже, че е проект много повече за СБХ, отколкото за широкия зрител, доколкото извън стените на съюза много от проблемите, за които ставаше въпрос, са интегрирани в практиките на изкуството в съвременността. На мен би ми била любопитна посоката на развитие след „Идея за дом”, надявайки се, че проектът ще бъде устойчива крачка напред във вътрешния живот на институцията.

* * *

Димитър ГРОЗДАНОВ:

Всяко твърдение съдържа в себе си ограничения. По повод твърденията на Владия, че изложбата „Комуникации” е далече от желанието да се хареса на публиката, има работи там, които са дори флирт с модните тенденции и с т.нар. публика, която би искала да ги купи (Марина Маринова, Елена Панайотова). Аз мисля, че ако има много интересна черта в целия конгломерат, наречен „Идея за дом”, е че изложбите са пълни с противоречия. И по тази причина смятам, че наистина едно такова явление като тази изложба, както и всяко художествено произведение, трудно могат да се резюмират, да се разкажат дори от този, който използва техния език. Затова, използвайки този форум, на който трябва да спорим - трябва преди всичко да се стараем да следваме езика на това, което гледаме, да го опознаем. Аз помня стари спорове със Станислав Памукчиев и със Свилен Блажев по отношение на т.нар. български информел, който тръгна точно от един готов език и който по-късно намери свой смисъл, за разлика от европейския информел, който от самото начало изтъкваше смисъла от езика. Аз съм свидетел на обсъждания и откривания на изложби от 70-те години на миналия век. Дори си спомням обсъждането на изложбата „Голо тяло” (1987), на което присъстваха над 200 души, на което имаше много остри дискусии и много публика извън професионалната. Истината е, че на откриването на тази изложба присъстваха няколкостотин души. Мисълта ми е, че посещаемостта не зависи толкова от съюза, колкото от това, което се показваше преди и се показва сега. Трябва да отдадем нужното на качествата на отделните автори, на тяхната индивидуалност - художници в центъра на събитията от последните десетилетия.

И аз задавам такъв въпрос: бихме ли могли на тази изложба, на която присъстват неща, които са планирани, дирижирани, концептирани, да си позволим да ги разглеждаме и от друга гледна точка. Целта на една част от кураторските усилия в случая беше точно това - да провокират. Дори в тази зала, в която сега се намираме (бел. ред.: изложбата „Хляб”), се разглежда последователността на поколенията в едно противопоставяне, в драматизма, който личи в приемствеността между поколенията. Дали тази приемственост е разгледана само в контекста на българското изкуство, или би придобила друг смисъл на поведение в контекста на балканското? Бих посъветвал тези, които имат възможност, да видят изложбата „Съвременно сръбско изкуство от 90-те години на XX век”. Аналогиите с тази изложба, с това, което става у нас по същото време или малко по-късно, или малко по-рано, са достатъчно големи и достатъчно натрапчиви, за да се види смисълът и връзките между България и Сърбия в изкуството. Това са въпроси, които са много важни и които тази изложба по някакъв начин видимо поставя. Не случайно Татяна Димитрова, като историк, е поканена да интерпертира съвременно изкуство. Защото, разглеждайки съвременното изкуство с познание за традициите, е един проблем, който е много съществен за нас. Ние сме сякаш откъснати от това, което става наоколо, а явленията са много свързани.

(Следва)

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Понеделник, 18 Февруари 2013г. 10:08ч.