Как не изписаха веждите на българските художници, а им... Печат
Автор: Жадомир Жур на Лист   
Четвъртък, 21 Март 2013г. 08:29ч.

Фрагмент от картината „Сатурн (Кронос) изяжда един от синовете си” от  Петер Паул Рубенс (1577-1640). Снимка: © Prado Museum На 13 март 2013 г., бившето ръководство на МК безочливо вдигна 5 пъти таксата за износ на „едно художествено произведение”.

СОФИЯ. Резил (тур. rezil - срам, посрамяване)! С тази звучно-резлива чуждица може да се определи последният работен ден от противоречивата и съмнително естетична почти 44-месечна дейност на родното Министерство на културата (МК; вече може и - МъКа). В тринадесетия ден на март, скулпторът-министър, поднесе на своите колеги най-неочаквана изненада, като тихомълком и безпардонно вдигна 5 пъти (500%) безсмислената такса за износ на „едно художествено произведение”. И по този начин, т.нар. „баща” на т.нар. „български Лувър”, доказа нагледно, че никога не късно да станеш за кашмер (тур. kişmer - срам, присмех, подигравка).

Досегашната такса, която беше 3 лв., стана 15 лв.!!! И всичко това въз основа на Указания на Министерство на културата  с Изх. №45-00-70/2013г. таксата за издаване на документи се променя в съответствие с Тарифата за таксите, които събират музеите, Националният институт за недвижимо културно наследство и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” за извършване на услуги и за издаване на документи и дубликати, одобрена с ПМС № 290/02.10.2011г.:
- за едно художествено произведение - 15 лв.;
- за група от художествени произведения със сходни характеристики, включително монети и монетовидни предмети - 50 лв.;
- за колекция от художествени произведения - 100 лв.

Цитат от сайта на Националната художествена галерия.

Някъде около 2006-2007 г. по т.нар. обществена тв вървеше едно предаване, което доколкото си спомням се наричаше „100 въпроса за ЕС” - или нещо подобно. Тогава, пишещият тези редове, наивно изпрати запитване за дейността на Комисията за износ на художествени произведения и за необходимостта от нея в контекста на приемането ни в Европейския съюз. Това питане беше продиктувано от факта, че в Договора за създаване на Европейската общност (Договор за ЕО) пише следното: „...Свободното движение на стоки е осигурено чрез премахването на митата и количествените ограничения, а също и чрез забраната на мерките с ефект, равностоен на мито или количествени ограничения. Принципът на взаимното признаване, премахването на физическите и техническите бариери и стандартизацията бяха добавени, за да подкрепят доизграждането на вътрешния пазар...” А в подкрепа на тези думи, текст, публикуван в Европейския портал за професионална мобилност, добронамерено поясняваше: „...Стимулирането на мобилността и взаимният обмен представляват един надежден „вариант” хората на изкуството по региони да могат да се харесат на по-голяма публика и да достигнат съответно до един по-голям пазар... Да имаш успех в чужбина често представлява стъпка напред в завоюването на популярност в собствената ти страна... Понятието мобилност съдържа различни елементи. За професионалистите от сферата на изкуството тя е преди всичко възможност за осъществяване на турнета (из Европа) и за износ на техния труд...”

Отговор, обаче, така и не получих (не че беше задължително). След това, имах възможността лично, но неофициално, да попитам членове на Комисията за нейната дейност, ала така и никой не пожела да отговори (не че беше задължително)...

И досега, с колеги, продължаваме да се питаме (днес, дори още повече), защо трябва да плащаме, за нещо което е толкова абсурдно. Защо по такъв вероломен начин трябва да бъде ощетявана една гилдия, чието съществуване и без това се движи около границата на екзистенциалната оскъдица и е сред видимо пренебрегваните от властимащите (тук не говорим за онези, може би, 2-3% коленопреклонни творци, за които, макар и по стените на бездънната държавната каца, все има по някоя и друга капчица благоуханен финансов медец)?..

Никой, разбира се, не оспорва необходимостта от контрол на износа на движими и недвижими паметници на културата, но едва ли, при положение, че нашите произведения нямат „качества на движим паметник на културата” - според т. 4 от Експертното заключение - е необходимо някой да ни го заявява писмено. Срещу заплащане. Този казус е поредното олицетворение на българските абсурди. Този казус е един отчайващ рудимент, който ограбва безмилостно българските художници и е цинична подигравка с техния труд. Това е поредното унижение на българските художници, които (може би за съжаление) са известни с трогателната си (носталгично бохемска) толерантност...

Със сигурност, за обикновения българин, тези Указания... (каква дума само!) нямат да имат никакви последствия, нито пък за родната култура - факт, на който незнайният, но безсмъртен, чиновник винаги е разчитал.

Нека обаче си изясним, какво ни следва оттук-нататък. Нещата са свръхпрости: ако художникът X реши самостоятелно да подготви изложба в чужбина, освен всички разходи за материали, рамки, път, престой, храна (уточнявам, че бюрократът не брои за нищо обективни фактори като идея, подготовка и създаване на „едно художествено произведение”), ще трябва да заплати, например, за 50 творби грешната сума от... 750 лв. При това на художника Х никой не му дава гаранции, че ще има каквито и да е приходи от изложбата, която сам подготвя и организира. Някой ще каже: така е на свободния пазар. Добре, но обикновено този, който говори по такъв начин, винаги е подсигурен: я от държавни откупки; я от мастити бизнесмени, които най-често купуват конюнктура, а не изкуство; я от други „сигурни” източници... Същият този обича и самодоволно да казва: проблемът на давещите се е проблем на самите давещи се... Но не на този, която се вози в държавната ладия, за да обира парсата (тук с лека, но благородна завист, си спомням за разговора с мой познат художник от чужбина, който ми каза, че е необходимо само да направи изложба у нас и неговата държава ще му заплати подобаващ хонорар за това, че популяризира изкуството й зад граница...)

Адски тъп абсурд (извинете ме за това откровение!)! Защото: кой е този пророк-чиновник, който може да каже, че творчеството на младия художник Y не е ценно и че след години неговите ранни работи няма да струват милиони? Колко ценни са произведенията на т.нар. български класици, след като ги няма на нито един престижен световен аукцион и не е ли това лицемерно фаворизиране, да вкарат имената им в някакъв дамгосан списък? Защо държавата, която въобще не я е грижа за художника Х, взима такса - като дори не издава касов бон!!! - за творбата му, само защото той иска да я покаже в чужбина, като при това въобще не е сигурно дали ще я продаде? Защо след като творбата на художника Х не е в т.нар. забранителен списък, той трябва да плаща при положение, че тя не е ценна? Защо никой не казва каква е практиката в чужбина? Кога ще започнат да се спазват европейските директиви за свободно движение на стоки? Къде отиват събраните такси? На кого плащаме тези такси? Кой ще отговори - МК ли?..

И един личен въпрос: защо един художник се подигра така с колегите си?.. Не зная защо, но си спомних чудовищната легенда-метафора за смъртоносния Кронос, който за да спаси властта си, изял децата си. Но после бил скопен. Според някои митове, от сина му Зевс, според други - от Историята или от Времето...

Да, българските художници не са като българските артисти и българските музиканти, които всекидневно ронят крокодилски сълзи (особено преди избори) колко били зле, колко било трудно, колко им пречел Космоса... А делегираните бюджети - за един продаден билет получават еди-колко си лева. Щото били гениални и трябвало да живеят като холивудски звезди!?! Не е ли редно тогава държавата да плаща на всеки художник и галерист, които организират и представят изложба - нали това е събитие, което поддържа културния живот в страната ни. Не, не ми говорите за разните му там европоректи - всички знаем как става номера. Апропо, да припомня, сред изложбите има много-много по-малко чалга, отколкото в родната музика, театър, тв или игрално кино... (Леле!)

Пазар на изобразително изкуство? Утопия или... Повече от 20 години се питам: защо в България нямаме нормален арт пазар? Сигурен съм, че този въпрос си задават поне 98% от българските художници. Но се питам - защо никой не иска да отговори. Защо стана така, че повечето автори вече разчитат на чуждия пред родния пазар?! Беднотия, простотия, чалгия, снобария... Със сигурност там някъде е ключа от палатката, но къде е държавата, която трябваше (и трябва) да помага и да предотвратява всичко това? Защото, когато отидем навън казваме: аз съм българският художник XY. Всъщност, наистина, без да искам изписах тази абревиатура, която ми зададе въпроса: някой спомня ли си Христо Явашев, известен като Кристо (Christo), в близките десетилетия да е афиширал, че е горд български художник. Сякаш започвам да го разбирам...

И, накрая, тъй като темата е безбрежна - дами и господа арт чиновници (съжалявам за нонсенса), вземете се в ръце и създайте нещо умно, нещо престижно, нещо полезно за българските художници (за творците въобще), а не поредната жалка наредбица, с която да пълните продънената минфин каца. Защото ние работим, кой колкото може, за авторитета на своята родина. Въпреки че на вас не ви пука. И защото вече ни се гади от байганьовщини. Демек, вече ни идва байгън... Превода го знаете.
Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Четвъртък, 21 Март 2013г. 09:55ч.