Oct 22
„Четиримата конници на Апокалипсиса” препуснаха из българските книжарници PDF Печат Е-поща
Автор: artnovini.com   
Сряда, 24 Юли 2013г. 10:25ч.

Две корици на шедьовъра „Четиримата конници на Апокалипсиса” от Висенте Бласко Ибанес: на ИК „Персей” от 2013 г. и на издателство Valencia: Prometeo от 1919 г. Снимки: © ИК „Персей” / © Biblioteca Valenciana Digital (BIVALDI)Романът на Висенте Бласко Ибанес оказва голямо влияние върху световната литература, творбата вдъхновява и българския класик Димитър Димов.

СОФИЯ. Издателска къща „Персей” пусна на българския книжен пазар класическия роман „Четиримата конници на Апокалипсиса” (Los cuatro jinetes de Apocalipsis; 1916) на големия испански писател Висенте Бласко Ибанес (Vicente Blasco Ibáñez; 1867-1928). Творбата е изключително популярна в цял свят - има две екранизации в Холивуд (през 1921 и 1962 г.), а в България, в определени периоди от творческия си път, нейното силно влияние е изпитвал българският класик Димитър Димов (1909-1966), автор на шедьоврите „Осъдени души” (1945) и „Тютюн” (1961).

Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне…“
(Откровение на св. Йоан, 13:18)

Зловещите фигури на Четиримата конници на Апокалипсиса присъстват в представите на модерната цивилизация не само с библейските си характеристики (според Откровение на св. Йоан Богослов или Апокалипсис - от гръцки αποκάλυψις: „разбулване, „разкриване, „откровение) появата им вещае края на света), но и със символичния образ, създаден от Бласко Ибанес в едноименния му роман, казват българските издатели. Почти веднага след премиерата на книгата, тя е преведена на няколко езика, а според литературната критика малко са произведенията, които придобиват такъв култов статут и оказват такова огромно влияние върху масовото съзнание и модерното изкуство.

Влиянието на романа не подминава и България. Силно привързан към Испания, езика и културата й, Димитър Димов е под силното му въздействие (познава го в оригинал и това се проектира върху някои от неговите книги). По-прецизният изследователски поглед към творчеството на българския писател лесно може да открие в него творчески идеи и черти от поетиката на испанския класик.

Безсмъртната класика „Четиримата конници на Апокалипсиса” излиза за пръв път на български език, в превод от оригинала - в поредицата „Световна класика” на ИК „Персей”, включваща както нови издания на любими творби, така и непревеждани досега шедьоври на световното литературно наследство.

Преводът на романа е на Румен Руменов, познат на читателите с прецизната си работа по произведения на много класически и съвременни испански автори. С изключително майсторство преводачът пресъздава невероятния стил на Ибанес, вариращ от извисяващи поетични образи до стъписващи натуралистични епизоди с катарзисно въздействие, допълват от издателството.

Днес, „Четиримата конници на Апокалипсиса” е един от най-превежданите и издавани испаноезични романи в свет. Литературните изследователи го нареждат сред най-добрите книги с пацифистка насоченост, заедно със „Сбогом на оръжията” (A Farewell to Arms; 1929) на Ърнест Хемингуей (Ernest Hemingway; 1899-1961), „На Западния фронт нищо ново” (Im Westen nichts Neues; 1929) на Ерих Мария Ремарк (Erich Maria Remarque; 1898-1970) и „Параграф 22” (Catch-22; 1961) на Джоузеф Хелър (Joseph Heller; 1923-1999).

Знаменитият шедьовър на Албрехт Дюрер (Albrecht Dürer; 1471-1528) „Четиримата конници на Апокалипсиса” от 1497-1498. Снимка: © metmuseum.orgРоман за войната, семейна сага или полемичен роман?

„Четиримата конници на Апокалипсиса” е роман за насилието и агресията, противоречащи на ценностите на модерната цивилизация; за войната, която отключва демоничното в човека и го настървява да убива и да издевателства над себеподобните му... Но въпреки че е роман за войната, колкото и да е странно, в произведението на испанския писател, почти липсват описания на военни действия.

„Четиримата конници на Апокалипсиса” е по-скоро семейна сага.

Сюжетът е съсредоточен върху живота на семейство Деноайе. Благодарение на своя разум, на трудолюбието и целеустремеността си, французинът авантюрист Марсел Деноайе успява да се сдобие с огромно богатство в Аржентина. Той спечелва доверието на своенравния едър земевладелец Мадариага, влюбва се в дъщеря му Луиза и се оженва за нея. Под вещото му управление, огромните земи на Мадариага процъфтяват, но след смъртта на земевладелеца другият му зет - германецът Карл фон Хартрот, избягал от родината си заради фалшификации и злоупотреби, и сетне станал смирен и раболепен безволев мъж, пожелава да разделят богатствата на Мадариага и заминава със семейството си за Германия. Под натиска на съпругата си Луиза, Марсел се премества в Париж. Синът му Хулио е умен и талантлив младеж, който обаче пропилява възможностите си в безспирни гуляи, любовни завоевания и безделие (маскирано под формата на живот, отдаден на изкуството). Бащата е разочарован от него и ограничава издръжката му. Дъщерята - Чичи, е свободомислеща млада дама, която се влюбва в сина на сенатор Лакур, приятел на баща й...

Хулио поднася поредното огорчение на баща си, когато съблазнява омъжената Маргарита, чийто съпруг е близък до семейството и двамата влюбени започват да кроят планове за съвместен живот...

Но войната обърква плановете на всички. Франция става жертва на имперските амбиции на Германия. Мъжката част от населението на страната е мобилизирано, Хулио обаче се отървава, защото е аржентински гражданин. Но когато съпругът на Маргарита е тежко ранен, в нея се пробуждат старите чувства и тя обръща гръб на младия си любовник, за да се грижи за мъжа си, а настъпилият прелом в душата на героя на лекомисления живот го отвежда като доброволец на фронта...

Фрагмент от българското издание на романа. Снимка: © ИК „Персей”Марсел, заминава за замъка, който е закупил в провинцията, тъй като бойните действия приближават района, в който се намира имението и той смята по някакъв начин да предпази имуществото си. Това обаче се оказва фатална грешка - Деноайе се изправя очи в очи с ужасите на войната, става свидетел на жестокости спрямо мирните жители, а имуществото му е плячкосано и изпратено за Германия. Самият Марсел е унижаван и неведнъж животът му се оказва в опасност. Сред агресорите се оказва и негов племенник - синът на немските му роднини по линия на жена му...

След отблъскването на германската войска, Марсел Деноайе се връща в Париж, потопявайки се отново в спокойната и луксозна атмосфера на семейното жилище. След броени дни идва да го посети един войник с мръсно червено кепе и прокъсан шинел - Хулио! Бащата не вярва на очите си. Синът му, бохемът, е станал защитник не на своята, а на неговата родина! Умилението, обичта, бащинската гордост стоплят сърцето му и цялата предишна неприязън към сина му, безполезно прахосващ живота си, се стопява. Оттук нататък мислите на Марсел непрестанно са с Хулио. Той е убеден, че никой никога няма да убие сина му, защото така казва сърцето му…

„Четиримата конници на Апокалипсиса” е и полемичен роман - роман на идеите.

От една страна, на идейно ниво, в романа се сблъскват имперският германски реваншизъм и френският демократизъм. От друга страна, идеята за войната като опозиция на всичко цивилизовано и хуманно далеч надхвърля конкретната историческа ситуация, изобразена в творбата. Това се оглежда в притчата за Четиримата конници на Апокалипсиса, разказана от съседа на Хулио руснакът Чернов - един от героите в книгата. Той ги описва също както древния евангелист: четирите бича на земята, персонифицирани в уродливи същества, препускащи на дръгливи, но страховити коне и безмилостно мачкащи под краката си човечеството.

Първият конник е Чумата, изстрелващ непрестанно с лъка си смъртоносни стрели по ужасените хора; вторият конник е Войната - млад, атлетичен и жесток, размахващ високо над главата си страшен меч; третият е стар, плешив, отблъскващо слаб, в съсухрената си ръка държи везни, символ на оскъдната храна - това е Гладът; през сухата като пергамент кожа на четвъртия конник прозират костите на скелета му, лицето му на мъртвец е изкривено в язвителната усмивка на разрушението, в ръцете си върти огромна коса - Смъртта...

Препускат бясно четиримата конници през света, безразсъдният им галоп носи мъка, нещастия, разрушения и смърт на хората. Това е войната! Мнозина са били убедени, а са уверявали и ближните си, че подобно събитие няма как да се случи в съвременния цивилизован свят. Но ето че войната идва…

Висенте Бласко Ибанес (Vicente Blasco Ibáñez; 1867-1928) е едно от големите имена на световната испаноезична литература. Снимка: Wikipedia.orgКой е Висенте Бласко Ибанес?

Според литературните критици, писателят е една от най-значимите личности в испанската литература, наред с титаните Мигел де Серванес (Miguel de Cervantes Saavedra; 1547-1616) и Бeнито Перес Галдос (Benito Pérez Galdós; 1843-1920) - авторът на класиката „Фортуната и Хасинта” (Fortunata y Jacinta; 1886-1987) и др.

Висенте Бласко Ибанес e роден във Валенсия. Завършва право, но никога не го практикува. Повече го привличат политиката, журналистиката, литературата и… жените. Войнствен републиканец е. Издаваното от него списание El Pueblo („Селото”) неведнъж предизвиква скандали и дебати, а той самият е арестуван многократно и лежи в затвора. След избирането му за депутат от Валенсия е освободен заради депутатския му имунитет. Създава си немалко врагове и едва не е застрелян при пореден сблъсък (куршумът се запречва в токата на колана му). Има бурни любовни връзки. Отвратен от политическата власт в Испания, емигрира във Франция, където умира на 28 януари 1928 г. - ден преди 61-я си рожден ден.

Писателят публикува първия си роман, когато е 25-годишен. Ранното му творчество минава под знака на натурализма и Емил Зола. От този период е издаденият и на български роман „Тръстика и кал” (Cañas y barro; 1922), познат у нас и с телевизионната си екранизация. Автор е на трийсетина романа. Най-значимото му и най-популярно произведение обаче е „Четиримата конници на Апокалипсиса”. От късния му период е и също преведеният на български (през 1982 г.) Mare Nostrum (1918)

Романите на Ибанес „Четиримата конници на Апокалипсиса”, „Кръв и арена” (Sangre y arena; 1908), „Сред портокаловите дървета” (Entre naranjos; 1900) и др. са толкова известни, че съвсем логично привличат вниманието и на Холивуд. В екранизациите по негови творби участват суперзвезди на американското и световното кино като Рудолфо Валентино (Rodolfo Valentino; 1895-1926), Грета Гарбо (Greta Garbo; 1905-1990), Тайрън Пауър (Tyrone Power; 1914-1958), Линда Дарнъл (Linda Darnell; 1923-1965), Рита Хейуърт (Rita Hayworth; 1918-1987)... Творчеството на писателя е неизчерпаем извор на сюжети и за испанското кино и тв сериали...

Алис Тери и Рудолфо Валентино във екранизацията на романа от 1921 г. Снимка: Архив на Metro Pictures Corporation (MGM)„Четиримата конници на Апокалипсиса” и българският писател Димитър Димов

Завършил ветеринарна медицина, Димитър Димов заминава на специализация в Испания. Преди това учи усилено и научава перфектно испански език. По-късно пред критика Борис Делчев писателят споделя, че в „Осъдени души” се долавят отгласи от „Четиримата конници на Апокалипсиса” и че „Бласко Ибанес е мой автор”...

Според изследователите, съществува голямо сходство в образите на германеца Хартрот от романа на Бласко Ибанес и монахът Ередиа от романа на Димитър Димов, както и в идеите, в които всеки от тях вярва - за „световната католическа империя”. Тези идеи се оглеждат и в образа на фон Гайер от „Тютюн”.

Проблемът за влиянието на Ибанес върху Димов е проучен от изследователката Радка Пенчева в нейна статия по повод 100-годишнината от рождението на писателя: „От приведените документални свидетелства и текстологични сравнения няма съмнение, че писателят Димитър Димов е ползвал книгата на испанския автор. Отгласи и размишления, които кореспондират с идеите в нея, намираме в двата му най-добри романа, особено при сътворяването на посочените образи. Това транслирано творческо влияние на Висенте Бласко Ибанес обогатява колорита на творбите на Димов, кара ги да звучат едновременно автентично, художествено и психологически вярно и за сетен път доказва, че понякога писателят може да изпревари историка и политика с визията си за човека, народа и обществените явления...”

„Четиримата конници на Апокалипсиса”, от каталога на ИК „Персей”, съдържа 448 стр., а цената й е 14.99 лв.
Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Сряда, 24 Юли 2013г. 10:47ч.