Apr 28
Китайската съвременна живопис е типичен пример за културната глобализация* PDF Печат Е-поща
Автор: Доц. Асадур Маркаров   
Неделя, 20 Юли 2014г. 21:24ч.

„Жена в синьо” (Lady in Blue) от художника Лин Фенмиан (Lin Fengmian; 1900-1991), смятан за един от пионерите на китайската съвременна живопис и един от основателите на Китайска академия по изкуствата в Ханджоу. Снимка: chinaonlinemuseum.com Доц. Асадур Маркаров представя участниците в изложба „Волността в изкуството”.

СОФИЯ. В понеделник, 21 юли, от 18.00 ч., в Националния изложбен център на ул. „Шипка” 6 ще бъдат представени 42 творби на 11 съвременни китайски живописци - преподаватели в Китайската академия за изящни изкуства в град Ханджоу (Hangzhou), провинция Джъдзян. Изложбата „Волността в изкуството”, която ще продължи до 8 август т.г., е организирана от Съюза на българските художници (СБХ) и Дружеството на художниците на провинция Джъдзян (Zhejiang Province Artists Association). Куратори на експозицията са Ан Ли и доц. Асадур Маркаров.

Предлагаме на вашето внимание текста на куротора от българска страна, който от 1988 до 1993 г. изучава „Традиционна китайска калиграфия” в Академията в Ханджоу при проф. Чън Джън Лиен и проф. Ван Донг Лин. От 1988 до 1889 г. Асадур Маркаров учи и при проф. Марин Върбанов (1922-1989) в Центъра за съвременно текстилно изкуство и гоблен „Върбанов” в същия град. Художникът посещава института и в през 1993-1994 г.

* * *

„Волността в изкуството” -
изложба на китайска съвременна живопис

(Китайско-български съвместен проект за обмен)

Авторите, чиито работи са избрани да участват в изложбата „Волността в изкуството”, са група художници от Китайската академия по изкуствата и имат силно желание да творят, да отдават повече внимание на оригиналността, живописните техники и социалността. Всички те са активно работещи на съвременната художествена сцена в Китай, имат голям принос за развитието на китайската маслена живопис и образованието в Китайската академия по изкуствата в Ханджоу.

Ханджоу е разположен в провинция Джъдзян и притежава голямо историческо и културно наследство. Първо, историята на производството на коприна в Ханджоу може да бъде проследена още от ерата на културата Лианджу (ок. 3400 - 2250 пр. Хр.). Второ, на 24 юни 2011 г. културният пейзаж на Западното езеро (West Lake) е вписан в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство. Това е единствената езерна област в Китай, на която е оказана такава чест. Западното езеро често е определяно като символ на Ханджоу.

В своята история, която ни връща повече от 2200 години във времето, Ханджоу е бляскава перла на Североизточното китайско крайбрежие, с естествен блясък и хуманитарен характер. Древна поговорка казва: „Суджоу и Ханджоу - земен рай”. В исторически и географски план Ханджоу е местност със силно развито земеделско производство. Знаменитият венециански пътешественик Марко Поло (Marco Polo; 1254-1324), след като посещава Ханджоу по време на династията Юан, го обявява за „най-бляскавия град в света”. В хода на историята, древната столица, заобиколена от три страни със „забулени в облаци хълмове” и от четвърта страна - с града, е привличала много императори и аристократи, както и множество книжовници, които се вдъхновявали за своите богати оди от Цзянан (местността южно от реката Яндзъ).

Въвеждането на маслените бои в Китай не означава само директно пренасяне на европейската култура на Изток, но и присаждането, реформирането и регенерирането й на китайска земя.

Пионерското поколение художници като Ху Бейхонг, който през 1919 г. отива в Париж да учи в Академията за изящни изкуства, и по-късно - Лиу Хаису, който специализира в областта на постимпресионизма и фовизма, търси в съвместното съжителство между китайската живопис и западното изкуство перспектива за световното художествено развитие. Лин Фенмиан директно поставя идеята за посредничество между китайското и западното изкуство и започва да учи „Ориенталска култура” на чужда земя (в Париж), докато се оттърсва от задължението на натуралистичния, реалистичен стил на маслената живопис. Както го учи неговият професор, той взима традициите от китайския фолклор, като стенописите на Дънхуан и гипсовите скулптури от времето, когато западното изкуство е било в постоянно търсене на модернистични елементи от Ориенталското изкуство, опитвайки се да ги прехвърли към маслената живопис. Тези художници подкрепяли мисията и отдали живота си за развитието на живописта. Усилията им ги превърнали в най-влиятелните преподаватели по изкуство, които добросъвестно внесли маслени картини в Китай. Като прогонена художествена категория, маслената живопис в процеса на пренос и разпространение се изправя пред неизбежното предизвикателство за сблъскване и избягване на конфликти, докато китайската култура и нейните национални, естетически чувства се просмукват и интегрират.

Цай Юанпъй не би могъл да избере по-идеално място за училище по изкуствата освен Ханджоу, което все още съществува - в местността около Западното езеро, където царуват спокойствието и очарованието, което всички големи китайски градове изглежда са загубили. В Париж, срещата на Цай с Лин Фенмиан през есента на 1927 г. го подтиква да му предложи възможността да създадат първата Национална художествена академия. Цай и Лин убеждават Циан Менлин, президент на Трети Сън Ятсен Университет (днес, Университет Джъдзян) да им даде под наем няколко сгради в местността до езерото, наречена Градината на Ле Юан, и така Академията в Ханджоу била открита от Цай Юанпей на 28 март 1928 г. Като първа национална институция за висше художествено образование, Китайската академия по изкуствата е била пионер в областта на образованието по съвременно китайско изкуство и заема уникално място в художествения свят и на национално, и на международно ниво.

Поканата за изложбата „Волността на изкусвото” в София. Снимка: © sbhart.comОбновяването на виждането за реалистичната живопис започва от работите на поколението след 1950 г., сред които са Ху Джъню, Лу Ци, Уан Ютиен и Жън Джъджун. Те учили живопис при майсторите на френския модернизъм и след това са преминали към нов класицизъм и дори стигнат по-далеч - към китайската нова реалистична школа, която започва съществуването си през 1990 г. Техните творби се преориентират постепенно от меките щрихи на импресионизма към класическите скрити и фини щрихи, като същевременно се стремят към класическа математическа пропорция на фигурите и обектите, които изобразяват. Те търсят повече формиращите скицата връзки, отколкото реалното изражение на външната светлина и цвят, и заедно с това показват отношението на тяхното поклонение към европейската класическа живопис, предимно в тъмнокафяви тонове. Те никога не отразяват старателно истинността на реалистичните или ежедневните житейски теми, дори и поддържат подходяща дистанция от нея. Вместо това, изразяват китайската хуманистична емоциионалност въз основа на тяхното разбиране за европейските класически, естетически принципи. Разбира се, тези художници притежават много отличителни знаци по отношение на художествените стилове, в които работят. Произведенията на Ху Джъню притежават фина и гладка, стегната линия, с формообразуващо значение. Жън Джъджун се опитва да покаже дълбочината на своите изображения с изключително рационални докосвания на четката. Докато изображенията на риби в произведения на Лу Ци са дарени с духовна сила, натюрмортите на Уан Ютиен преследват простотата и честността при възпроизвеждането на привидно истинските изображения...

Всички тези художници се базират на разбирането си за реалистичното изкуство. В творбите им не е трудно да бъде открит художественият принос на европейската класическа живопис, както и човешките чувства и визуални ефекти, които се просмукват в тях - съзнателно или не.

Сред поколението художници, родени след 1960 г., Чан Цин и Цуeй Сяодун придават на своите картини скрити смисли със силно усещане за реалност. Въпреки това, в сравнение с други художници, те рядко откриват поетичното в живота и обикновено разглеждат от индивидуална гледна точка някои дребни неща, които е лесно да бъдат пренебрегнати в битието, за да разберат истинността на човешката природа, която често е изложена неволно. Те съзнателно избягват изобразяването на грандиозни социални теми и вместо това се съсредоточават върху разкриването на тривиалността на личния живот. Чан Цин е изобразил хора от низшата класа, живеещи в градовете, и успява да намери чувството за хумор в живота, докато Цуeй Сяодун е вдъхновен от изобразяването на собственото си ежедневие. Всички те, заедно, демонстрират своя начин на работа, отразявайки директно живота и разкривайки човешката природа чрез своите картини. Те непрекъснато търсят подходящи езикови модели в своите преувеличени и смели рисунки, с цел да разкрият по-добре психологическото състояние на героите си и никога не се ограничават само с помощта на традиционните реалистични методи.

Ан Бин е автор, който е учил и защитава докторантура във Великобритания, и постепенно е надгражда собствения си артистичен език като портретира хора от етническите малцинства, в които майсторски смесва дарбата си на скулптор с техниката на акварела, свободното рисуване и щрихите. Уън Дансиен е формирал виждането си за маслената живопис след абсорбиране на елементи от фолклора, който смесва с енергичността и широтата на културата Си’ан, както и селския аромат, докато могъщата панорама и величествената атмосфера придават естетически тон на произведенията му с ориенталски характер.

Атмосферата в пейзажите на Хъ Хунджоу и Цуeй Сяодун е пресъздадена от натура. Вместо да имитират природата пасивно и обективно, те деформират пейзажите според вижданията си. В резултат на това - те са по-интересни за зрителите. Начинът, по който обръщат по-голямо внимание върху пресъздаването на характеристиките на естествения живот, а не идеята за него, прави творбите им по-привлекателни. Те виждат нещата със сърцето си, природата, която изобразяват, отразява психологическия свят на художниците и техните лични чувства към нея.

Сю Дзин, роден в края на 50-те, учи живопис в Академията по изкуствата Джъдзян (сега Китайска академия по изкуствата) и е бил сред първата група от студенти на проф. Марин Върбанов. Неговите творби без съмнение притежават отличителни белези и качество и са продукт на опитите му да създадат диалог с вътрешния му духовен свят. Мистичен облак на тъга тегне над картините му. Можем да почувстваме това от тихата гора и странните същества в нея, от светлините и сенките, от изкривените тела, от втвърдяването и ретроспекцията на времето в една определена сцена. Когато се изправим пред тези картини, ние неволно потъваме в неговия невероятен свят, който изглежда, че принадлежи на брега. Светът се състои от свободни растящи линии и разкошни цветове, което е едно неясно пречупване на реалността...

Може да се очаква, че художниците, които участват в изложбата „Волността в изкуството”, на един подобен исторически фон, отговарят на точно определен и предвидим мироглед. Те се фокусират върху няколко китайски стила и теми, като говорители на културната или обществена идентичност. Те пренебрегват етикети, разказват собствените си истории и правят свои жестове.

Демонстрацията и изследването на пълната картина на китайската живопис е важна тема за съвременния мултикултурен свят. Фактът, че картини, притежаващи европейски културен ген като зрителна функция могат да се вкоренят и да дават плодове в Китай, е типичен пример за културната глобализация. Просто, такава трансформация от една форма на изкуство към друга, локална, китайска форма на изкуство ясно превъплъщава приспособяването на творческия ген.

Китайските картини от местността Цзиянан не са реплика на европейските. Наистина не е толкова важно дали те притежават чистите черти на оригиналния източник, а как са трансформирани и как художниците са развили творчески ориенталския чар и са насочили изкуството си към съвременните функции на настоящата епоха.

* Бел. ред.: Текстът ни е предоставен любезно от Съюза на българските художници, организатор на изложбата „Волността в изкуството”. Заглавието е на artnovini.com.

* * *

Биография:

АСАДУР МАРКАРОВ е роден на 28 септември 1961 г. в Асеновград. От 1976 до 1980 г. учи специалност „Художествено осветление” в Средно специално художествено училище за сценични кадри в Пловдив. През 1986 е приет в специалност „Текстил” на Националната художествена академия в София, където учи при проф. Васил Овчаров до 1987 г. Същата година заминава за Китай, където две години посещава Пекинския езиков университет. След това продължава образоването си в Художествена академия Джъдзянг в Ханджоу. Специализирал е „Обучение по текстил” при професор Джанис Джеферис в колежа „Голдсмитс” на Университета на Лондон (1997). През 2003 г. специализира текстилната техника „Катазоме” в университета Киото Сейка в Япония, при професор Асада Шуджи.

Художникът е доцент в Катедра „Текстил - изкуство и дизайн”, дисциплина „Текстил” в НХА. Чел е лекции в колежа „Голдсмитс”, в Кралския колеж за изкуство в Лондон, в манчестърския Метрополитен университет, в университета „Киото Сейка”, в университета „Галвей - Майо” в Ирландия, във финландския университет „Южна Карелия Политехник”. Член е на СБХ и на Европейска Текстилна Мрежа (ЕTN) в Хановер, Германия.

Избрани изложби:

2010 - „Хайку пространства”, галерия „Кръг+”, София;
2009 - Групова изложба за мека скулптура „Марин Върбанов и китайския авангард през 80-те години”, Хангджоу;
2008 - „Август в изкуството”, VІ Фестивал на визуалните изкуства, Варна;
2005 - Второ биенале на съвременното изкуство в Пекин 2005. Официално българско участие;
2004 - „Август в изкуството”, ІV Фестивал на визуалните изкуства, Варна;
2004 - Изкуството на колажа, галерия „Ромфея”, Пловдив;
2002 - „Светлина, Нишка, Сянка”, Българо-японска пътуваща изложба. Център за съвременно изкуство „Баня Старинна”. Съвременно текстилно изкуство, Пловдив;
2003 - Wind from East, пътуваща изложба на съвременно българско изкуство, Мадрид, Сантиляна дел Мар;
2002 - X Международно триенале на текстилното изкуство, Лодз, Полша. Официално българско участие;
2001 - „Изкуството на текстила в България”, СБХ, София. Ретроспективна изложба на българско текстилно изкуство;
2000 - Casa de Cantabria, изложба графика и отпечатъци, Мадрид, Испания;
1999 - „Процес-пространство”, изложба съвременно изкуство, Балчик, България;
1998 - Официално българско участие на Седмото международно Биенале за съвременно изкуство в Кайро, Египет;
1998 - Съвременно текстилно изкуство, UNESCО, Париж, Франция;
1995 - Miniartextil Como'95, Виале, Комо, Италия;
1993 - Fascinatie Texstyle 2, Музей „Ван Бомел - Ван Дам”, Венло, Холандия. Текстилна скулптура;
1992/1993 - Пътуваща изложба на съвременно текстилно изкуство в Холандия и Дания;
1992 - XV Международно биенале за текстилно изкуство в Лозана, Швейцария.
Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Неделя, 20 Юли 2014г. 21:45ч.