Apr 28
Време е българското изкуство и култура да се възползват от новите реалности* PDF Печат Е-поща
Автор: Любимо Минков, галерист   
Неделя, 16 Ноември 2014г. 23:06ч.

Любимо Минков. Снимка: Личен архив на автора„Изкуство” означава да можеш да определиш стойността на духовните ценностите, а „култура” - умението да живееш с тях.

САЙТЪТ за изкуство и култура artnovini.com започва публикуването на поредица от аналитични текстове, коментари, лични мнения и интервюта, чрез които ще потърсим обективни отговори на различни въпроси с голямо значение за развитието на изобразителното изкуство днес. Например: 1. Защо четвърт век след т.нар. „демократични промени” понятието „български пазар на изкуство” продължава да звучи абсурдно; 2. Арт конюнктура - световна и българска; 3. Тенденции; 4. Културни политики и практики; и т.н.

* * *

РАЗМИШЛЯВАЙКИ върху проблемите на културата, чиято еманация наричаме изкуство, не бива да забравяме, че тя се обуславя от масовия вкус в последните повече от 60 години. С други думи, принизяването на критериите за изкуство, за удобство на масовия средностатистически вкус, и тиражирането на копия, доведе до разцвет на „изкуство”, чиято стойност е повече от съмнителна.

Не е лъжа за никого, който е изучавал някакъв вид изкуство, че паметниците на неговата измеримост трудно се намират в нашето време и епоха. Почти всички, без изключение, сме се учили от световните класици и от онези българи, които са имали възможност да следват в чужбина и са преподавали в предвоенна България. В страната ни, повече от 60 години, изкуство се преподаваше от учениците на последния ешелон наши интелектуалци (съизмерими с европейските) и то най-вече в тесните потребности на социалния строй, в който живеехме. Културата, като всичко друго, се правеше по партийна линия и така, повечето истински творци или бяха заклещени в тези рамки, или предпочетоха изгнаничеството в чужбина. Дали те са останали българи и дали изкуството им е останало българско, е въпрос на техен избор.

Тук застава голямата дилема, дали националността на автора, или природата на вдъхновение, е определяща при даването на националност на което и да е произведение на изкуството.

Националният привкус идва от различното вдъхновение и по-късно получава признание за автентичност в световния стил на изразяване. Например, един глас не може да има националност, както нито един талант, а по-скоро той е съизмерим с най-добрите представители на световния човешки гений.

България е малка страна - почти колкото един голям европейски град, но в този смисъл, в лицето на много свои доказани пред света таланти, безусловно има неподражаемо и автентично изкуство. Най-лесното обяснение за това, е кръстопътят на световните енергии, на който живеем. Доколко, обаче, тези таланти намират почва за своето изкуство в наложената днес реалност - това е друг въпрос...

Източниците за творческо вдъхновение не познават граници и стига човек да е верен на своята сетивност, открива поприще, в което да твори. Някои пътуват, други търсят конкретно вдъхновение за определен материал, а трети се гмуркат в неизчерпаемите духовни светове. Някои българи творят в родината си, но се вдъхновяват от чужди прозрения, а други творят в чужбина и вплитат новото с носталгичното в темите си. Някои са в плен на българските дадености, други на световните, а трети на духовните...

В България съществуват

условия за универсална духовност и творчество

и като такова място тя е дала вдъхновение за много чуждестранни творци, но друг е въпросът къде по света българското изкуство е получило признание?

Комерсиалната стойност на българското изкуство до голяма степен зависи от неговото... потребление. Изкуството и ценителството винаги са били много важен критерий при доказване на материално и духовно богатство, и като такова, то зависи пряко от нивото на своите потребители. Небезизвестно и много драматично, през последните 20 години, се правеше всичко възможно, за да преосмислим ценностите си, осъразмерявайки ги със световните „постижения”. Разбираем бе и консерватизмът на старите институции, които продължават отчаяно да бранят ролята си в това отсяване „на плявата от житото”. За щастие, централизирана представа за изкуство не съществува, нито уравновиловката, а знамето на реалността отдавна вече не е в техните ръце. Българското изкуство излезе на пазара на световните реалности и няма нужда от институции, които да го представляват, а единствено от такива, които да го менажират, спонсорират и представят.

Шокът от „празния лист”, от свободата, какъвто преживяха хората с достъпа си до света, не притеснява единствено изкуството - в този смисъл, всяко произведение създадено в България и от българи, застана достойно до образците на световната творческа класа. Няма по-голямо предизвикателство за твореца, застанал пред белия лист на неизвестното и необятното.

С удоволствие мога да споделя монументалното представяне на художници и други творци в чужбина и нескритият интерес на публиката, който е сравним единствено с очарованието на чужденците, посетили и усетили красотите на България, и опознали духовното лице на нашата национална същност.

За съжаление, заедно със свободата, в България се създаде процес на заграждане на вече съществуващите интелектуални натрупвания и подмолно се реализира потискаща политика по отношение на изкуството, като се вложиха огромни сили, енергия и пари в съпътстващата я „по-печеливша” халтура и улична култура. В сянката на тези събития бяха ограбени и препродадени голям брой творби и автори с една-единствена цел - трупане на богатства. Бяха изнесени и препродадени множество артефакти, свидетелстващи за стародавността на българския творчески талант. Но, за щастие, за да оцелее, изкуството винаги само открива верния път към своите ценители, независимо къде се намират, така както парите намират своя най-добър стопанин.

В момента, драмата не засяга самия продукт на изкуството, защото както вече казах, то само си открива своите ценители. За изкуството няма добри времена, но за създателите на изкуство, подобно на добри семена, от огромно значение е да попаднат на добра, богата почва. В този смисъл, творческата енергия е изключително важна за всеки народ, както тази, която ни гарантира физическо възпроизводство. Затова и процесите неслучайно са сходни. Изчезваме в демографски срив и заедно с това изчезваме като културна идентичност. Потъваме в блато от световна посредственост, което е едновременно заплаха и шанс - да оцелеем. Защото е изпитание за националния ген, защото изкуството ражда и национално самосъзнание...

От друга страна, през последните години медиите направиха твърде лоша услуга на изкуството в България, като го оставиха в периферията на своите приоритети, заменяйки го с често зловещите факти, свързани с т.нар. промяна. В резултат на това, когато днес се каже българин в чужбина, например, се разбират така контрастни образи: от футболисти, измамници и проститутки, до велики гласове, учени, откриватели, история... В същото време, творците от предишното поколение се впуснаха да реализират подтиснатата си недоизказаност от миналото, която в много случаи носеше и продължава да въплъщава носталгична безвкусица...

В ерата на новите технологии, настъпи момента на разкриване на новата световна история и на преден план постепенно започна да излиза приноса на всяка отделна нация в различните процеси на еволюцията, в които нашите деди и тяхното духовно изкуство определено имат своята огромна роля. В процеса на избистрянето на тези причинно-следствени връзки,

за българското изкуство се появява шанс
отново да получи световно признание

и да надделее над сегашната вестникарска представа за него. В интернет се появяват все повече сайтове, които с почит и уважение представят една съвсем различна от актуалната ни „културна” реалност. Но в тази нова визия има твърде малко държавна и политическа подкрепа и се оказва, че тя е по-скоро резултат от личната амбиция на българите да се докажат пред света. Това разминаване, обаче, намалява ефекта й, и макар да не я обезсмисля напълно, говори за недалновидността на управляващите фактори в конкретната посока...

За никого не е тайна, че в последните години предоставените на страната ни еврофондове често са разграбвани от постсоциалистически модифицирани институции, които доказват единствено своята некомпетентност и липса на ценностна система. Това е напълно обяснимо, вследствие на изфабрикуваните преди 60-70 години псевдостойности и обслужващата ги интелектуална гилдия. Ето защо парите рядко стигат до адреса на истински нуждаещите се талантливи хора. Сега, всеки творец, подозиращ своя талант, се отправя в бягство, за да спаси своето вдъхновение в чужбина или бяга далеч от капана, който представляват много от културните институции у нас.

Излезлите напоследък нечистотии с културни далавери, са само върхът на айсберга на родната действителност (бел. ред.: текстът написан през 2011 г.). Цялата културна и ценностна система в България е като нива след дълбока оран, в която черни врани търсят червеи. Почти всички творчески гилдии са полуразрушени и безплодни в своята безпринципност и недалновидност, обяснявани наивно с безпаричие. На мястото им, единствено, заради личните качества на отделни хора, се появяват малки и жизнени, творчески колективи, които обират потенциала на пристрастената към изкуството публика. Но, прави ли една птичка пролет?

От 15 години насам забелязвам поляризирането в тази посока на две тенденции: едната е тази на еуфоричното производство на субкултура, а другата - на разграничаването на здравите енергии, подкрепяни от външни или частни интереси.

Големите творци на България безмълвно се самоизолираха в свой свят

на нивото на своите и световните ценности. Небезизвестен е фактът, че по-голямата част от картините на Владимир Димитров-Майстора (1882-1960), са извън България и такава е съдбата на по-голяма част от истинското българско изкуство. Очевидно, че българското истинско изкуство е несъизмеримо с малкото свои местни ценители и намира по-голямо признание за себе си извън страната като това съвсем не е някаква модерност. Все по-често гледам чужди филмови продукции с подложена българска музика, световни касови филми, направени с майсторското сътрудничество на компютърни аниматори българи... И това са само очевидни примери за съществуването на българския творчески гении. Победите на децата ни по различни олимпиади и конкурси говорят за изтичащ български потенциал, към който не се проявява държавническо мислене - освен високопарните похвали. Процесът е така възмутителен и абсурден, че предизвиква усещане за съзнателна недобронамереност, която ако може да бъде спряна, сякаш ще реши всичките ни национални проблеми.

В средите на истинските творци винаги се е коментирал и ще продължава да се обсъжда факта, че

България и българите живеят върху златно яйце

което така и не може да се излюпи благодарение на боричкането... за правата на бащинство. Ако българското изкуство се излюпи от яйцето на своята институционалност и получи правата си и подкрепата на българите, животът ни ще се промени напълно. От вестоносци на материалната безизходица, ще се превърнем в духовна алтернатива за човечеството и това съвсем не трябва да звучи патетично, а напълно реално, познавайки прекрасни български творци и тяхното творчество...

...Колко писатели трябва да има една нация, за да се чувства богата със своята литература; колко художници, музиканти, режисьори, певци и творчески колективи?.. Това никой не може да прецени, но е факт, че

един гений храни поколения с национална гордост

Колко шекспировци са нужни на Великобритания? Колко като Юго на Франция и като Гьоте на Германия, като Пушкин, Чехов, Толостой - на Русия?.. Впрочем хората на изкуството са една шепа, в сравнение с тълпите от хора, които са се извървели през вековете по планетата и всички те взети заедно не могат да направят онова, което са направили единици. На тях човечеството дължи всичките си успехи и нивото на интелекта на съвременните държави пряко зависи от отношението на обществото към тези хора.

Има общества, които не заслужават героите и творците си

каквото днес до голяма степен е нашето, и такива, които ги създават, боготворят и с които се отъждествяват. Има и друга гледна точка, а тя представлява личната, индивидуална култура на човека и изкуството, което е способен да създава при съответните обстоятелства. Уверен съм, че у всеки българин съществува интелектуален потенциал, който може да се развие и прояви, а обществото съответно да се възползва от него. Културата, която притежава човек, всъщност е основата, материалът, с който по-късно всеки ще може да прояви своята способност в най-великото изкуство - да живее!

Като такова, изкуството не само е възможно, но е вечно и няма закономерности, с които да се определя, нито като националност, нито като пол или като възраст. Неговото потребление, обаче, зависи от нивата на културата на обществото, до степен, в която да не повтаря баснята за щъркела и лисицата, които се канили на гости и всеки поднасял храната в съд, удобен за него и неудобен за госта си.

В България винаги е имало творчество и изкуство на световно ниво

и винаги ще има, така както имаме фантастична природа, климат и дадености, които трябва да се научим да ценим и използваме, за да подобрим благосъстоянието си като народ и нация. Способността да го направим, представлява нивото на нашата култура и умението да превръщаме живота си в изкуство, както се случва при други народи, които не се отъждествяват единствено със символите на заварени предразсъдъци, а продължават да живеят, създавайки блага за децата си и за останалия свят. Общества, които освен че пазят ценностите на миналото, се възползват от ценностите на всекидневието и създават нови - за в бъдеще!

Изкуство, означава да можеш да определиш стойността на духовните ценности, а култура - умението да живееш с тях! Днешното време, благодарение на технологиите, предлага уникална за човечеството културна платформа за развитие, в която ценностите ще бъдат глобални, а умението на хората да творят ще бъде от значение за целия свят. Никога, както сега, една добра идея, или добре направено изкуство, не са имали възможността да бъдат така широко представени и използвани от по-широка културна аудитория - това е шанс за новите хора, които трябва да продължат да творят при тези условия, съизмерявайки своя талант с хората по света. Никога отделните култури не са имали такава уникална възможност да се допълват в търсенето и сътворяването на глобалната хармония. Никога България и българите не са имали толкова значима, сериозна роля и творчески потенциал за глобалната култура. Време е да се научим да се възползваме от новите реалности.

Време е, новата реалност да роди новите си таланти, и това е неизбежно - така както се раждат децата на това време.

Нашите възможности и талант са мостовете над реката от собствените ни предразсъдъци...

 

* Бел. ред.: artnovini.com публикува този текст с любезното разрешение на неговия автор Любимо Минков. Материалът е написан по поръчка на сайта art-visa-bulgaria.eu, а оригиналното му заглавие е: „В криза ли е българското изкуство и има ли място под слънцето за него?” artnovini.com го публикува с незначителни съкращения и редакция.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Неделя, 16 Ноември 2014г. 23:23ч.