Apr 28
Поезия, възвисена във небето синьо…* PDF Печат Е-поща
Автор: Д-р Панайот Ляков   
Четвъртък, 21 Май 2015г. 15:33ч.

Видният общественик д-р Панайот Ляков (в средата) по време на вернисажа в галерия „Боев”. Снимка: © галерия „Боев”ПАЗАРДЖИК. В края на миналата седмица, на 14 май, в галерия „Боев” беше открита обща изложба с живописни творби на Живко Мутафчиев и скулптури на Ивайло Савов. По време на вернисажа свой анализ на тяхното творчество представи видният общественик д-р Панайот Ляков. Предлагаме на вашето внимание пълния текст на неговото изказване.

* * *

Поети с четка и длето

ДА ИЗЛЕЗЕМ от калъпа на изкуствоведите, които могат да напъхат в него всеки творец. За мен изкуството е неосъзнат копнеж по невидими неща в сумрака, раждащ видения, в озарението на някакво лично откритие, понякога е сън наяве, мечтание и… пътуване в приказни селения. Но неговата последваща реалност ведно с природата - вечната ни вдъхновителка, е второто спасение от виртуалния свят, от пропадането в информационната му бездна. Творенията на изкуството не са информация, която попива в мозъка - те предизвикват естествени реакции на възторг, недоумение, размисъл, зараза (сред колекционерите). Но има автори, чиито произведения стигат до нещо по-възвишено - те раждат поезия.

Жената, музиката и един замислен клоун... Снимка: © Личен архив на художницитеЖивко Мутафчиев е от тези автори - в неговите платна поетичното има постоянно присъствие. Той улавя и претворява в своите картини особени духовни състояния. Например, музикалния екстаз, който струи от изпълнителите, слели се с пианото или цигулката. Подиумът е от плискащи вълни, усилващи въображаемия ритъм. Аурата на това единство, нарисувана с блестящи цветове e като музикална бездна и неудържимо притегля очите на зрителя.

Особено място в творчеството му заемат призрачните градски герои, които странстват в космополитния пейзаж. Винаги са ме привличали образите от легендите, преживяни или измислени от автора. Те са чудати и извисени - лунатици, бродници, несретници, мечтатели, търсачи на нестандартни  преживявания, пишещи братя, обвити в самота и тютюнев дим. Тяхното присъствие е център на атмосфера, пресъздадена в по-мрачни тонове и налагаща усещането за някаква обреченост, не фатална, по-скоро философски примирена. Това е нощта или сумракът, раждащи видения - вестители на изкуството.  

Живко Мутафчиев ги извайва с щедра палитра, с много нюанси, хармониращи с душевните перипетии на тези герои. Всяка от тези картини е истинска поема, изтъкана от ефирност и неподправен лиризъм. Тук можеш да видиш „Серенада”, „Танц в нощта”, необичайните срещи с птици, пеперуди, сродни души - „Докосване”, „Надежда”, „Там някъде”, „Разговор”. Има платна, в които боите сякаш взривяват мига - „Фотографът”.

Но най-забележителните сред героите на Живко са жените - фатални, отчаяни, влюбени, изрисувани с цялата им сексуална магия. Техните вълнуващи образи са потопени в страст или скръб, понякога в хищно очакване на поредната мъжка жертва („Градски ловец”) или в любовно съзерцание, но винаги с изящни, нежни очертания - „Акт”. Това не е класическата женска красота, по-скоро е изваяна освободената женска същност. Модерната жена, разкъсвана между амбициите и любовната отдаденост.  

Може би тук най-ясно проличава едно от важните прозрения на художника, който в едно интервю бе нарекъл картините си „Поезия за очите”. Безспорно Живко Мутафчиев рисува поезия - лирична, ярка, въздействаща.

В „Цезар и Клеопатра” Ивайло Савов е изваял надмогването на политическите ограничения пред величието на една трагическа любов, казва г-н Ляков. Вдясно - „призрачен герой” от космополитните градове на Живко Мутафчиев. Снимка: © Личен архив на художницитеВ скулптурите на Ивайло Савов откривам същата или подобна извисеност, дори когато формата им е необуздано реалистична - вижте излъчването на „Жената с домино”. Всеки миг очакваш да го махне от очите си и да потънеш в красивото й очарование. Особено видна е хармонията между материала (бронз, сребро, емайл, позлата) и художествения герой или образ, което за мен е признак на голямо майсторство. То личи особено ярко в по-абстрактните му произведения - цикълът „Пеещите”, влюбените двойки, прочутите му клоуни,  пресъздаващи сцени от цирка на живота. Смешниците на ваятеля Ивайло Савов са различни от класическия им образ на смеещия се през сълзите си арлекин. Клоунадата им е представена не като забавление. В нея има напираща енергия, проектирана в преодоляването на някакво препятствие или предизвикателство - веригата на „Самоизграждане”, „Спиралата”, кулите на възхода, олицетворяващи изкачването по стълбата (планината) на съдбата и други артефакти. Извисените фигури олицетворяват полета на духовните хора, откъсващи се от житейските си окови или ограничения и изпълняващи някаква мисия. Безупречните композиции са белязани от романтичен символизъм - черешовото дърво с прорастващи птички е страхотен образ. Във фигурите на „Цезар и Клеопатра” пък е изваяно надмогването на политическите ограничения пред величието на една трагическа любов...

В реалистичните творби на Ивайло Савов има някаква неистова устременост към победата („Корида”) или витална жизненост („Ангелът-вестител”). Те са част от неговата вселена - пъстра, красива и богата с необикновени образи, живеещи в хармония с природата, вдъхновението и любовта.

В тази изложба има много поезия. Затова ще завърша с перифраза на Хорхе Луис Борхес (Jorge Luis Borges; 1899-1986) от стихотворението му „На Йоханес Брамс”:

Аз, който съм натрапник в твоите градини,
Които в паметта на бъдното живеят.
Поисках на картините ти да възпея.
Поезията, възвисена във небето синьо.

Дано съм успял!

* * *

ПАНАЙОТ ЛЯКОВ е роден през 1948 г. в Пазарджик. Завършил е специалност електроинженерство, а по-късно зr магистратура по администрация и управление в Нов български университет, където през 2008 г. защитава и докторска дисертация.

Работил е в Металургичния комбинат „Кремиковци”, бил журналист във в. „Орбита”. Народен представител от 38-ото и 39-ото Народно събрание, президент на Ротари клуб - Пазарджик, председател на фондация „Илия Минев”. Автор е на книгите „Навътре в картините. Приятелски ескизи”, „Кой уби СДС? Разкази на очевидец”, „Модерните партии”, „Очакване на лидера”, „Синият идиот”, както и на повече от 650 статии в периодичния печат.

_________

* Заглавието е на artnovini.com

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Четвъртък, 21 Май 2015г. 16:16ч.