Dec 18
Мистиката в абстрактното изкуство PDF Печат Е-поща
Автор: Павлина Чакърова   
Четвъртък, 09 Февруари 2012г. 09:14ч.

Василий Кандински, Untitled (First Abstract Watercolor; 1910). Снимка: Centre Georges PompidouАбстракционистите и техните теософски търсения

Трансцеденталните търсения на абстракционистите, макар неразбрани и игнорирани, са част от историята на изкуството. Абстрактното изкуство възниква в Европа в началото на XX в. Днес повечето дефиниции го описват като модернистично направление, което се отличава с нефигуративния подход към действителността и акцентира върху търсенето на хармония чрез съчетаване на цветове и геометрични форми, способни да предизвикват различни асоциации и емоции.

В тези определения, обаче, бегло или изобщо не се споменават предпоставките за зараждането му, които са древни метафизични познания, вдъхновени от източните религии и от теософските трудове на Eлена Блаватска (1831-1891) и Рудолф Щайнер (Rudolf Steiner; 1861-1925). Този факт ме провокира да се опитам да разширя масовите представи за абстрактното изкуство. Акцентирайки върху окултната му същност, с тази статия искам да хвърля различна светлина върху течението, която според мен разбулва цялостната му същност - да отразява реалността отвъд материалното. И за да се проследят дълбоките му философски корени, смятам за необходимо да се разгледам по-детайлно понятията метафизика и теософия.

Метафизика и теософия

За да се обясни предметът на метафизиката, би било добре да се обърне поглед назад към съчиненията на Аристотел (Aριστοτέλης; 384 пр.н.е.-322 пр.н.е.), които за първи път в историята получават наименованието „метафизика” и които, и до днес, се обозначават с този термин. Според Аристотел метафизиката е равнозначна на Философията изобщо, защото в нейния обсег са включени всички предпоставки за познанието на битието. Той я нарича „първата философия”, „мъдрост” или още „теология” („богословие”), тъй като, според него, Бог е основа на всички неща и трябва да се изследва именно от тази наука. Метафизиката изследва както самата материя, видимият сетивен свят, така и надсетивни въпроси, каквито са тези за произхода и за същността на света, за да се добие цялостен, завършен мироглед.

„Първата философия” търси отговори на въпросите „Защо съществува светът?”, „Що е Бог?”, „Как са свързани помежду си духът и тялото?..” Платон и Аристотел, Кант и Хегел, най-големите философи през вековете са метафизици, въпреки различията в схващанията им. Защото всички те изучават именно света като цяло, търсят да определят мястото и значението на човека в това цяло. Влиянието на немския идеализъм върху немската литературата е исторически важно. Творбите на Гьоте, Лесинг, Новалис, Томас Ман, Херман Хесе са художествена интерпретация на техните философски концепции, проявени в мистичния копнеж по общение с Бога и стремеж към единение с Първопричината.

Теософските общества съществуват още от Античността и се базират на метафизичните представи за единството на безсмъртната човешка душа с божествения източник.

В края на ХІХ в. руският мистик Елена Блаватска нарича теософия своята философска доктрина, която заедно с антропософията на Рудолф Щайнер се превръща в основен източник на вдъхновение за абстракционистите. Техният мироглед разглежда изкуството като възможност за пряко общуване с нематериалния свят, като една от формите на духовен живот. За тях човекът е съвкупност от преходно Тяло, еволюираща Душа и безсмъртен Дух, а художественото творчество произлиза от тази връзка с духовния свят. Душата слиза и се вмъква във физическо тяло. Тогава възниква инстинктивната чувствена потребност за изобразяване на астралната човешка същност, която човек притежава още преди своето раждане във физическия свят. Така, докато е на Земята, чрез различните форми на изкуството, той непрекъснато участва в процесите на духовния свят. В духовен смисъл той присъства в цветовете и формите като търси връзка с астралните сфери, с които подсъзнателно се чувства свързан.

Възприемайки света в цветове, личността се обръща към собствената си духовно-душевна същност и осъществява космически спомен. Затова творческият импулс не е плод на теоретичните постановки. Себеизразяването е свързано със себепознанието за космическата ни идентичност, която е индивидуална и до която се стига чрез собствената ни интуиция. Всяко произведение на изкуството е само по себе си уникално и извира от своеобразието на твореца със собствен почерк и естетика. Истинското художествено творчество изобразява голямата човешка борба за постигане на съзвучие и хармония между духовно-божествения и сетивно-физическия свят. Тогава то придава вечност на мига чрез овладяване на цветовата перспектива и пространствените измерения. Така художествените произведения отвеждат зрителя в астралните светове чрез одухотворените сетивни-физически форми и се превръщат в материален отпечатък на отвъдния свят.

Мисля, че тук е мястото, където е необходимо да разширим и представата за религиозното изкуство. Ако приемем, че религията е себепознание и че ние изразяваме това себе познание в изкуството, то всяко изкуство, независимо как и какво изобразяваме, би следвало да бъде възприемано като духовно. Всяка творба би следвало да е израз на нашата божествена същност. Религията е вътре във всеки един от нас, а не абстрактно понятие. И бих искала да погледнем на изкуството като на вътрешно изживяна религия. То съществува от зората на човечеството и винаги е било духовно. Но едва с възникването на абстрактното изкуство започва да се говори открито по темата и започва да се осъзнава като такова.

Прочутата цветова схема на Гьоте. Снимка: Goethe Museum, ФранкфуртАбстракционистите и цвета. Баухаус

Йохан Волфганг Гьоте (Johann Wolfgang von Goethe; 1749-1832), на чиито произведения Щайнер искрено се възхищава, пръв изследва цвета. Също като Аристотел, той е философ, просветен в метафизиката, а неговото „Учение за цветовете” (Zur Farbenlehre; 1810) съдържа някои от най-ранните публикувани описания за въздействието на цветовете. За Гьоте изкуството е откровение на най-съкровените тайни на света, като господстваща роля за създаването му играе интуицията. Литературното му творчество съчетава чистотата на стила с дълбоки философски идеи, а книгата му за цветовете оказва огромно влияние в сферата на изкуството. Василий Кандински (1866-1944), основоположникът на абстрактното изкуство, определя теорията на Гьоте като „една от най-фундаменталните научни разработки”.

Кандински е руски художник, който през 1910 г. в Мюнхен създава първите си абстрактни творби. Повлиян силно от теософията на Блаватска и антропософията на Щайнер, той започва да проповядва взаимната свързаност на цветовете и чувствата. Говори за въздействието на изкуството и диалога, който се открива между зрителя и творбата. Кандински защитава тезата, че човешките емоции отговарят на определени цветове. Възприема цвета и формата като изразните средства на душевния ни живот. Изцяло в духа на теософията, цветовете и формите за него са материални състояния на душата, които могат да бъдат интуитивно разчетени от зрителя. Според него, всяко явление може да бъде изживяно по два начина: външно и вътрешно. Чисто физическото въздействие на цвета е краткотрайно и се забравя, щом отвърнем очи от него. Но това повърхностно впечатление може да се развие и да извика цяла верига от психични преживявания, които при едно по-високо развитие придобиват вътрешна стойност и звучене и предизвикват силно душевно вълнение. Така цветът стига до душата. В него има вътрешен живот. Той представлява духовна храна, когато намери съзвучие с душата на зрителя.

„Цветът е клавишът, окото е чукчето, думата е многострунното пиано. Художникът е ръката, която привежда целенасочено душата във вибрация.” Затова хармонията на цветовете трябва да се основава единствено върху принципа на целесъобразното докосване на човешката душа. Тази основа Кандински нарича принцип на вътрешна необходимост. Вътрешната необходимост, според художника, е именно тази неминуема воля за себеизразяване и има интуитивен характер. Интуитивната мъдрост е единственото непосредствено знание, което може да доведе човек до прозрение за истината. Вслушвайки се в зова на вътрешната си необходимост, творецът се свързва със своята божествена същност. И кръгът се затваря. Вътрешно звучащото живописно нещо, наречено произведение на изкуството, става израз, има основание да съществува. Известява истината и показва откъс от отвъдността. През 1912 г. Кандински влага тези идеи в книгата си „За духовното в изкуството” (Über das Geistige in der Kunst. Insbesondere in der Malerei).

През 1913 г. друга емблематична фигура в историята на чистата абстрактна живопис, Казимир Малевич (1878-1935), създава първата си картина в абстрактно-геометричен стил, който той самият нарича „супрематизъм” (от лат. supremus - най-висш). Тя представлява нова, безпредметна система от елементи, чрез която се изразяват чистите усещания - единственият източник на всяко творение. Веществеността, телесността, според него, трябва да бъде сведена до минимум. Главен елемент при супрематичните композиции на Малевич са геометричните комбинации с квадрати, кръстове, кръгове, и триъгълници.

Междувременно абстракционистите сформират група, която кръщават „Синият конник” (Der Blaue Reiter). Името й произлиза от любовта на Франц Марк (Franz Marc; 1880-1916) и Кандински към конете и синия цвят. Синият цвят за тях е символ на духовността; колкото по-тъмни са нюансите му, толкова по-изявен е човешкият стремеж към безкрая. Членовете на обединението споделят общия си интерес към изразяване на духовните истини чрез изкуството. За съжаление, поради избухването на Първата Световна война, групата не просъществува дълго.

Въпреки световната геополитическа криза абстракционизмът продължава да се развива и през 1919 г., в Германия, архитектът Валтер Гропиус (Walter Gropius; 1883-1969) създава новаторската арт школа Баухаус (Bauhaus). Водена от Кандински тя бързо привлича творците с интерес към духовното. Неговите лекции за взаимодействието на цвета и формата са от голямо значение; тема, живо вълнуваща всички в училището. Бих искала да се спра само на някои от лекторите, за които смятам, че ще разширят, допълнят и утвърдят разгледания до тук различен прочит на теорията за цветовете и тяхната трансцедентална мисия.

Йоханес Итен (Johannes Itten; 1888-1967), преподавателят с най-ексцентричното облекло, включва своите духовни практики в преподавателските си методи, за да ги подобри. В Баухаус той запознава студентите си с Маздазнан (Mazdaznan) - учение за дишането, здравето, храненето и правилно мислене. Класовете на Итен започват със специални медитативни упражнения, подобни на йогийските асани за концентрация. Той е вегетарианец и редовно медитира, за да развие интуицията си, която и за него е била главният източник на инспирация, събуждаща сетивата ни. За целта използва цветни диаграми, опитвайки се да вникне в тяхното духовно послание. Учи се от трудовете на Гьоте за въздействието на цветовете върху хората и е убеден, че всеки човек реагира на цветовете индивидуално.

Творби на Оскар Шлемер. Снимка: АрхивКурсът, който германският художник, скулптор, дизайнер и хореограф Оскар Шлемер (Oskar Schlemmer; 1888-1943) води в школата, се нарича „Човешкото същество”, а предмет на неговите изследвания са геометричните форми на човешкото тяло: квадрата на брадичката, кръга на корема, цилиндрите на врата и ръцете, сферата на главата, триъгълника на носа, линията, свързваща сърцето с мозъка. Тези абстракции на човешкото тяло, които ни отправят към космическата ни същност, Шлемер нарича „фигурини”. Използвайки костюми в различни цветове и специфични форми, той поставя в Баухаус спектакли от абстрактни танци. Танцьорите оформят геометрични фигури като сфери, спирали, квадрати, които прибавят по-голям ефект към изпълнението.

Паул Клее (Paul Klee; 1879-1940) е преподавателят, който се задържа се най-дълго в Баухаус. Той е посветен в мистиката на изкуство благодарение на немския метафизичен идеализъм. Клее възприема материалния свят като една от многото съществуващи реалности. За портретите си той споделя: „Аз не отразявам повърхностното, а се вглеждам дълбоко в душата на човека. Лицата на хората, които рисувам, са по-достоверни от реалните им. Човекът в картините ми е микроелемент от макрокосмоса.” Художникът свири на цигулка и използва класическата музика за медитация. Тя му помага да се концентрира преди да започне да рисува. А в часовете си той визуализира музикалните произведения на известни композитори, свързвайки звуците с различни цветове. Затова фактът, че намира инспирация за повечето си абстрактни форми в музиката, не изненадва никого. Този феномен на смесване на възприятията се нарича синестезия (от гръцки syn - „заедно“ и aishesis - „усещане“) и е известен на човечеството от хилядолетия, но става обект на изследвания едва в края на XIX в. Синестезията е пряко свързана с творчеството - синестети са много прочути артисти, писатели и музиканти, сред които са Василий Кандински, Владимир Набоков (1899-1977), Ференц Лист (Liszt Ferencz; 1811-1886)… Същата тенденция намираме и в картините на Робер Делоне (Robert Delaunay; 1885-1941), макар и не така съзнателно търсена.

Връзката между цвят, звук и движение е предмет на изследване на учителката по музика Гертруд Грунау (Gertrud Grunow; 1870-1944). Тя композира собствени мелодии и подобно на колегите си е смята, че всички сетива трябва да се хармонизират преди процеса на себеизразяване, и че способността на човек да изрази себе си зависи от закони, коренящи се в неговия личен усет за цвят, звук и форма.

Универсалното единство и андрогините

Понятието андрогини, подобно на това за абстрактното изкуство, все още не е напълно разтълкувано. Универсалното единство между мъжкото и женското начало, стоящо над всякакви философии, присъства като символ във всички религии посредством двойните структури Ин и Ян (в даоизма), Шива и Шакти (в индуизма), Яб-Юм (в будизма), присъства в звездата на Давид (в юдаизма), в полумесеца и звездата (в исляма), както и в християнския кръст. Един от най-разпространените символи, е този на мандалата, квадрат с вписан в него кръг. Най-малко познат е този на човешкото тяло, обединяващо в себе си мъжкото и женското начало и въплъщаващо знанието за космическото единство. Още от Древността много божества се изобразявани именно като полумъже-полужени.

Портрет на Хила Ребей. Снимка: АрхивДуализмът е основна тема в творчеството на много автори. Борбата между мъжката и женската сила е израз на Сътворението, и те вярват, че тя стои в основата на творческия порив. Един от тях е Пит Мондриан (Piet Mondrian; 1872-1944), датчанинът, прочут със своите абстрактни перпендикулярни конструкции. Той също е последовател на теософията на Блаватска, а творбите му изобразяват непрестанната борба за хармонизиране на изконното мъжко и женско начало, пресъздадени чрез визуалния баланс между цвят и форма. При него отново срещаме идеята за ролята на художника като „канал”. Той създава своите вертикали и хоризонтали без никакви калкулации, воден изцяло от интуицията си и стремежа да се слее с утопичния идеал за универсална хармония.

Темата за дуализма занимава дълго време и Марсел Дюшан (Marcel Duchamp; 1887-1968), чиито работи се свързват с дадаизма и сюреализма. В основата на тези течения е идеята за несъзнаваното, разработена от Зигмунд Фройд (Sigmund Freud; 1856-1939), който вярва, че значимите психични събития заемат място „под повърхността” в несъзнаваното. Самият Дюшан избягва да класифицира стилово изкуството си, но в едно от интервютата си го определя като метафизично.

За него изкуството е врата към измерение, неподвластно на пространството и времето, до което можеш да стигнеш, доверявайки се единствено на интуицията си. Възприема дадаизма като протест срещу чисто физическия процес на творение, който не предполага влагане на каквито и да е било чувства. Дюшан мисли, че егоцентризмът трябва да бъде премахнат от творческия процес или поне изместен настрана. Постига това със своите ready made обекти от анонимен автор. Чрез тях той измества концепцията за Аза от обекта и прокарва идеята за селекцията като творчески акт. Унификацията на Аза и Не-Аза са цели на метафизичната философия. Според нея, съзнанието ни, обременено с предварителни нагласи и очаквания, ни пречи да достигнем до мъдростта на вътрешното си Аз. Освобождаването от всички привързаности и нагласи води до преодоляване ограниченията на Его-ума и до достигане на интуитивната мъдрост. Приближава ни все повече към концепцията за андрогините, към хармонията на Вселената, съществуваща благодарение на баланса на двата противоположни елемента.

Супрематизм (1915-1916). Снимка: Музей им. Ф.А. Коваленко, КраснодарЕнергийният баланс и свръхестественото вълнуват още много автори, творящи през дада-сюреалистичната епоха. „Варварската Венера” на Паул Клее е Венера с... пенис. Горната част на „Зората, парфюмирана с дъжд от злато” на Хуан Миро (Joan Miro; 1893-1983) е мъжка, докато долната е изцяло женска. „Принцесата X” на Константин Бранкузи (Constantin Brâncuşi; 1876-1957), „Деметрата” и „Идолът” на Ханс Арп (Hans Arp; 1886-1966) са запомнящи се андрогини, пренасящи зрителя в трансцеденталните измерения.

Салвадор Дали (Salvador Dali; 1904-1989) е запален алхимик с интерес към окултното и абстрактната геометрия, а Джорджо де Кирико (Giorgio de Chirico; 1888-1978), със своите ярки контрасти и фантастични картини, въвежда термина метафизична живопис в изкуството. Ив Клайн (Yves Klein; 1928-1962) пък, подобно на Кандински, използва в произведенията си синия цвят, за да отведе зрителите до Пустотата - „Зоната на нематериална художествена чувствителност”, където духът, свободен от заблуди, отразява безкрайната Вселена...

Музеят Guggenheim и абстрактния експресионизъм в Америка

Политическата нестабилност в Европа в края на 30-те години на XX в. и сложната военно-политическа конюнктура принуждават много от абстракционистите да емигрират в Щатите. Там те полагат основите на абстрактния експресионизъм, който спокойно може да се разглежда като естественото продължение на метафизичната фигуративна живопис.

В Ню Йорк през 1939 г. се появява и първият Музей на безпредметната живопис (преименуван през 1952 г. на музей Solomon R. Guggenheim Museum) с уредник Хила Ребей (Hilla von Rebay; 1890-1967). Тя пристига в САЩ през 1927 г., където се запознава със американския магнат Соломон Гугенхайм, събитие променило историята на модерното изкуство. Видна последователка на теософията, Ребей вярва, че изкуството е средство, което пренася автора и зрителя в духовните измерения. Самата тя, още докато живее в Европа, е посветена на безпредметната живопис и активно участва в авангардните изложби. Движи се в кръга на абстракционистите и колекционира творби на Рудолф Бауер (Rudolf Bauer; 1889-1953) и Кандински. Художничката бързо убеждава Соломон да започне да колекционира картините им. Така се поставя началото на една от най-престижните колекции в света.

През 1959 г. музеят е преместен в прочутата сграда на Пето авеню, построена от Франк Лойд Райт (Frank Lloyd Wright; 1867-1959). Мечтата на Хила Ребей е да създаде музей за съвременното изкуство, който да е храм на духа и на абстрактната живопис. Тази идея я отвежда при знаменития американски архитект, който проектира сградите си в хармония с заобикалящата ги среда, т.нар. „органична архитектура”. Идеята за музея като храмово пространство съществува още в Древна Гърция. Mouseion е храм, посветен на музите, покровителките на изкуствата в гръцката митология. Построяването на спираловидната ротонда в Ню Йорк отнема 16 години. Нито Гугенхайм, нито Райт доживяват откриването му. И за съжаление, след построяването на музея, много от първоначални планове остават пренебрегнати, като например, идеите стените да бъдат боядисани в светло сиво и разглеждането на експонираната абстрактна живопис да започва от най-горното ниво и зрителят да слиза надолу.

Сред авторите, които по това време творят в Америка, са Марк Ротко (Mark Rothko; 1903-1970), Джаксън Полък (Jackson Pollock; 1912-1956), Вилем де Кунинг (Willem de Kooning; 1904-1997), които смятат съзерцаването на картина за духовно изживяване. Ротко използва цвета като инструмент за изразяване на човешки емоции и вярва, че изкуството е ключ към подсъзнанието. В творбите на Полък се забелязва силното влияние на местната индианска култура. Той изучава индианската пясъчна живопис, символизираща взаимносвързаността и динамичната мрежа от духовни сили. От нея взаимства „капковата” техника, чрез която като в шамански ритуал потъва в дълбините на собственото си подсъзнание и дава израз на чувствата си, свързвайки се с първоизточника.

Изложба на Алекс Грей. Снимка: Melissa GarciaРазслоението на абстрактния експресионизъм в началото на 60-те води до възникване на течения, които постепенно се отдалечават от идеите му. Макар все още да са осезаеми в кинетичните мобили на Александър Калдър (Alexander Calder; 1898-1976) и кръговете на Кенет Ноланд (Kenneth Noland; 1924-2010), геометричната абстракция започва все по-често да се разглежда като академична форма на изкуство със старомодни разбирания за композиция. След това в движения като поп арт, хард едж, минимализъм и концептуално изкуство започва ясна тенденция на отдалечаване от експресивните качества на фигуративността. Минималистите отричат необходимостта от себеизразяване, символизма на цветовете и формите, както и връзката на изкуството с трансцеденталното. Интересът им е поставен изцяло върху физическия облик на обекта и неговата естетична стойност.

Завръщане към идеите на абстрактното изкуство се забелязва с настъпването на постминималистичния период. Много от авторите се обръщат срещу настъпилото деперсонализиране на изкуството и отново започват да акцентират върху вътрешния живот на творбата. Ярко експресивните цветови композиции на неоекспресионизма са протест срещу концептуалното и минималистичното изкуство. Въпреки всичко, днес, трансцеденталността, обаче, продължава да вълнува световноизвестни съвременни автори като Аниш Капур (Anish Kapoor; 1954) и Алекс Грей (Alex Grey; 1953).

Изкуството - наистина е вечно, през годините се променят само формите му, но връзката с духовния свят е константна. Бих ги унифицирала в един универсален стил на себеизразяване, стил на истината.

Бел. ред.: Авторката на статията Павлина Чакърова (1979) живее и работи като фотограф и фоторедактор в София.

Библиография:

Кандински, Василий, „За духовното в изкуството”, София: ЛИК, 1998
Щайнер, Рудолф, „Изкуството и неговата световна мисия”, Стара Загора: Даскалов, 2004
Граем, Ланиър, „Дюшан и андрогините: изкуство, пол и метафизика”, НОУ ФИНК ПРЕС, 2003
bauhaus-online.de/
www.guggenheim.org
Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Четвъртък, 09 Февруари 2012г. 09:30ч.