Feb 24
За абстрактното във фотографията PDF Печат Е-поща
Автор: Павлина Чакърова   
Четвъртък, 05 Април 2012г. 22:19ч.

Фотография от серията „Еквивалент” - една от първите абстрактни снимки в историята на изкуството. Снимка: Алфред ЩиглицНеотдавна artnovini.com публикува статията „Мистиката в абстрактното изкуство” на младата българска фотографка Павлина Чакърова, която предизвика широк отзвук. Сега предлагаме на вашето внимание следващата част от нейното изследване, което се отнася до проекциите на „абстрактното” в историята на фотографията...

ПРЕЗ 1836 г., почти век преди Василий Кандински (Wassily Kandinsky; 1866-1944) да напише ключовата за абстракционизма книга „За духовното в изкуството” (О духовном в искусстве; 1910), американският писател и философ Ралф Уолдо Емерсън (Ralph Waldo Emerson; 1803-1882) представя нетрадиционните си метафизични виждания в есето си за „Природа“ (Nature; 1836). За Емерсън светът е много повече от това, което хората възприемат чрез сетивата. Затова той смята, че човешката душа е свързана с универсално и всеобхватно съзнание, което нарича „Свръх-душа” и която може да бъде разбрана само чрез изследване на природата. Вярва, че има неща, които успяват да стигнат до човешкото съзнание по други, по-висши пътища и проповядва интуитивния начин за добиване на познания.

Американският писател и философ Ралф Уолдо Емерсън. Снимка: en.wikipedia.orgПаралелно с философската доктрина на Емерсън светът посреща изобретяването на първия фотоапарат. През 1839 г. французинът Луи Дагер (Louis Daguerre; 1787-1851) успява да разработи практичен метод за фотографиране. Откритието му прави възможно заснемането и проявяване на латентни образи върху повърхност - химичен процес, който дава власт на природата да се възпроизвежда върху хартия.

Забележително е, че Емерсън вижда в новопоявилото се фотографско изкуство потенциал за нещо повече от това да документира. Според него,

изобретението на Дагер е не просто аналог на природата

а медиа, способна да записва и възпроизвежда импресии, оставящи трайна следа. Американецът интерпретира фотографските плаки като експресивна репродукция на природата, която поставя открит диалог между автора и зрителя под формата на естетическа трансцедентална медитация.

Паралелът с движението на абстракционистите в началото на XX в. е неизбежен. Тук, също като при Кандински и останалите абстрактни художници, срещаме идеята за

възпроизвеждане на невидимите емоции във видимия свят

чрез форми от природата. Интересът на фотографите към философията на Емерсън и на Кандински се оказва голям и тя се откроява ярко в творчеството на широк кръг от творци, сред които са Алфред Щиглиц (Alfred Stieglitz; 1864-1946), Ансел Адамс (Ansel Adams; 1902-1984) и Арон Сискинд (Aaron Siskind; 1903-1991), и оставя значима следа в историята на фотографията.

„Джорджия О’Кийфи. Ръце.” (1918). Снимка: Алфред ЩиглицЩиглиц е първият автор на абстрактни фотографии в историята на изкуството изобщо. Серията му „Еквиваленти” (Equivalents; 1925-1930) е общопризната за първата, в която снимките освобождават предмета от буквалната интерпретация - дързък и новаторски подход за тогавашната реалност. Проектът се състои от 220 черно-бели фотоса на облаци в небето. Фокусирайки се върху абстрактните форми в природата и емоциите, които те събуждат, той изразява себе си и своята духовна философия за живота. Те, подобно на музиката, въздействат пробуждащо и изразяват желанието му за прекрачване границите на физическия свят. „Еквиваленти” са и първите фотографии, включени в перманентна експозиция в Музея за изящни изкуства в Бостън (Museum of Fine Arts in Boston).

Ревностен последовател на трансцедентализма, Алфред Щиглиц се превръща в лидер на авангардното изкуство в Ню Йорк. Неговата галерия „291” е едно от малкото места, където е показвано модерно изкуство зад Океана. Водещи по това време автори в Европа като Пол Сезан (Paul Cézanne; 1839-1906), Анри Матис (Henri Matisse; 1869-1954) и Пабло Пикасо (Pablo Picasso; 1881-1973) правят дебютните си изложби в Америка именно там. Щиглитц е и първият, който публикува в своето фотографското списание Camera Work (бел.ред.: излиза от 1903 до 1917 г.) преведени на английски откъси от книгата на Кандински „За духовното в изкуството”. Любопитен е и фактът, че партньор в живота на Щиглитц по това време (бел.ред.: двамата стават семейство през 1924 г.) е американската художничка Джорджия О’Кийфи (Georgia O’Keeffe; 1887-1986) - последователка на Кандински, която с огромните си абстрактни платна, изобразяващи детайли на растения, променя изцяло традицията в рисуването на цветя. И не само...

Във втората си галерия - The Intimate Gallery, която отваря по-късно, Щиглиц излага само американски автори. Концепцията й изцяло се препокрива с вярата му в

силата на изкуството да просветлява хората духовно

„Рочестър” (1954). Снимка: Майнър Уайт/masters-of-photography.comВ The Intimate Gallery прави своя дебют Ансел Адамс. През 1936 г. Шиглиц се съгласява да експонира фотографиите му, като по-късно Адамс споделя, че творчеството на Алфред е оказало огромно влияние върху него. Баща му е последовател на философията на Емерсън, така че идеите за единението на човек с Бог не са му чужди. Дълбоката емоционална връзка на Адамс с природата е осезаема в цялото негово творчество. През целия си съзнателен живот той се бори активно за защита на околната среда. Редовно участва в митинги и пише хиляди протестни писма до редакции, правителствени организации и политици. Но най-голямо влияние оказват фотографиите му, превърнали се в символ на Дивата Америка. Чрез тях той изразява духовната връзка между Земята и нейните обитатели с надеждата да успее да убеди хората в необходимостта от запазването на националните паркове.

Със средствата на фотографията Адамс изразява онова, което преживява вътрешно. Онова съкровено чувство, което не се нуждае от обяснение, защото е интуитивно осезаемо, и което Кандински нарича „вътрешна необходимост”. Фотографиите на създателя на Зоновата система (Zone System) са

мощен похват за себеизразяване и комуникация

който доказва, че фотографското изкуство е нещо повече от средство за документиране.

„Хавайска пеперуда” (1978). Снимка: Уолтър ШапелПрез 1952 г. Майнър Уайт (Minor White; 1908-1976) заедно с Ансел Адамс основава едно от най-престижните списания за фотография - Aperture. За Уайт общуването с изкуството е медитативен акт, възможен само чрез игнориране на материално изобразеното. Така обикновените предмети се превръщат в нещо необикновено, възвишено и одухотворяващо. Това е начинът, по който той иска да се възприемат неговите фотографии на хамбари, врати и излющени стени - като символи на неговите лични емоции. По-късно съдбата го среща с Уолтър Шапел (Walter Chappell; 1925-2000), с когото започват да пишат серия от статии за Aperture, отнасящи се за скритата символика на формите.

Семьон и Валентина Кирлиан. Снимка: архивПодобно на Джаксън Полък (Jackson Pollock; 1912-1956), Уолтър Шапел черпи вдъхновение от местните индиански церемонии, които събуждат любовта му към природата. Той става известен със серията си „Метафлора” (Metaflora;1980) - снимки, показващи аурата на растения и говорещи за скритата в тях невидима, жизнена сила. Те са заснети без фотоапарат, в пълна тъмнина по метода на т.нар. Кирлиановата фотография (Kirlian photography). Аураснимката е вид фотограма, създадена с помощта на високоволтово напрежение. Първата аураснимка е направена през 1891 г. от Никола Тесла (Nikola Tesla; 1856-1943), а по-късно, през 1939 г., е усъвършенствана от руските изследователи, съпрузите Семьон (Semyon Kirlian; 1898-1978) и Валентина Кирлиан (Valentina Kirlian; ?-1972). Методът позволява да се фиксира еманацията на енергията от органични или неорганични тела, намиращи се в поле с висока честота. С това откритие учените доказват, че всеки жив организъм, създава около себе си свое фино биологично поле (аура) със сложна конфигурация...

„Без название” (1970). Снимка: Уин БълокВ началото на шейсетте години Уин Бълок (Wynn Bullock; 1902-1975) създава серия от фотографии, наречени „Цветни светлинни абстракции” (Color Light Abstraction) - едни от малкото фотографии в цвят за времето си. Той е и сред първите фотографи, които започват да използват

цвета като визуално средство за изразяване

на състоянията на духа. Иновативните изображения на Бълок са огледало на дълбоката му философска натура. За него те представляват задълбочено изследване на светлината, манифестиращи убеждението му, че тя е най-великата сила във Вселената и е в основата на всичко.

Фотографската медиа възпроизвежда природата благодарение на светлината. Самата думата „фотография” произлиза от гръцките думи „фос” (светлина) и „графис” (писец, четка), означаващи заедно „рисуване със светлина”. Подобно на звука, светлината съществува навсякъде и дава неограничени възможности за творчески изяви. Тя е вибрация, която ни въздейства както на физическо, така и на психическо ниво. За снимките си Бълок използва цветни стъкла, целофани и водни повърхности, които освен че отразяват и разлагат светлината в цветове, изразяват и неговите емоции.

„Без название” (от серията Light on Water). Снимка: Ралф Метаярд/gittermangallery.comСъщо като него, Ралф Метаярд (Ralph Meatyard; 1925-1972) експериментира с луминесцентните отражения върху водната повърхност, които представя в серията „Светлина върху водата” (Light on Water). Концептуалните му проекти му запазват почетно място сред фотографите, които изследват възможностите на абстракцията във фотографията. „Дзен клоните” (Zen Twig) на Метаярд са поредица от макроснимки, с много малка рязкост на изображението, а в „Без фокус” (no focus) той създава абстракции от дефокусирани групи хора - замъглени органични форми, които излизат извън рамките на традиционния фотопортрет и се доближават много до стила на абстрактните картини. Може би те са поредното доказателство, което поставя новопоявилото се фотографското изкуство сред изразните средства на медитативната художествената експресия.

Бел. ред.: Павлина Чакърова (1979) е фотографка и фоторедактор. Живее и работи в София.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Четвъртък, 05 Април 2012г. 22:54ч.