Jul 17
„Sex без захар” на сцената на Дом „Витгенщайн” PDF Печат Е-поща
Автор: Марио Николов   
Петък, 02 Ноември 2012г. 18:30ч.

Спектакълът „Sex без захар” на режисьорския тандем Петранов & Флеминг беше приет възторжено от българската публика. Снимка: © Георги Вачев

Главната роля в постановката на режисьорския тандем Борислав Петранов & Щефан Флеминг изпълнява актрисата от пловдивския Драматичен театър Елена Атанасова.

ВИЕНА. Спектакълът Sex без захар” (Sex ohne Zucker), по мотиви от комедийни творби на знаменитото театрално семейство Франка Раме (Franca Rame; 1928) и Дарио Фо (Dario Fo; 1926), е сред водещите събития в програмата на Българския културен институт Дом „Витгенщайн” (Haus Wittgenstein) за ноември. Постановката на режисьорския тандем Борислав Петранов (Borislav Petranov) & Щефан Флеминг (Stefan Fleming) ще направи своята австрийска премиера утре, 3 ноември (събота), от 19.00 ч., в Театралната зала на института (1030 Wien, Parkgasse 18).

Моноспектакълът е съвместна продукция на Драматичен театър Пловдив и Дом „Витгенщайн”, а главната роля изпълнява великолепната Елена Атанасова. Актрисата е лауреат на наградата „Аскеер” (2003), в категорията „Изгряваща звезда”, за ролята на Бриджит Джоунс в мултимедийния моноспектакъл „Дневникът на Бриджит Джоунс” (Bridget Jones’s Diary) на режисьорката Гергана Димитрова и на наградата за най-добра актриса от Международния фестивал на спектаклите за един актьор BGМОТ (2012). Сценографията е постановката е на Петър Митев, който успява по прекрасен начин да „интегрира” творби знаменития германски художник Лукас Кранах Стария (Lucas Cranach der Ältere; 1472-1553) в декора на постановката.

Sex без захар” e спектакъл, който се фокусира върху двете най-важни теми на нашето време: сексът и... тлъстините. Цели вестникарски империи са изградени върху тях, обградени сме от сексуални съвети и предложения за диети. Но казват ли ни те истината? Не! В тази искряща комедия ще научите най-накрая абсолютната истина за това и може би след представлението ще напуснете театралната зала променени”, казват авторите на пиесата (трейлър и кратко интервю с двамата постановчици, можете да видите тук).

Премиерата на постановката Sex без захар”, която е сценичен вариант на пиесите „Секс, благодаря! Ах, какви удоволствия” (Sesso? Grazie, tanto per gradire!; 1994) и „Да си дебел е красиво” (Parliamo di donne. Grasso è bello; 1991), се състоя на 22 февруари 2012 г. в Пловдив и оттогава се радва на изключителен зрителски интерес в цяла България.

Каква обаче е артистичната рецепта (артдиета), която предлага спектакълът? Всъщност, тя се изучава във всяка школа, където преподават как се прави добър театър:

- много талантлива и очарователна актриса - 1 част;
- прекрасна драматургична основа - 2 части
;
- неконвенционален режисьорски поглед - 2 части;
- висококачествени сценични „подправки” - сценография, музика, звук, осветление, костюми и т.н.

...без подсладители, обаче!

Всичко това се хармонизира с търпение и вдъхновение, и... готово.

Ето и начинът на приготовление на една успешна пиеса, който ни предлагат Драматичен театър Пловдив и Дом „Витгенщайн”:

Актрисата Елена Атанасова прави впечатляваща роля в „Sex без захар”. Снимка: © Георги ВачевГлавната роля...

Изпълнителката й е актрисата Елена Атанасова, която вече е сред утвърдените имена на българската театрална сцена. През 2000 г. завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър”. От миналата година е щатна актриса в Драматичен театър Пловдив, където участва в спектаклите „Оркестър без име”, „Площад „Синева”, „Тишина, моля!” и „Когато гръм удари”. Актрисата е играла на сцените на Народен театър „Иван Вазов”, Младежки театър „Николай Бинев”, НДТ „Сълза и смях”, Сатиричен театър „Алеко Константинов”, Родопски драматичен театър, Варненската опера, Драматичен театър „Рачо Стоянов” -Габрово...

Елена Атанасова има редица участия в български и чуждестранни кино- и телевизионни продукции, в които дебютира още на 7-годишна възраст. В нейната филмография са роли от „Черната Далия” (The Black Dahlia; 2006) на Браян де Палма (Brian De Palma), „Леден сън” на Иван Георгиев, „Неутрална зона” на Андрей Слабаков, в екранизацията на бестселъра на Фредерик Форсайт (Frederick Forsyth) - „Икона” (Icon; 2005), режисиран от Чарлз Смит (Charles Smith), в сериали за френски телевизии и т.н.

Франка Раме (Franca Rame) и Дарио Фо (Dario Fo). Снимка: eclap.euАвторите...

Дарио Фо е роден на 24 март 1926 г. Той е изящен актьор, композитор, интересен режисьор и художник, един от най-популярните живи драматурзи на Италия, чиито пиеси от години се играят из цял свят. Писателят е автор на около седемдесет пиеси, близки до естетиката на Commedia dellArte и вариететния театър.

През 1997 г., за цялостното си творчество, е удостоен с Нобелова награда за литература. По този повод Фо споделя: „Това е признанието за думите, използвани от сцената.” (бел. ред.: изразът е parola recitata, който буквално означава „играещи думи”). А ето какво казва за него Сюре Ален - секретар на Шведската академия: „Дарио Фо е една от ключовите фигури на европейския театър в последните десетилетия. Той подражава на средновековните шутове, смело критикува властта и защитава достойнството на угнетените. Отваря ни очите за злоупотребите с власт и имущество, и за всичко, което се случва в несправедливото ни общество...”

Пиесите на Фо се отличават с оригинални импровизации върху фарсово начало, фантастика, гротеска, буфонада, бърз ритъм, използване на музика и песни, казват постановчиците на Sex без захар”. В България авторът е известен с комедиите „Архангелите не играят флипер” (Archangels Don’t Play Pinball; 1959), „Грешката е вярна” (Trumpets and Raspberries; 1981), „Марихуаната на мама е най-добра” (Mama’s Marijuana is the Best; 1976) и „Няма да платим, няма да платим” (We Won't Pay! We Won't Pay!; 1974).

В неговата родина, пък, най-популярна е комедията „Работникът знае 300 думи, а господарят - 1000. Затова е господар." (The Worker Knows 300 Words, the Boss 1000, That's Why He's the Boss) от 1969 г. През същата година, според критиката, създава и своето най-добро произведение - „Мистерия буф” (Mistero Buffo; 1969) - комична мистерия, за която използва сюжети от Светото писание и от различни европейски средновековни хроники. Друго забележително негово произведение е комедията „Случайната смърт на един анархист” (Accidental Death of an Anarchist; 1970), а в края на 70-те години пише няколко пиеси за съпругата си Франка Реме, които са посветени на проблемите на жените в съвременното общество. Сред тях са „Тя е къщата, църквата и леглото” (All House, Bed, and Church; 1977) и „Отворена брачна двойка” (The Open Couple; 1983). През 2003 г. политическата сатира – постановката „Двуглавата аномалия” (The Two-Headed Anomaly), в която Путин и Берлускони са с разменени мозъци, постига пълен триумф в Италия...

Дарио Фо участва в редица телевизионни и радиопоредици, снима се във филми, пише книги, режисира опери... През 2001 г. гостува в България, в пловдивската Държавна опера, с постановката „Севилският бръснар” (The Barber of Seville) от Джоакино Росини (Gioachino Rossini; 1792-1868).

През 1951 г. Фо се запознава с известната италианска актриса и авторка Франка Раме – двамата сключват брак през 1954 г., а година по-късно се ражда синът им Джакопо (Jacopo Fo).

Франка Раме е родена на 18 юли 1929 г. в семейство на пътуващи артисти. Стъпва на сцената едва осемгодишна. През 1949 г., малко след като е навършила 20 години, напуска семейството си и става актриса в една от най-изявените по това време театрални трупи в Италия, а снимка, публикувана на корицата на популярно списание, я превръща в истинска звезда на Апенините...

В съавторство със съпруга си Франка създава няколко впечатляващи пиеси. Първата е Пръст в окото” (оригинално заглавие: Il dito nellocchio), написана през 1953 г., но най-известната им съвместна творба е „Отворена брачна двойка”.

Пиесата „Секс, благодаря! Ах, какви удоволствия!” (Sesso? Grazie, tanto per gradire!; 1994) е в съавторство освен с Дарио, но и с техния син Джакопо. Преди нея Франка Раме пише моноспектакъл със същото заглавие, а повод за него е скандалната за времето си книга „Дзен, или изкуството на чукането” (Lo zen e l’arte di far l’amore; 2002), написана от Джакопо. Целта на изданието е била да просвети сексуално подрастващото поколение, но въпреки огромната си популярност сред младежите, книгата предизвика бурни реакции у консервативните италианци. По време на своите турнета и срещи с публиката, Раме често трябва да коментира творчеството на сина си и в крайна сметка решава да даде свой творчески отговор на поставените в книгата проблеми. В началото представленията на моноспектакъла са на основани върху импровизацията, а по-късно заедно с Дарио и Джакопо написват и текст, който се играе с огромен успех по световните сцени.

В пиесата „Да си дебел е красиво”, Раме и Фо изследват проблемите на изкуствено създадените комплекси, на самотата, на бягството от действителност, на страха от контакта с другия пол и се радва на изключителен интерес в Западна Европа…

Щефан Флеминг (Stefan Fleming). Снимка: © fleming.atРежисьорите...

Щефан Флеминг е роден във Виена. Неговата кариера започва още в детските му години, когато е пее в прочутия „Хор на виенските момчета” (Wiener Sängerknaben). По-късно следва в Университета за музика и сценични изкуства „Макс Райнхард Семинар” (Universität für Musik und darstellende Kunst Wien - Max Reinhardt Seminar), където е най-младият студент. Успоредно с това, Флеминг завършва и музикална специалност.

След дипломирането си той има многобройни участия в постановки на престижните виенски сцени: Бургтеатър (Burgtheater), Theater der Jugend, Theater an der Wien, Volkstheater и др.

Кариерата му в киното започва с роля в популярния сериал „Семейство Мериан” (Familie Merian; 1979-1986) на режисьора Валтер Дави (Walter Davy). Снима се в много филмови продукции в Австрия, Германия, Италия, Франция и Бразилия.

През 1991 г. излиза първата му книга „Приказки за нощта. Приказки за възрастни” (Märchen zur Nacht. Märchen für Erwachsene). Флеминг е автор и водещ на детското предаване Raus mit Stefan за австрийската национална телевизия - ORF, с което печели „Международна телевизионна награда” в Ню Йорк. Работи като режисьор в берлинския театър Kammerspiele и във виенския Interkulttheater...

За популяризирането на българската култура, през май 2009 г. Щефан Флеминг е отличен с почетния знак „Златен век” на Министерство на културата на Република България.

Борислав Петранов (Borislav Petranov). Снимка: © Георги ВачевБорислав Петранав е роден в Плевен. Възпитаник е на немската езикова гимназия в Ловеч. Завършил е „Финанси и кредит” в Университета за национално и световно стопанство, а по-късно и „Театрознание” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, в класа на доц. Севелина Гьорова. Бил е драматург и заместник-директор на Драматичен театър Пловдив, заместник-директор на Малък градски театър „Зад канала” в София.

Автор е на пиесата „Небе за твоя покрив” (1998) - колаж по едноактни пиеси на Иван Радоев (1927-1994), и на книгата „Българската Нора” (2001) - оригинално изследване на инсценировките на пиесата „Куклен дом” (A Doll’s House; на норвежки: Et dukkehjem; 1879) от норвежкия писател и драматург Хенрик Ибсен (Henrik Johan Ibsen; 1828-1906). За това произведение, през 2002 г. Петранов е номиниран за наградата „Икар” на Съюза на артистите в България.

Заедно с преводача Александър Зицман съставя сборника от пиеси „Млад театър от България” (2006), от каталога на австрийското издателство „Драва”. От 1998 до 2002 г. работи за Международния театрален фестивал „Варненско лято”. Бил е няколко пъти член на журито на фестивала „Нова българска драма” в Шумен, а през 2008 г. е и негов председател. Бил е в журито на Фестивала на комедийния спектакъл в Габрово и в журито на Фестивала на камерните постановки във Враца.

През 2006 г. участва в научната конференция по повод 100-годишнината от смъртта на норвежкия драматург Хенрик Ибсен в Осло, където изнася доклад на тема: „Четири пиеси на Хенрик Ибсен - тенденции в театралните им интерпретации на българска сцена”. През 2009 г., в изданието на Австрийската академия на науките Wiener Slavistisches Jahrbuch, излиза неговата научна публикация „Българската драматургия отвъд България”...

На 6 ноември моноспектакълът „Sex без захар” ще бъде представен и в Брюксел. Снимка: © Драматичен театър Пловдив/БКИ Дом „Витгенщайн”Режисьорският тандем Петранов & Флеминг е познат на поклонниците на Мелпомена от 2008 г. Досега двамата изтъкнати автори са осъществили редица съвместни проекти - през същата година те са инициатори на сценично четене (на български и немски език) на колаж от пиеси на австрийския авангарден писател и драматург Петер Хандке (Peter Handke); на сценично четене (на немски език) на колаж от пиесите „Пансион за кучета”, „Салон за плач” и „Вчерашни целувки” от Юрий Дачев; а на 20 октомври, по повод рождения ден на австрийската авторка и лауреат на Нобелова награда за литература Елфриде Йелинек (Elfriede Jelinek), съвместно с Института за изследване творчеството на Йелинек във Виена, представят сценично четене (на български и немски език) на нейни пиеси. През 2009 г., в рамките на Европейските седмици на 4-ти район на Виена, провеждат сценичното четене (на български и немски език) „Откриването” по пиеси на австрийския драматург и писател Петер Турини (Peter Turrini), а през 2010 г., представят колаж от пиеси на австрийския автор Феликс Митерер (Felix Mitterer)

Двамата са режисьори и на спектаклите: „Брехт ревю” (2009) по ранните пиеси на Бертолд Брехт (Bertolt Brecht; 1898-1956) и песни на Курт Вайл (Kurt Julian Weill; 1900-1950); „Черни очи за случайни срещи” (2010) по Любомир Пеевски, който освен във Виена е представен с успех в Братислава и Брюксел; „Един немузикален момент” от Петрана Златева (през 2011 г. пиесата спечели Международния конкурс за съвременна драматургия „Да говорим за граници”, организиран от Министерството на външните работи на Република Австрия)...

За най-новата си постановка Sex без захар”, Петранов & Флеминг казват: „Хората, влизайки в залата, ни подаряват едно от най-скъпите си неща - част от своя живот. Затова те трябва само да влязат в театралния салон и ние ще им се отблагодарим за този подарък...”

И за финал - черешката на тортата

За да бъде усетен истинският аромат на този интригуващо-пикантен моноспектакъл, сякаш най-подходяща е „крилатата” реплика-манифест на главната героиня: „Оргазъм - постигнат!” Физически или метафизически?.. Изберете сами.

Sex без захар”. Ах, какво(и) удоволствие(я)!.. Убедете се сами. На 3 ноември, на сцената на Дом „Витгенщайн” във Виена...

Бел. ред.: Цената на билетите за моноспектакъла е 12 и 15 EUR. Спомоществователи на постановката са Национален фонд „Култура” и популярният във Виена ресторант „Плевен”. Представлението е част от европейското турне на Sex без захар”, което на 6 ноември ще се играе в Брюксел, Белгия.
Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Петък, 02 Ноември 2012г. 22:52ч.