Jun 18
Философия на живота: Грешките и вините на човека PDF Печат Е-поща
Автор: Проф. Юлиан Вучков   
Неделя, 22 Февруари 2015г. 13:04ч.

Рембранд (Rembrandt Harmensz. van Rijn; 1606-1669), ескиз към картината „Завръщането на блудния син” (The Return of the Prodigal Son; 1642). Снимка: Teylers Museum, HaarlemДНЕС e Неделя Сиропустна (Сирни заговезни). Днес е Прошка. Да простиш е може би една от най-големите християнски добродетели, но опрощението, със сигурност, е много сложен и продължителен процес. Понякога - противоречив... Сайтът за изкуство и култура artnovini.com предлага на вашето внимание краткото, но откровено и поучително есе „Грешките и вините на човека”* от изтъкнатия български театрален критик проф. Юлиян Вучков, публикувано в неговата книга „Човешкият свят, или храна за душата (Философия на живота) (Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2003)...

* * *

МОЖЕМ да преценим точно и да поправим по-бързо нашите грешки, ако ги разграничаваме достатъчно добре. Защото те биват малки и големи, поносими и недопустими, неволни и съзнателни, случайни и закономерни. Едни от тих имат необратимо тежки последствия. Те се помият цял живот. Такъв е например случаят с лошия избор на професията и на партньора в брака.

Обикновено ние изкупваме по-лесно резултата от грешките си, когато осъзнаем защо и как сме стигнали до тях. Понякога е необходимо повече време, за да осъзнаем, че носим отговорност за тях, защото те са засегнали и чужди интереси. Подобна липса на самокритичност е характерна за мошениците, но и за порядъчните сред свръхчестолюбивите, обидчивите, самовлюбените.

Проф. Юлиан Вучков. Снимка: © artnovini.comДобре е да се помни, че безгрешни хора няма. А и животът ни не би бил достатъчно плодотворен, ако не допускаме и някои пропуски. Защото повечето от тях затрудняват напредъка ни. Но други подсказват как да укрепваме постигнатото. Тогава се придвижваме по-бързо към целта си тъкмо защото се борим да ги поправим. Тъкмо в такива моменти увеличаваме защитните си сили и развиваме предимствата си. Подчертавам това, защото се сещам за хората, които се задъхват, докато се ровят в незначителни подробности от поведението ни. Те ни наблюдават и ни нищят като невменяеми деца. Съдят ни за думи, които сме казали на шега или просто от скука. И тъкмо така ни предизвикват да наказваме дребнавостта им, като тръгваме към нарочното погазване на нашето чувство за мярка.

Много е важно да разграничаваме грешките от вината. За разлика от нея, те често са по-лесно поправими и са по-преходни дори когато са сравнително тежки.

Обикновено грешките са плод на пропуски в мисленето, в поведението. А резултатите от вината нерядко са доста по-дълбоки. Тя често засяга по-широк кръг от хора, защото е свързана с морала, с изходните гледки точки за света, е цялостното отношение към живота. Обикновено тя отразява липсата на справедливост в подхода към хората и погазва чужди за сметка на собствени интереси.

Не бива да смесваме грешките и вините с увлечението дори когато то завършва с по-неприятни последствия. Защото, когато е добронамерено и голямо, без да е безпочвено, то ни измъква от инертността ни. Тогава ни помага да оползотворяваме натрупаната енергия. Тогава ни позволява да разграничаваме организираното от вредното роботизиране на присъствието ни в живота.

Нормално е да се предпазваме от опасността да сбъркаме твърде сериозно. Но никога не бива да се ужасяваме от нея. Защото този безмерен страх често блокира градивните ни сили и когато няма капчица вероятност да затънем в непоправими пропуски.

Истински умните бъркат по-малко и се поправят по-бързо тъкмо защото помнят, че големите грешки са следствие на слабото самоконтролиране и на недостатъка да се ръководим не от разума си, а от настроенията си. В същото време е полезно да се има предвид, че ние губим съюзника си и даже го превръщаме в свой враг, подтикваме го да задълбочава лошото у себе си, когато го отричаме изцяло само за отделните му по-тежки, но често и съвсем обясними, даже поправими пропуски.

Нашето градивно разбирателство нерядко се осуетява или поне се затруднява твърде сериозно, защото забравяме, че вината за конфликтите често е взаимна, макар и да има разлика в нейните степени. Затова именно се налага ние и партньорите ни да отстъпим по малко, ако държим да наваксаме загубеното с повече усилия и да спечелим повече.

Ние помагаме на човека до нас да надмогва значителните си грешки по-лесно, когато установим точно какво ги е причинило. Важно е да преценим дали те се дължат главно на него, дали са възникнали, въпреки че се е старал да ги осуети, въпреки че им се е противопоставял, или е станал жертвата им, защото допускането им е било заложено повече в обективните обстоятелства, във фактори извън неговата воля.

______

Текстът е публикуван с любезното приятелско разрешение на проф. Юлиан Вучков.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Неделя, 22 Февруари 2015г. 13:11ч.