May 22
Философията на живота: парвенютата PDF Печат Е-поща
Автор: Проф. Юлиан Вучков   
Неделя, 29 Март 2015г. 23:07ч.

Холандският художник Йеронимус Бош (Hieronymus Bosch; 1450-1510) един от най-безпощадните критици на противоречивата човешка природа и на нейните демонични страсти. „Ад” - фрагмент от триптиха „Градината на земните удоволствия” (The Garden of Earthly Delights; 1490-1510). Снимка: Museo del Prado   Тези хора имат лъскава броня, силна свирка, но и много слаб двигател, казва изтъкнатият български театрален критик проф. Юлиян Вучков.

PARVENU. От френски - човек от незнатен произход, домогнал се до аристократичните среди и подражаващ на аристократите в своето поведение, маниери... С една дума - натегач. Особено неприятни персони, за които все по-бездуховното глобално битие е идеална хранителна среда. За тези „много вредни - като най-устойчивите вируси” хора, предлагаме на вашето внимание традиционното неделно есе на проф. Юлиян Вучков от неговата книга „Човешкият свят, или храна за душата (Философия на живота)” (Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2003). В своя неподражаем стил, с фино чувство за хумор и с безпощадна критичност, Професора, както го наричат неговите почитатели, рисува реалистичен портрет на парвенюто, който ще помогне на мнозина да разпознаят безпогрешно тази социално противоречива и опасна особа...

* * *

По правило парвенютата притежават нищожни способности и сива биография до момента, когато започват да се катерят по стълбата на подреждането в живота. Образованието им е бедно или пък може да е висше, но да е придобито с традиционните студентски хитрини, а понякога и с подкупи. Те нерядко са свръхосведомени в дребните, в преходните и са невежи в сложните неща от действителността. Много от тях са деца на бедно или пък на относително заможно, но пък съвсем ограничено, мисловно изостанало семейство. Световъзприемането им е много тясно, много плитко. Но те са самолюбиви, макар че са лишени от гордост, от достойнство. Държат да изкупят продължителното си застояваме в опашката на обществото, като попаднат не къде да е, а в овластената и в богаташката среда. Често желаят да бъдат нейни водачи. Съгласяват се да са поне нейните печелещи слуги, щом не успяват да я оглавят. По принцип те олицетворяват скока от дъното на баира, където се оказват с намесата на силните си покровители и цъфтят като кукуряк на припек.

Еснафът и парвенютата нерядко ни подтикват да ги смесваме, защото си приличат и са еднакво известни с ненаситната си жажда за материални придобивки. И той, и те са бездуховни хора. И той, и те обичат удобствата и мразят всяко задълбочаване във философията на живота. Но те се различават от него, въпреки че корените им са еднотипни или поне близки. Те печелят повече от него, защото го превъзхождат с доста по-голямата си подвижност. Имат далеч по-изострени сетива за динамиката и за характера на промените в живота.

Еснафът нерядко е предприемчив и упорит, докато трупа имоти, вещи, пари. Но няма бързите и винаги изгодни рефлекси на парвенютата. Често е хитър. Но те са по-отворени към света, макар че опознават явленията повърхностно и само с оглед на личните си интереси.

Парвенютата се дразнят от монотонното съществуване

То ги изнервя даже когато е подсигурено и цветущо от материално гледище. Те често харесват не само безболезненото подреждане, а и приключенията, напрежението, клопките на изгодната игра. Обожават и постигат измъкването от трудностите, а дори и безделието в рамките на възможното. Но имат голяма потребност от шума на всекидневието, от безвкусните забавления в ресторанти и ревюта, от приемите, където възникват много предложения за нечистоплътни изгодни сделки.

Парвенюто бързо преобръща поведението си според целите си, според посоката на вятъра, според характера и нуждите на установеното в момента. Елементарно е като същност. Мисли и се грижи само за себе си. Не променя тази удобна философия при никакви обстоятелства. Но играе повече роли и ги редува. Сменя ги според партньорите си. Простее като еснафите. Измества по-слабите като простаците. Спотайва се и напредва ту тържествено, ту тихо като всички мошеници. Щом преуспее, започва да се големее и да се държи тежко, макар че дрънчи като падналата счупена стомна.

Обикновено парвенюто е на власт през всички времена. Ако не заема ръководно място, то има поне добро материално положение. Върви му поне относително, защото винаги се нарежда сред най-шумните първи знаменосци на победителите. Съумява да се представи като жертва на победената страна дори когато е било нейна опора или поне нейна надежда.

Парвенютата са

най-активни и най-напредващи в преходните периоди

в дни на големи преустройства, при преминаването от една към друга обществена система. Тогава ценностната стълбица се разбърква ту повече, ту по-малко, чак докато новият ред стане достатъчно устойчив. Затова именно те спокойно „ловят риба в силно размътената вода”. Тогава използват всеобщата паника, изнервената обстановка и с лекота заемат освободените изгодни пространства.

И сега наблюдавам как едни от бившите млади кариеристи по високите етажи на социалистическото време забравят, че са хвалили братството и равенството. В близкото минало те се прегръщаха и се целуваха с работниците и селяните. А сега са ледени капиталисти. Готвели са се да оглавят пазарното стопанство точно докато са го хулили шумно.

Много деца на важни ръководители от епохата на комунизма го подиграваха на четири очи. Учеха се или работеха в най-напредналите западни страни, докато баща им ни е съветвал да коленичим пред образователния опит на Съветския съюз. Сега те и подобните на тях сред свръхзаможните и овластените биха прегазили пешеходеца с луксозните си коли, ако можеха да се измъкнат от обвиненията на съда. Те отварят прозореца на возилата си и ни псуват, ако покажем, че сме ядосани от лудешкото им препускане в центъра на града...

Парвенютата са майстори в преустройването си, защото са известни като врагове на здравите принципи. Мачкат слабите. Ала стават неузнаваеми, когато подразнят значително по-влиятелния от себе си и затруднят по-нататъшното си издигане в стълбицата на привилегированите. Тогава гласът им загубва цялата си натрапчивост и буквално изтънява. Тогава и тялото им започва да се вие като градински маркуч, а лицето им се отпуска и заприличва на увехнала зелка. Но тези бездуховни и битови същества се подреждат, защото имат редица предимства.



Последна промяна от Неделя, 29 Март 2015г. 23:21ч.