Sep 20
Чарлз Чаплин: Не се оставяйте да ви водят хора, които ви презират и поробват PDF Печат Е-поща
Автор: artnovini.com   
Петък, 25 Декември 2015г. 17:12ч.

Чарли Чаплин във филма „Великият диктатор” (1940). Снимка: Screenshot of The Great DictatorРОЖДЕСТВО ХРИСТОВО! Бъдете честити и влюбени! Влюбени в Живота - най-голямото и най-чудесно приключение във Вселената. Нека го обичаме и да не позволяваме на никого да ни отнема радостта да го живеем - свободни!

На тази дата - 25 декември, но преди 38 години, в един - навярно - много по-добър свят, се пресели „малкият човек”, големият Чарлз „Чарли” Чаплин (Sir Charles ‘Charlie’ Chaplin; 1889-1977). Човекът, чиито филми и роли още приживе се превърнаха в класика на Седмото изкуство...

Днес, в края на 2015 г., светът, в който НИЕ живеем, не е никак спокойно място. Доказа го случващото се през цялата изминала година, в която се развилня черната диктатура на тероризма, а геополитическият антагонизъм започна да се завръща към най-мрачните си времена. Причинете за това са много, но със сигурност НИЕ, обикновените хора, нямаме нищо общо с тази лудост. Защото тя не може да се роди в съзнанието на човек, който обича Живота. Тя се ражда в болното съзнание на онези, които искат да бъдат диктатори. Кои са те, ли? Никак не е трудно да ги открием: било у хора, които всеки ден срещаме, с които работим, или сред тъй наречените бизнес или политически „елити”, които незнайно защо са решили, че нашият живот им принадлежи... Но, това е голяма грешка, и те го знаят. Защото никой не може да бъде собственик на свободната Душа!

Сайтът за изкуство и култура artnovini.com предлага на вашето внимание незабравимата реч на героя на Чаплин (самият актьор също е жертва на „лова на вещици”) - еврейският бръснар, който по стечение на обстоятелствата влиза в ролята на Аденоид Хинкел (също той), диктаторът на Томания и Остерлих, от кинокласиката „Великият диктатор” (The Great Dictator; 1940). Премиерата на тази трагикомична политическа сатира на германския националсоциализъм е през есента на 1940 г. в Ню Йорк, а знаменитият актьор е още неин режисьор, сценарист и съавтор на музиката...

Тази реч, продължаваща да бъде много актуална и днес (за съжаление), е от книгата „Моята автобиография” на Чарлз Чаплин, която през 1979 г. публикува на български език издателство „Наука и изкуство”. Какво е значението на този монолог-шедьовър? Дълго можем да разсъждаваме по въпроса, но изречените думи, определено, не могат да оставят равнодушен никого.

* * *

…Съжалявам, но не искам да бъда император. Това не е моя работа. Не искам да управлявам, нито да завладявам някого. Искам, ако е възможно, да помогна на всички: евреи, неевреи, черни, бели. Ние всички искаме да си помагаме взаимно. Такива сме хората. Искаме да живеем един до друг щастливи, а не в нищета. Не искаме да се мразим помежду си.

На този свят има място за всеки и земята е достатъчно богата, за да осигури прехрана за всички. Животът може да бъде свободен и красив, но ние загубихме пътя.

Алчността отрови душите на хората, тя изпълни света с омраза, накара ни да маршируваме към мизерия и кръвопролитие. Израстваме бързо, но се затваряме в себе си. Голямото изобилие ни остави незадоволени. Знанието ни направи цинични, умовете ни - груби и жестоки. Мислим твърде много, а чувстваме твърде малко. Повече от машините, ние имаме нужда от човечност, повече от хитрост, ние имаме нужда от доброта и нежност. Без тези неща животът ни ще бъде жесток и ние сме изгубени.

Самолетът и радиото ни сближиха още повече. Самата природа на тези изобретения крещи за добротата в човека, крещи за световно братство, за обединение на всички ни. Дори в този момент гласът ми достига до милиони хора по света – милиони отчаяни мъже, жени и малки деца – жертви на система, която превръща хората в мъчители и ги заставя да оставят зад решетките невинните. За тези, които ме чуват - не се отчайвате!

Мизерията, която е надвиснала над нас, не е нищо повече от сянка на алчността, на язвителността на хора, които се боят от човешкия прогрес. Омразата на хората ще отмине, а диктаторите ще умрат и властта, която са отнели от хората, ще се върне отново при тях. И докато хората умират за нея, свободата никога няма да изчезне.

Войници, не се оставяйте да ви водят хора, които ви презират и поробват, които контролират живота ви и ви казват какво да правите, какво да мислите и какво да чувствате! Които ви строяват, определят храната ви, държат се с вас, сякаш сте добитък и ви използват за пушечно месо. Не се поддавайте на тези неестествени хора, на тези хора-машини с ум на машини и сърца на машини! Вие не сте машини! Вие не сте добитък! Вие сте хора! Вие носите любовта към хората в сърцата си. Вие не мразите - само необичаните мразят. Необичаните и неестествените.

Войници, не воювайте за робство! Борете се за свобода! В 17-та глава от Евангелието на свети Лука е написано: „Царството божие е вътре в човека” - не в един, не в група хора - а във всички хора! В теб!

Вие, хората, притежавате силата - силата да създавате машини. Силата да създавате щастие! Вие, хората, притежавате силата да направите живота свободен и красив, да направите този живот едно чудесно приключение. И тогава, в името на демокрацията, нека използваме тази сила!

Нека се обединим!

Нека се борим за един нов свят, за почтен свят, който ще даде на хората шанс да работят, ще ни даде бъдеще, старост и сигурност. Обещавайки ви тези неща, зли хора идват на власт. Но те лъжат! Те не изпълняват обещанията си и никога няма да го направят! Диктаторите освобождават себе си, но поробват хората.

Нека се борим, за да изпълним тези обещания! Нека се борим, за да освободим света! Да премахнем националните бариери, да унищожим алчността, омразата и нетолерантността. Нека се борим за един свят на разума, свят, в който науката и прогресът ще донесат щастие на всички хора.

Войници, в името на демокрацията, нека се обединим!

Хана, чуваш ли ме? Където и да си, погледни, Хана. Облаците се разтурят. Слънцето се показва. От тъмнината навлизаме в светлината. Влизаме в нов свят, по-добър свят, където хората ще се извисят над омразата, алчността и жестокостта. Погледни, Хана. Човешката душа е окрилена и най-накрая човекът започва да лети. Той лети през дъгата - към светлината на надеждата, към бъдещето, славното бъдеще, което принадлежи на теб, на мен и на всички нас. Погледни, Хана! Погледни…

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Петък, 25 Декември 2015г. 17:21ч.