Jun 25
Робинзон бил родом от... Сливен. А Петкан? PDF Печат Е-поща
Автор: Марио Николов   
Четвъртък, 08 Септември 2016г. 12:23ч.

Вляво: фрагмент от първото издание (от 1719 г.) на книгата „Робинзон Крузо” от Даниел Дефо (ок. 1660-1731). Вдясно: Робинзон спасява Петкан. Снимки: en.wikipedia.orgСливенската градска галерия, носеща името на Димитър Добрович, сравни художника с героя на Даниел Дефо. Защо - никой не знае.

ИДВА есен. Противно на логиката на сезоните, по това време необратимо урбанизираният ни живот се пробужда отново. След лятната меланхолия и отпускарска безгрижност, пропити с дъха на море. Септември бързо набира скорост и изпълнението на лежерно отложените ангажименти излизат неизбежно на дневен ред. За artnovini.com едно от най-важните събития през тази есен е медийното ни партньорство на Международната научна конференция „Романтиката на XIX век. Димитър Добрович (1816-1905) - живот и творчество” (16 - 18 ноември 2016 г.), организирана от Нов български университет (НБУ) и Център „Българо-европейски културни диалози” (БЕКД). Събитие, посветено на 200 години от рождението на Димитър Добрович - първият български художник, получил професионално образование в европейските художествени академии.

По този повод реших отново да прегледам написаните досега текстове по темата и да планирам следващите материали. „Скролвайки” (каква дума само!) напред-назад, започнах да разглеждам и сайтовете на останалите партньори по тази уникална за България - и като мащаби, и като научна значимост, инициатива. Изведнъж, в сайта на Художествена галерия „Димитър Добрович” в Сливен - един от основните партньори на конференцията - попаднах на текста... „Робинзон от Сливен. 200 години от рождението на Димитър Добрович”. Прочетох първото изречение, а съзнанието ми остави името на първия светски художник в България на втори план (...име на галерия, Робинзон, „нерде Ямбол [Сливен], нерде Стамбул”, лято, екзотика, море...) Първоначално помислих, че става въпрос за художествено-образователна програма, в която деца от града ще разказват как са прекарали лятото. В духа на приключенския морски шедьовър на Даниел Дефо (Daniel Defoe; c.1660-1731).

Автопортрет” на Димитър Добрович (1816-1905) - един от класиците на българското изобразително изкуство. Снимка: Национална художествена галерия, СофияПродължих да чета и какво беше изумлението ми, когато още от първия ред разбрах, че всъщност художникът Димитър Добрович (1816-1905) е... Робинзон. От Сливен (!?!) и става дума за: „Изложбата „Робинзон от Сливен”, която предстои да се открие на 13 септември, от 17,30ч. в Художествена галерия „Д. Добрович” /бул. „Цар Освободител” 13/, се организира във връзка с 200 години от рождението на първия български художник с академично образование - Димитър Добрович. С нея художествената галерия в родния град на художника отбелязва юбилея на твореца и предоставя на публиката възможността да се запознае отблизо с творчеството и личността на.” Многозначително „...на” - да, точно така завършва изречението. „...на” никъде. Робинзон и Добрович - безспорно, „вълнуващ” сюжет за безвкусна [пародийна] комедия или за сюрреалистично видение. Но претенциите на организаторите на тази очевидно дълго подготвяна изложба са напълно сериозни, както стана ясно от следващите редове. Те дори отпечатали и каталог със „147 илюстрации”...

Тази странна ситуация повдига много въпроси. В последния повече от четвърт век в България недвусмислено [и безсмислено] доказахме, че сякаш сме генетично склонни към „роене”, което, за съжаление, няма полезната здравословност на пчелния мед (следствие от друго роене), а по-скоро е лъжичката с катран, която разваля всичко. А нашето прословуто „раздвояване” вече е тревожна константа от народопсихологията ни.

Да, едно от изконните права на всеки човек е да има свои идеи, да ги отстоява и да ги осъществява. Но, при условие, че зачита правото и на другия. Сливенската художествена галерия, в която „днес се съхранява и най-голямата сбирка от негови картини, които сега се излагат за пръв път пред публика в своята цялост” има правото да организира каквито си поиска изложби и събития, да издава (щом има влиятелна „приятелска и финансова подкрепа”) „печатно издание, включващо монографичен очерк за сливенския художник, както и пълен каталог на неговите картини...” и прочее. Но най-елементарната етика и колегиалност изискваха да бъдат уведомени организаторите на Международната конференция и на съпътстващата програма, посветена на Добрович, сред чиито основни партньори е и галерията. Защото тази изложба сякаш идва като илюстрация, на онази поговорка за жабата, подковаването и коня...

Дълго може да се разсъждава по този казус, но едно е сигурно - за пореден път българската художествена действителност се превърна в място, отдалечено на хиляди [морски] мили от реалния свят и сякаш обитавано от корабокрушенци [и от други].

За финал, питам се, какво ли биха отговорили организаторите на изложбата „Робинзон от Сливен” на децата (а и не само на тях), които логично биха задали въпроса: „А Петкан, тогава, откъде е?..”

И, простете, но метафората Димитър Добрович като Робинзон Крузо - звучи много... петкански.

* * *

P.S.: Препоръчано от artnovini.com: През 1720 г. Даниел Дефо написва и трета книга, посветена на днес легендарния корабокрушенец - „Сериозните размишления на Робинзон Крузо” (Serious Reflections of Robinson Crusoe). Сборникът съдържа есета на нравствени теми.
Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Четвъртък, 08 Септември 2016г. 13:32ч.