Jun 25
Де е „Bulgarien”? PDF Печат Е-поща
Автор: Марио Николов   
Понеделник, 27 Март 2017г. 21:48ч.

Изложбата „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа” с експонати от 14 български музея може да бъде разгледана в Музея за история на изкуството във Виена до 25 юни 2017 г. Снимка: © artnovini.comВИЕНА. Дойде пролет. И природата започна да се пробужда отново за живот... Банално, но пък истина. Кръговрат на сезоните. През тази пролет, във Виена, към България се пробуди отдавна неслучвал се интерес. В самия център на австрийската столица, в световноизвестния с великолепната си колекция Музей за история на изкуството (Kunsthistorisches Museum; KHM), беше открита уникалната изложба „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа” (Das erste Gold. Ada Tepe: Das älteste Goldbergwerk Europas), за която сайтът за култура и изкуство artnovini.com писа вече няколко пъти.

Само че...

„великолепна”, „уникална”... Да, пролетта е време за възторжено-поетични епитети. В случая - напълно истински и заслужени. Всеки, който е разгледал тази експозиция, може да потвърди думите ми.

Бях на пресконференцията, по време на която за България, за българските археолози, за археологическите паметници по българските земи, бяха изречени прекрасни думи, от които се почувствах така горд, както рядко ми се е случвало през последните години. Вечерта бях и на откриването на изложбата. Възторгът беше същия. Напълно истински и заслужен. Защото за две-три години и от KHM, и от Националния археологически институт с музей при БАН, са извършили огромна и изключителна работа, чийто златоблестящ „венец” сега може да бъде видян в една от залите на музея.

Въодушевен, разказвах на свои познати за тази изложба, за това, че най-сетне за България може да се говори и със суперлативи, а не само ни предъвкват из криминалните хроники и да започват журналистическите си репортажи с думите „най-бедната страна в Европа”. Толкова бях възторжен, че първоначално не обръщах внимание (всъщност - сякаш, не исках) на един детайл, изглеждащ само на пръв поглед незначителен - никъде върху плакатите за изложбата Das erste Gold..., разлепени щедро из цяла Виена, не пише видимо, че тези експонати идват от България (aus Bulgarien), или поне че са от български музеи. Започнах да се питам (а и не само аз): „Де е „Bulgarien”?”

Ада тепе? Къде е това, какво е това? За миг си представих, че правя анкета пред музея и питам хората, къде се намира Ада тепе. Разбира се, щеше да бъде безсмислено и глупаво упражнение. И в България едва ли повечето хората знаят какво е това Ада тепе или пък къде се намира. В интерес на географската „истина”, в южната част на Балканския полуостров, има няколко места, които са с това име, но повечето от тях са разположени... на югоизток от България. Това показва и първата справка в Google.

Липсата на думата „България” върху плакатите за изложбата, по подразбиране, автоматично задава два основни въпроса: кураторска грешка ли е това или е нечие целенасочено решение?

Да, тези артефакти не са български, но са открити на българска територия и са собственост на български музеи.

Като правило, институции от световно ниво, каквато е и KHM, не допускат подобни кураторски грешки. Това е сигурно. Остава вторият вариант - че според някого, най-вероятно, името на България няма да провокира достатъчно интереса на посетителите. Но това е нелогично - изложбата „Епопея на тракийските царе - археологически открития в България”, която от април до края на юни 2015 г. беше посетена от няколкостотин хиляди души (според МК) в Лувъра (Musée du Louvre), доказа обратното.

Остава да приемем, че всичко това е нелеп пропуск. Нечий. Но уникалността на тази изложба не го заслужава. Нито България.

Постер за изложбата във виенското метро. Снимка: © artnovini.comИ тук, искаме или не искаме, отново стигаме до темата за авторитета, който има нашата страната в Европа и по света.

От години (още от времето на социализма) средствата за масово осведомяване (за агитация и пропаганда), се опитваха (опитват се и сега) да внушават, че наши посланици пред света, например, са спортистите, което е пълен абсурд* с патриотарски нагарчащ привкус. Нито Модерния ляв, нито Гришо, нито т.нар. „златни момичета” направиха живота на българите по-лек, нито пък промениха с нещо имиджа ни пред света (просто, те вършеха и вършат своята работа). Това не стори дори и... киселото мляко. Това, днес, могат да направят по най-убедителен начин и с успех културата, изкуството и науката. За които, обаче, на нашата държава не ѝ пука съвсем.

Няма съмнение, че темата за имиджа ни пред света трябва да бъде и е приоритет на дипломатическите ни мисии и на културните ни институции в чужбина. Разбира се, че има добри практики, както е модерно днес да се казва, но общо взето мисията е... Лондон. И това е мнението на стотици хиляди българи, живеещи в странство, според които основната грижа на нашите представителства в чужбина е личното благоденствие на служителите им и нищо повече. Което много често е и видимо (при това с невъоръжено око, както казваше мой колега).

Авторитет се гради и с национално самоуважение - особено в чужбина. С уважение към българския език,  култура... Концепции има, идеи има, и талантливи хора има. Но, за съжаление, не навсякъде. Ето един пример от тук: незнайно защо Българският културен институт Дом „Витгенщайн” във Виена вече трета година продължава да живее в епохата на „Криворазбраната цивилизация” и поддържа уебсайта си единствено на немски език (впрочем, неотдавна получих покана за концерт, посветен на 40-годишнината от създаването на Българския културен институт в австрийската столица също само на... немски език).

Подобни примери, за съжаление, има още. Да не говорим за сплотеността на българските общности в чужбина, която е непреходна еманация на нашата народо-психология и тъжно следствие от една неуважителна държавна политика, продължила десетилетия наред.

Миналата година през пролетта в Клостернойбург (град на десетина километра от Виена) също имаше една изключителна изложба - „Блясъкът на Изтока. Християнско изкуство от България” (Glanz das Ostens. Christliche Kunst aus Bulgarien). Тогава, на откриването, една дама ме попита учудено: „Нима всичко това е от България?..”

Отново е пролет. И аз отново (може би, наивно) си мисля, че е крайно време да направим така, та светът да се пробуди и да осъзнае, че България е нещо съвсем различно „от най-бедната страна в Европа” и от синоним на разни черно-бели „най-най-...”.

За да излезем от собствения си омагьосан кръговрат и да не се питаме „Де е „Bulgarien”?”

__________

* Бел. ред.: последният пример - победата на България над Холандия с 2:0 мина тихомълком из европейските медии и акцентира основно върху оставката на треньора на лалетата Дани Блинд, а не върху успеха на българските футболисти.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Понеделник, 27 Март 2017г. 22:17ч.