Sep 23
Совите не са това, което бяха PDF Печат Е-поща
Автор: Марио Николов   
Неделя, 04 Юни 2017г. 20:54ч.

Сови в на научно-природен музей. Снимка: © artnovini.com„Туин Пийкс” се оказа целулоиден Голиат, когото Дейвид (Линч) няма да може да победи.

ЕДИН популярен американски писател беше казал, че когато станеш много известен, дори да напишеш роман за... водата, пак ще стане бестселър. Но светът така бързо се променя, че вече и „авторитетните” константи се съмняват сами в себе си. Едно от доказателствата за този „феномен” на неолибералното ни консуматорско всекидневие са първите епизоди от „Туин Пийкс. Завръщането” (Twin Peaks: The Return) на знаменития режисьор Дейвид Линч (David Lynch; 1946), чиято световна премиера се състоя през май т.г. по време на 70-ия Фестивал в Кан (70th Festival de Cannes).

Както винаги Линч е провокативен. След показа на първите два епизода на новата, единна, по думите на самия режисьор и на сценариста Марк Фрост (Mark Frost; 1953), 18-часова продукция, публиката в Кан дълго аплодира, а Дейвид Линч прие аплаузите със сълзи в очите. Няма как да подминем, че понякога ръкоплясканията на „Кроазет” са и от куртоазия. Сюрреалистично, да, но притеснително е, когато разбереш, че вторият епизод, например, е повторение на втората част от първия... С леки допълнения. Факт, който предизвиква неочаквани смущения в душата на дългоочакващия кино(теле)ман. Телевизионните филми и сериалите отдавна не са това, което са. През последния четвърт век свръхпроизводството в този бранш на световния развлекателен бизнес доведе до появата на какви ли не телемодифицирани шоу”организми”. С по-развинтено въображение, за тяхно олицетворение (не)спокойно можем да приемем дори актуалния герой на Линч, наречен Ръката - онова противно говорещо кълбо от плът, израснало върху сухо дърво в новия „Туин Пийкс”. Но за 25 години не само телевизията се е променила, а очевидно и самият тандем Линч-Фрост.

Дейвид Линч е режисьор с голям авторитет в световното кино, а първите две части от сериала (1990-1991), посветени на загадъчната смърт на блондинката Лора Палмър и на разследването на специален агент Дейл Купър, изпратиха постановчика за дълго в звездна орбита. Така че канските аплаузи не са изненадващи, изненадващи са режисьорските сълзи. Защо - всеки, издържал първите няколко часа с филма, може да опита сам да си отговори. По принцип киното и кинокритиката са безпощадни към противоречивите прояви, дори и на суперзвездите. Но сега, в Кан, не се случи така. Навярно, защото никой не беше подготвен за това, което предложиха създателите на новия „Туин Пийкс”.

Продължение, трета част, единна продукция или каквото и да си изберем, в никакъв случай не може да бъде наречено телевизионен сериал. Този филм е нещо друго, което, вероятно, само Линч и Фрост, а може би и шефа на телевизионния канал Showtime Дейвид Нивънс (David Nevins), знаят какво е. Тази продукция, която прилича повече на минималистична видеоинсталация, сътворена от прилично добър съвременен визуален артист, постави на изпитание не само лоялността към предишните успехи на режисьора, но и нервите на критиката, която (съвсем в духа на обърканото ни съвремие, когато дефинициите загубиха своята константност), не знае какво да предприеме: да критикува или да не критикува. Това е въпросът. За снобите-псведоинтелектуалци, които най-много обичат да облизват имиджа си в кривите огледала на изкуството (каквото и да е то), където образът е неясен и труден за възприемане, важи същото. „Жестоко!”, възкликват те, без да става ясно въобще какво имат предвид.

Рейтингът на досегашните епизоди от „Туин Пийкс”: от 1990 до днес (данните от ординатната ос отразява броя на зрителите (в млн.) в САЩ, а от абцисата - поредността на епизодите). Графика: wikipedia.orgНовият „Туин Пийкс” постави на изпитание, обаче, и търпението на зрителите, но те се оказаха безкомпромисни и категорични в оценката си. Само за справка: на 8 април 1990 г. пилотният епизод „Произшествие на северозапад” (Northwest Passage) от първия сезон на филма (1990) е бил гледан от 34.6 милиона зрители, а първата серия „Да бъде Великан с теб” (May the Giant Be with You) от втория сезон (1990-1991) - от 19.1 милиона. На 21 май т.г. първият епизод „Завръщането, част 1” (The Return, Part 1) от третия сезон е привлякъл вниманието само на... 506 хиляди телевизионни зрители (коефициент 0.2), като при третия и четвъртия епизод техният брой е намалял до 195 хиляди. Животът е непредвидим и ето че „Туин Пийкс” се превърна в целулоиден Голиат, който Дейвид никога няма да може да победи...

Дейвид Линч е едновременно конкретен, абстрактен и непредвидим. В този случай, обаче, отвлечеността му звучи по-скоро егоистично. Има много примери, особено за хора (най-често, посветени на изкуството), които материално обезпечени за около четири-пет живота, в един момент започват да правят каквото си поискат и въобще не се интересуват как ще ги приеме тяхната публика, критиката или пък който и да е друг. С третата част (използвам това определение за улеснение) на „Туин Пийкс”, за съжаление, се получи точно така, защото филмът можеше да завърши без никакви притеснения още след първия епизод или най-много след четвъртия. Така и така е ясно, че екипът на филма (макар и от няколкостотин души) няма никакво намерение да каже нещо на зрителите (каквото и да е), а и да е решил да каже нещо сюрреалистично някъде към осми или дванадесети епизод вече няма да има никакво значение, освен за продуцентите, които трескаво ще продължават да следят падащите рейтинги. В съвременните забързани времена, когато дефицитът на време има мащабите на перманентна пандемия, да чакаш няколко месеца, за разбереш, че не е имало никакъв смисъл да чакаш, е прекален лукс, та дори и нещо по-неприятно.

Разбира се, не ще и съмнение, че екипът на „Туин Пийкс” е съставен от изключителни кинематографи и професионалисти, но какво от това, когато през цялото време докато гледаш сериала, си мислиш дали сега ли да натиснеш бутончето OFF, след две секунди или след кратка дрямка. Преди четвърт век беше друго, малцина можеха да кажат, че совите не са това, което са. И да им повярваш. Днес, изборът е огромен, а състраданието става все по-дефицитно. Да, совите, наистина, не са това, което бяха. Девйд Линч - също. Добре, че все пак имаше сови. И за тях беше направен филм.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Неделя, 04 Юни 2017г. 21:05ч.