Nov 22
Киноразпространението - зависимостта на независимото кино PDF Печат Е-поща
Автор: Гинка Андреева, киноразпространител   
Вторник, 17 Октомври 2017г. 18:44ч.

Гинка Андреева, основател и собственик на 6А МЕДИА ЕНТЪРТЕЙМЪНТ, киноразпространителска компания за независимо европейско кино. Снимка: © Личен архивВ София има... 2 големи държавни кина, ръководени от... 2 различни държавни структури, но един и същи човек програмира филмите за тях.

ВЪПРОСЪТ за киноразпространението и кинопрограмирането в България отдавна е заприличал на треторазреден хорър, който, за съжаление, трайно и натрапчиво се е пренесъл в битието на не един дистрибутор на филми в страната ни. Най-драматично усещат тази реалност разпространителите на независимо кино, което - Слава Богу! - и след широкомащабната (от няколко години) инвазия на холивудски блокбастъри продължава да има своите верни почитатели у нас. Но сякаш, за да бъде доказан (за пореден път) афинитета на родния чиновник към различните измерения на абсурда, оказва се, че в София има 2 (две) големи държавни кина, ръководени от... 2 (две) различни държавни структури, но един и същи човек програмира филмите за тях!

И колкото и да е странно, дори в подобна минималистична проекция българският бюрократ е в състояние да сътвори невъобразим хаос, който при определени обстоятелства може да има разрушителната сила на торнадо

Сайтът за изкуство и култура artnovini.com предлага на вашето внимание коментар по темата на Гинка Андреева, основател и собственик на 6А МЕДИА ЕНТЪРТЕЙМЪНТ, киноразпространителска компания за независимо европейско кино.

* * *

ЗАЩО* един и същи човек е назначен като Програматор в две различни държавни кина? Кой е органът, който трябва контролира такова назначение? Кой го е допуснал?

Защо ние, дистрибуторите, трябва да изпитваме финансово последствията от неговите заклеймявания - кой филм „става“ и кой филм „не става” да бъде програмиран в тези две кина?

Преди години имаше „София Филм”, държавна структура, която програмираше всичките ни филми в държавните кина; нямаше начин, приемахме каквито прожекции в кината ни дадат... Не искам да си спомням колко филми ми съсипаха и как „хубаво” се фалира, когато си вложил много, много пари във филми, на които ти дават 2 (две) прожекции дневно в голямото навремето кино „Сердика”, или в „Модерен театър”, кино „Изток”... Сега пак ли трябва да преживяваме същото?! Програмирането на филмите ми да зависи от един-единствен човек в 2 големи държавни кина (две различни държавни структури!)?! В коя година живеем?

Ако в София имаше по-голям брой арткина, където да се прожектират европейски и артфилми, проблемът не би бил толкова осезателен. Но в столицата има само 6 (шест) такива кина, а в цялата ни бедна държава те са общо 10 (десет)!

Друга е темата за кинофестивалите и киносъбитията, за някои от които програмите се правят, колкото и да ви е странно от същия програматор, за когото пиша по-горе! Множеството киносъбития нароили се в последните години се провеждат в същите тези 10 (десет) кина, не другаде. Лошо няма! Нека да има фестивали и събития, това е кинокултура, за която всички жадуваме. Но рядкост са случаите, когато се търсят нови пространства за прожекции специално за съответното събитие. Синелибри са добър пример за нови пространства за кинопоказ. Според мен, фестивалните прожекции трябва да бъдат концентрирани в 1-2 кина, конкретно за София. Защо ли?! Защото, при наличието на огромно количество фестивали и киносъбития, в същите тези салони не остава място за прожекции на „регулярни” филми. В момента сме в кинофестивал, от другата седмица започва следващият, две седмици след това стартира Киномания 2017. Всички тези събития се провеждат на същите места, където обикновено се прожектират артфилми. И както казах по-горе: те са само 10 за България! Това означава, че не трябва да пускаме премиерни филми до 8 декември. Никакви. Защото няма да има място за прожекции в залите, няма да има и зрители за тях. Как да пуснеш премиера в редовни прожекции пак там, „на гърба” на някой от кинофестивалите?! Зрителите отиват да гледат само филми от техните програми и дори няма да забележат, че има премиерно заглавие, каквато и рекламна кампания да си направил. Има и друг проблем, и той е, че ако си включил твой филм в тези киносъбития, после по време на редовното му разпространение не идват зрители. Получава се омагьосан кръг - филмът вече е изгледан!

И така, като дистрибутор на артфилми в България, ми остава да се радвам на зрителския интерес единствено по време на киносъбития. В другото време ще спрем да работим и ще блеем...

Очаквам коментари и мнения от всички приятели и колеги, които работят в тази сфера - киноразпространение на назависими и артфилми в България! Дайте да променим ситуацията, иначе арткино ще може да бъде гледано само по време на фестивали, а в другото време няма да има филми, няма да има и прожекции, няма да ги има и тези 10 (десет) кина. Годината се състои от 52 седмици, не е само от 10-12 седмици, в които има киносъбития!

P.S.: Темата не се отнася до т. нар. Мултиплекси - там филмите са други и принципите на работа са други…

_______________

* Бел. ред.: Получерният и курсивният шрифт са на artnovini.com.
Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Вторник, 17 Октомври 2017г. 19:45ч.