Oct 19
Шедьовърът „Реноар” на Жил Бурдо откри Втория фестивал на френския филм PDF Печат Е-поща
Автор: artnovini.com   
Събота, 10 Ноември 2012г. 16:37ч.

Мишел Буке като гениалния импресионист във филма „Реноар” - екранизация по автобиографичната книга Le Tableau amoureux на големия френски режисьор Жан Реанор. Снимка: © Jean-Marie LeroyСОФИЯ. Почитателите на Десета муза ще могат да се насладят на десет от най-ярките образци на новото френско кино, които са включени във втория фестивал, организиран от Френския институт в България, съобщиха от институцията. Форумът се провежда в рамките на Киномания 2012 и беше открит на 9 ноември, петък, с филма „Реноар” (Renoir; 2012) на Жил Бурдо (Gilles Bourdos; 1963).

Биографичната лента, разказваща за последните години от живота на знаменития импресионист и за взаимоотношенията му с неговия син - прочутият режисьор Жан Реноар (Jean Renoir; 1894-1979), е своеобразна препратка към мащабната изложба „Париж 1900” (Paris 1900), която представя част от световноизвестната колекция на музея Пти Пале (Petit Palais) и може да бъде видяна до 13 януари 2013 г. в Националната галерия за чуждестранно изкуство в столицата.

В рамките на Втория фестивал на френското кино ще бъдат показани различни като жанр кинотворби: комедии, драми, исторически и биографични творби, които българската публика ще види за първи път. Киноманите ще се срещнат с актьорското майсторство на звезди като Жюлиет Бинош, Гийом Кане, Диан Крюгер, Виржини Льодоаен, Мишел Буке и др, които се превъплъщават във филми на режисьори от ранга на Оливие Асаяас, Жоан Сфар или Беноа Жако, както и с първия опит в кинорежисурата на Фредерик Бегбеде, чиито книги са преведени и публикувани в България.

Всеки от десетте филма ще има най-малко по три прожекции на френски език (със субтитри на български), а освен в „Люмиер”, те ще бъдат прожектирани още в Дом на киното и в Euro Cinema.

Предлагаме на вашето внимание ревюта* на филмите, включени във Втория фестивал на френското кино:

Младата актриса Криста Тере изпълнява ролята на Андре Хойшлинг (Andrée Heuschling) - последната муза и модел на Огюст Реанор. Снимка: © Jean-Marie Leroy„Реноар” (Renoir; 2012)

Великолепна актьорска игра, прекрасна операторска работа на Марк Лий Пън-бън (Mark Ping Bing Lee) и виртуозна режисура на Жил Бурдо предлага това „несравнимо киноизживяване”, а изненадата е, „че този сюжет не е бил заснет досега”, казват авторите на филма... През 1915 г., по предложение на Анри Матис (Henri Matisse; 1869-1954), 15-годишната Андре Хойшлинг (Andrée Heuschling) - в ролята е Криста Тере (Christa Theret) - заживява в разкошния дом на болния от артрит 74-годишен художник Пиер-Огюст Реноар (Pierre-Auguste Renoir; 1841-1919) - в ролята Мишел Буке (Michel Bouquet). Много скоро красивата млада жена връща вдъхновението на застаряващия артист и се превръща в негов последен модел и муза. Жан Реноар - брилянтно изпълнение на Венсан Ротие (Vincent Rottiers), 21-годишният син на Реноар (филмът е екранизация по автобиографичната му книга Le Tableau amoureux), който е един от гениалните кинорежисьор на XX в., се прибира в къщата на баща си на Ривиерата, за да се възстанови след тежка рана, получена през Първата световна война. Поразен от красотата на Хойшлинг, също като баща си, се влюбва в огненокосата красавица...

Следващи прожекции: 13 ноември, 19.15 ч., Euro Cinema; 15 ноември, 18.30 ч., Дом на киното.

„След май 68-а” на Оливие Асаяс ни връща към събитията от края на 60-те, които промениха историята. Снимка: MK2След Май 68-а (Après mai)

1971. Три години след като Франция почти не се разпада заради бурните събития от май 1968. Ученици от парижките предградия все още се бунтуват както срещу реакционното правителство, така и срещу самодоволното общество. Техните пламенни теоретични дебати стигат до улицата, където полицията разпръсква демонстрациите им със сълзотворен газ и палки...

Политика, изкуство и секс се съчетават в майсторски режисирания от Оливие Асаяс (Olivier Assayas; 1955), отчасти автобиографичен, филм, който отправя поглед към живота на група тийнейджъри, попаднали в един повратен момент от френската история. Изпозвайки вдъхновението си, което доведе до последните му два шедьовъра: Летен час (L’heure d’été; 2008) и Карлос(Carlos; 2010), сега режисьорът създава вълнуваща ода за идеализма на времето, когато безпрецедентните промени сякаш дебнат зад ъгъла…

Жил е на 17 (алтер его на Асаяс). С гъста, несресана коса, цитиращ Паскал, Маркс и Фойербах, вдъхнововен от страниците на левичарски вестници и памфлети, младежът е във вихъра на бурната реалност... Нощем той пише лозунги със спрей, а денем се опитва да помири своите политически пристрастия с любовта си към рисуването. Зарязан от недостижимата изкусителка Лор - в ролята Карол Комбс (Carole Combes) - Жил буквално попада в обятията на отдадената на общата им кауза Кристин - в ролята Лола Кретон (Lola Créton). През лятото Жил, Кристин и приятелите им напускат разбунения от политически страсти Парижи и се отдават на бохемски живот из слънчевите вили в Италия. Там те откриват, че на техните години всичко е непостоянно - всеки ден крие нови възможности и животът очаква любопитните...

Прожекции: 20 ноември, 21.00 ч., Дом на киното; 21 ноември, 20.45 ч., кино „Люмиер; 22 ноември, 21.15 ч., Euro Cinema.  

Котката на равина (Le chat du rabbin; 2011)

За качествата на тази великолепна анимация говорят красноречиво отличията „Сезар” (César) 2012 за „Най-добър анимационен филм” и Специалната награда на журито от Taormina International Film Festival...

Любимата котка на Франция прескача от комиксите на Жоан Сфар (Joann Sfar; 1971) на големия екран в тази забавна анимация, която художникът режисира с Антоан Делево (Antoine Delesvaux). Сред прекрасните пейзажи на Алжир, през 30-те години на миналия век, живее една остроумна котка - домашен любимец на местен равин и на дъщеря му Злабя. Когато котката неочаквано проговаря, след като е изяла домашния папагал, собствениците й са шокирани от необичайните й способности и от внезапното й желание да приеме юдаизма, както и от... молбата й за бар мицва! Силно притеснен от ситуацията, равинът търси най-подходящото решение за него и за общността, докато дъщеря му е истински щастлива от факта, че си има нов говорещ любимец.

Филмът за подвизите на тази бърбореща котка обединява цели три тома от оригиналния комикс и чрез остроумен хумор и провокативни въпроси за религията поставя фокус върху темата за еврейската идентичност както на субективно, така и на по-широко социално и политическо ниво, казват създателите на лентата...

Прожекции: 10 ноември, 20.00 ч., Euro Cinema; 13 ноември, 21.15 ч., Дом на киното; 16 ноември, 21.00 ч., кино „Люмиер”.

В оригиналната си анимационна творба „Оживелите картини” режисьорът  Жан-Франсоа Лагиони се опитва да даде свое тълкуване на изобразителното изкуство. Снимка: Blue Spirit Animation/Be-Films„Оживелите картини” (Le tableau; 2011)

...В една недовършена картина съществува йерархичен свят, съставен от напълно завършени рисунки - Целите, частично завършени работи - Половинки и призрачните, бегло скицирани с въглен парчета - Скици. Целите живеят охолен живот и ненавиждат Скиците. Половинките и Скиците се съюзяват и дори Рома, от Целите, който се влюбва в момиче от Половинките, се присъединява към Лола от Половинките, когато тя започва да търси отговори на въпроса защо художникът е оставил светът им незавършен и объркан.

Докато прескачат от картина в картина, те срещат различни персонажи и пътешестват в различни светове, вдъхновени като от ярките цветове в платната на Анри Матис и Пиер Бонар (Pierre Bonnard; 1867-1947). „Оживелите картини” на Жан-Франсоа Лагиони (Jean-Francois Laguionie) е история за умението да виждаш по-голямата картина на живота, да осъзнаваш, че има много повече от това, което има на собственото ти платно. Алегорията е очевидна, историята е прекрасна и оригинално пресъздадена, така че остава да й се насладим...

Прожекции: 10 ноември, 16.45 ч., кино „Люмиер”; 12 ноември, 19.15 ч., Euro Cinema; 14 ноември, 19.15 ч., Дом на киното.

„Клод Франсоа: Моят път” (Cloclo; 2011)

В биографичния филм „Моят път” на режисьора Флоран Емилио Сири (Florent-Emilio Siri) звездата на арт киното Жереми Рение (Jeremie Renier) изпълнява ролята на един от най-обичаните поп изпълнители на Франция - Клод Франсоа (Claude Francois; 1939-1978). Летната представя портрет на един изключителен човек: властен, маниакален, но и невероятно иновативен... През 60-те години Клод Франсоа бързо си проправя път към славата и се превръща от младежки идол в истинска поп звезда. Загива трагично на 39-годишна възраст. От неговите албуми са продадени над 67 милиона, а някои от песните му, като Comme d’habitude, са изпълнявани и на английски език – върху тази песен Пол Анка (Paul Anka; 1941) създава суперхита си My Way...

Прожекции: 18 ноември, 15.30 ч., Дом на киното; 22 ноември, 18.30 ч., Euro Cinema; 25 ноември, 19.30 ч., кино „Люмиер”.

„Леки момичета” (Elles; 2011)

С този, сниман във Франция, филм, полската режисьорка Малгожата Шумовска (Malgorzata Szumowska) навлиза в съвсем нова, тъмна и противоречива територия. Въпреки че материалът е обезпокоителен и деликатен, Шумовска умело направлява развитието на действието. Способността й да изучава в дълбочина сексуалността на съвременното общество е наистина впечатляваща, а контролът й върху историята е изумителен...

В главната роля е несравнимата Жюлиет Бинош (Juliette Binoche), която със сигурност е една от най-любопитните и смели актриси в съвременното кино. Нейната героиня е Ан - съпруга, майка и журналистка, която подготвя материал за проституцията сред студентките, поръчан й от френско списание. Самата Ан симпатизира на две млади жени: нещастна полска студентка и французойка, които живеят в Париж и, по различни причини, са станали част от най-старата професия... Междувременно Ан търси начин да се справи с буржоазната реалност на собствения си живот, в който съпругът й сякаш е женен за мобилния си телефон, а синът й е пристрастен към плейстейшъна си...

...Филмът на Шумовска успява да навлезе в детайлите на много тревожни дълбини, които, досега, може би само Катрин Брейа (Catherine Breillat) се е осмелявала да изследва...

Прожекции: 10 ноември, 21.45 ч., Euro Cinema; 16 ноември, 23.00 ч., Дом на киното; 17 ноември, 21.30 ч., Euro Cinema; 18 ноември, 21.00 ч., кино „Люмиер”.

„Войната е обявена” (La guerre est déclarée; 2011)

…След като се запознават на купон, Ромео и Жулиета (и те не могат да повярват на съвпадението в имената) се влюбват, заживяват заедно и им се ражда дете - Адам. Младата двойка, уморена от рано сполетелите ги родителски отговорности, започва да подозира, че Адам има здравен проблем. Страх, който се потвърждава, когато лекарите откриват тумор в мозъка. Събирайки семейството и приятелите си, двамата родители обявяват война на болестта, а тяхната приказна любов потъва в неумолимия свят на болници, преумора и несигурност...

Повече сърдечен, отколкото сърцераздирателен, вторият филм на Валери Донзели (Valérie Donzelli), превръща „драмата на болестта“ в жизнено, изключително оригинално преживяване. С няколко разказвачи, осезаем талант, артистичен монтаж и еклектична музика, енергичният стил на Донцели напомня за Новата вълна, но е и неповторимо експресивен - чрез смях и сълзи, надежда и страх, радост и гняв. Създаден по реалните житейски преживявания на режисьорката и на нейния партньор Жереми Елкаим (Jérémie Elkaïm) - двамата изпълняват главните роли, Войната е обявена е красив портрет на любовта и оцеляването, казват организаторите на Киномания 2012.

Прожекции: 12 ноември, 21.00 ч., Дом на киното; 18 ноември, 19.00 ч., Euro Cinema; 22 ноември, 21.00 ч., кино „Люмиер”.

Даян Крюгер (вдясно) като Мария Антоанета „Сбогом, моя кралице” на Беноа Жако. Снимка: Elle Driver„Сбогом, моя кралице” (Les adieux à la reine; 2012)

Новият филм на Беноа Жако (Benoît Jacquot; 1947), адаптация по романа на Шантал Тома (Chantal Thomas; 1945), улавя и най-малкия детайл в страстите, покварата, случайните погледи на благородство и в крайна сметка от целия хаос в двора на Мария-Антоанета (Marie Antoinette; 1755-1793) през първите дни на Великата френска революция, продължила от 1789 до 1794 г. (според някои историци - до 1799)...

Младата звезда на френското кино Леа Сейду (Léa Seydoux) играе Агат-Сидони Лаборд, една от придворните дами на Мария Антоанета - в ролята е очарователната Даян Крюгер (Diane Kruger) - която с привидно невинен маниер умело си проправя път към благоволението на господарката си, докато съдбата не я подхвърля в съвсем различна посока. Действието се развива между позлатените покои на благородниците и крайните квартали на онези, които ги обслужват, а филмът много точно отразява духа на времето. Крюгер се справя изключително като злочестата кралица, а прекрасната Виржини Ледойен (Virginie Ledoyen) прави една от най-добрите си роли като „специалната” приятелка на кралицата - дукеса Габриел дьо Полиняк...

Прожекции: 19 ноември, 18.45 ч., кино „Люмиер”; 21 ноември, 19.30 ч., Euro Cinema; 27 ноември, 21.00 ч., Дом на киното.

„Един по-добър живот” (Une vie meilleure; 2011)

Амбиция - тази жажда, която никога не може да бъде утолена, е основна тема в драмата Един по-добър живот на режисьора Седрик Кан (Cédric Kahn). Запознаваме се с Ян - в ролята Гийом Кане (Guillaume Canet). Той главен готвач, когото ще запомним с наперената му походка, с големите планове за бъдещето, както и с това, че винаги му е било лесно да сваля жени - в този случай това е красивата Надя, чиято роля изпълнява актрисата Лейла Бехтни (Leïla Bekhti). Това което Ян не успява да направи обаче, е да си намери подходяща работа като главен готвач в някои от претенциозните ресторанти на Париж.

Младият мъж все повече мечтае за кариера и дори намира красиво местенце в гората, което планира да ремонтира и да отвори ресторант. Готов е дори да създаде семейство с Надя и синът й Слиман. Това, което липсва на двамата влюбени е бизнес нюх - Ян взима няколко кредита, но задлъжнява. Започват кавги с Надя, която един ден напуска Франция, за да търси реализация в Монреал, като обещава да се върне скоро за сина си. Естествено, „скоро” се проточва по-дълго от очакваното, а Ян открива, че дългът и високият морал могат да са лоша комбинация, която в някои случаи води до неочаквани резултати...

Прожекции: 12 ноември, 21.00 ч., кино „Люмиер; 14 ноември, 19.00 ч., Euro Cinema; 16 ноември, 18.30 ч., Дом на киното.  

„Любовта трае три години” е режисьорски дебют на  Фредерик Бегбеде. Постановчикът с актрисата Луиз Бургоан. Снимка: Europacorp„Любовта трае три години” (L’amour dure trois ans; 2011)

„Създавайки филм за вредните ефекти от полемичната работа на един писател върху любовния му живот, Бегбеде съчетава енергичен комедиен ритъм в американски стил с определено френски подход към проблеми като изневярата и любовта“, написа през миналата година престижното списание за кино Variety.

Любовта трае три години e свежа комедия по романа на Фредерик Бегбеде (Frédéric Beigbeder), режисирана от самия автор. Главната роля във филма е поверена на Гаспар Пруст (Gaspard Proust), който се превъплъщава в образа на Марк Марионие - наскоро развел се писател от хайлайфа, който вярва, че любовта трае само три години. Марк е обезверен и саркастичен песимист, но на погребението на баба си, се запознава и се влюбва лудо в Алис, която е съпруга на братовчед му. Марк пренебрегва съвета на най-добрия си приятел Жан-Жорж (актьорът Джои Стар - Joey Starr) и двамата с Алис - в ролята е Луиз Бургоан (Louise Bourgoin) - се увличат в страстен романс. Докато тя не разбира кой всъщност е Марк...

Прожекции: 10 ноември, 21.00 ч., кино „Люмиер; 11 ноември, 19.15 ч., Euro Cinema; 17 ноември, 23.00 ч., Дом на киното.  

*Бел. ред.: В ревютата са използвани текстове от сайта kinomania.bg.
Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Събота, 10 Ноември 2012г. 16:51ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ