Jan 16
„Кар Танеси”, или за снежинките и хората PDF Печат Е-поща
Автор: Марио Николов   
Неделя, 26 Януари 2014г. 12:01ч.

Пловдивската писателка Ина Иванова издаде дебютния си роман - „Кар танеси”. Снимка: © Личен архивДебютният роман на Ина Иванова излезе във вариант на електронна книга.

ПЛОВДИВ. Писателката Ина Иванова написа третата си книга - „Кар Танеси” - след сборниците с разкази „Право на избор и други проклетии” (изд. „Арс”, 2009) и „Името на неделята” (изд. „Жанет-45”, 2012). Дебютният й роман излезе във вариант на електронна книга с логото на Public Republic Publishing (може да бъде намерена в Amazon.de). „Кар Танеси” е съвременен роман за порастването. За белезите, които носим и оставяме, както и за тези, които успяваме да излекуваме. За крехката сила на отстояването”, казват издателите.

„Ина Иванова е разпознаваема с психологически плътния си, но четивен стил. Нейното разказване неусетно ще ви въвлече в свят, в който любовта е тънката линия, която свързва отделни истории и различни времена”, допълват от Public Republic. „Романът говори с много гласове - на младата Александра, на отегчения доц. Янков, на емоционалната Снежа. Гласове на епизодични герои и дори гласът на едно жилище ще ви помогнат да разчетете какво е „кар танеси”. И да съпреживеете...”

Какво всъщност е Кар Танеси (Kar Tanesi)? Най-напред - това е първият роман на Ина Иванова. Какво означава, обаче, странното му заглавие? Днес (все пак става въпрос и за e-book), често, отговорът може да бъде намерен много бързо и лесно. Питаш Google и готово. Купища от снежинки - с причудливо безбройни форми. [Красиви.] Светлосиньобели - но повече бели. Бързопреходни, но достатъчно живи, неповторими и чувствени, за да се усещат като Вечност...

„Кар Танеси” означава снежинка. „Късче сняг” на... турски език. Необяснимо защо, но на мен това заглавие ми звучи като далечно Кон Тики (Kon-Tiki) - ала не като името на Бога на слънцето [на инките], а като това на сала на норвежеца Тур Хейердал (Thor Heyerdahl; 1914-2002). Синоним на пътешествие. Каквото, впрочем, е писането на роман. Каквато е и любовта [понякога]...

Не съм чел целия роман на Ина Иванова. Но Керана Ангелова го е чела, защото е негов редактор. Ето какво казва тя: „Кар танеси. Любов, която кръжи из този роман като залутана снежинка. Кристалната й структура сияе от чистотата и невинността на първите чувства. Млада зимна любов - сезон, в който тези чувства са видими и беззащитни като струйка дъх. Привидно - също толкова мимолетни, спомен за себе си отпреди да са се появили. Въпреки това, в романа на Ина Иванова кар танеси има своя безвременен миг, който й е достатъчен да облети небето на голямата любов.

Ненатрапчиво, деликатно, ранимо, с „капчица светла смола в очите” - такова е писането на младата авторка. В контекста на бездуховното, мизерното, бруталното, истеричното отчуждение на човеците в днешния свят, то е като молитва за нежност и близост. Молитва, изречена почти безшумно - като снежинка, която използва едничкия си миг, за да обходи открай докрай небето.”

Всъщност, от „Кар Танеси” прочетох едва 38 реда (все още нямам ридър, а и книгата излезе буквално преди дни) - или, според статистиката в Word Count-a на компютъра ми - 365 думи. Което, понякога, може и да е много. [Какво са 365 земни дни, сравнени с Вечността, да речем.] Затова следващите няколко реда ще приличат донякъде на... гледане на кафе, т.е. следват предположения. [Различните революции в електрониката, направиха невъзможно гледането на кафе, ако е от машина; „гледането” става, но само, когато кафето е... „турско”.]

Ина създава усещането, че пише лесно (навярно е и така). И лесноразбираемо. Това, второто, със сигурност е измамно, като затрупана от пресен сняг повърхност на езеро. В нейната проза дълбочините са неочаквани, непредвидими и неизбродими [като самият живот]... А за заглавието и дума да не става. В едно интервю тя казва: „...търся винаги възможност заглавията да не са лесни и предвидими.” [Очевидно е.]

Откъсът, който прочетох, описва сцена [която смело може да бъда наречена и посткоитусна], чието механично изваждане от контекста, би я превърнало в тривиално описание. Но подобна оценка би била прибързана, защото в нея има няколко акцента, които открито провокират към размисъл. И към предположения. [Докато четях тази малка част от романа „Кар Танеси” имах чувството, че това е особен вид трейлър...]

...Спомен за пушещата в леглото Аглая... Ароматни пурети... Красотата на Александра... Хелмут Нютън... Марлене Дитрих... Лед и кехлибар. Началото на двайсти срещу невинността на двадесет и първи век... Сцена, в която всяка фибра се огъва от тревожния покой на неизвестността. Бунюел... Този роман [навярно] е поръсен щедро с искрящи късчета сюрреализъм, левитиращи и озаряващи тъмните дебри на всекидневното банално битие...

Усещам, че „Кар Танеси” е търсене. На изход. От миналото, от сегашното, от утрешното, от бавните помътнели води на рутината, от лабиринтите на любовта, на която животът (а и ние) - като на Минотавър - смирено принася(ме) своите вечни „жертви”... Усещам, че Ина е истински писател, защото страстно иска да разказва. Без да жонглира из редовете с главозамайващи стилистични фигури, пресметливо съчинени истории и користно търсени подтекстове... В този роман [навярно] има лично преживени неща, но по-важно е чувството, което писателката създава - че всеки от нас (млад или стар) би могъл да бъде негов герой...

И тъй като всяко гледане на кафе крие риск от неверност, така и анализирането само на 38 реда (365 думи) от един роман е съвсем възможно да бъде неточно. Защото и в двата случая става въпрос за предположения. Особено, когато не познаваш лично (face to face) автора, а само дигитално [което, понякога, също не е малко]. Затова, сега, предлагам да се върнем към снежинките...

Може би знаете, че: те са съставени от 95% въздух и падат към земята със скорост от 0.9 км/час. [Бавно.] Обикновено са с големина до 5 мм, но най-голямата, регистрирана някога, е била с диаметър... 38 см. Това се случило преди повече от 120 години в американския щат Монтана... Изследователите смятат, че всяко едно от миниатюрните ледени творения е неповторимо. [Като хората.] Но винаги са симетрични и шестоъгълни. А този факт, най-вероятно, се дължи на възможността да съществува... „предаване на информация” между разклоненията... [Като при хората.] Според Кенет Либрехт (Kenneth G. Libbrecht) от Калифорнийския технологичен институт (California Institute of Technology), който е систематизирал най-голямата и разнообразна колекция от снежинки: „Всички снежинки са различни, а класифицирането им по групи, в голяма степен е въпрос на лични предпочитания...” [Абстрактно.] А пък Джон Нелсън (Jon Nelson) от Ritsumeikan University в Киото смята, че формите на снежинките имат повече варианти отколкото са атомите във видимата Вселена. Необхватно и безбройно...  

Преминавайки набързо през популярната (и не чак толкова) наука, стигам до извода, че когато говорим за „Кар Танеси”, сякаш говорим за Вечност. Каквато е необяснимостта на любовта [понякога], например. Преходна и топяща се като снежинка, в същото време тя - любовта, е достатъчно жива, чувствена, неповторима и затова в някои случаи може да бъде усетена като Вечност...

Така мислят [и чувстват] някои писатели...

* * *

ИНА ИВАНОВА е родена през 1975 г. Живее и работи в Пловдив, където е завършила „Българска филология”. Публикувала е в сп. „Родна реч”, сп. „Глоси” и „Литературен вестник”, в електронните издания „Литернет”, Public Republic, „Литклуб” и „Кръстопът”, както и в сборниците „Друга вода” и „6+”.

Лауреат е на награди от конкурсите „Веселин Ханчев”, на вестник „Пловдивски университет”, „Моите нови пет стихотворения”, „Яворови дни” - Поморие, от Националния литературен конкурс за сборници с кратки разкази „Минко Неволин”. Активно участва в дейността на пловдивската Поетична академия „Добромир Тонев” (от създаването й) и на Дружеството на пловдивските писатели...

* * *

Снимка: © Public Republic PublishingОткъс от романа „Кар Танеси” на Ина Иванова:

[...]

След това, все още в леглото, той ѝ подаде цигара, за да задуши детския вкус на устните й.

Каза, че иска да я гледа как пуши, макар че в спалнята му никога, ама никога не се палят цигари. Това беше лъжа, Аглая беше пушила в леглото му. Единствената, която си позволи. Беше донесла ароматични пурети и двамата разнасяха около голите си застаряващи тела синкавия дим на посткоитусно удоволствие. Аглая не беше жена, която ще поиска разрешение за удоволствията си. И това - той знае - се научава.

Александра навлажни устни, привдигна слабото си тяло и посегна към табакерата, която й подаде. Поднесе цигарата с разперени пръсти, с грацията на малка весталка. Гърдите й едва се повдигаха, лакътят остро проблясваше над леглото. Мълчеше. А той наблюдаваше внимателно малките дози дим, които поглъщаше и издишаше, примесени с въздух. Цигарата беше тънка, кафявата й хартия стоеше изящно в полуотворената нежна уста.

Ако разбираше нещо от фотография, би я снимал. Хелмут Нютън е като импотентен гуру пред това тук.

- Погледни ме, Александра - тя постави погледа си точно върху неговия, без излишен свян и с малко колебливост в светлите си очи. - Ти си красива. Знаеш, че си красива, нали?

Тя кимна.

- Защо го криеш?

- Не знам.

- Гледала ли си „Синият ангел”? - не беше мислил за това, просто за жените винаги е имал интуиция.

Когато го каза, осъзна, че изчистената линия на Марлене би контрастирала с лолитския чар на момичето. Лед и кехлибар. Началото на двайсти срещу невинността на двадесет и първи век...

- Не.

- Ще ти го пусна.

Той затършува из обемната си колекция с дискове.

- Ще използвам банята.

Тя стана и се упъти нататък. Съвършено гола. Виж ти! Очите му я проследиха с удоволствие, нещо в нея се събуждаше. Походката й на задоволен хищник издърпа вниманието му - тя се движеше с котешка грация, спокойна, плавна, със съзнанието, че той я наблюдава.

Да-а-а, все пак ангелът на Марлене Дитрих ще й е от полза. И вероятно някой филм на Бунюел. Продължи да рови. Оглеждаше заглавията с гордостта на колекционер, с ироничната дистанция на възпитател, с тръпката на демиург. Може да опита да шлифова това малко късче кехлибар. А може и да не му стигне търпението.

[...]

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Неделя, 26 Януари 2014г. 12:12ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ