Jun 22
Неспокойният дух и пламенната любов на Яворов озариха Дом „Витгенщайн” PDF Печат Е-поща
Автор: Марио Николов   
Вторник, 18 Февруари 2014г. 11:06ч.

Катя Зографова (вдясно), директорка на Националния литературен музей и проф. Румяна Конева, директорка на БКИ Дом „Витгенщайн” по време на откриването на тематичната вечер „П.К. Яворов между две годишнини”. Снимка: © Борислава ЩереваВИЕНА. Няколко вълнуващи събития, посветени на големия български поет Пейо Яворов (1878-1914), озариха Българския културен институт (БКИ) Дом „Витгенщайн” (Haus Wittgenstein) през миналата седмица. Литературната изследователка и директор на Националния литературен музей Катя Зографова, представи уникалното издание „Култът Яворов” (ИК „Изида”), съдържащо едноименната студия и фототипно копие на експресивната поетична творба на Гео Милев (1895-1925) „Панихида за Яворов”, както и изложбата с факсимилета и снимки „Посвещенията на Яворов”, експонирана в галерия „Приземен етаж” на БКИ.

В началото на тематичната вечер „П.К. Яворов между две годишнини” (бел. ред.: на 13 януари т.г. се навършиха 136 години от рождението на поета, а на 29 октомври т.г. ще бъдат отбелязани 100 години от неговата трагична кончина) авторката запозна присъстващите с живота и творчеството на знаменития лирик и с неговото изключителното наследство, което той остави не само на нашата, но и на световната поезия. Известната литературоведка говори и за драматичното раждане, сложните трансформации и вдъхновените проявления в различните изкуства на националното преклонение към поетическия гений на България, разказа за съдбата на неговите музеи като своеобразна форма на култа „Яворов”. Катя Зографова отдели специално внимание и на произведението „Панихида за Яворов”, което определи като „провокативна, новаторска и недоразчетена от критиката ни поема на екстаза, избликнала у пламенния млад поет непосредствено след трагичната смърт на Яворов и усъвършенствана в преизданията си в периода от 1914 до 1924 г.”

Пейо Яворов - „Посвещение”. Снимка: © artnovini.com / © Национален литературен музейИзследването „Култът Яворов” (изданието спечели конкурс на Министерство на културата през 2013 г.) запознава читателите с формирането на това нетипично, но възторжено преклонение пред титаничната сила на Яворовия гений. Култът „Яворов” е създаден от онези малцина негови приятели и ценители, критици и борци за освобождението на Македония, които безусловно вярват в Поета и в неговата невинност”, каза Зографова. „Това са големите, влиятелни интелектуалци, които с авторитета си храбро застават зад подхвърления на публично опозоряване и мизерно съществуване Яворов, който вмества в сърцето си вековната мъка на българите, на арменците, на евреите, на човека въобще, а е обречен да изпие горчивата чаша на охулен от собствените си сънародници!..”

„Уникалната творба на Гео Милев „Панихида за Яворов” е връх в неговия култ”, смята литературоведката. Поемата е написана е през 1914 г. в Лайпциг и става част от петия ръкописен сборник „Изкуство” на още един млад и  универсален гений, какъвто е Милев...

В края на своята лекция Катя Зографова припомни на почитателите на творчеството на големия български поет и своята забележителна статия „Любовната война Лора - Яворов”, публикувана в бр. 4 на „Литературен вестник” от 4-10 февруари 2009 г., която можете да прочетете тук.

Изложбата „Посвещенията на Яворов”, съдържа шестнадесет послания на поета, отправени към най-близките хора от неговото семейство, към духовните му съмишленици - проф. Боян Пенев (1882-1927), литературният и театрален критик Владимир Василев (1883-1963), към братството от кръга „Мисъл” - Пенчо Славейков (1866-1912), д-р Кръстьо Кръстев (1866-1919), към личностите, с които го свързват хайдушките му копнения - Гоце Делчев (1872-1903) и Тодор Александров (1881-1924), към жените, вдъхновили най-съкровените му лирически изповеди - Нонка Чипева (1882-??), Дора Габе (1888-1983), Мина Тодорова (1890-1910) и Лора Каравелова (1886-1913)...

Фрагмент от изложбата „Посвещенията на Яворов” на Националния литературен музей в БКИ във Виена. Снимка: © artnovini.comПосвещенията в стихове и писма са свидетелства за приятелските общувания на поета, за творческите му контакти, за интимните му преживявания... Изложбата е изпълнена с много поезия, философски и лични откровения и послания. Автори на експозицията са Пенка Кирякова, уредник в НЛМ от 1979 г. до 2010 г., ст. н.с. д-р Милкана Бошнакова от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, а оформлението е на художничката Ивелина Велинова.

Своеобразна кулминация на тематичната вечер беше прожекцията на филма Дело 205/1913 г./П. К. Яворов” (1984) на режисьора Кириан Коларов, по книгата „Житейската драма на Яворов” на Никола Гайдаров. Лентата разказва за драматичните събития последвали трагедията, разиграла се в два часа след полунощ на 30 ноември 1913 г., когато Лора, съпругата на поета, се прострелва смъртоносно, а той прави неуспешен опит да се самоубие и ослепява. След нейната смърт, роднините й и някои високопоставени юристи, водени от прокурора Александър Огнянов (брат на актьора Сава Огнянов) успяват да компрометират поета. Той е обвинен в убийството на жена си и почти година води безрезултатна борба, за да докаже своята невинностт. Отхвърлен от обществото, изтерзан от клевети, с безвъзвратно увредено зрение и сломен от живота, на 29 октомври 1914 г., едва 36-годишен, Яворов се самоубива с отрова и смъртоносен куршум...

Филмът (времетраенето на оригиналната версия е 147 мин.), от чиято премиера на 23 януари т.г. се навършиха тридесет години, е сред безспорните образци на българското кино и ще остане в неговите златни страници с изключителната си режисура, великолепното операторско майсторство на Радослав Спасов и неописуемото драматично превъплъщение на актьора Явор Милушев.

За тази кинотворба могат да бъдат написани стотици страници, но сякаш една най-вълнуващите оценки за него дадоха две около 20-годишни дами, които след прожекцията споделиха: „Изненадани сме, дори не подозирахме, че има толкова силно българско кино.”

Посвещение на Лора... Снимка: © artnovini.com / © Национален литературен музейДело 205/1913 г./П. К. Яворов” завършва с цитат от надгробното слово, произнесено от литературния критик Боян Пенев: Вчера аз срещнах български писатели, които се смееха, като говореха за неговата смърт, като ме уверяваха, че това никому не прави впечатление. Казваха ми още, че дори не заслужава да се говори за него. Тук има една безгранична тъмна злоба. Това бе вчера, това е и днес. Но ще минат тия хули и клевети, тъй щедро сипвани върху този мъченик. Потокът на времето безследно ще ги помете, ще мине това поколение, на което неговата смърт и неговия гроб ще говорят по-инак. Не така, така както са говорили на нашето жестоко време. Той ще бъде ценен, славен и обичан, но не през нашето, а през едно друго, по-далечно време, от едно друго поколение...”

През 1984 г. филмът на Кириан Коларов беше отличен с Награда за операторска работа и Награда за музика - на композитора Кирил Дончев, от кинофестивала във Варна и от Съюза на българските филмовите дейци.

* * *

Моята изповед

От ранни утрини зори
почнах и ви учих -
как се люби, как се пей -
как пълно се живей. 

До сетни вечерни зари
сам се не научих!
Много любих, много пях...
Как малко аз живях!

Пейо Яворов

* * *

Коментар на artnovini.com:

Освен че се превърна в събитие, което няма да бъде забравено скоро, вечерта в Дом „Витгенщайн”, посветена на Пейо Яворов, даде повод за многопосочен размисъл. Ако можем да се вгледаме в трагичната и превратна съдба на поета, ако сърцето ни се вслуша в неговата изпълнена с копнения и любов лирика или в неговите откровени хайдушки песни, за пореден път трябва да се замислим за тежката ни орис като нация. Да, днес, мнозина от българите знаят кой е Яворов, ала какво от това, защото продължават да бъдат слепи за поуките... Макар и в по-далечно време и другото поколение продължава да бъде все същото като предците си. Сякаш големият литературен критик Боян Пенев не е изрекъл тези думи преди 100 години, а днес. Огледайте се - и в Родината ни, и в чужбина... Безграничната тъмна злоба  и алчност продължават да хипертрофират нацията ни, а ние - безумно и наивно - отново и отново да се надяваме (каква утопия само!), че времето (или някой) все някога ще ни излекува... от нас самите. Ако продължава да ни има, обаче. Като народ, като нация...


Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Вторник, 18 Февруари 2014г. 11:35ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ