Dec 12
Ивайло Савов, или устрем към висините на безкрайните човешки мечтания* PDF Печат Е-поща
Автор: Проф. Юлиан Вучков   
Събота, 28 Юни 2014г. 22:33ч.

Скулпторът Ивайло Савов. © artnovini.com НАСКОРО мой** приятел ми подари книгата „България - преди, днес и утре. Мемоарна история на страната 1944 - 2013 (изд. „Даниела Убенова”, 2013) на проф. Юлиан Вучков. Тъй като не познавам лично известния български театровед, а в последните години - и телевизионен водещ, мога добросърдечно да споделя мнението на мнозина негови приятели, че той е изключителен ерудит. Представител на една категория личности (макар и на моменти да е радикален, рязък, хаплив, дори противоречив), която - предвид консуматорския, все по-бездуховен и оказва се „триполов” свят, в който ни се налага да живеем - можем да впишем в „Червената книга на изчезващите видове”. Въпреки многото „за и против” - на благородните видове!..

Изданието е внушително не само за българския книжен пазар. Внушително като кариерата и живота на този многоцветен, проникновен и необхватен човек. Онова, което ме впечатли веднага след като разопаковах книгата бяха своеобразните й подзаглавия: Светът и Родината, Бележити хора, Романът на моя живот. Разлиствайки 940-страничната „изповед” на Професора, попаднах на главата „Личности”, в която сред имената на редица бележити българи открих интересен текст, посветен на един забележителен артист - известният скулптор Ивайло Савов. Една забележителна личност на небосклона на българското изобразително изкуство... В рубриката „Портрет” на artnovini.com, предлагам на вашето внимание този материал, написан от проф. Вучков с много чувство и верен усет към стойностните неща:

* * *

Част от изложбата в Националния археологически музей в София през 2011 г. © Радослав Николов / artnovini.com Скулптори
Ивайло Савов

ПРОСТАШКИТЕ друсаници на телевизионните шоумени издават космическото им самочувствие въпреки смехотворната им нищожност. По този повод се сещам за голямата житейска и художествена мярка в живота и в творчеството на забележителни фигури с много ярки приноси за културното развитие на нацията ни. В случая имам предвид скулптурната дейност на Ивайло Савов.

Посетих негова изложба в Археологическия музей срещу фонтаните пред Президентството (бел. ред.: експозицията, която представи скулпторът беше по повод неговата 50-годишнина и продължи от 7 до 13 октомври 2011 г.). Той ми изпрати луксозен албум с репродукции на негови творби и с покана да я видя. Щом влязох в музея, Савов се спусна към мен и заяви, че за него е чест да се запозная с творчеството му. Бях силно впечатлен от безподобната му скромност. Защото негови творения са изложени и щедро изтъквани, хвалени в Германия, Швейцария, Франция, други държави. А това никак не е случайно. Защото произведенията му носят зрелостта, замаха и почерка на един почти жив класик в професията, поне според мен. Неговата скулптура е модерна, много раздвижена, разчупена. Тя сякаш е устремена към висините на безкрайните човешки мечтания. Но не е снобски разцентрована. Не е изкривена и неразбираема за широката аудитория. Аз я харесах много, защото по принцип никак не обичам застиналите, тромавите, скучно осъразмерените скулптурни продукти. Савов много храбро се отклонява от тях и следва образците на великия Огюст Роден (François-Auguste-René Rodin; 1840-1917).

Скулптурните създания на Савов дишат и ни говорят много. Подканват ни да ги пипнем и да се вгледаме много внимателно в тях. Така се уверяваме, че те са интересни и завършени отвсякъде: отпред и отзад, отляво и отдясно. Защото те са проектирани и са излети от експерт, който постига хармонията и съответствията между формата и съдържанието на художествените внушения. Неговите работи не са грижливо, ловко, но неутрално подредени купчини от гипс, бронз, мрамор, метал. Те ни действат много емоционално, защото олицетворяват съвсем определени и незабавно запомнящи се човешки състояния, настроения, явления. Носят своя идея. И общо взето, ни приобщават към желязната воля за възможно най-активен, най-плодотворен живот.

Ивайло Савов е силен не само в скулптирането на своите обекти, а и в подбора на материала, от който ги прави. С еднакво умение, и дори с еднакъв замах, овладява както малките, средните, така и големите обеми. Създанията му са излети сякаш на един дъх, макар че цялостната постройка съдържа достатъчно изразителни детайли под формата на различни извивки, чупки, съкращавания, и най-вече удължавания на обектите от действителността. Той редува заоблените с изострените елементи на своите ваяния, така че ни подтиква да възприемаме човешкия живот като една борба, но и като една игра в търсенето на собствено място под слънцето. Защото Савов отразява Вселената все от позицията на човешките начала в нея, независимо от това дали се насочва към хора, към природни явления, към животинския свят.

Редица изделия на Савов са сякаш едно кълбо от властно изразена воля, не само за съществуване, за оцеляване, а и за себеутвърждаване. Силните му произведения са толкова разнообразни, че сякаш са създавани от различни, но все много надарени скулптури. А това говори, че той притежава разностранен, многообхватен талант.

Савов много майсторски дипли едно тясно и дълго метално образувания, за да създаде впечатление за мощта на своя водопад. Седим пред това негово създание и имаме чувството, че всеки момент ще бъдем съборени или облени от неговата буйност. До такава степен скулпторът е съумял да изпълни материала с мощно и завладяващо ни вътрешно движение.

Обикновено работите на Савов са извисени, издължени. Особено интересно в това отношение е неговото сякаш живо и мощно теглещо погледа ни „Пеещо дърво”. То сякаш всеки момент ще се разлюлее и ще ни покори с пеенето си.

Скулптурните творби „Трите желания” ни приобщават към три едновременни, но все властни, неудържимо проявени искания, въжделения на един човешки мозък. Това изделие е цяло чудо от говорещи части на много интересна човешка глава.

„Охлювът”, от друга работа на Савов, е кацнал на висока и своеобразна стълба. Той я повдига с малкото си хоботче, сякаш да ни убеди, че голямата сила не е в мускулите, а в здраво организираната воля за живот.

Произведението „Сцена” на Савов ни въвежда в атмосферата на театъра чрез една лека и едва разтворена завеса. През нея се вижда лицето на една актриса. А от нея сякаш поникват маските на смеха и плача. А те олицетворяват онази среща на житейските противоположности, която е душата на драматургията и на театъра.

Невероятен замах, голяма душевна сила, богат вътрешен живот излъчва скулптурната работа „Танцуващия”. Достолепна, но и много забавна е „Клоунеса”-та. Тя, но и други ваяния на Савов, издава таланта му да подсилва, но и да разнообразява емоционалното въздействие на едни от своите работи, като ги изпълва с изобилното си чувство за хумор. Тяхната изразителност се обогатява и от оцветяването им с много вкус, с изострен усет за художествена мярка.

Ивайло Савов доказва, че борави много майсторски със съотношенията между отделните части на всяко свое произведение. По същият начин той показва колко богато е неговото въображение в овладяването на багрите и когато рисува живописните си картини. Всички те излъчват много топлина и вътрешна енергия, независимо от това дали са оцветени в светли, или в тъмни тонове. И те създават впечатлението, че обектите им, и не само птиците, а и листата на лалетата, другите растения, стъблата и клоните на дърветата сякаш дишат и ни приканват да се потопим в разните вълшебства на природата. Привлечени сме от изисканото оползотворяване на живописните средства.

Савов прибягва до всички разновидности и възможности на цветовата гама. Тя почти винаги е плътно наситена. И затова подсилва впечатлението от ту завършените, ту съвсем леко очертаните, елегантно нахвърляните контури на изобразяваните обекти. Имам предвид „Ябълката на Нютон”, „Зеленото дърво”, „Влюбените птици”, „Ден и нощ”, „Птиците I”, „Птиците II, „Композиция II, „Композиция IV, „Композиция X”, „Композиция XI, „Черешите”, „Небето и морето”. Те ни потапят в атмосферата на безпределното жизнелюбие, което е така характерно за скулптора и за човека Ивайло Савов.

Докато гледам отлично подбраните, майсторски разпределените и талантливо сглобените елементи от скулптурните изделия на Ивайло Савов, аз се сещам и за обратните лоши случаи, които така изобилно населяват българското пространство. Той доказва, че скулптурното изкуство не е само събиране, дялане, подреждане и съединяване на материалите, а е област на развихреното въображение, което превръща фактурата от мъртво вещество в кипнала рожба на твореца.

* * *

Заглавие: „България: преди, днес и утре”; автор: проф. Юлиан Вукчов; корица: твърда; страници: 942; тегло: 1.499 кг; ISBN 9786199017418. Снимка: © издателство „Даниела Убенова”За книгата

„...Уви, ние имаме глупостта или по-скоро наивността, неблагоразумието да изоставаме като търпим много лошото и даже го храним, само защото то е по-малко лощо от най-лошото, от непоносимото...”

Силни са думите, написани от медийната легенда професор Юлиан Вучков - доктор на филологическите науки, любимец на телевизионната аудитория, автор на 30 книги за различни области от живота: художественото творчество, медийния фронт, политиката и социалните проблеми на обществото.

Професорът, както всички го наричат с уважение, респект и очакване за нещо изненадващо и типично само за неговата емоционална натура, е един от изчезващите видове на истинските, искрени и свободолюбиви критици с уникално, до болка остро, майсторско перо. Преподавал е в няколко университета, където чете лекции по история на драматургията, теория на художествената култура, теория на телевизионното изкуство. Почетен професор е Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и на Университета по библиотекознание и информационни технологии. Почетен доктор е на Военно-медицинска академия в София.

В книгата „България: преди, днес и утре” проф. Вучков осветлява най-интересните страни на българската действителност през изминалите 70 години и най-вече през последния четвърт век. Тя е своеобразна енциклопедия, написана на един дъх и се възприема като динамично развиващ се роман за съдбата на нацията ни и за облика на съвременния свят. Тази книга е такъв зов към всички поколения, че всеки един българин да види огледалното си отражение в нея, да усети своето място, роля и шанс да подаде ръка за достойно бъдеще. От нея се учи толкова много, че когато я прочетем, преглътнем неприятните истини, приемем критиката, наведем глави пред грешките и отсеем положителните възможности, ще прегърнем България и ще спечелим състезанието, в което професорът ни мотивира да участваме.

...Важното е хем да унаследяваш всичко добро от миналото, хем да се състезаваш с него, докато го изпревариш...

За автора

ЮЛИАН ВУЧКОВ е роден на 31 януари 1936 във Варна. Завършил е гимназия в Хасково и театрознание във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1958 г. Защитил е докторска дисертация в Института за литература при Българската академия на науките на тема „Българската драматургия (1878-1944)”. Ръководи кабинет по режисура в Творческия дом на актьора през 1959-1969 г., а от 1969 до 1990 г. е главен редактор на списание „Театър”. Професор е по художествена култура в УНСС, където чете лекции и по дисциплините „Артмениджмънт” и „Културен туризъм”. Работи дълги години в БНТ (в предаването „Всяка неделя”), в телевизия 7 дни, където създава предаването „Храна за душата”. По-късно води „Размисли и страсти” по телевизия СКАТ. Става особено популярен с авторското предаване „Времена и нрави”.

Публикува за пръв път през 1955 г. Автор е на около 1500 публикации в периодичния печат и на повече от 20 книги - основно в областта на художествената култура и етиката. През 1968 г. е награден от Съюза на българските писатели (СБП) за книгата му „Театрални светове”; година по-късно получава втора награда за критика на Четвъртия национален преглед на българската драма и театър; през 1980 г. трудът му „Българската драматургия 1944-1979” е удостоен с наградата на Съюза на артистите в България, а през 1984 г. същият труд бива отличен с Първа награда за критика на Шестия национален преглед на българската драма и театър. През 1970 Юлиан Вучков получава орден „Кирил и Методий” - първа степен, а през 1986 г. е удостоен с орден „Народна република България” - първа степен.

Съюзът на българските писатели отличава книгата му „Кратка история на световната драматургия” с наградата за литературна история и критика за 1998 г., през май 2006 г. проф. Вучков получава награда за цялостно творчество от Съюза на българските писатели...

Скулптури на Ивайло Савов. © Каталог на артистаЗа скулптора

ИВАЙЛО САВОВ е роден на 20 февруари 1961 г. в Русе. Завършил е специалност „Керамика” в Художественото училище в Троян (1980) и „Скулптура” в Националната художествена академия (1994) в класа на проф. Димитър Бойков. Живее и работи в София.

За първи път авторът показва свои творби през 1990 г. в Националната изложба „Скулптура” на „Шипка” 6, София, и в парижката Galerie Lehalle. Следват изяви в галерия Le Nouveau Mur, Женева; Европейски салон за изкуства Europ ‘Art, Женева (1992); галерия Theatre de Pochede la Grenette, Веве, Швейцария; „Крида арт”, София (1994); Galerie du Lac, Нион, Швейцария; галерия „Досев”, София (1995); Galerie Lotus, Виена; Fallet Gallery, Женева, Швейцария (1996); галерия Campo & Campo, Антверпен, Белгия (1997); Anixis Gallery, Баден, Швейцария (1999) и др. През 2000 г., след конкурс в Женева, той създава монументалната бронзова скулптура „Ликорна” (еднорог), която символизира духовната чистота в западноевропейската митология.

Савов е сред водещите имена в съвременната българска скулптура. От 2004 г. скулпторът работи с престижната аукционна къща Hotel des Ventes в Женева. Той е сред малцината съвременни художници, които имат постоянна експозиция в швейцарската Zabbeni Gallery. В салоните й, които се намират в Женева, Веве и Берн, неговите произведения са изложени заедно с образци на Джакомети, Ботеро и Модилияни...

По-важни изложби:
2011
- самостоятелна изложба в Националния археологически институт
с музей към БАН - Централна зала;
2010
- четвърта самостоятелна изложба в “Галери дю Лак” - Нион, Швейцария;
2009
- самостоятелна изложба в GreenCat Gallery - Антверпен, Белгия;
- самостоятелна изложба - Далхайм, Люксембург, представен от GreenCat Gallery;
- самостоятелна изложба в галерия “Франк Кордие” - Лион, Франция;
2006
- самостоятелна изложба в хотел “Хилтън” - София;
2004
- официален артист на швейцарската галерия Zabbeni;
- участие в Европейския салон за изкуство MERK’ Art в Лугано, представен от галерия Zabbeni.
  В салона участват над 100 водещи галерии за модерно и съвременно изкуство;

2001
- галерия “Ле мироар де Метр” - Женева, Швейцария;
- галерия “Алма” - Германия;
- галерия “Франк Мение” - Франция.

Избрани колекции:
Национална художествена галерия - София, България;
Колекция „Жорж Екли” - Париж, Франция;
Колекция „Джон Галиано” - Париж, Франция;
Колекция „Митал” - Мумбай, Индия;
Колекция „Принц Филип” - Брюксел, Белгия;
Колекция „Пенков” - София, България;
Колекция „Кромуел Арт” - Монреал, Канада.

Бележки на редакцията:

* Заглавието е на www.artnovini.com.
**
Уводът на тази статия е на Марио Николов.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Неделя, 29 Юни 2014г. 21:48ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ