Sep 19
„Болката отляво” - любовна лирика от Маргарита Петкова за влюбените в живота PDF Печат Е-поща
Автор: artnovini.com   
Събота, 13 Февруари 2016г. 11:45ч.

Поетесата Маргарита Петкова. Снимка: © издателство „Персей”Книгата е дванадесетата от традиционната поредица на ИК „Персей”, посветена на Деня на влюбените.

СОФИЯ. Книга за подарък! Преди 12 години издателство „Персей” постави началото на тази великолепна традиция, посветена на Празника на влюбените - 14 февруари. Оттогава, всяка година в неговото навечерие на българския книжен пазар излиза по една книга - луксозно издание, съдържащо някои от най-изящните образци на българската или на световната любовна лирика, поднесени изискано и красиво, с цветни илюстрации и твърда подвързия. През 2016 г. на фокус са поетичните творби, създадени от поетесата Маргарита Петкова, и събрани в книгата й „Болката отляво”.

Да следваш и най-дръзките си мечти и любов - за това се изисква голяма доза смелост. А на Маргарита Петкова такава не й липсва. Определяна като скандална и неприлична, със стиховете си тя „шамаросва” благоприличието и преструвките, загърбва моралните превземки и така се раждат едни от най-ярките образци на модерната българска любовна поезия. Поетесата е такава, каквато много жени биха искали да бъдат, но нямат смелостта да го направят. Затова живеят мечтите си с нейните стихове, казват от „Персей”.

Това е изповедна, открита и откровена книга-равносметка. Авторката разказва за първите си опити в любовта и поезията, за важните моменти и хора в живота си, за поводите, родили прекрасните й стихове, обичани от толкова много хора. Изданието, чиито илюстрации са снимки от личния архив на поетесата и картини на художничката Ралица Денчева, събира емблематичните й творби (както и няколко нови - сред тях е и първото й любовно стихотворение, което прави своеобразен дебют), които бележат нейния път като жена и творец. Всички те са вдъхновени от онова чувство, което най-вече ни прави хора, и сме истински щастливи, само когато го имаме. Защото всичко отминава, но болката отляво - не!

„Болката отляво” на Маргарита Петкова е дванадесетата от поредицата на „Персей”. Досега в колекцията бяха публикувани: „Обичам те” със световна любовна лирика; „Да те жадувам” - българска любовна лирика и диск с някои от най-хубавите любовни поп песни; „Светът е за двама” - световни любовни сонети; „Само за теб”, представяща българска женска любовна лирика; „И сенките ни тихо ще се слеят” от Пенчо Славейков (1866-1912) и Мара Белчева (1868-1937); „Не бой се и ела” със стихотворения на Пейо Яворов (1878-1914), Мина Тодорова (1890-1910), Лора Каравелова (1886-1913) и Дора Габе (1888-1983); „Аз искам да те помня все така” с поезия на Димчо Дебелянов (1887-1916); „Ако ти си отидеш за миг” и „Ти си любовта” на Евтим Евтимов; „Обич безумна и свята” с произведения на Елисавета Багряна (1893-1991), Дора Габе и Боян Пенев (1882-1927); „Копие, захвърлено с любов” от Микеланджело (Michelangelo di Buonarroti; 1475-1564). Тези книги продължават да бъдат в книжарниците и са великолепен подарък за любим човек, допълват от издателството.

В книгата си Маргарита Петкова споделя: „Родена съм на 21 февруари 1956 г. в София, на бул. „Христо Ботев”, което смятам за показателно, над кръчмата „Сините камъни”, бивша пивница „Странджата”, което смятам за още по-показателно. Ритах топка с момчетата между трамваите, затова цял живот не зачитам пътните знаци. Завърших българска филология във Великотърновския университет, не защото там се влизаше по-лесно, а за да бъда самостоятелна, извън родителското крило. Велики години! Благодарение на тях научих на практика, че може и с две, и с двеста. Първите ми публикации бяха във в. „Средношколско знаме”. По-късно се заредиха в. „Пулс”, „Литературен фронт”, сп. „Пламък”, „Септември”... до първата ми книга „Дива къпина”. Много от стихотворенията ми, по стечение на съдбата, се превърнаха в песни: „Иване, Иване”, „Само за жени”, „Болката отляво”, „Бермудски триъгълник”, „Нова година”, „Балкански синдром”... Имам три деца, което смятам за най-качественото нещо в живота си. Вече съм и баба на две внучета. Не си крия годините, любовниците и пристрастията.

Никога не съм отдавала особено голямо значение на писането. То си идва самò. Ако го разбера един ден, може би ще престана да го правя. Като малка ми бяха подарили спяща кукла, една от първите, които се появиха. Аз й махнах главата, за да видя как така става, че си отваря и затваря очите. И какво - видях вътре едни ластици, като тези, които баба ми слагаше на плетените гащи. И чудото изчезна. Ако разбера как пиша, ще се случи същото - чудото ще престане да е чудо.

Любовта окриляше поетичните ми упражнения, а стиховете ми даваха нетрадиционен привкус на любовта. И страдах, и се възвисявах, и се ядосвах на себе си, и се самооблажавах, нищо различно от всяка човешка любов.

Наистина голямата тема в поезията ми е любовта. За заводи и юзини не мога да пиша, защото в завод съм стъпвала само на литературно четене.

Пишех в кафенетата върху сметките, на пейките срещу дома на човека, докато зелената лампа в кабинета му светеше цяла нощ, защото така ми беше обещал, когато се разделяхме всеки по къщите си... Боже, млада и глупава съм била, но една дума не бих променила нито от чувството, нито от стиха си.

Така се случи, че от самото начало, когато се появих на литературната сцена, ме нарочиха за скандална поетеса. А кое ми беше скандалното - пишех за нещата такива, каквито са. Половината свят ги живее тези неща на невъзможните любови, ама си трае и се крие по кьошетата, а аз си ги казвам в прав текст. Художествен. Половината свят се припознава в моите думи, обаче половината от тази половина не иска да си го признае.

Всичко е в стиховете ми. Добри, лоши - други нямам. И не искам да имам. Както не искам да имам друг живот.”

Любов свършване няма...

Автор: Маргарита Петкова; заглавие: „Болката отляво”; брой страници: 160; ISBN 978-619-161-096-9; цена: 14.99 лв. Снимка: © издателство „Персей”* * *

Повод - колкото и да избягваш такива срещи, една хубава вечер се случва едната и другата жена да седнат на една маса. Спазваш приличие, поне се стараеш, но изборът си е избор. И някой трябва да го направи. Или поне да го подскаже. Тук заявявам, че аз съм избрала, но то е от суета, избра ме Той. Мен.

Бермудски триъгълник

Две сме - изключващи се взаимно.
Двете не сме ли ти много?
Тя - пияна от изпитото вино,
аз - пияна от погледа ти.

Ти най-добре си знаеш цената.
Забавляваш ни - както смогваш.
Тя под масата търси ръката ти,
ти гледаш мене... Затрогващо е.

Една по една ни водиш на дансинга.
Прегръдки - дълги, колкото песен.
Право на избор ли? Везната на шанса

не се наклонява лесно.

Две сме. А ти си един. И единствен.
Как беше там, за триъгълника?
Смешно е. Тъжно е. И ми писна.
Аз съм избрала. Да тръгваме.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Събота, 13 Февруари 2016г. 11:55ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ