Apr 30
„Реката на рая” - най-добрият испански роман за 2013 г., излезе на български PDF Печат Е-поща
Автор: artnovini.com   
Сряда, 06 Април 2016г. 22:39ч.

Испанският писател Хосе Мария Мерино. Снимка: Real Academia Española / twitter.comПисателят Хосе Мария Мерино е едно от най-ярките имена в съвременната иберийска литература.

СОФИЯ. Романът „Реката на рая” (El río del Edén; 2013) от писателя Хосе Мария Мерино (José María Merino; 1941), вече e на книжния пазар у нас от ИК „Персей”. Творбата, която разказва разтърсващата история на една любов - реална и изпепеляваща, преминала през изпитания и препятствия, през измяна, предателство и разкаяние, е призната за най-добрия испански роман (Premio Nacional de Literatura en la modalidad de Narrativa) за 2013 г., припомнят неговите български издатели.

Реката на рая” е най-значимото произведение на Хосе Мария Мерино и е оценено високо както от критиката, така и от читателите не само в Испания, но и в цял свят. С книгата си, също през 2013 г., писателят печели още и Наградата на критиката в Кастилия и Леон (Premio de la Crítica de Castilla y León), а изданията El Cultuiral и El Mundo я обявяват за най-добър роман на годината.

Хосе Мария Мерино е роден на 5 март 1941 г. в Коруня. Дълго време е живял в Леон, а днес живее и работи в Мадрид. Литературната си кариера започва с поезия, но става известен през 1976 г. с произведението си „Романът на Андрес Чос” (Novela de Andrés Choz), за което е удостоен с Наградата за романи и разкази (Premio Novelas y Cuentos). Изплъзването на чувството за идентичност, връзката с митологията, традициите, заемат значително място в неговите творби. Романът му Тъмният бряг (La orilla oscura; 1985) печели Наградата на критиката (Premio Nacional de la Crítica), а през 1993 г. Мерино става носител и на Националната награда за литература за млади читатели (Premio Nacional de literatura infantil y juvenil), а по-късно и авторитетното отличие - наградата „Саламбо” (Premio Salambó, 2008). Автор на 15 романа, сборници с разкази и поезия, сред неговите произведения са личат още трилогията „Метиски хроники” (Las crónicas mestizas; 1992), романите „Виденията на Лукреция” (Las visiones de Lucrecia; 1996), „Място без вина” (El lugar sin culpa; 2007) - награда за роман „Гонсало Торенте Балестер” (Premio Gonzalo Torrente Ballester), „Истории от другото място” (Historias del otro lugar. Cuentos reunidos, 1982-2004; 2010), Книга за преброените часове” (El libro de las horas contadas; 2011) и др. Писателят е член на Испанската кралска академия (Real Academia Española).

Заглавие: „Реката на рая”; автор: Хосе Мария Мерино; брой страници: 320; ISBN 978-619-161-081-5; цена: 12.99 лв. ...Даниел и Тере се срещат и влюбват. Чувствата им са силни и спонтанни. Двамата прекарват щастливи мигове по време на почивката си в край една невероятно красива лагуна, сравнима единствено с библейския рай - Едем. Но след това те попадат в противоречията на истинския живот. Тере прави научна кариера, която я отвежда в САЩ, а Даниел се отдава на изкушенията, които всекидневието му предлага. Двамата се оказват слаби, за да защитят чувствата си, но любовта се оказва по-силна...

Реката на рая” е доказателство за това, че можем да бъдем щастливи, но много често сами се отказваме от възможностите, които ни предлага съдбата, и по този начин пропускаме моментите, които ни доближават до нашия своеобразен рай. Книгата показва една тривиална, но жизненоважна истина - човешката драма е в липсата на искреност, в това да си неспособен да кажеш истината или още по-лошо - да я изречеш наполовина. Така, постепенно ние се превръщаме в същества, които единствено рушат - и любовта, и самите себе си...

„Малкото камъче за мравката е огромна планина, а самата планина е невидима за мравката”, казва писателят и допълва: „Казват, че човек се бави малко повече от осем секунди, за да се влюби, и докато ти гледаше и слушаше това момиче, почувства към нея онзи неудържим стремеж за близост, с който се облича любовта, когато възниква.”

...Заедно със сина си Силвио, момче със синдрома на Даун, Даниел обикаля из околностите на Алто Тахо, сакрално място, където смята да разпръсне праха на починалата си след тежка катастрофа съпруга. Това е същото място, където в младостта си те споделят своята силна любов и мъжът си спомня емоционалните преживявания по време на връзката им - любов, измяна, предателство и разкаяние...

Разказан от „второ лице”, този роман на Хосе Мария Мерино противопоставя чуждата и безразлична природна среда на сантименталната и морална тревога, дълбоко присъща на човешкото същество. Самият Мерино споделя, че това е най-реалистичният роман, който е писал досега, и в него както персонажите, така и сюжетът са от изключително значение. Това е роман, в който мечтата или блянът са почти скрити от реалността. Писателят признава, че в тази книга се е докоснал и открил един нов свят, за който не е подозирал досега. „Благодарение на Силвио, момче със синдрома на Даун, можах да разбера как живеят и се развиват в съвременния свят хората, страдащи от тази болест, и те ми показаха много повече от това, което бих могъл да си представя”, споделя авторът.

Животът на испанският писател винаги е бил свързан със словото. „Словото ни прави това, което сме. Словото е съзнанието, знанието, познанието”. Срещал ли е трудности? „Естествено, доста съм им се гневял. Да се посветиш на литературата, означава да пишеш каквото решиш, но понякога словото не ти позволява. С времето обаче се научаваш. Преди да започна „Реката на рая”, много мислих как да го създам и накрая избрах да го напиша от второ лице. Сега съм доволен, че съм попаднал в целта...”

Съществува ли Едем? „С годините си спомняш моментите, които са най-близо до това, което би могло да бъде рая. Имаме предпоставки да бъдем щастливи и изпускаме много възможности. Много от хората сме привилегировани, а се превръщаме в същества, които само рушат...”

Миналото и настоящето естествено се преплитат в мислите на Даниел, главният персонаж в романа, изпълват всичките му преживявания с Тере, първо любима, после съпруга и накрая - жив спомен в разказа за пътуването по брега на реката със синът им Силвио. Така постепенно присъствието на реката - символ на времето и на живота, който отминава, Мерино създава една митична атмосфера в онзи рай, споделен от Даниел и Тере по време на тяхната силна, изпепеляваща любов...

Великолепният превод на романа „Реката на рая” от Хосе Мария Мерино е на Румен Руменов.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Сряда, 06 Април 2016г. 23:05ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ