Aug 18
Писатели от Балканите четоха стихове за душата в Скопие* PDF Печат Е-поща
Автор: Владимир Луков   
Четвъртък, 26 Май 2016г. 13:42ч.

Литературна манифестация 2016. Поетът и писател Владимир Луков в салона на Дома на културата „Илинден” в едноименната община на Скопие. Снимка: © Личен архивВ община Илинден на македонската столица, от 16 до 21 май се проведе 17-ата Литературна манифестация.

СКОПИЕ. По покана на Дружеството на македонските писатели за втори път участвах в станалата вече традиционна за община Илинден на столичния град Литературна манифестация. Седемнадесетата по ред поетично-писателска среща се проведе под егидата на Общината и с всеотдайното съдействие на нейния кмет магистър Жика Стояновски.

Разбира се, Манифестацията се осъществи и с активната организационна и съдържателна дейност на Дружеството на писателите на Македония (ДПМ). В нея със свои творби се представиха не само македонски и балкански поети и писатели, но и различни творци от други области на изкуството.

Световноизвестният македонски поет Раде Силян с плакет на скулптора Ивайло Савов. Снимка: © Личен архив През тази година, едноседмичната програма (от 16 до 21 май) на Литературна манифестация беше изключително богата и всеобхватна, а изявите на творците от Македония и от другите балкански държави се провеждаха основно в Дома на културата „Илинден” на общината.

Официалното откриване на „Илинден 2016” даде началото на традиционните едноседмични Дни на книгата и се превърна в своеобразен вернисаж на изложбата на известния македонски художник акад. Васко Ташковски. Слово за неговото творчество произнесе добре познатият македонски писател Евтим Клетников, а гостите  разгледаха картините на големия майстор на четката под музикалния съпровод на Драган Даутовски.

По време на срещата се състояха няколко премиери на книги (включително и на млади творци), чествания на популярните македонски писатели Оливера Николова, Иван Чаповски и Михаил Ренджов, както и премиера на моята нова поетична книга „Сончев поjас” (2016), от каталога на издателство „Матица македонска” - най-голямото и най-реномираното в Македония. Собственик на издателството е световноизвестният македонски поет и литературен критик Раде Силян. Книгата ми - в превод на македонски език от проф. д-р Стефан Влахов-Мицов и от македонския поет и писател-полиглот Паскал Гилевски, беше представена на гостите от младата литературна критичка, есеистка и журналистка Александра Юруковска. Рецитал със стихове от книгата беше изпълнен от македонския поет Антонио Павловски.

В рамките на литературния форум беше представена с голям успех и Антологията на македонската поезия за деца „Сончево огледало”, чийто съставител Раде Силян.

Големият български скулптор Ивайло Савов в книжарницата на знаменития македонски поет Раде Силян. Снимка: © Личен архивКулминация на седемнадесетата Литературна манифестация „Илинден 2016” беше Митингът на поетите с надслов „Стихове за душата”. В инициативата взеха участие 25 поети. Участниците бяха приветствани от кмета на община Илинден Жика Стояновски и от председателя на ДПМ поетът и писател Веле Смилевски.

Накрая на срещата участниците в Митинга получиха символичния знак на седемнадесетата Литературна манифестация „Илинден 2016”.

В последния ден на литературния празник всички участници разгледахме природните забележителности около македонската столица, посетихме манастира „Свети Георги” и ателието на художника Новица Трайковски.

По покана на Дружеството на писателите на Македония в Литературната манифестация взе участие и големият български скулптор, изявяващ се и като отличен поет, Ивайло Савов. С него, разглеждайки великолепния архитектурен ансамбъл на амфитеатъра за литературни четения, дело на арх. Тони Петков, стигнахме до извода, че Празникът за душата в община Илинден вече влиза в щастливо съперничество с другия голям празник за душата, провеждан в Македония - Стружките вечери на поезията.

Владимир Луков „Сончев поjас” (2016), издателство „Матица македонска”, Скопие, 2016 г. Снимка: © Личен архив* * *

„Слънчев пояс” -
поезия на провокативната философия
**

Предговор на проф. Стефан Влахов-Мицов към македонското издание на поетичната книга на Владимир Луков „Сончев поjас” (2016), издателство „Матица македонска”, Скопие, 2016 г. (Поетически превод от български на македонски Паскал Гилевски)

Владимир Луков е познат на македонските читатели от публикуваните негови стихотворения в списание „Современост”, от представянето му в „Антология - 2008”, както и от участието му в Литературните манифестации „Рацинови средби” и „Илинден”, а също и като участник в Кръгли маси, посветени на балканската поезия.

През 2006 г., в поредицата „Балкански писатели” на ИК „Макавей”, Скопие, излезе поетична му книга „Провидениjа”, а през 2015 г. негови стихотворения бяха включени в антологията „Светиот пат - поезиjа од балканските народи”, която по своята представителност и цялостност е първа и е най-значима в културните простори на Балкана.

За Владимир Луков е малко да се каже, че е добър поет. И определението голям поет няма да е достатъчно точно - още повече, че в последните години такива определения звучат претенциозно и предвзето.

Всъщност, Луков е мисловен автор, визионер, който провокира читателите не с екстравагантни похвати, не с драстични думи, а с таланта си да ги кара да си задават въпроси и да бъдат отговорни за неща и ситуации, които по време на целия им живот минават покрай тях, но не им обръщат внимание.

Той е поет на провокативната философия, поет, който изследва света пряко човешката същност. Защото причината за всичко, което ни се случва не само като индивидуална съдба, но и като цивилизация, е в самите нас. Нашите психически и духовни характеристики се материализират, нашите бездни и демони, които ги раждаме в съзнанието си, оживяват като демони на днешното време и предопределят по такъв начин съдбата на днешните общества.

Хилядолетия преди нас това отлично са го знаели и тибетските лами, и мъдреците в останалите духовни центрове на човешкия род. И ако днес цивилизацията е изправена пред гибел, причината за това е във всекидневните ни злобни мисли - форми, които създаваме и които ни задушават досущ като отровен смог.

Затова стихотворенията на Владимир Луков, публикувани в неговата книга, са вик за освестяване, за чистота и естественост - както и за собствено прочистване. Затова и в неговите творби главни герои са човекът и природата, хармонията между които отдавна е изчезнала. Човекът от враг на самия себе си се претворява и във враг на земния живот, на самото съществуване. Но все пак дълбоко в него са запазени фрагменти от неговата чистота. Именно тях търси поетът, за да ги извади на повърхността и за да я свърже нишката между отчужденият в себе си homo sapiens с изконните земни и космически ценности.

По-иначе казано, целта на Владимир Луков е да предупреди за хаоса в човешката душа като дефинира в същия този хаос смисъла на живота. Любов, красота, хармония, смиряване пред голямото и безкрайното - това са опорните точки, из от които можем да си върнем не само доверието си към нас самите, но и да се впишем в земните и космическите закони, от които сме съществен дял. И така независимо от нашите противопоставения да признаем, че сме принудени да прогоним сами фантасмагориите и празните си фантазии.

Характерен белег на тази поезия е богатството от символи и метафори, от свежи картини и ефирни съзвучия, в които се създава една уникална композиция от цветове и тонове.

В две свои белетристични книги под заглавие „Мястото, откъдето започва безкраят” и в тази своя нова творба Луков прави една рядко срещана саможертва. Изнасяйки на бял свят всичко от себе си, от своите индивидуални драми, от своята чувствителност, той ни разкрива именно така, че истината за света минава през индивидуалните съмнения и колизии, през суровия прочит на самия себе си. Вероятно ще кажете: но такава отвореност, такава честност, такава самоприсъда е присъща на македонците. Няма да сгрешите. Владимир Луков е потомък на прокудената от Егейска Македония известна фамилия Чипови (с. Пателе, Леринско). И независимо от това, че е роден в България, в дълбочината на неговата поезия живее македонската Голгота. А тя е и символ на общочовешката Голгота. Гените си казват своето...

______

* ** Бел. ред.: Заглавията са на artnovini.com. Текстовете са публикувани в сайта на Съюза на свободните писатели в България.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Четвъртък, 26 Май 2016г. 14:03ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ