Aug 22
За първи път на български излезе проза на гениалния Михай Еминеску PDF Печат Е-поща
Автор: Огнян Стамболиев   
Неделя, 25 Септември 2016г. 19:05ч.

Поетът Михай Еминеску пред обектива на фотографа Ян Томас (Jan Tomas; 1841-1912) в Прага през 1869 г. Снимка: wikimedia.orgСборникът „Бедният Дионис” съдържа и есета на големия румънски поет и писател.

РУСЕ. Книгата „Бедният Дионис” (изд. „Авангардпринт”, 2016) от Михай Еминеску (Mihai Eminescu; 1850-1889) е първият сборник с проза на големия румънски поет и писател, който излиза в превод на български език. Изданието съдържа още и есета на автора, който през по-голяма част от живота си е работил като журналист.

Още приживе около името на гениалния румънски поет Михай Еминеску се появили множество легенди. След смъртта му неговите сънародници останали дълбоко развълнувани от голямата му лична драма. Той се разболява неизлечимо на 33-годишна възраст и болестта само за шест години изчерпва неговата поразителна творческа енергия и необикновения му поетически талант. Всъщност „Хиперионът (Вечерникът) на румънската лирика”, признат за един от „последните велики романтици в световната поезия”, творил по-малко от две десетилетия (от 1866 до 1883 г.) и в този кратък период на изтощителен, често нямащ нищо общо с поезията труд (освен като журналист, поетът е работил като суфльор в театър, библиотекар, училищен инспектор), той изписал повече от 15 000 ръкописни страници: стихотворения, поеми, разкази и новели, един роман, няколко пиеси, стотици журналистически и критически статии.

Водещи теми в поезията на Еминеску са любовта, родината и природата. Творец, търсещ непрестанно Абсолютното, Идеалното, лирикът презирал обикновеното, делничното и бил склонен към метафизично възприемане на света. За да избяга от ненавистната действителност, той често изливал мъката на своята чиста и благородна душа в прекрасни пейзажи и любовни стихове. Нито един румънски поет не е възпявал природата на своята родина като него, никой не е почувствал тъй дълбоко връзката й с народния гений...

„Бедният Дионис” (превод: Огнян Стамболиев) е първата книга с проза на Михай Еминеску преведена на български език. Снимка: © изд. „Авангардпринт”Без съмнение Михай Еминеску принадлежи към поколението на закъснелите европейски романтици. Възторжен поклонник на идеите на революцията, разтърсила Стария континент през 1848 г., на творчеството на Байрон (George Gordon Byron; 1788-1824), А.С.Пушкин (1799-1837), Виктор Юго (Victor Hugo; 1802-1885), Джон Кийтс (John Keats; 1795-1821) и Новалис (Novalis; Georg Friedrich Philipp Freiherr von Hardenberg; 1772-1801), в началото на своя път той се изявява като пламенен борец, убеден в способността на човека да действа, да променя света. Но скоро тежко преживените житейски драми, както и силното влияние на метафизическия идеализъм на Шопенхауер (Arthur Schopenhauer; 1788-1860), от когото румънският поет се е възхищавал още през студентските си години във Виена (от 1869 до 1872) и Берлин (1872-1874), го довели до отказ от предишните му възгледи.

Последно убежище за автора на „Бедният Дионис” (Sărmanul Dionis; 1872) - първата фантастична новела в румънската литература, станала природата, любовта и славното минало на родината му, което той рязко противопоставял на порочното й настояще. От порива за свалянето на експлоататорския строй в поемата „Император и пролетарий” (Împărat și proletar; 1871) поетът постепенно достигнал до тотален разрив с цялата му съвременна действителност. Живеещ в свой собствен свят (светлините на големите градове никога не са го привличали), скитник по природа, Еминеску обитавал по неволя ниски и олющени от дъждовете мансарди, ходел в стари и протрити дрехи и тази неволя се превръщала в горчиво удоволствие от собствената нищета. Подобно на нашия национален поет Христо Ботев (1848-1876), той обичал силно и мразел силно; бил постоянен в любовта си и в омразата си - понякога несправедлив и невъздържан. В книгата си „Животът на Еминеску” (Viaţa lui Mihai Eminescu; 1932) неговият биограф, изтъкнатият румънски публицист и литературен критик Джордже Калинеску (George Călinescu; 1899-1965) твърди: „Еминеску е бил човекът, надарен да изрази тъжната или гневната душа на множеството, застрашено да бъде смазано от ожесточените сили на стария свят, буйно да го ободри и да го тласне напред, рисувайки му бъдещето в краските на идиличното минало. Ала съдбата го хвърлила сред общество, което, възползващо се от прогреса, бързало да захвърли овехтелите си дрехи и не желаело да се лиши от привилегиите си”.

От произведенията, открити след смъртта на поета, става ясно, че неговият романтизъм достига до небивала дълбочина, като го приобщава към духовното семейство на великите европейски романтици. И ако творбите му, публикувани приживе (около 60 стихотворения, няколко разказа и откъси от пиеси), се характеризират с класическо равновесие между формата и съдържанието и са сравнително безоблачни, то намерените след смъртта му опуси са плод на титаничния и съзерцателен романтизъм на поета, който несъмнено обогатява цялото направление със спецификата на румънската чувствителност. А самият Еминеску е определен от световната критика като „квинтесенция на румънския дух”.

Перспективата на големите космически разстояния, която откриваме у Новалис, например, при Михай Еминеску се допълва от сложния му и проникновен поглед към времето и пространството, към миналото и бъдещето, от вечната му, фаустовска жажда за опознаване на живота и света. Неслучайно видният румънски философ и есеист Тудор Виану (Tudor Vianu; 1897-1964) го нарича: „вечен странник, носещ по сандалите си праха на миналите столетия...”

Както поезията, така и прозата на Михай Еминеску обхваща широк диапазон от философски, социални, исторически и психологически въпроси, които поетът поставя и решава в духа на романтичните традиции от XIX в. До него, в румънската литература все още не съществуват творби с толкова дълбок лирически тембър. Възвишените цели, към които се стремят героите му - Дионис, Дан, Чезара, Тома Ноур, богатата гама от чувства и цветове, отличават тази проза от всичко написано до този момент. Романтична по същността си, тя полага основите и на румънската (фантастична) литература, достигнала своя друг висок връх в забележителната проза на Мирча Елиаде (Mircea Eliade; 1907-1986).

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Неделя, 25 Септември 2016г. 19:14ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ