Jul 26
Озарения в полите на Витоша, или летопис на ранното кино в София PDF Печат Е-поща
Автор: artnovini.com   
Петък, 09 Декември 2016г. 23:08ч.

: Киноисторикът д-р Петър Кърджилов е един от най-изтъкнатите изследователи на ранното българско кино. Снимка: © Личен архивУникалното изследване на д-р Петър Кърджилов обхваща един от най-слабо познатите периоди от историята на българското кино - от края на 1896 г. до 1915 г.  

СОФИЯ. Един от най-големите изследователи на ранното българско кино д-р Петър Кърджилов издаде най-новата си книга, наречена „Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896-1915)”. Изследването, чието подзаглавие отговаря напълно на неговото съдържание, обхваща времевия отрязък от началото на декември 1896 г., когато се е състояла първата кинопрожекция в столичния град (оказала се такава и за България), до 1 октомври 1915 г., когато страната ни се включва в Първата световна война (1914-1918).

С тази своеобразна история на седмото изкуство у нас издателството на Българската академия на науките - „Проф. Марин Дринов”, и авторът д-р Петър Кърджилов предлагат на читателя задълбочено изследване на 20-годишен период, доскоро слабо проучен от родното кинознание и затова сравнително неизвестен за широката аудитория.

Посветена на проф., д. изк. Александър Янакиев (1955-2015) - директор на Института за изследване на изкуствата при БАН от 2004 до 2014г., и финансирана от Столичната програма „Култура” за 2016 (Програма 10: София - творчески град на киното под егидата на ЮНЕСКО), книгата е плод на сериозен, добросъвестен и дългогодишен труд. С обем от 608 страници, съдържаща 314 илюстрации - от които 176 факсимилета, предлагаща 2085 библиографски източника, споменаваща 902 имена и 466 заглавия на филми, в 30 глави тя проследява историята на ранното кино в София.

Факсимиле от съдържанието на книгата на „Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896-1915)”. Снимка: © издателство „Проф. Марин Дринов”„Изданието, чийто рецензент е проф. Янакиев, наистина е уникално - подобно досега няма правено!”, споделя д-р Петър Кърджилов, чиито встъпителни думи са: „В тази книга няма нищо измислено. Ако пък има, то не е измислено от автора.” Има нещо символично и дори съдбовно-предопределено, че излизането на „Озарения в полите на Витоша...” съвпадна както със 125-годишнината от рождението на патриарха на българското игрално кино Васил Гендов (1891-1970) - видял бял свят за пръв път на 24 ноември 1891 г., така и със 120-годишнината от първата кинопрожекция в България.

„Ние сме народ, който най-много се самоосмива
и самокритикува и най-малко цени своето...”

Стефан Гидиков (1871-1944)

„Няма нищо „твърде закъсняло” в нашето „приобщаване към седмото изкуство”, Няма нищо „закъсняло” в приобщаването ни към цивилизования свят, от който сме били насилствено откъснати в продължение на пет века. Има нормално завръщане в лоното на европейската култура, неделима част от която в края на ХІХ век става и киното”, казват от издателство „Проф. Марин Дринов”, като допълват: „И първите стъпки на кинематографа в България, и българското кино имат своята достойна история, която не се нуждае нито от разкрасяване, нито от изкуствено възхваляване. Ала се нуждае от пречистване - от изгребване на идеологическия нанос, от премахване на патината на предразсъдъците, от избистряне на междуличностните взаимоотношения...”

Редактори на „Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896-1915)” са Светлана Филчева и Катя Тошева.

Заглавие: „Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896-1915)”; брой страници: 608; ISBN 978-954-322-869-0; цена: 19 лв. Снимка: © издателство „Проф. Марин Дринов”* * *

БИОГРАФИЯ

ПЕТЪР КЪРДЖИЛОВ е роден на 24 декември 1950 г. в Стара Загора. През 1980 г. завършва специалност „Кинознание” във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. След дипломирането си работи дълго време в Националната филмотека; бил е завеждащ на Архива на БНТ; работил е в Националния съвет за радио и телевизия; бил е заместник-главен редактор на изключително популярното през 80-те и началото на 90-те години списание за фантастика, евристика и прогностика - ФЕП; през 1992 г. е главен редактор на сп. „Фантастични истории” и взима участие в дейността на сп. „Върколак”; секретар е на Сдружението на българските писатели-фантасти.

Писателят е автор и на няколко книги, сред които „Орбитата на Сизиф”, „Призрачен цикъл”, „Звездни детективи”, „Не обиждайте мафията!”, както и на сборника „Основание за смърт”. Според литературните критици тези творби имат съществен принос за развитието на научно-фантастичния жанр. Специално внимание заслужават и неговите изследвания, посветени на Седмото изкуство: „Български игрални филми. Том I (1915-1948), „1897: Пристигането на киното”, „Филмът „Балканската война” в историята на българското кино” и др. През втората половина на 90-те, когато филмовият и видео пазар в България процъфтяваше, на страницата за кино в Weekend-изданието на в. ПАРИ, по негова инициатива и с негово авторство беше въведено (за първи път в българската преса) публикуването на седмичен анализ на данните от американския боксофис.

Петър Кърджилов, който е известен в средите на литературната фантастика и с псевдонимите си Пит Къри и Питър Ърл Грейхард, е автор на редица повести, разкази и статии (на български и руски език), на книги за деца и политически памфлети.

* * *

Книгата „Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896-1915)” може да бъде намерена в книжарницата, помещаваща се в сградата на Централното управление на БАН (София, ул. „15 ноември” № 1) и в сайта на издателството.

Заглавие на английски език: Dawn At The Foot Of The Vitosha Mountains. Chronicle of early cinema in Sofia (1896-1915).

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Петък, 09 Декември 2016г. 23:45ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ