Nov 22
Журналистката Мариана Първанова ни покани в „Бохемските кафенета на соца” PDF Печат Е-поща
Автор: artnovini.com   
Сряда, 29 Март 2017г. 20:57ч.

В новата си книга журналистката Мариана Първанова, разказва за най-известните столични заведения, където се е събирала артистичната бохема от 1944 до 1989 г. Снимка: © Личен архив на авторкатаЕмблематичните заведения оживяват в увлекателен разказ, допълнен и от спомените на някои от най-известните през последните десетилетия български творци.

СОФИЯ. Един от безспорните хитове на книжния пазар през тази пролет у нас е най-новата книга на журналистката Мариана Първанова - „Бохемските кафенета на соца”, отпечатана от издателство „Гутенберг”. Къде се е събирал артистичният и интелектуалeн елит в София в недалечното ни минало? Защо изчезнаха легендарните бохемски кръчми? Каква потребност са имали художници, артисти, писатели и журналисти да се отбиват почти всеки ден в техните любими кафенета и клуб-ресторанти?

Отговорите на тези въпроси дава „Бохемските кафенета на соца”, чието заглавие е вдъхновено от понятието „литературните кафенета на Европа”. Това название, често използвано и като неизменна туристическа атракция в старите столици на Европа, е свързано с традицията на интелектуалците да се събират на по чашка кафе или питие в определени заведения.

Мариана Първанова започва увлекателното артистично пътешествие, като ни връща в София преди повече от 70 години - в далечната и исторически противоречива 1944 г. - и ни води в легендарното писателско кафене „Цар Освободител” и сладкарницата на хотел „България”, за да продължи през прочутия ресторант „Крим” и стигне до емблематичната кръчма „Под липите”, казват от издателството. Авторката отделя специално внимание на творческите клубове, които също са били средища на културния елит: Клубът на журналистите, Клубът на писателите и Клубът на Съюза на българските художници. Отделни текстове тя посвещава и на митичния „Бамбук”, на снобската „Бразилия” и на модния „Млечен бар”. Не пропуска любимите кръчми на актьорите: Клубът на Народния театър, Унгарският ресторант и бистро „Прага”. А географията на бохемските „свърталища” не би била пълна без музикантските „адреси”: „Кристал”, „Кравай” и „Синьото”, така популярни у нас през 80-те години на миналия век.

Книгата „Бохемските кафенета на соца” представя и спомените на някои от най-известните български творци за емблематичните „кафенета”. Снимка: © изд. „Гутенберг”Всеки разказ за тези заведения е обогатен със спомените на някои от най-известните български творци от това време, сред които са Кирил Маричков, Богдана Карадочева, Ириней Константинов, Любен Зидаров, Дамян Обрешков, Крум Дамянов, Валентин Старчев, Стефан Илиев-Чечо, Емил Попов, Владимир Пенев и други. В своите разкази те описват каква е била атмосферата в тези „култови” места, кои са били най-модните питиета и менюта...

Любопитното пътуване, което ни предлага Мариана Първанова, продължава и през „литературните кафенета” на Виена, Париж и Варшава.

Книгата „Бохемските кафенета на соца” е издадена с подкрепата на програма „Помощ за книгата” на българското Министерство на културата и може да бъде намерена в книжарниците „Хеликон”, „Български книжици” и др.

* * *

Мариана Първанова е завършила специалност „История” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. От дълги години пише в областта на културата и по проблемите на културно-историческото ни наследство. Работила е като журналист за БНР, за вестниците „Новинар”, „Труд”, „Седмичен Труд” и „Монитор”. През 2005, 2006 и 2010 г. издава трите тома на изследването „Неизвестно за известни български родове” (изд. „Изток-Запад”), което постигна изключителен успех и се превърна в една от най-тиражните книги, издавани в България през последните години.

В тритомника авторката представя историите на 121 фамилии, като в първия те са 56, във втория - 40, а в третия - 25. Сред известните родове, за които Мариана Първанова разказва са тези на Тодор Бурмов, Рачо Петров, Богдан Филов, Атанас и Иван Буров, Иван Вазов, Йордан Йовков, Петко Р. Славейков, Каравеловия род, арменската фамилия Томасян, грузинците Шервашидзе, на Симеон Радев, Гео Милев, Ран Босилек, Николай Лилиев, Бенчо Обрешков, Захари Зограф и др.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Сряда, 29 Март 2017г. 21:29ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ