Dec 18
The Power Of Public Speech, или нека Силата на публичната реч да бъде с нас PDF Печат Е-поща
Автор: artnovini.com   
Неделя, 17 Септември 2017г. 09:01ч.

Д-р Елена Крейчова (вляво) - гл. асистент в Масариковия университет в Бърно, и доц. д-р Надежда Сталянова от СУ „Св. Климент Охридски” публикуваха най-новите си изследвания си в областта на публичната реч в книгата The Power Of Public Speech (2017). Снимка: Личен архив на авторкитеКнигата The Power Of Public Speech на д-р Елена Крейчова и доц. д-р Надежда Сталянова изследва „пространствата” на вербалната агресия, езикът на омразата, политическа коректност, свободата на словото в българското общество и медии.

СОФИЯ. Публичната реч. „Дамоклевият меч”, който виси със страшна сила над главите на политици, дипломати, маркетингови и специалисти по връзки с обществеността, журналисти, дори обикновени хора... „Мечът”, който силата на дори на най-слабо погрешно „движение” може да превърне в (само)унищожително оръжие... За мощта на публичната реч говори красноречиво „статутът” й на истинско изкуство, изграден още през Древността от мислители като основателят на формалната логика Аристотел (ριστοτέλης; 384 г. пр. н.е. - 322 г. пр. н.е.) в Елада, „богът на хуманизма” Цицерон (Marcus Tullius Cicerō; 106 пр. н.е.- 43 пр. н.е.) и „реторът на реторите” Квинтилиан (Marcus Fabius Quintilianus; ок. 35 - ок. 96) в Рим.

Но за безупречното владеене на това изкуство е необходима не само харизма, а и огромни познания и съответното обучение, тъй като много често именно публичната реч е златния ключ към сърцата на хората, а оттам и към успеха - политически, икономически, творчески... Риториката и ораторското майсторство са онзи комуникационен феномен, който до голяма степен изгради публичния образ на личности като Мартин Лутър Кинг (Martin Luther King Jr.; 1929-1968), Робер Шума́н (Robert Schuman; 1886-1963), Джон Кенеди (John Fitzgerald Kennedy; 1917-1963), Фидел Кастро (Fidel Castro Ruz; 1926-2016)...

Преди броени дни издателство „Парадигма” отпечата (на английски език) книгата The Power Of Public Speech („Силата на публичната реч”, 2017), чиито автори са изтъкнатите филоложки д-р Елена Крейчова (Elena Kreytchova) - главен асистент в Катедрата по славистика към Философския факултет на Масариковия университет (Masaryk University) в Бърно (Чехия), и доц. д-р Надежда Сталянова (Nadezhda Stalyanova), преподавател във Факултета по славянски филологии към Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Книгата е част от научните изследвания, осъществени в рамките на проекта „Словесна агресия и общество” (Verbal Aggression and Society), финансиран от фонд „Научни изследвания”, а ръководител на проекта е доц. д-р Надежда Сталянова.

Целите на изследването са да бъде създаден лингвистичен модел на вербалната агресия в различните дискурси на българската публична реч; търсенето на сходства и универсални характеристики, обобщаващи типологията на вербалната агресия в различни сфери на публичното слово. Проучването има фундаментален характер, тъй като засяга агресията и нейните проявления в публичното слово, както и последиците от езиковата агресия, които често се проявяват и ескалират в физическа, казват неговите авторки.

По своята същност анализът на вербалната агресия е интердисциплинарен, защото вербалната агресия като част от психиката, поведението и езиковата култура на индивида, се изследва предимно от лингвистиката, психологията, социологията и от широк кръг от антропоцентрични и други социални науки. Що се отнася до езиковите модели и контекста на разкриване на вербалната агресия, книгата прилага комбинация от методи, а именно: семантичен анализ, анализ на съдържанието, статистическа лингвистика.

Книгата The Power Of Public Speech („Силата на публичната реч”) е от каталога на издателство „Парадигма” - специализирано в разпространението на   университетска литература. Снимка: © издателство „Парадигма”Изследването The Power Of Public Speech, части от което предпремиерно бяха представени на форуми в Благоевград, Сегед (Унгария) и т.н., е съставено от десет глави, допълнени от обширни резюмета на български и на руски език.

„В книгата маркираме проблеми от различни области, в които общественият живот е свързан с публичната реч: законодателство, обществено развитие, агресия и вербална агресия, интернет комуникация, политическа коректност, медийна политика, казват авторките на книгата и допълват: „Тук ние посочваме само сложни и интердисциплинарни въпроси, които са предмет на много научни изследвания, например: определяне на езиковата агресия в контекста на общата агресия, разглеждана от психологията; българската медийна политика в контекста на европейската практика и законодателство; спецификата на онлайн комуникацията през призмата на езиковия нетикет (бел.ред.: англ. netiquette - нетикетът е комбинация от думите мрежа и етикет и се определя като набор от правила за приемливо онлайн поведение) като правила и правни текстове, функциониране на политически коректния речник в съвременното българско общество и др. Ние не се претендираме, че представяме комплексна гледна точка, а предлагаме само малко парче от пъзела, което е отражение на силата на публичното слово.

В книгата поставяме много въпроси, с надеждата да намерим отговори, които можем да дадем както на себе си, така и на читателите. Със завършването на книгата разбирахме, че въпросите, възникнали в процеса на работа, са повече от тези, които имахме в началото.”

В следващите редове предлагаме на вашето внимание резюмето на The Power Of Public Speech, което д-р Елена Крейчова и д-р Надежда Сталянова представят на български език:

„Реторика” - гравюра от серията „Основните науки” от френския художник Етиен Делон (Etienne Delaune; 1518-1583?). Снимка: Stonedhamlet / wikimedia.orgВ глава

Агресия и езикова агресия

се поставят въпроси, отнасящи се до човешката агресия, занимавали човечеството в течение на векове и разглеждани от различни гледни точки - от тази на философията, психологията, религията. Изследователите на агресията имат различно разбиране за това какво представлява тя всъщност и дали да бъде оценявана като по-скоро негативно или положително явление. Представяме редица определения на агресията, като подчертаваме, че съществуват изключително много дефиниции, като нито една от тях не може да бъде смятана за изчерпателна и общоупотребима. Проследявайки всекидневните значения на агресията, става повече от очевидно, че концепцията за агресията е всеобхватна. Самите прояви на агресия могат да бъдат изразени вербално, неверабално, физически или психически, могат да бъдат насочени към хора, предмети, животни и т.н. Междуличностната агресия може да бъде словесна (присмиване, дразнене, заплашване, обиждане, ругаене) срещу физическа (блъскане, биене, нападане). Проявите на агресия в нашето съвремие (като тук имаме предвид и новите прояви на агресия, непознати преди десетилетия, на които вече често се натъкваме в обществото, представляват и рефлексия на модерните времена, на техническия напредък и развитието на информационните технологии, които ни заобикалят отвсякъде и се проявяват във всяка сфера на живота ни. В изследването подчертаваме, че в процеса на развитието на съвременната антропоцентрична лингвистика все по-отчетливо се появява необходимостта да се определи комплекс теоретико-практически задачи за посочване на най-важните принципи на резултатното и ефективното общуване и за практики за парадигми на толерантни модели на комуникативно въздействие върху членовете на социума. Около тези проблеми, в последните десетилетия се обединяват и усилията както на психолингвистиката, прагматиката, социолингвистиката и теорията на дискурсния анализ, така и джендър изследванията, теориите на речевото въздействие, неореториката и др. Речевото въздействие и речевата интеракция са част от комуникативната действителност, в която се пресичат интересите на психологията на общуването, пропагандата, масовата комуникация и рекламата, на политиката и социалната сфера. Търсенето на оптимални форми на ефективно взаимодействие в цивилизованото общество започва с разбирането на същността на конфликтните социално-комуникативни ситуации, в които основна роля играе езиковата агресия.

Поради това проблематиката на езиковото насилие, на вербалната агресия, на езиковата манипулация е в центъра на вниманието ни - и то не само на лингвисти, но и на психолози, социолози, дори политолози, специалисти по маркетинг и реклама, етнолози. Сигналите на речевата агресия в публичната реч могат да бъдат разглеждани както от лингвистични позиции, така и от гледна точка на лингвоидеологията и реторичния анализ. Ние разглеждаме речевата агресивност, която се проявява не само чрез езикови единици, свързани с грубо, жестоко, силово поведение (вулгарни думи, псувни, просторечие и груб жаргон), но в много силна степен и с налагане от страна на говорещия на свое речево (или по-общо - комуникативно) поведение, отказ от диалог, неумение да се слуша събеседника. Речевата агресивност, например в средствата за масова информация, може да се състои и в нежеланието (или неумението) на журналиста да създава общо езиково пространство на участниците в общуването. Отсъствието на такава комуникативна общност може да се възприеме от аудиторията като комуникативна (контактна и речева) агресивност на журналиста, като негов опит да се покаже езиково (дори информационно) превъзходство.

Самото разбиране за това що е езикова агресия не е единно при всички лингвисти, психолози и специалисти от други области, тъй като не е възможно да се даде точна и изчерпателна дефиниция на това понятие и да бъдат определени точните му граници. Също така подчертаваме, че самата вербална агресия може да бъде както явна, чрез определени похвати, използвани в речта, така и скрита, например, в лоши шеги, непряко осъждане или пускане на слухове за някого, клюкарстване и т.н. В тесния смисъл на думата, езиковата агресия бива приемана като речеви акт, които замества физическата агресия, и е изразител на заплаха, присмех, закани, неприятелски забележки, дори изразяване на категорична молба без използването на речевите формули за учтивост, присъщи на контекстовия етикет. Като езикова агресия в по-широк смисъл на думата може да се подразбира както съзнателното, така и несъзнателното използване на такива езикови средства, които са неразбираеми или много слабо разбираеми за адресата и предизвикват усещането за субективен комуникационен дискомфорт, в резултат на което се поражда неприятно чувство, насочено към говорителя и което нерядко води до ответна реакция, отново изразена чрез някоя форма на езикова агресия. Най-често срещаната в лингвистиката концепция за езиковата агресия е езиков/вербален израз на негативно емоционално-оценъчно отношение към някого или нещо, което е извън границите на етичните норми. Тя е съзнателно речево въздействие върху пряк или индиректен адресат с цел неговата дискредитация и унижение, и често е изразена чрез стилистично ниски оценъчни средства и пейоративни езикови похвати.

Езикова агресия, език на омразата
и свободата на словото

Тази глава е посветена на свободата на словото - на възможността да се изрази собственото мнение, мисли и възгледи, а също толерантността, способността да се допусне съществуването на различно мнение, което представлява едни от основите („крайъгълните камъни”) на демократичната държава. Свободата на словото се смята за една от основните характеристики на демократичното общество, едно от главните условия за развитието както на самото общество, така и на отделния човек. Освен като един от елементите на демократичната държава, свободата на словото е важен фактор за себереализацията на отделния човек - благодарение на нея всеки може да търси истината, да задълбочава своите знания, да обогатява опита си, да участва в обществения живот. Свободата на словото е гарантирана от редица международни харти и конвенции, ратифицирани и спазвани от българското право. Въпреки че свободата на словото като изконно право е формулирана като общовалидно право, упражняването на тази свобода включва не само права, но и известни задължения. Това е изрично упоменато и в Европейска конвенция за правата на човека, в която се посочва, че упражняването на тези свободи същевременно е съпроводено със задължения и отговорности, т.е. правото на свобода на словото е т.нар. относителни права, които допускат и известни ограничения, евентуално балансиране с основните права на другите хора (за разлика от относителните права абсолютните права (т.е. правото на живот и т.н.) не допускат никакви ограничения).

Свободата на словото може да бъде в конфликт най-вече с правото на личен живот, на лична свобода, с правото на запазване на човешкото достойнство, на честта и доброто име, със свободата на мисълта, съвестта и вероизповеданието, със свободата за сдружаване и събирания, с правото на достъп до информация, евентуално със забраната на проява на дискриминация. Друга област, в която свободата на словото може да бъда в известна степен ограничена, са постановените в законодателството принципи на запазването на обществения ред и безопасност, на морала, пазене на секретна информация и др. Интересно е че редица нормативни документи дават възможност на отделните държави да ограничават свободата на словото и дори им налага задължението да възпрепятстват словните прояви, представляващи подстрекаване към дискриминация, вражда или насилие.

Въпреки че свободата на словото е ключова за налагането и запазването на демокрацията, а също така за политическия, икономическия, научния развой на обществото (а дори и на самото изкуство), винаги трябва да имаме предвид, че тя може да бъде използвана и за подстрекаване на насилие, разпространение на омраза или застрашаване на обществото. Интересни са и позициите на българското законодателство, отнасящи се до ограничаване на свободата на словото, когато става въпрос за нарушаването на други човешки права (тук виждаме ясен конфликт с езиковата агресия, която е проявена в определена комуникативна ситуация), като в текста представяме части от Наказателния кодекс на Република България, посветени на обидата и клеветата.

В тази глава отделяме и специално внимание на езика на омразата като една от съставните части на т.нар. престъпления на омразата, т.е. наказуеми деяния, породени от омраза. Престъпленията на омразата (или още престъпления от омраза) са наказуеми деяния, които са мотивирани от предразсъдъци или подбуди спрямо определено лице или спрямо група хора, ограничена по някакъв начин - извършителят избира жертвата на деянието поради действителна или предполагаема нейна принадлежност към определена група в обществото на базата на свои предразсъдъци. Самата юридическа наука оперира с понятието „език на омразата”, въпреки че то засега не е регулирано точно в българското законодателство и няма общовалидна международна дефиниция, която да бъде посочена и установена в съдебната практика. Един от малкото текстове, който дава експлицитна формулировка на това понятие, е Препоръка № R (97) 20 на Комитета на министрите към Съвета на Европа до държавите членки относно „речта на омразата” от 30 октомври 1997 г. Честа грешка, с която се срещаме, е смятането за език на омразата на всяко грубо или обидно изказване или на реч, изпълнена с гняв, която шокира или служи като атака срещу друго лице. От друга страна можем да говорим за реч на омразата дори и в случаи на неемоционална реч или изразяване на предразсъдъци посредством вицове, намеци, изграждане на представи и вражда по своята същност. Враждебните изказвания могат да бъдат разделени от тази гледна точка на реч на омразата заради формата на изказването (напр. обиди, презрение) и реч на омразата от гледна точка на съдържанието на посланието. Продължава на стр. 2



Последна промяна от Неделя, 17 Септември 2017г. 09:39ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ