Dec 18
Книгата „Станимашки бивалици” на журналиста Марин Маринов разказва защо Асеновград... е хубав град PDF Печат Е-поща
Автор: artnovini.com   
Четвъртък, 12 Октомври 2017г. 20:40ч.

Авторът на книгата „Станимашки бивалици” Марин Маринов. Снимка: © Васил КараджовИзследването връща читателите в периода от края на ХІХ век до 1934 г., когато е извършено официалното преименуване на град Станимака.

АСЕНОВГРАД. Премиерата на документално-художествения сборник „Станимашки бивалици”, чийто автор е известният журналист Марин Маринов, беше едно от водещите културни събития в родопския град през миналата седмица. В Градската библиотека „Паисий Хилендарски” представянето на книгата беше открито с прочутата песен „Станимака е хубав град”, изпълнена от Любомир Петов, в съпровод на акордеон от Димитър Ангелов-Цампи.

По време на премиерата доц. д-р Владимир Янев от Катедра „Български ездик и литература” на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” сподели пред присъстващите: „Авторът на „Станимашки бивалици” Марин Маринов изобразява битието на предходните поколения, на отминалото време, което по един или по друг начин се вписва и в днешното. Опиращ се на фактите, фиксирани от някогашните журналисти и публицисти, разполагащ и със сведения от възрастни асеновградчани, авторът има усет за общоинтересното в човешките проявления. Лаконично, с чувство за трагикомичното и с хуманистично разбиране за човешките перипетии и слабости, изследователят на нравите има склонност да коментира и белетризира върху основата на документалното. Така се достига до своеобразна калейдоскопичност на текстовете, побрали в себе си горестите и радостите на живеенето на „бивалото”, което „бива” да се припомня със сладка носталгия”.

„Кадри” от „Станимашки бивалици”. Снимка: © Васил КараджовКак се сбъдват „Станимашки бивалици”

По време на дългогодишната си журналистическа дейност авторът на книгата Марин Маринов записва интересни случки и събития от миналото на Асеновград, които му разказват участници в тях, техни свидетели или пък препредадени му от други хора. Журналистът води своите записки по спомени на възрастни асеновградчани още от 1973 г., когато постъпва на работа като литературен сътрудник в редакцията на в. „Асеновградски зов”.

Във вестниците „Дружба”, „Родопско ехо” и „Марица”, съхранявани в Историческия музей в града, Народната библиотека „Иван Вазов” - Пловдив, и Държавния архив в Пловдив, авторът открива любопитни факти от обществения живот в Станимака от началото на ХХ в. „Тъй като доста информации и коментари в тези издания рисуваха колоритна картина на нравите и взаимоотношенията в града, както и представяха критичното отношение на редакторите им към обществените недъзи, реших, че те ще могат да привлекат интереса на съвременните читатели”, разказва Марин Маринов. „Някъде с коментар, другаде пък без коментар, започнах да ги препечатвам във вестниците „Асеновградски зов”, „Нов асеновградски зов”, „7 дни”, „Асеновград сега”, „Асеновградски диалог”. Рубриката „Станимашки бивалици” се роди във в. „Пловдивски новини”. В него през 1995 г. имаше страница, посветена на Асеновград, в която излязоха множество публикации със станимашка тематика”, допълва родолюбивият журналист и издател.

Марин Маринов продължава „съществуването на бивалиците” в информационния портал AsenovgradNews.com, където ги публикува под псевдонима Гълъб Баделемов. В онлайн медията освен препечатки от стари станимашки вестници, той помества и документално-художествени разкази по спомени на възрастни асеновградчани и документи от Държавния архив в Пловдив и Историческия музей в Асеновград.

За написването на историите

неоценимо съдействие на автора оказват адвокат Димо Пандев, свещеник Симеон Чунгаров, разсилният на Районния съд в града Иван Янев, писателят Христо Даскалов, бохемът Никола Македонски и неговата съпруга Елена Македонска, актрисата Надя Тодорова, художникът Иван Кирков, книжарят Димитър Андреев-Ганди, бившият директор на Държавния архив в Пловдив Александър Маринов и др.

За да бъде усетен уникалният дух на книгата, Марин Маринов обръща специално внимание на разказа „Гостенка от София” - единственият, написан на станимашки диалект, по думи от „Станимашки речник”, публикуван във в. „Дружба”; „Така, както по онова време са говорели станимаклии”, допълва журналистът.

След премиерата: автографи от Марин Маринов. Снимка: © Васил Караджов* * *

„Чувай, Кице, чувай да ти кажувам ко си патих с мойта сватя, софиянката, дет само знай да пасе ветровете и бъхтеше мъжа си с метлата, щот е нирфозна. И го измете, умря завалията. Та тая пардалика ми са изтърси на гости. „Ох, сватя, рече, многу мъка ми са насъбра, та додох да са поразтуша.” Ама зарад туй нехно разтушаване руках дофтура да ми даде илачи...”
Откъс от разказа „Гостенка от София”

* * *

Бивалиците обхващат сравнително къс исторически период - от края на ХІХ в. до 1934 г., когато става преименуването на Станимака в Асеновград. Но със събирането в книжно издание на тези кратки истории, в които може да се прозре закачливо намигване, съвременният читател би могъл да надникне в едно любопитно, макар и не толкова далечно време, да се запознае с явления и факти, които са се запазили благодарение на паметта на поколения асеновградчани.

По време на представянето на книгата „Станимашки бивалици” пред обществеността на Асеновград актрисата Виктория Стефанова прочете автентичния разказ „Гостенка от София”, а директорката на Градската библиотека - Милена Марковска, връчи на Марин Маринов свидетелство за дарение за безвъзмездното предоставяне на библиотеката на 20 екземпляра от книгата „Станимашки бивалици”.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Четвъртък, 12 Октомври 2017г. 21:02ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ