May 22
Режисьорът Димо Дешев събра в книга свои метаисторически драсканици, писаници и смехории PDF Печат Е-поща
Автор: artnovini.com   
Понеделник, 16 Април 2018г. 17:52ч.

Театралният режисьор Димо Дешев издаде първата си книга - „Записки по българските истории. Хумористична теория за нашия народ”. Снимка: издателство „Захарий Стоянов”. Художник: © Красимир КоцевИзвестният български театрал дебютира в литературата с хумористична теория за нашия народ.

СОФИЯ. Драсканици, писаници, смехории... Режисьорът Димо Дешев събра образци на тези специфични литературни жанрове в книгата си „Записки по българските истории” с подзаглавие „Хумористична теория за нашия народ”, а издателство „Захарий Стоянов” я издаде преди има-няма и месец. Историите на гражданина Темелков, зен мастър Дзя Дзин, Vutе и на други емблематични за българската постмодерна дигитално свързана народопсихология субекти, са илюстрирани с великолепни карикатури от класика Георги Чаушов, Ивайло Нинов и Красимир Коцев (ремарка: „Настана време карикатуристите и сатириците да пишат Историята!”, казва режисьорът).

Димо Дешев е познат на широката общественост и на поклонниците на Мелпомена като режисьор в Драматично-куклен театър „Иван Радоев” - Плевен. Описва себе си и своята работа така: „Казвам се… Всъщност това няма голямо значение! Повечето от времето си прекарвам като режисьор в Театъра - както се вижда от картинката - поставям смешни пиеси… Понякога самият аз пиша комични текстове, които други режисьори поставят на Сцената. През останалото време си мисля разни забавни, иронични, понякога дори сатирични неща, докато наблюдавам Света около нас…”

Но вездесъщата глобална мрежа допълва:

Роден: 17 декември 1956 г., с. Раковица, Видинско;
Завършил: специалност „Театрална режисура” във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” при проф. д-р Кръстьо Мирски и Анастас Михайлов през 1981 г.;
Дебют: през 1981 г. в Драматичен театър - Видин с постановката „Фантазиите на Фарятиев” от Людмила Петрушевска;
Работил (като щатен режисьор): в драматичните театри във Видин, Ловеч и Плевен;
Постановки: във Видин, Варна, Шумен, Перник, Браила;
Заглавия: „Утопия” от Аристофан, 1990/1991; „Да играем Стринберг”, Дюренмат, 1996/1997; „По неволя доктор”, Молиер, 2001/2002; „Татуирани души”, Горан Стефановски, 2004/2005; „Криворазбраната цивилизация”, Добри Войников, 2004/2005; „Българи от старо време”, Любен Каравелов, 2005/2006; „Вечеря за глупаци” (Франсис Вебер), 2006/2007; „Кабаре ЕВРОПА” (Любомир Пеевски), 2008/2009; и т.н.;
Драматургични текстове: „Страсти Илиеви” (десет постановки), „Лабиринт” (в Шумен), „Селото на таласъмите” (Плевен, Ловеч, Кърджали, Балчик, Монтана), и др.

Режисьорът (вдясно) и Патриарха (на българската литература). Снимка: © Личен архив на режисьораПриятелите на Димо Дешев пък споделят:

Ани Илков: Димо беше измежду най-неспокойните духове в гимназията. Струва ми се, че още тогава той смяташе, че светът и животът крият „аристофанически тайни”. Още тогава може би той си постави весело-трудната творческа и житейска задача - да разкрива тези тайни една по една. Вземи и чети!”

Борис Панкин: „Не четете тази книга! Димо Дешев е тенец под прикритие! Онова митично-мистично същество от Северозапада на бай Йордан Радичков. А сте се докоснали до тенеца, а сте се пристрастили! Затова, ако не ми вярвате, четете!...”

Борислав П. Петранов: Димо Дешев ще ви увлече в разказа си за едни отминали (дали?) времена. Ще ви разсмее, но накрая ще ви и разплаче. В текстовете му (уви!) прозира нещо неисторическо. И то е, че не партии, политици и държавен строй са виновни за нашето сегашно дередже, а ние, ние самите, нашият български манталитет.

В тези кратки разкази Димо върви по ръба на гротеската и трагедията. Но каква е всъщност разликата между комедията и трагедията? Само в гледната точка на разказвача на едно и също събитие. Тази книга е една наслада. Наслада за ума. Кара те да мислиш, а в днешно време това е много...”

Димитър Радичков: „Искрено ти желая на добър час на това ново за теб приключение!”

Калин Илиев: „През далечната 1988-а, когато бях редактор в областния вестник в Ловеч (областен град на Плевен, Велико Търново и Габрово, представете си), ми попаднаха някои от парчетата на Димо Дешев, сега включени в първа глава на тази книга. Веднага ги публикувах. Грабнаха ме не само актуалността чувството за хумор, интелигентността, но и тяхната неприкрита Дионисиева еротичност, която по онова време си беше не просто естетически, а и политически бунт...”

Петко Джоков: „Лицето Димо Иванов Дешев (неосъждан, без вредни навици, хетеросексуален) е написал „Метаисторически драсканици”. С този опус авторът поставя на видно място някои от тъжно-смешните неща през последните трийсетина години от живота ни.

Книгата се чете леко, предизвиква спомени и размисли у тези, които имат памет и могат да мислят, авторът я определя като комична, ако прецизираме - това е доста добър сатиричен опит...”

Книгата „Записки по българските истории” вече е в книжарниците. Снимка: © Личен архив на режисьораА от „висотата” на редактор на „Записките”-те, приятелят на режисьора (двамата се познават от 47 години) - писателят Емил Андреев („Стъклената река”, „Лудият Лука” и др.), пише в послеслова „КНИГА БУКЕТ. Или колко е важно да НЕ бъдеш сериозен”:

„В пиесата на Оскар Уайлд „Колко е важно да бъдеш сериозен” главният герой Джон Уърдинг се подвизава под името Ърнест (на английски „сериозен”, „добросъвестен”, „честен”), на сцената на живота Димо Дешев се подвизава като театрален режисьор, не по-малко добър и честен във всяко отношение...

...Наричам първата книга на Димо Дешев букет, тъй като в нея има всякакви цветя от годините на „соца” и последвалата прехождаща демокрация, чието истинско лице едва ли някога ще видим. Какви ли не аромати се разнасят от страниците й - смешни, весели, абсурдни, гротескни, тъжни, че дори и трагични в своята накъсана и задъхана, а на места дори анекдотична форма. В този смисъл не са случайни и прекрасните и класически вече карикатури на големия Георги Чаушов, на Ивайло Нинов и на Красимир Коцев... Всичко писано от Димо Дешев през годините носи белега на своето време, на неговите безсмислени завихряния и глупашки случвания и случки, които хем ни разсмиват, хем ни озадачават и ни карат да се питаме: как е възможно да сме живели така, как е възможно все още да живеем така? Е, отговорът е - възможно е!...

Книгата на Димо Дешев включва илюстрации от известни български карикатуристи. Снимка: издателство „Захарий Стоянов”. Художник: © Георги ЧаушовНай-хубавото на тази книга е, че Димо Дешев не претендира за писателски ореол (освен добър, той е и скромен човек) и си мисля, че подобно достойнство още повече подчертава качествата на неговите текстове. Вярвам също, че читателите ще усетят колко е важно наистина да не си сериозен и да се правиш на такъв, какъвто не си...”

Въведена в библиотеката на вечността с ISBN 978-954-09-1217-2, книгата „Записки по българските истории. Хумористична теория за нашия народ” с драсканици, писаници и смехории от режисьора Димо Дешев със сигурност ще ви помогне чрез здравословен искреночист смях да удължите живота си, ако не с няколко години (както го правят биопродуктите от супера - ти да видиш!), то поне с някоя и друга минута (кой ви я дава!). Това е гаранция, както и това, че ще ви размърда гънките за размисъл...

За финал, една Финална ПРИТЧА:

дЕдо гледашe свинье - у кочина! Един ден забрави вратата отворена... Вместо да избЕгат, свиньете сами залостиха кочината отвътре?

И най-последно: понеже иде Гергьовден, а както изглежда (от еволюционна гледна точка), вълкът вече не само нрава, но и кожата си не мени:

Вълкът-мандатоносител Бай Х-й покани Агнето-колаборационист на Гергьовден!

Струва 12 лева. Книгата. Колкото кило агнешко, но е много-много по духовнохранителна и с много-много по-дълъг срок на годност. Хора, четете!

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Понеделник, 16 Април 2018г. 18:09ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ