Oct 16
Vertigo ще „замайва” ценителите на съвременния танц до 29 ноември PDF Печат Е-поща
Автор: artnovini.com   
Сряда, 26 Ноември 2014г. 23:41ч.

Ива Свещарова и Вили Прагер (Willy Prager) в „Нашето последно па де дьо” - интерпретации по мотиви на Галина Борисова. Снимка: © Деница Русева / VertigoВАРНА. След „Саломе” - танцовият спектакъл на хореографа Мирослав Йорданов, с който в галерия „Графит” (бул. „Княз Борис І” 65) беше открито първото издание на фестивала за съвременен танц и алтернативни изпълнителски изкуства Vertigo (24 - 29 ноември 2014) и след лекцията на Ани Васева - „Съвременния танц в България - деформации и напрежения” и нейната театрална оратория „Фаетон: изверги” по текст на Боян Манчев (в Танцов център The Center), на почитателите на съвременната Терпсихора предстоят още няколко вълнуващи срещи, съобщават организаторите на форума.

В Градската художествена галерия, на 27 ноември от 19.00 ч., ще се състои танцовото представление на Ива Свещарова и Вили Прагер (Willy Prager) „Нашето последно па де дьо”.

Постановката, създадена по мотиви на Галина Борисова, не е нито копие на оригинала, нито „авторска интерпретация”, а оригинал-фантом, мутация на изходното произведение, казват изпълнителите.

Може ли интерпретацията да бъде нова творба? Ива Свещарова и Вили Прагер открояват специфични черти от творчеството на хореографа-мутант (както тя сама нарича себе си) Галина Борисова, присвояват ги и ги трансформират. Кражба ли е това или отдаване на почит? Обективен портрет или субективна интерпретация? Дали иронията отслабва или усилва драматизма? И как изобщо може да се прави представление за „жив класик” без при това той да бъде превърнат в музеен експонат? Или може би представлението за него е представление за нас?...

„Ако Петипа ни беше видял, „Умиращите лебеди” щеше да е дует, още преди на Фокин да му хрумне да прави соло”...

В представлението, чиято продължителност е около 60 мин., са използвани три хореографии на Галина Борисова: от „Търсейки Версавия” (2001), Alfred’s best friends (2003) и „Хуанита Хилдегард Бо” (2004).

Ива Свещарова е родена през 1977 г. Работи в областта на театъра, танца и пърформанса. Завършва експерименталните театрални класове 4ХС и „Синтетично сценично изкуство” в Пловдивския университет. През 2006 г. е стипендиант на DanceWeb. От 2002 г. до 2006 г. е част от трупата на Институт за драматични изкуства ACTO Portugal - Естареха, Португалия. От 2007 г. година е член на Б brain Сstore П project. Автор, съавтор и участник е в представления в България, Германия и Португалия.

Вили Прагер, който е роден през 1976 г., е артист в областта на съвременните изпълнителски изкуства. Той също завършва „Синтетично сценично изкуство”. Стипендиант е на DanceWeb във Виена, на Theater Treffen Berlin... Резидент е на Tanzquartier/Vienna. Работил е с режисьори и хореографи като Николай Георгиев, Галина Борисова, Иво Димчев, Дейвид Замбрано (David Zambrano), deufert&plischke, Томас Лемен (Thomas Lehmen), Ксавие льо Роа (Xavier le Roy), Далия Ачин (Dalija Acin), Марен Щрак (Maren Strack), създава и авторски представления.

През 2006 г., в София, става съосновател на Б brain Сstore П project. Ива Свещарова и Вили Прагер са съоснователи на балканската обучителна програма „Номадска танцова академия” и на фестивала за съвременен танц и пърформанс „Антистатик”.

Примата на съвременния танц Галина Борисова ще танцува Мария Калас... Снимка: © Светослав Николов / VertigoНа 28 ноември, от 19.00 ч., зала „Север” на Регионалния исторически музей (бул. „Мария Луиза” 41), ще бъде сцена за постановката „Tанцувам Мария Калас” на Галина Борисова, с което тя беше номинирана за „Икар” 2014 в категорията за съвременен танц и пърформанс.

Идеята, хореографията и соловото изпълнение са на Галина Борисова; сценографията е на Адрияна Андреева; музиката включва оперни арии Bel Canto, в изпълнение на Мария Калас (Maria Callas; 1923-1977); преводът на интервютата е на Ангелина Георгиева; репетитор е Елисавета Марионова, а осветлението е на Росен Михайлов.

В проекта си „Танцувам Мария Калас” (продължителност - около 60 мин.), Галина Борисова прави авторски интерпретации на емблематични женски образи, изпълнени от световноизвестното сопрано в едни от най-известните опери на XIX в., чиито автори са Джоакино Росини (Gioachino Rossini; 1792-1868), Гаетано Доницети (Gaetano Donizetti; 1797-1848) и Винченцо Белини (Vincenzo Bellini; 1801-1835). Хореографията е вдъхновена от ясните мелодически линии на музиката, както и от живота и личността на оперната дива Мария Калас. Движенията са стилизирани, изчистени от виртуозност. С лекота и свобода на въображението, с присъщото си чувство за ирония и усет към абсурда Галина Борисова едновременно снижава драматизма на операта и демонстрира респект към огромния талант на оперната прима, а образите по-скоро въздействат емоционално и асоциативно, отколкото да „извикват” конкретни нейни героини...



Последна промяна от Сряда, 26 Ноември 2014г. 23:59ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ