Jun 26
Шедьовърът „Хубавата Магелона” от Брамс за първи път на българска сцена PDF Печат Е-поща
Автор: artnovini.com   
Сряда, 15 Юни 2016г. 08:19ч.

На 21 юни (вторник), в Зала „България”, великолепният тандем - Мария Принц (пиано) и Матиас Гьорне (баритон), ще представи за първи път у нас романтичният шедьовър на Йоханес Брамс „Хубавата Магелона”. Снимка: © mariaprinz.comСветовноизвестните музиканти Мария Принц - пиано, и великолепният германски баритон Матиас Гьорне ще представят класическата творба на 21 юни в Зала „България”.

СОФИЯ. Шедьоври на камерното творчество на Йоханес Брамс (Johannes Brahms; 1833-1897)!!! През следващите дни почитателите на класическата музика ще имат прекрасната възможност да насладят на изкуството на големия композитор в изпълнение на световноизвестната българска пианистка Мария Принц (Maria Prinz), на изключителния германски баритон Матиас Гьорне (Matthias Goerne), на солисти от Софийска филхармония и от Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов”. Концертите са на 18 юни (събота) и на 21 юни (вторник) от 19.00 ч. в Зала „България”, съобщават от ул. „Георги Бенковски” 1.

Снимка: © Софийска филхармонияТази събота на престижната сцена ще прозвучат няколко камерни произведения от Йоханес Брамс: Соната за кларнет и пиано №1, Трио за кларнет, виолончело и пиано, песни из „Любовни песни” опус 52 и опус 65 (Liebeslieder-Walzer op. 52, 1868; Neue Liebeslieder op. 65, 1874) по текстове на поета и философ Георг Даумер (Georg Friedrich Daumer; 1800-1875) и песни из „Хубавата Магелона” (Die schöne Magelone) в изпълнение на Мария Принц, солистите от Софийска филхармония Михаил Живков - кларнет, и Иван Лалев - виолончело, и солисти от НФХ „Светослав Обретенов”.

През следващата седмица - във вторник, Мария Принц и баритонът Матиас Гьорне - специален гост на проекта, ще представят за първи път в България един от най-вълнуващите камерни цикли на Брамс - шедьовърът „Хубавата Магелона”, който композиторът създава по стиховете на германския поет, писател и драматург от епохата на Романтизма Лудвиг Тик (Johann Ludwig Tieck; 1773-1853). Романтичната творба „Любовната история на хубавата Магелона и граф Петер от Прованс” (Liebesgeschichte der schönen Magelone und des Grafen Peter von Provence; 1797) вдъхновила Брамс за неговите прочути „Романси от „Магелона” на Тик”, опус 33 (Romanzen aus L. Tieck’s Magelone, op. 33; 1861-1869), които той посветил на легендарния немски баритон, вокален педагог и диригент Юлиус Кристиан Щокхаузен (Julius Christian Stockhausen; 1826-1906). Вълнуващата любовна история за младия Петер и красивата дъщеря на краля на Неапол Магелона, описана от германския поет (преработка проф. Дитер Гьорне (Prof. Dieter Goerne), превод на Мария Принц, редакция - Борислав Петранов и Ивет Горнишка), проследява емоциите на младежите, техните премеждия и стига до щастливия край на историята... По време на концерта, стихове на Лудвиг Тик ще чете актьорът Калин Врачански.

Германският баритон Матиас Гьорне е сред най-ярките съвременни изпълнители на класическа музика. Снимка: © 2008 Marco Borggreve for harmonia mundi* * *

МАТИАС ГЬОРНЕ е роден на 31 март 1967 г. във Ваймар (бивша ГДР). Учи оперно пеене при Ханс-Йоахим Байер (Hans-Joachim Beye) във Висшето музикално училище „Феликс Менделсон-Бертолди” (Hochschule für Musik „Felix Mendelssohn Bartholdy”), а след това и при знаменитите Елизабет Шварцкопф (Elisabeth Schwarzkopf) и Дитрих Фишер-Дискау (Dietrich Fischer-Dieskau; 1925-2012).

Младият баритон дебютира като концертен изпълнител през 1990 г., когато световноизвестният диригент Курт Мазур (Kurt Masur; 1927- 2015) го кани за участие в грандиозния проект „Страсти по Матея” (Matthäus-Passion, BWV 244; 1727-1729) от Йохан Себастиан Бах (Johann Sebastian Bach; 1685-1750).

Днес Матиас Гьорне е редовен гост на световните оперни и концертни сцени, участва в най-престижните международни фестивали и работи с всички известни диригенти и оркестри в Европа, Америка и Азия. Той пее в Метрополитън опера, Виенската Щатсопера, Баварската Щатсопера, Кралската опера „Ковънт Гардън” в Лондон, Националната опера в Париж, Театро Реал в Мадрид и т.н.

През март 2014 г. германският баритон буквално спасява премиерата на операта „Воцек” (Wozzeck; 1925) от Албан Берг (Alban Berg; 1885-1935), поставена в Мeтрополитън опера в Ню Йорк, като замества в последния момент и без нито една репетиция колегата си Томас Хемпсон (Thomas Hempson). След представлението световната преса е във възторг от изпълнението му и от извършения подвиг...

Сред акцентите на неговите ангажименти за Сезон 2015/2016 са концерти с филхармонията на Санкт Петерсбург, Лондонския филхармоничен оркестър, Концертгебау оркестър - Амстердам, Нюйоркската филхармония, Гевандхаус оркестър - Лайпциг, Тонхале оркестър - Цюрих, както и песенни рецитали в някои от най-престижните зали в света като „Линкълн сентър” в Ню Йорк, Операта на Сан Франциско, „Уигмър Хол” в Лондон, новата зала на Парижката филхармония, Palais des Beaux Arts в Брюксел. Гьорне ще участва и във фестивалите в Абу Даби, Залцбург, Вербие и Сидни...

Многобройните звукозаписи на Матиас Гьорне са удостоени с престижни награди ICMA Award (2014), Diapason d’Or Arte (2014), певецът има и четири номинации за Grammy и т.н.

За студиото harmonia mundi записва серия от 11 диска с избрани песни на Шуберт - последният, които включва цикъла „Зимен път”, излезе през ноември 2014 г.

Матиас Гьорне е почетен член на Кралската академия за музика (Royal Academy of Music) в Лондон. От 2001 до 2005 г. преподава във Висшето училище за музика „Роберт Шуман” (Robert-Schumann-Hochschule) в Дюселдорф...

Световноизвестната българска пианистка Мария Принц на сцената на „Карнеги хол” (Carnegie Hall) в Ню Йорк през април 2015 г. Снимка: © mariaprinz.com* * *

МАРИЯ ПРИНЦ е родена в София. Дъщеря е на големия български композитор и диригент Константин Илиев (1924-1988). През 1980 г. завършва Висшето училище за музика „Ханс Айслер” (Hochschule für MusikHanns Eisler”) в Берлин в класа на проф. Рудолф Дункел (Prof.Rudolf Dunckel). Специализира при Йорг Демус (Jörg Demus) във Виена през 1981 г. и при Ивон Лефебюр (Ivonne Lefébure) в Париж през 1982 г. Педагогическата си дейност започва в Цюрих през 1982, а от 1987 г. е преподавател в Университета за музика и изпълнителски изкуства (Universität für Musik) във Виена. Води майсторски класове в Залцбург, България, Япония и САЩ.

Мария Принц е сред от най-изявените български пианисти. Тя свири с водещи оркестри из цяла Европа, има изпълнения с Виенската филхармония и партнира с прочути диригенти като Рикардо Мути (Riccardo Muti) - на Залцбургския фестивал, със Сейджи Озава (Seiji Ozawa) във Виена, на сър Невил Маринър (Sir Neville Marriner)... Изнася рецитали в САЩ, Европа и Япония. Нейните изяви в жанра на камерната музика включват многобройни участия с представители на Виенската филхармония: флейтистите Дитер Флури (Dieter Flury) и Волфганг Шулц (Wolfgang Schulz), кларнетистите Алфред Принц (Alfred Prinz) и Петер Шмидл (Peter Schmidl) и др.

Изтъкнатата пианистка работи по големи проекти за концерти и записи с известния френски флейтист Патрик Галоа (Patrick Gallois), сред които са концерти в Weill Nall/Carnegie Hall в Ню Йорк, Purcell Room/Queen Elizabeth Hall в Лондон, в Международната академия „Киджана” в Сиена. Техният албум за Naxos със сонати за цигулка от Волфганг Амадеус Моцарт (Wolfgang Amadeus Mozart; 1756-1791), аранжирани за флейта от Патрик Галоа, е признат от пресата за албум с „неустоимо обаяние”. А след премиерата през септември 2015 г. на втория им албум за същата компания - с вариации на Опус 105 и Опус 107 от Лудвиг ван Бетховен (Ludwig van Beethoven; 1770-1827), съвместната им работа получи възторжени рецензии, като изпълнителите бяха наречени „Двама музиканти на световно равнище!” 

Мария Принц записва концерти за пиано от Йозеф Хайдн (Franz Joseph Haydn; 1732-1809) и Моцарт със Софийския симфоничен оркестър, сонати от Брамс за кларнет и пиано с Алфред Принц (Alfred Prinz; 1930-2014), творби на Пуленк (Francis Poulenc; 1899-1963), Бохуслав Мартину (Bohuslav Martinu; 1890-1959) и кларнетните сонати на Брамс с Петко Радев (Petko Radev)...

Сред основните акценти в звукозаписната дейност на пианистката е издаденият през октомври 2013 г. албум за Chandos с концерти от Ервин Шулхоф (Ervín Schulhoff; 1894-1942), Ернст Кренек (Ernst Krenek; 1900-1991) и Венсан д’Енди (Vincent d'Indy; 1851-1931). Солисти в проекта са Мария Принц, Карл-Хайнц Шютц (Karl-Heinz Schütz) - флейта, Кристоф Конц (Christoph Koncz) - цигулка, Роберт Наги (Robert Nagy) - виолончело, и Аcademy of Saint Martin in the Fields под диригентството на сър Невил Маринър.

За ценителите на нейното творчество интерес представляват още съвместният й албум със сопраното Красимира Стоянова (Krassimira Stoyanova) с творби на Джакомо Пучини (Giacomo Puccini; 1858-1924), клавирният рецитал с произведения на Хайдн, Бетовен и Франц Шуберт (Franz Schubert; 1797-1828) от фестивала „Мартенски музикални дни” и Weill Hall/Carnegie Hall в Ню Йорк, и камерният концерт с музиканти от Виенската филхармония от фестивала в Китзее, Австрия.

* * *

Матиас Гьорне, чийто топъл кадифен тембър и неповторимата му способност да вае фрази, заслужено му носят световна слава, и виртуозната пианистка Мария Принц работят заедно по много проекти, а българската публика още помни великолепните им изпълнения във вокалния цикъл „Зимен път” (Winterreise; Op. 90, D 911) от Франц Шуберт, който те представиха през миналия сезон.

От Софийска филхармония припомнят, че срещу цената на един билет почитателите на класическата музика могат да посетят двата концерта: на 18 и 21 юни, както и уъркшопа на 17 юни, който участниците в музикалното събитие организират за широката публика.

На 22 юни (сряда) от 18.30 ч., „Хубавата Магелона” ще бъде представена в Пазарджик - в Зала „Маестро Георги Атанасов”, а на 24 юни (петък) от 19.00 ч. и в Държавната опера в Стара Загора.

Издание на романтичната история „Хубавата Магелона” от 1535 г. в превод на Вейт Варбек (Veit Warbeck; 1490-1534). Снимка: wikipedia.org* * *

Историята на „Хубавата Магелона”...

Как един незнаен трубадур дойде в двореца на княза на Прованс

Преди много-много години в Прованс царуваше могъщ княз. Той имаше един син - красив юнак, скъп на майка си и на баща си като зеницата на окото. Младият мъж беше снажен, лъскавата му руса коса се спускаше до раменете, като същевременно пазеше сянка на нежното му лице. Той умело владееше оръжията. На длъж и шир никой не беше по-сръчен от него с копието и меча. И всички, млади и стари, малки и големи, благородници и простосмъртни, му се възхищаваха.

Един хубав ден баща му организира голям турнир, на който покани множество рицари. Всички наблюдаваха с удивление, как младежът поваля от коня и най-опитните.

Между гостите беше и един трубадур, който се приближи до младия княз Петeр и му каза: „Рицарю, на Ваше място не бих стоял тук, а бих тръгнал по широкия свят да опозная чужди страни и народи.” После взе своята лютня и запя.

Първа песен
„Никой до сега не е съжалил”

Младежът се заслуша в песента и след като мелодията затихна, остана в размисъл. После реши: „Да, няма по-голяма наслада за един рицар, от това да броди през долини и полета.” Веднага се отправи към покоите на майка си, където намери и баща си - княза. Петер падна на колене пред тях и смирено ги помоли да му позволят да замине и да се впусне в приключения.

Старият княз изтръпна, майката още повече - не това бяха очаквали от сина си!
Петер обаче им каза: „Скъпи родители, моето най-съкровено желание е да тръгна по широкия свят.” След което грабна лютнята, която майсторски владееше и запя песента на трубадура. А накрая сълзи се стичаха от очите му.

Родителите му се трогнаха, особено майка му. Тя каза: „Скъпи синко, искам да ти дам благословията си.” Бащата стана и също го благослови.

Докато всички в двореца се суетяха, приготвяйки необходимото за пътуването, майката извика Петер при себе си. Даде му три скъпоценни пръстена и му каза: „Синко, виждаш ли тези пръстени, аз ги съхранявах внимателно от младини. Вземи ги и ги пази и когато срещнеш девойка, в която се влюбиш и която отвърне на чувствата ти, подари й ги.” Той целуна с благодарност ръката на майка си. Дойде утрото на раздялата.

Петер беше във ведро настроение, пришпори жребеца си, а в главата му звучеше една старинна песен, която той запя с ясен глас.

Втора песен 
„Лъкът и стрелата ще уцелят врага”

След многодневно пътуване Петер пристигна в приказния град Неапол. Навсякъде се носеше мълвата за краля и неговата красива дъщеря Магелона и той нямаше търпение да ги види. Отседна в една страноприемница и веднага попита за новостите от двореца. Ханджията му каза, че в града е пристигнал знатен рицар - Хайнрих фон Карпоне, и че в негова чест се организира турнир. Научи също, че и чужденци могат да участват в турнира, ако са въоръжени по правилата.

В деня на дългоочаквания турнир, Петер облече ризницата и излезе на арената.

Там успя да събори първия си противник от коня и всички се удивиха. А възхищението стана безгранично, когато му се отдаде да победи и всички останали съперници.

Не мина дълго време и беше организиран втори турнир. Там хубавата Магелона тайно се надяваше да види пак рицаря, който беше спечелил сърцето й. Тя поруменя, когато Петер излезе на арената. Той жънеше победа след победа, а тя не можеше да откъсне погледа си от него. И сърцето й всеки път подсказваше кой ще бъде победителя. Турнирът свърши и Петер отново спечели похвали и слава.

Царят го покани на трапезата си, където той седна срещу принцесата. Виждайки я за пръв път от близо, той беше заслепен от красотата й. По-късно остана насаме с нея и тя го покани да идва по-често в двореца.

Петер вървеше като замаян по улиците, хиляди пъти тихо шепнеше името на Магелона и така се роди тази песен...

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Сряда, 15 Юни 2016г. 09:12ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ