Aug 19
Кароли Шнееман! Сезан, тя е велик художник!.. PDF Печат Е-поща
Автор: Марио Николов, Фридрихсхоф   
Вторник, 28 Май 2013г. 12:54ч.

Кароли Шнееман е поредното голямо име, което гостува във Фридрихсхоф. Снимка: © artnovini.com

Авторката е сред първите в света, които използват тялото си в опит да възстановят връзката между преживяването и въображението...

ФРИДРИХСХОФ / ЦУРНДОРФ. С изложбата „Несигурен” (Precarious) на световноизвестната американска визуална артистка Кароли Шнееман (Carolee Schneemann), в събота, 25 май, беше открит новия арт сезон в Stadtraum der Sammlung Friedrichshof (бел. ред.: своеобразен музей на виенския акциноизъм, филиал на Музея за модерно изкуство във Виена - mumok). На вернисажа присъства и самата художничка, която е смятана за един от пионерите на пърформанса, изкуството на инсталацията и видеоарта.

Пред повече от 100 гости на събитието, за творчеството на провокативната авторка (галерия - Bildgalerie), говориха управителят на Колекция „Фридрихсхоф” Хуберт Клокер (Hubert Klocker) и проф. Фелиситас Тун-Хоенщайн (a.o.Univ.Prof.in Mag.a Dr.in Felicitas Thun-Hohenstein), ръководител на Института по културология към Академията за изобразителни изкуства във Виена (Akademie der bildenden Künste Wien).

Проф. Фелиситас Тун-Хоенщайн от Виенската художествена академия направи задълбочено представяне на Кароли Шнееман (в средата). Снимка: © artnovini.com„Ние сме особено щастливи, че показваме изложба на Кароли Шнееман, която е гранд дамата на промените в пърформанса и в американското екпериментално кино, както и важен спътник на виенския акционизъм. В Sammlung Friedrichshof в Бургенланд (бел. ред.: Burgenland е една от деветте федерални провинции на Австрия) показваме нейната видео/аудио инсталация Precarious - поръчана през 2009 г. от Tate Liverpool (бел. ред.: за Abandon Normal Devices (AND) Festival), и „Снегове” (Snows) - филм към едноименния пърформанс от 1967 г., заснет от Алфонс Шилинг (Alfons Schilling), казаха организаторите на изложбата. Освен тези творби, посетителите на музея могат да разгледат още осем рядко показвани фотографии и осем рисунки (част от сториборда) към Snows, както и експресивния асемблаж от дърво, бои и стъкло, наречен „Сфинкс” (Sphinx; 1962).

Мултидисциплинарен артист,

Кароли Шнееман е една от първите авторки в света, която използва тялото си в опит да възстанови връзката между преживяването и въображението, дискутира открито (и неконвенционално) темите за сексуалността, за пола (gender), за табутата, за еротиката... Тя е сред жените, заедно с личности като Файт Ринголд (Faith Ringgold), Джуди Чикаго (Judy Chicago), Луси Лайпард (Lucy Lippard), Линда Нохлин (Linda Nochlin), Мириам Шапиро (Miriam Schapiro) и др., които през 60-те и 70-те полагат основите на съвременните феминистки движения (вкл. feminist art movement) и подлага на остра критика патриархалните институции. Артистката изследва арахичните визуални традиции, изтръгнатите от забраните удоволствия, търси контакта между тялото на художника и социалното тяло… В началото на 80-те тя е в авангарда на художниците, които започват да експериментират във виртуална среда.

Живопис, фотография, пърформанс, повече от 20 видеотворби... Кароли Шнееман излага в Музея за модерно изкуство в Лос Анджелис (Los Angeles Museum of Contemporary Art), в „Уитни” (Whitney Museum of American Art), в Reina Sophia Museum в Мадрид, в Ethan Cohen Fine Arts в Ню Йорк, в Joan Miro Foundation в Барселона, в Македонския музей за съвременно изкуство в Солун (Macedonian Museum of Contemporary Art) и в много други. Досега са организирани няколко нейни ретроспективи: в Париж (Centre Georges Pompidou), Лондон (National Film Theatre), Сан Франциско (Cinematheque), в Ню Йорк (MoMA), но най-голямата от тях, наречена Up To And Including Her Limits, се състоя през 1996 г. в нюйоркския New Museum of Contemporary Art...

Екип от австрийската държавна телевизия ORF взима интервю от световноизвестната американска художничка. Снимка: © artnovini.comКароли Шнееман е родена на 12 октомври 1939 г. във Фокс Чейс, предградие на Филаделфия. Завършила е Bard College и Университета в Илинойс (University of Illinois). Учила е в Колумбийския университет (Columbia University, School of Painting and Sculpture) и в The New School for Social Research в Ню Йорк и в La Universidad De Puebla в Мексико. Преподава и изнася лекции в Нюйоркския университет (New York University), Калифорнийския институт по изкуствата (California Institute of the Arts), в Bard College, в Школата на Института по изкуства в Чикаго (School of the Art Institute of Chicago) и в още десетки колежи и университети по света. Автор е на книгите: „Сезан, тя е велик художник” (Cezanne, She Was A Great Painter; 1976), „Ранни и нови работи” (Early and Recent Work; 1983), „Пърформанси и избрани текстове” (More Than Meat Joy: Performance Works and Selected Writings; 1979, 1997), Imaging Her Erotics (2003) и т.н.

Концептуалните художници накараха критиката и публиката

да мислят за това какво виждат, а не просто да оценяват формалното или емоционалното въздействие, гласи едно популярно обяснение на този феномен. Но дълго време в територията на концептуализма „властваха” мъжете. До 60-те, когато идеите на феминизма започнаха да получават все по-голяма поддръжка в обществото. Именно тогава, под въздействието на основополагащата за феминизма книга „Вторият пол” (Le Deuxième Sexe; 1949) от френската писателка Симон дьо Бовуар (Simone de Beauvoir; 1908-1986) и теориите на австро-американския психоаналитик Вилхелм Райх (Wilhelm Reich; 1897-1957) за сексуалността, свободата, за икономическата независимост на жените, за разрушаването на патриархалното семейство и т.н., Кароли Шнееман предлага провокативната за това време идея да представя тялото си - обект на различни арт интервенции - като превъплъщение на древна богиня. Но всъщност, това е само прелюдия към един от най-прочутите й пърформанси. Когато се среща с Алън Капроу (Allan Kaprow; 1927-2006) - художникът, който въведе понятията performance art и happening в изкуството (бел. ред.: през лятото на 2012 г. Sammlung Friedrichshof представи изложбата му Stockroom), тя изоставя окончателно живописта, в която се долавят влияния от нео-Дада, експресионизма, бийт, fluxus и създава няколко запомнящи се пърформанса, които са и филмирани: Eye Body: 36 Transformative Actions (1963); Meat Joy (1964) - представен по време на Първия фестивал на свободното изразяване (First Festival of Free Expression) в Париж и в мемориалната църква Джъдсън в Ню Йорк (Judson Memorial Church) в Ню Йорк,

предизвикалият истински фурор

сред пуритани и моралисти Fuses (1967), в който пред камерата тя прави секс с партньора си Джеймс Тени (James Tenney) - филмът й носи Наградата на специалното жури на фестивала в Кан през 1968 г.; и т.н. Освен с Тени, художничката си сътрудничи и с артисти като фотографът Жан-Жак Лебел (Jean-Jacques Lebel), скулпторът Клас Олденбърг (Claes Oldenburg; 1929), танцьорът и хореограф Мърс Кънингъм (Merce Cunningham; 1919-2009), композиторът Джон Кейдж (John Cage; 1912-1992), а произведенията й са високо оценени от Анди Уорхол (Andy Warhol; 1928-1987), от австрийската концептуалистка Valie Export и от много други представители на световния постмодерен авангард и арт критика.

Заедно с възраждащото се с все по-голяма скорост в Европа изкуство на пърформанса, в което участват художници като Ив Клайн (Yves Klein; 1928-1962) и Пиеро Манцони (Piero Manzoni; 1933-1963), Meat Joy на Шнееман показва, че е дошло време, в което изкуството не трябва непременно да изразява себе си като дълговечен предмет на потребление, почтително съзерцаван в затвореното пространство на музеите, а произволността, неповторимостта, но и внимателно премереното незачитане на изтънчения вкус, са новите парадигми на най-експерименталната проекция на съвременното изкуство. По този повод Кароли Шнееман казва за пърформанса: „Неговата сила е по-агресивна и непосредствена във въздействието си - тя е провокативна...”

Постерът за срещата-дискусия с Кароли Шнееман във Виена, която се проведе на 23 май. За основа на плаката е използвана прочутата фотография  на художничката от пърформанса й Interior Scroll, чиято премиера е през 1975 г. в Ийст Хемптън, Ню Йорк и по време на Telluride Film Festival в Колорадо. Снимка: © Facebook страница на Felicitas Thun-HohensteinСпоред арт експерти,

най-въздействащи са видеоинсталациите на Кароли Шнееман.

Сред творбите й са емблематични филми като споменатите вече Precarious и Snows; Terminal Velocity (2001); Vulva Morphia (1995); свръхскандалната Interior Scroll - The Cave (1975-1995) - позната у нас с превода „Скрит свитък”, вдъхновила друга отявлена феминистка - Ева Енслър (Eve Ensler), за прочутите й Монолози на вагината” (The Vagina Monologues; 2002); Catscan (1990); Body Collage (1967); 8-милиметровият й дебют Carl Ruggle Christmas Breakfast от 1963 г., в който 84-годишният композитор Карл Ръджълс чувствено парафразира Зигмунд Фройд (Sigmund Freud; 1856-1939): „Всичко, което правите, е въпрос на секс. Това е голямата страст на живота...”

През 1975 г. пърформансът Interior Scroll (от 1993 до 1995 г., в чийто римейк участват седем жени, е заснет на 12-минутно цветно видео от артистката и Мария Бюти (Maria Beatty), а за декор е използвана зала в голяма пещера) провокира силна реакция сред почитателите на този вид изкуство. Шнееман си спомня: „Съблякох се, загърнах се с един чаршаф, а с друг покрих масата, върху която се бях качила, и обявих пред аудиторията, че ще прочета откъс от „Сезан, тя е велик художник” (бел. ред.: художничката пише текста през 1974, но го публикува две години по-късно в тираж... 200 бр.). След това пуснах на пода покривалото си и с широки мазки очертах контура на тялото и лицето си.” Кулминацията на действието е

четенето на свитъка,

който е скрит във вагината на Шнееман и който тя бавно извлича оттам пред очите на изумените и развълнувани зрителки. Метафората е пределно ясна: според художничката, концепцията за вътрешното познание „е свързана със способността и стремежа към присвояване на имена - движението от вътрешните мисли към външното обозначение, към актуалната информация.” И така тялото се превръща в източник на самопознанието и на истината...

Американската художничка експериментира основно с голото женско тяло, като по този начин се опитва да изясни границите на позволеното. „През 60-те години ми се струваше, че поставено в контекста на изкуството, с него ставаше нещо особено - жената беше и художник, и обект едновременно”, разказва Шнееман. „Тогава, обаче, моите пърформанси бяха смятани за смешни. Споделях наблюденията си с водещи куратори и те в един глас казваха: „Това е глупост.” Всички бяха праволинейни в своите разсъждения мъже: „Ако искаш да рисуваш - рисувай, но ако ще бягаш наоколо гола - нямаш място в света на художниците...”  

: Фрагмент от видеоинсталацията „Несигурен” (Precarious). Снимка: © Carolee Schneemann / © artnovini.comВидеотворбите на Кароли Шнееман

се впускат в неподозирани от мнозина дълбини на човешката природа и психика. Например, 8-минутният филм Vespers Pool (1999) търси отговори в обикновените (на пръв поглед) неща - инсталацията повдига въпроси на междувидовата комуникация (кратката история на човек и котка) в условията на необичайни културни табута и... вечерна романтика... Чрез изразните средства на фотографията, видеото, скулптурата и интермедията Known/Unknown - Plague Column (1996) навлиза в територията на трансгресивното и опровергава отделни фрагменти на несъзнаваното, на природата, на пола и на тялото. Изследвайки връзките между здравето и болестта - на микроскопско (клетъчно) ниво, художничката предлага визуална интимност, в която заедно с биологичните аспекти има и... еротични... Аудио-визуалната инсталация Vulvas School (1995) пък идентифицира разрушаването на сексуалните отклонения във... френската семиотика, марксизма, патриархалните религии и физическите табута...

Precarious, която могат да видят посетителите на Sammlung Friedrichshof, е многоканална DVD инсталация, в която авторката използва сложна система от подвижни огледала, монтирани до обектива на камерата, позволяваща да се получат динамични отражения върху стените.

„Това е произведение за танци в плен,

казва в специфичния си стил Шнееман пред Кара Смит (Kara Q. Smith) и Лиз Глас (Liz Glass) от artpractical.com. „Инсталацията е резултат от разследване на мъчения на животни, за които намерих снимки - котки в клетки. Животните приличаха на домашни любимци, но очевидно бяха събрани заедно, за да бъдат изпратени в Китай и да бъдат изядени. Моето проучване ме отведе до съветската традиция, при която на малки мечки се пробиват носовете с желязна халка и чрез тях собствениците им ги карат да танцуват под музикален съпровод... Друг от моите сюжети е видео на филипински затворници, които облечени в оранжеви костюми правят рутинна гимнастика... Мечката, папагалът в клетка, котките, затворниците и аз самата - танцуващи през серия от огледала, които активират цялото пространство. Това не е литерализация. Аз трябваше да „счупя” изображението, така че то да излъчва друг аспект от своята скрита енергия...”

Част от видеоинсталацията „Снегове” (Snows; 1967). Снимка: © Carolee Schneemann / © artnovini.comSnows… 16-милиметров видеофилм (ремастериран неотдавна), който в продължение на 20.30 мин. разказва за скръбта на хората и възмущението от зверствата на войната във Виетнам... Цветни светещи панели, разкъсани колажи, филмова прожекция, висящи чували с оцветена вода, „сняг”, въжета, ленти, безмълвна пантомима на безмълвно-призрачни изпълнители... Агресори и жертви, мъчители и измъчвани, любовници и възлюбени... „Гневът, възмущението, яростта и болката ме мотивираха да създам този пърформанс, в чиято основа е филма Viet-Flakes (1965)”, спомня си Шнееман.

Днес. Днес

художничката се „бори като дявол да излезе от 70-те”,

а мантрата й гласи, че „използването на нейното тяло, отклонило тялото й от нейната работа.” Сега тя се опитва да изгражда творбите си върху визуални противоречия...

Кароли Шнееман е носителка на много престижни награди, сред които са отличия от The Rockefeller Foundation (2001), грант от Pollock-Krasner (1996, 1997), Guggenheim Fellowship (1993), Women /Artists/ Filmmakers (1974-75-76-77), от Cassandra Foundation (1970), New York State Council on the Arts - Intermedia (1968) и др.

Изложбата „Несигурен” (Precarious) на Кароли Шнееман във Фридрихсхоф беше открита едва няколко часа преди от Art & Life Family-Kommune в южното португалско градче Оляо да дойде вестта, че по-малко от месец преди да навърши 88 години е починал световноизвестният австрийски художник и един от най-изявените представители на виенския акционизъм Ото Мюл (Otto Muehl; 1925-2013). В началото на 70-те години той създаде известната Аукцион-аналитична комуна във Фридрихсхоф (Aktions-Analytischen Kommune (AA–Kommune) am Friedrichshof), която просъществува до 1991 г. Този проект и днес продължава да предизвиква противоречиви реакции в австрийското общество.

Експозицията на американската художничка в Sammlung Freidrichshof (Römerstrasse 7, 2424 Zurndorf, Burgenland) ще бъде на разположение на почитателите на съвременното изкуство до 15 септември т.г.
Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Вторник, 28 Май 2013г. 13:33ч.