Dec 18
Скулпторът Ивайло Савов и Изкуството - тогава, сега и завинаги... PDF Печат Е-поща
Автор: Марио Николов   
Сряда, 05 Юни 2013г. 22:34ч.

Скулпторът Ивайло Савов във филма на Ралица Аджиларска и оператора Калин Живков от поредицата „Изкуството -  тогава, сега и завинаги”. Снимка: © TV+„Най-трудното е, че трябва да си безкрайно търпелив”, казва големият български художник във филма на Ралица Аджиларска за TV+.

В ПОСЛЕДНИТЕ няколко години един от най-дефицитните сюжети в българското телевизионно пространство са филмите - документални или игрални - представящи живота и творчеството на художници - български или чуждестранни, класици или наши съвременници. Артистите, които като митичният Сизиф бутат по стръмния склон на т.нар. „свободен арт пазар” своя камък, с надеждата да се извисят над безсмислената абсурдност на постмодерното ни, противоречиво и често - нелогично, битие...

Тъй че да попаднеш на каквато и да е продукция в този жанр е своеобразен медиен късмет. А на качествена, като епизодите от поредицата „Изкуството - тогава, сега и завинаги” на TV+, е същинска благодат...      

„...В изкуството на Ивайло Савов клоунът танцува, животните са магически, а майчинството е лодка, носеща живота. Рисуването и живописта, скулптурата и поезията са част от неговия живот. Светът на Ивайло Савов е многолик и целеустремен към високото художествено майсторство...”, казва Ралица Аджиларска, очарователната авторка на филма, посветен на известния български скулптор, който от пролетта на тази година може да бъде гледан в ефира на частния телевизионен канал.

* * *

Ивайло Савов (Ivaylo Savov) е роден на 20 февруари 1961 г. в Русе. Завършил е специалност „Керамика” в Художественото училище в Троян (1980) и „Скулптура” в Националната художествена академия (1994) в класа на проф. Димитър Бойков. Живее и работи в София...

* * *

През есента на 2011 г., когато в Националния археологически музей в София се състоя юбилейната изложба по повод 50-ата годишнина на автора, той сподели: „Вярвам, че за зрителите изкуството е пиршество на форми и чувства, а за автора е самозабрава и благодарност към естеството и Бога. Европа се задъхва от културното си богатство - фолклор, поезия, архитектура, танц, а българското изкуство е нашето име пред света. Нещо, което не забравям, когато мои скулптури тръгват за същата Европа, Канада, Япония, Индия и остават там.”

Очарователната Ралица Аджиларска в ателието на художника. Снимка: © TV+Не зная дали режисьорката на филма е имала предвид точно тези думи на скулптора, но смятам, че докато са снимали с оператора Калин Живков (очевидно, силно изкушен от изобразителното изкуството човек; а и как да е иначе, след като е завършил специалност „Скулптура” в НХА при проф. Крум Дамянов) са усетили чистосърдечността, върху която се основава цялото творчество на Ивайло Савов.

Филмът е искрен разказ за пътя на един искрен творец. Човек, който е наясно със себе си, с „правилата на играта”, наречена Изкуство, но и артист, който ще продължава да се учудва на великолепието на света; който ще е вечно вдъхновен от Красотата, от Изяществото, от Истината; който ще остане непрестанно търсещ и експериментиращ, сякаш обзет от духа на великите от епохата на Просвещението Но и един творец, който ще остане безкомпромисен към екзистенциалното опростачване на хората, фалшивият патос и бруталната агресия, която съпътства живота ни...

* * *

...За първи път авторът показва свои творби през 1990 г. в Националната изложба „Скулптура” на „Шипка” 6, София, и в парижката Galerie Lehalle. Следват изяви в галерия Le Nouveau Mur, Женева; Европейски салон за изкуства Europ ‘Art, Женева (1992); галерия Theatre de Pochede la Grenette, Веве, Швейцария; „Крида арт”, София (1994); Galerie du Lac, Нион, Швейцария; галерия „Досев”, София (1995); Galerie Lotus, Виена; Fallet Gallery, Женева, Швейцария (1996); галерия Campo & Campo, Антверпен, Белгия (1997); Anixis Gallery, Баден, Швейцария (1999) и др. През 2000 г., след конкурс в Женева, той създава монументалната бронзова скулптура „Ликорна” (еднорог), която символизира духовната чистота в западноевропейската митология...

* * *

Тогава... „Моят творчески път започна някак неусетно, още от детска възраст. Много се впечатлявах от Природата... Впечатляваше ме и изкуството на Църквата (бел. ред.: художникът е потомък на шест поколения духовници). Иконата. В българския православен Храм тя е основното изображение... В нея има действие и това, може би, провокира любопитството ми... В моето изкуство образите се проявяват или в човешката фигура, или в абстракцията, но водещ е образът...”

Изкуството... „Много важен момент в творчеството на един художник е неговото образование и неговото вдъхновение... Не ме интересува социалната роля на изкуството. Не ме интересува социалния фактор, а по-скоро моралния. Моралното значение на изкуството - това е което ме вълнува. В него има дълбочина, то е свързано с гена на народа ни, който винаги е взимал правилните решения... Още през VII в. ние създаваме своя държава. В днешната политическа карта на света съществуват 200 държави, а ние сме част от този свят... Но знаем, че има 2000 нации, племена, култури, които нямат държава... Това означава, че трябва да сме благодарни от решението на нашите предци. Взели сме вярно решение...”

Завинаги... „Изкуството изпълнява ролята на морал...”

Клоунадата е една от любимите теми на скулптора. Снимка: © Ивайло Савов / © TV+Скулптурата... „При мен скулптурата се яви като предпочитание, докато бях в Художественото училище в Троян... Изборът на сюжет е свързан и с онова, което искаш да кажеш... Обичам да „правя” клоуни и това е продиктувано от моя интерес към свободата и към играта, а играта - в моите представи - е фантазията на живота. А клоунът, клоунът може да обнадеждава; с уменията си да жонглира, да балансира - така може да даде надежда на зрителя... Най-трудното е, че трябва да си безкрайно търпелив...”

Живописта... „Със живопис се занимавам от десетина години - с огромно удоволствие. Разбрах, че го правя защото много бързо мога да осъществя завършека на едно мое чувство...”

Отново - скулптурата... „Скулптурата минава през седем-осем етапа... Благодарен съм на съдбата, благодарен съм на моята съпруга Елена, чийто дядо, който до 92-годишен работеше в „Художествено бронзолеене” и ми даде много неща, някак - наготово... Аз съм независим в завършването на нещата - мога сам да затворя кръга на изработване на едно скулптурно произведение... Това, което работя от толкова години - не всички ще го одобрят, не всички ще го разберат. Но зная, че то изгражда, то е една тухличка в общото духовно пространство. Българското. И това ме прави щастлив - да кажа, че една тухличка от усилието, което давам, е за Доброто...”

Вдъхновението... „Музата е личността, която може мигновено да ти даде порив и вдъхновение… (При мен) това е човекът, с когото живея от 27 години (бел.ред.: съпругата на Ивайло Савов - Елена) и който ми дава самочувствието да работя. Ние художниците, често, сякаш живеем в нереален свят... Ще ви дам пример: когато започна нова серия, когато съм под нейно влияние, а това продължава много дълго време - по седем-осем месеца, по година, и до такава степен съм обсебен от това, което правя, че ми липсва крачката назад, за да съм по-реален в дейността си... И когато има един човек, който наблюдава работата ти, търпеливо те изчаква да мине това време и може безпристрастно да каже мнението си, това е ключ към успеха...”

* * *

...Ивайло Савов е сред водещите имена в съвременната българска скулптура. От 2004 г. скулпторът работи с престижната аукционна къща Hotel des Ventes в Женева. Той е сред малцината съвременни художници, които имат постоянна експозиция в швейцарската Zabbeni Gallery. В салоните й, които се намират в швейцарските градове Женева, Веве и Берн, неговите произведения са изложени заедно с образци на Джакомети, Ботеро и Модилияни. Творби на българския скулптор притежават Националната художествена галерия в София; колекциите: „Жорж Екли” - Париж, Франция; „Джон Галиано” - Париж; „Митал” - Мумбай, Индия; „Принц Филип” - Брюксел, Белгия; „Пенков” - София; „Кромуел Арт” - Монреал, Канада...

* * *

„Натюрморт” от ателието. Снимка: © TV+Учителите... „За да стигне до самочувствието да показва изкуството си, човек трябва да има своите учители; трябва да е преминал през (конкретни) усилия... Аз съм продукт на свободния пазар на изкуство... Много съм благодарен на проф. Димитър Бойков - моят професор, който ме научи, че скулптурната композиция е „безкрайност от пространствени възможности”... Когато осъзнае, че са безкрайни тези възможности... художникът, с неговия интелект и естетическо чувство, в един момент трябва да успее да спре, да знае къде да спре...

Другият голям урок получих от проф. (Кръстьо) Чоканов. Мой професор по пластична анатомия. Един безкраен ерудит... Когато следвах, той беше на 80-години. През 1941 г. е започнал като асистент, а аз учих през 1988-а. Можете да си представите - това са две епохи; значи всички български художници (от втората половина) на XX в. са били негови студенти! Какъв поглед е имал той върху тези процеси (в изкуството)!.. Урокът му беше следният: той дойде на първата ми изложба - още като студент, през 1992 г., направих едно представяне в Париж и самостоятелна изложба в София - и много ме окуражи. Няма да го забравя - понякога е нужна дума-две, за да бъдеш окуражен. За един мой бъдещ каталог той написа няколко изречения: „Ивайло Савов е разбрал, че изкуството не е препис от Природата като суха регистрация на факти, а лична интерпретация на света.” В първия момент дори не осъзнах какво иска да ми каже, но вече зная какво ми е казал. Затова смятам, че човек трябва да е благодарен на учителите си!..”

Сега... „Предстои ми изложба във Виена. Показвал съм свои творби в Женева, в Париж... Старая се на три-четири години да правя изложби и в България... Но трябва и нещо да казваш. Стремя се да създавам модерни неща... Направих една серия в „съвременен” материал - (вид) неръждама стомана, при който технологията е съвсем друга, иска съвсем друг подход... Винаги съм мислил, че мащабното може да бъде голямото, но не е точно така... Мащабното е това, което може да бъде запомнено; по-различно от правеното преди теб... Съвременното изкуство е много спорно нещо. Обичам изкуството, в което има действие, в което има случка... Дори, когато е абстрактно - пак трябва да се случва нещо...”

Поезията...

За да стигна до теб ще ми трябват
крилете на всички птици.
Но за връщане пътя забравям,
дългия път до очите ти..

Из стихотворението „Пред сватба, на Елена”

„Голяма любов ми е Словото!.. Наскоро бях в голяма книжарница, в един от търговските центрове. Наистина имаше завидни неща... Имаше и щанд за поезия. Исках да разгледам всички рафтове, но видях една... паяжина, която - пазеше! и никой не се беше докоснал до тези книги... Поезията е част от Духа на хората... Като музиката, живописта, скулптурата, архитектурата, фолклора...”

Завинаги... Това сме ние...”

Известният български скулптор... по пътя (склона) на изкуството... Снимка: © TV+„Ходещият”, „Пеещите”, „Клоунада”, „Влюбени ликорни”, „Водни кончета”... - вечно-красивите герои на Ивайло Савов. Огънят в камината. Дъждът. Неизменната ентропия на ателието. Зимните хълмове на Панчарево...

Прекрасна операторска работа на Калин Живков, заснел великолепния откровен разказ на един голям художник. В един филм, воден с деликатна чувственост и обаяние от Ралица Аджиларска (и как да е иначе - тя е автор и на предаването за мода на TV+ Fashion Vision; завършила е Национална търговско-банкова гимназия (НТБГ) и Университета за национално и световно стопанство; неотдавна телевизионното й разследване „Опасна красота” сериозно разбуни духовете в бранша на т.нар. салони за красота).

„Според мен, е похвално в днешно време, телевизия да прави филми за съвременни художници”, ми каза Ивайло Савов. И не само, бих го допълнил: това е истинско удоволствие - своеобразен медиен късмет - днес да гледаш филм за изобразително изкуство! Наистина, вижте го...

И някои по-важни изложби:

2013
- галерия „Ивайло Савов”, София - постоянна скулптурна експозиция.
2010
- юбилейна изложба в Националния археологически музей София.
- четвърта самостоятелна изложба в Galerie du Lac - Нион, Швейцария;
2009
- самостоятелна изложба в GreenCat Gallery - Антверпен, Белгия.
- самостоятелна изложба - Далхайм, Люксембург, представен от GreenCat Gallery;
- самостоятелна изложба във Franck Cordier Gallery - Лион, Франция;
2006
- самостоятелна изложба в хотел Хилтън” - София.
2004
- официален артист на швейцарската галерия Zabbeni;
- участие в Европейския салон за изкуство MERK’ Art в Лугано, представен от галерия Zabbeni. В салона участват над 100 водещи галерии за модерно и съвременно изкуство;
2001
- галерия Le Miroir des Maîtres - Швейцария.
- галерия Alma - Германия;
- галерия Franck Meunier - Франция...
Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Сряда, 05 Юни 2013г. 23:12ч.