Apr 28
Димитър Добрович - първият светски художник в България PDF Печат Е-поща
Автор: artnovini.com   
Сряда, 27 Януари 2016г. 00:24ч.

Димитър Добрович (1816-1905) - един великолепен „Автопортрет” и очарователният „Портрет на момиче”, който той рисува в Италия около 1850 г. Снимки: Национална художествена галерия (Квадрат 500)Известен, но непознат; незаслужено подценяван талантлив художник, който говори свободно пет езика; щедър дарител...

СОФИЯ. Сред творбите от колекцията на Националната художествена галерия има една картина - „спокоен съзерцателен портрет на момиче”, който не се натрапва с виртуозна живописна техника и някакви особени пластични решения, но пленява със светския си романтизъм и с проникновения си психологизъм. На пръв поглед - нищо необичайно, но тази творба от Димитър Добрович (1816-1905), наречена „Портрет на момиче”, е датирана към 1850 г. и нейните художествени качества се различават от всичко правено до този момент в българското изобразително изкуство.

Рисуван от натура (художникът е означил този факт върху лявата ръка на модела), най-верятно авторът вече е посещавал Художествената академия в Рим, портретът е съвсем различна (от познатите до момента) препратка, направена от български художник, към актуалната за европейската арт сцена от средата на XIX в. симбиоза между класицизъм, академизъм и романтизъм...

* * *

През есента на миналата година Център „Българо-европейски културни диалози” (БЕКД) към Нов български университет (НБУ) обяви 2016 г. за Година на Димитър Добрович, а честването на 200-годишнината от неговото рождение ще бъде съпътствано от няколко впечатляващи събития.

Известен, но непознат; незаслужено подценяван (у нас) талантлив художник; интелктуалец, който говори свободно пет езика; музикант; щедър дарител...

Кой е Димитър Добрович?

Ето няколко щриха към портрета на първият български светски художник:

Димитър Добрович е роден през 1816 г. в Сливен, в семейството на майстора-абаджия и търговец Георги Добрович. За зла участ, бащата умира, когато синът му е 11-годишен и момчето е отгледано от баба си и дядо си в смутно време, когато България става арена на Руско-турската война от 1828-1829 г. На 30 юли 1829 г. генералът от пруски произход Иван Дибич-Забалкански (Hans Karl Friedrich Anton von Diebitsc; 1785-1831) освобождава Сливен от турците, но след сключването на Одринският мирен договор на 14 септември същата година, от страх, че при завръщането на османлиите ще започнат масови гонения, заедно с роднините си Димитър бяга в Румъния. Когато ситуацията в Сливен се успокоява, те се завръщат и за около две години младежът поема с успех занаятът на баща си - абаджийството. Майка му, обаче, се омъжва втори път като приема фамилията Пехливанова и тогава младият Добрович решава да поеме по свой път.

През 1833 г. той заминава за Цариград, където го посреща Васил Манчевич - приятел на баща му, комуто Георги е дал голям заем. Търговецът връща дължимото и благодарен за оказаната му преди години помощ съветва 17-годишният Димитър да продължи образованието си. Младежът остава в космополитния град до 1837 г. и се записва в прочутата Коручешменска гимназия - там негови съученици са изключителни личности като Георги Сава Раковски (1821-1867), с когото живее в една стая, Сава Доброплодни (1820-1894) и Гаврил Кръстевич (1817-1898). Заради разразилата се смъртоносна епидемия от чума Добрович напуска Цариград и заминава с много перипетии за Гърция...

От 1837 г. до 1848 г. е неговият т.нар. „Атински период”. При пристигането си в гръцката столица се записва в току-що откритата с указ на баварския принц и първи крал на независима Гърция Отон I (Otto Friedrich Ludwig von Wittelsbach; 1815-1867) Кралска художествена школа. В известното още и като Политехника училище, Добрович взема първи уроци по рисуване при френския художник Пиер Бонеро, а от 1843 г. до 1848 г., когато школата е преструктурирана в Художествена академия (Ανωτάτη Σχολή Καλών Τεχνών), той учи при професорите Рафаело Чеколи (Raffaello Ceccoli a.k.a. Raphail Tsekolis; 1800-1856?), Филипос Маргаритис (Φίλιππος Μαργαρίτης; 1810-1892) и Георгиос Маргаритис (Γεώργιος Μαργαρίτης; 1814-1884) - двамата братя са смятани за родоначалници на гръцката фотография. За усърдната си работа, още през първата година получава втора награда, а на следващата и първа награда в Академията. На третата година от своето обучение, младият художник е удостоен със специално отличие от името на крал Отон І.

„Италианска танцьорка” (ок. 1851-1853); маслени бои върху платно, 74 x 63 см. Снимка: National Gallery in Athens (Donated by the National Technical University)По това време негови работи, които той подписва като Димитриос Домбриадис, са откупени и влизат в частни сбирки, както и в колекцията на самата школа. Днес, десет от тях, са в експозицията на Атинската пинакотека (National Pinakothek, Athens). В своя „Атински период” художникът рисува много икони за различни гръцки църкви, както и няколко забележителни живописни творби, сред които са „Портрет на гръцки владика“ (1842-1843), „Портрет на жената на италианския художник Рафаело Чеколи” (1842-1847), „Портрет на момиче“ (ок. 1850), „Портрет на гръцки владика”...

През 1848 г. художникът Димитър Добрович заминава за Рим с препоръки, най-вероятно, от братята Маргаритис, възпитаници на академиите в Париж и Рим. Т.нар. „Римски период” продължава до 1893 г. В Свещения град той учи в Художествената академия „Сан Лука” (Accademia di San Luca) при известните професори Томазо Минарди (Tommaso Minardi; 1787-1871) и Филипо Агрикола (Filippo Agricola; 1795-1857).

В края на 1848 г. и началото на 1849 г., по време на Италианската революция (важен етап от национално-освободителното движение, наречено Рисорджименто) в Ломбардия и Венеция срещу Австрийската империя (Kaisertum Österreich; 1804-1867), управлявана от династията на Хабсбургите (Habsburgermonarchie), художникът се сражава под знамената на легендарните Джузепе Гарибалди (Giuseppe Garibaldi; 1807-1882) и Джузепе Мацини (Giuseppe Mazzini; 1805-1872)...

В „Римския период” той работи в областта на жанровите сцени и портрета, несъмнено повлиян от европейския и от италианския романтизъм. По това време Добрович рисува емблематични за своето творчество произведения като „Предачка”, „Момиче”, „Жена със запалена свещ”, „Рибар”, „Момиче зад завеса”, „Италианска циганка с дайре”, „Селянка от околностите на Рим” и др., прави много виртуозни копия на класически произведения, сред които са работи на Карло Долчи (Carlo Dolci; 1616-1686), Кореджо (Correggio or Antonio Allegri; c. 1489-1534), Помепо Батони (Pompeo Batoni (1708-1787), на бароковия майстор Гуидо Рени (Guido Reni; 1575-1642), чийто великолепен „Св. Архангел Михаил” (San Michele arcangelo; 1635), освен като живописна реплика, художникът пресъздава и чрез метода на създадената от него „елеофотографска” техника (тониране на фотографии с маслени бои), която улеснява процеса на копирането. Според изкуствоведката доц. Ружа Маринска, „самият Добрович цени това свое постижение и му дава това име. Държи то да се възприема като „система Добрович”. Какво всъщност представляват елеофотографиите на Димитър Добрович? Боя се, че до днес ние имаме снизходително отношение към тях... Въпросът, обаче, е доста по-сложен. За жалост никой досега не се е заел с неговото проучване по-сериозно. Макар че материалът е достатъчен, да не кажа обилен... Мисля, че проблемът „елеофотографската система на Добрович” просто чака своя изследовател...”

Художникът се завръща в България през 1893 г. Приет е възторжено дори и от министър-председателя Стефан Стамболов (1854-1895), който съдейства за първата изложба на живописеца, открита на 2 юли същата година в Народното събрание. Димитър Добрович е донесъл със себе си от Рим около 150 копия (показва няколко), свои оригинални творби и елеофотографии. Изложбата предизвиква интерес, но според различни източници неговото творчество трудно се вписва сред все още формиращото и с неясни концепции българско изобразително изкуство...

През 1897 г. и 1898 г. (Държавното рисувално училище е открито през 1896 г.) участва в общи художествени изложби в София и дарява значителна част от творбите си на различни обществени институции. Добрович се установява в родния си град Сливен. В своето завещание той оставя на града 14 произведения, с които през 1905 г. талантливият млад художник Йордан Кювлиев (1877-1910) урежда първата му експозиция в библиотеката на местното читалище „Зора” и така полага основите на сливенската Художествена галерия „Димитър Добрович. Тя е обособена като самостоятелен културен институт със своя сграда, постоянна експозиция и с официално наименование през 1965 г.

Димитър Добрович напуска този свят на 3 март 1905 г. в родния си град.

В своята Лектория по българско изкуство (12 април 2014 г., Ателие-колекция „Светлин Русев”), посветена на живота и творчеството на художника, доц. Ружа Маринска казва: „...той е един от тези първи художници в светското българско изкуство - наред със Станислав Доспевски, Николай Павлович, Христо Цокев. Но той е нещо съвършено различно. Това би трябвало да осмислим. Не само защото те са били по три-четири години в чужбина и изцяло са свързани с тукашните процеси, а той действително е тамошен човек. Но той и прави неща, които ние гледаме през призмата на тези същите, гледаме ги през призмата на българския край на ХІХ в. А, убедена съм, че Добрович е фигура, която ние имаме основание да ситуираме в европейския ХІХ в., в рамките на европейския романтизъм. Да го извадим и да го покажем. Да го показваме при всички случаи, когато разглеждаме българското изкуство в по-широк европейски контекст. Защото той е друга рубрика. Така мисля. Няма защо всички да бъдем в една колонка и в една стъпка. Има различни пластове, и той със цялата си съдба, с цялото си живеене в Европа, е част от тамошното изкуство. Това, че е българин, за нас е още по-голямо основание да го коментираме...”

„Ако ние искаме действително да очертаем делото на Димитър Добрович, това би могло да стане само в диалог и сътрудничество с гръцките колеги, а и задължително с привличане на италиански специалисти по изкуството на XIX в.”, категорична е доц. Маринска.

* * *

По повод 200-годишния юбилей на художника, БЕКД и НБУ организират голяма международна научна конференция „Романтиката на XIX век. Димитър Добрович (1816-1905) - живот и творчество”, която ще бъде проведена от 16 до 18 ноември 2016 г.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Четвъртък, 27 Октомври 2016г. 07:56ч.