Apr 28
Волфганг Амадеус Моцарт - щрихи от детството на един вундеркинд PDF Печат Е-поща
Автор: Ива Йонова   
Понеделник, 19 Декември 2016г. 10:06ч.

Паметникът на Моцарт в Бурггартен (Хофбург) във Виена. Снимка: © artnovini.com - Едно дете без детство плаща огромен данък за успеха си и за твърде ранното си професионално узряване.

- Живот на границата на екстаза и изтощението, живот създал за няколко мига епоха, останала във Вечността.

ВИЕНА. През отминаващата 2016 г. светът на музиката отбеляза две годишнини, свързани с живота на гениалния Волфганг Амадеус Моцарт (Johann Chrysostom Wolfgang Amadeus Mozart; 1756-1791): в началото й - на 27 януари, се навършиха 260 години от рождението на композитора, а дни преди нейния край - на 5 декември, и 225 години от края на земния му път. Един живот отдаден изцяло на музиката! Едно дете израснало в свят от ноти, безкрайни пътувания и концерти, омагьосано от вълшебния свят на артиста, вплетено в ритъма на един живот на колела. Живот на границата на екстаза и изтощението, живот създал за няколко мига една Епоха, останала във Вечността!

Родната улица на Моцарт в Залцбург - Getreidegasse. Снимка: © artnovini.com Величието и трагедията на един гений

Волфганг Амадеус Моцарт е австрийски композитор, инструменталист и диригент, виден представител на Виенската класическа школа (Wiener Klassik). Неговото творчество е огромно по обем и включва всички музикални жанрове, познати през втората половина на XVIII в. Написал е повече от 600 композиции, които включват произведения, смятани за връх в симфоничната, концертната, камерната, оперната и хоровата музика. Творбите му са сред най-популярните, създадени от европейските класически композитори, и са неразделна част от стандартния концертен репертоар. Според съвременниците на Моцарт, той е притежавал феноменален музикален слух, изключителна памет и блестящ изпълнителски, импровизаторски и композиторски талант. На основата на немския зингшпил (Singspiel) и на италианската опера буфа (opera buffa), музикантът създава класическите опери „Отвличане от Сарая” (K.384, Die Entführung aus dem Serail; 1782), „Сватбата на Фигаро” (Le nozze di Figaro ossia la folle giornata; 1786), „Дон Жуан” (KV 527, Don Giovanni ossia Il dissoluto punito; 1787), „Вълшебната флейта” (K.620, Die Zauberflöte; 1791), като общо написва 21 опери (според Köchelverzeichnis, KV).

Композиторът е автор на 41 симфонии, 27 концерта за пиано и оркестър, 5 концерта за цигулка и оркестър, 9 концерта за духови инструменти и оркестър, на камерна музика, клавирни творби, арии, серенади, на легендарния „Реквием” (K.626, Das Requiem in d-Moll) и т.н. Каталогът на Моцарт се води от 9 февруари 1784 г., но до това време той вече е създал около 450 произведения.

Изтъкнат представител на „виенските класици”, заедно Йозеф Хайдн (Franz Joseph Haydn; 1732-1809) и Лудвиг ван Бетховен (Ludwig van Beethoven; 1770-1827), Моцарт е има изключителен принос в развитието на оперното изкуство. Хайдн, който се запознава с младия музикант през 1781 г., композира предимно кантатно-ораториални произведения като знаменитите „Сътворението” (Die Schöpfung; 1798) и „Годишните времена” (Die Jahreszeiten; 1801), инструментални концерти и симфонии, но е автор и на 24 опери, сред които е една от най-известните му творби в този жанр - „Linfedelta delusa” (1773). Третият представител на Виенската класическа школа - Бетовен, композира само една опера „Фиделио” (Op. 72; Fidelio; 1805). Написана по драмата „Леонора, или триумфът на една съпружеска любов” от Жан Буйи (Jean-Nicolas Bouilly; 1763-1842), в произведението ясно личи характерния симфоничен стил на композитора...

Портрет (най-ранният) на 7-годишния Волфганг в костюмът, който му подарява императрица Мария Терезия след аудиенцията на 13 октомври 1763 г. в двореца Шьонбрун във Виена. Предполага се, че автор на творбата е италианският бароков художник Пиетро Лоренцони. Снимка: wikipedia.org / източник: rmc.library.cornell.edu* * *

На малкия 6-годишен клависинист от Залцбург*
от Граф фон Колалто
Виена, 25 декември 1762 г
.

„Ingenium coeleste suis velocius annis
Surgit, et ingratae fert mala damna morae.”
Ovidius

Bewunderundrungwerthes Kind! Dess Fertigkeit man preisst
Und Dich den kleinesten, den grösten Spieler heisst
Die Tonkunst hat für Dich nicht weiter viel Beschwerden,
Du kannst in kurzer Zeit der gröster Meister werden.
Nur wunsch ich,dass Dein Leib der Seele Kraft aussteh,
Und nicht wie Lübecks Kind,zu früh zu Grabe geh.

* * *

O, дете-чудо! Твоето съвършенство е похвално!
Ти малък си на ръст, а виртуоз си най-голям.
За тебе няма трудност в музикалното изкуство.
И може би за много кратко време
ще станеш най-големия маестро.
Но само мога да ти пожелая да издържи душата ти
и крехкото ти тяло и толкоз рано в гроба да не легнеш
като вундеркинда-виртуоз от Любек.

* Това кратко стихотворение, вдъхновено от таланта на Моцарт е написано от граф Фон Колалто. С няколко думи прозорливият съвременник на музиканта сякаш предчувства трагизма и ранната смърт на гения.

Интериор от родната къща на композитора. Снимка: © artnovini.com* * *

Детство, пътувания и първи успехи

Едно дете без детство плаща огромен данък за успеха си и за твърде ранното си професионално узряване. Моцарт завършва своя житейски път в неговия зенит.

Волфганг Амадеус Моцарт започва професионалният си творчески живот като придворен музикант още в най-ранна възраст. Но дългите и изтощителни пътувания, които го правят известен в цяла Европа, му отнемат нормалното детство и повлияват неблагоприятно върху неговото здраве. По времето на класицизма в европейските аристократични салони е наложена модата да бъдат представяни талантливи деца, които по този начин изкарвали прехраната за цялото си семейство. Горепосоченото стихотворение показва аналогичен случай с детето-чудо Кристиан Хайнрих Хайнекен (Christian Heinrich Heineken; 1721-1725) от германския град Любек, което на годинка вече познавало основните събития от първите пет книги в Библията, на две - можело да възпроизведе всички факти, описани в Свещената книга, на три - изучавало история, география, математика, биология, френски и латински език, а на четири - заявило интереса си към историята на Църквата и религията. Въпреки крехкото му здраве, неговите амбициозни (и алчни) родители, разнасят бързо славата му из Европа, но напълно изтощен и болен, малкият гений не успява да доживее дори 5-годишна възраст...

Цигулката на Моцарт. Снимка: © artnovini.comСходна съдба има и Волфганг - роденият в семейството на Леополд Моцарт (Leopold Mozart; 1719-1787) и Анна Мария (Anna Maria Walburga Mozart, geb. Pertl; 1720-1778) на 27 януари 1756 г. в Залцбург вундеркинд

Трудно можем да си представим каква организация, търпение и познанства в средите на тогавашното висше общество са били необходими, за да се организира едно пътешествие от Виена през Прага, Париж, Лондон до Хага. Колко пощенски впряга, кораби и писма с восъчни печати са били лично предавани на крале и придворни аристократи. Доверени пратеници на „Негово величество” са кръстосвали цяла Европа. Но е трудно да си представим и през какви физически и психически изпитания е преминал малкият Моцарт, докато е пропътувал хилядите километри, а неукрепналото му още тяло е било изложено на всевъзможни изпитания: студ, жега, влага, безсъние и изтощение... Без възможност за почивка и възстановяване от дългите преходи са следвали репетиции и трепетна подготовка в студените църкви и концертните зали. И не е случайно, че още в ранна детска възраст музикантът заболява от ревматизъм.

Заедно със сестра си Мария Анна (Maria Anna Walpurga Ignatia Mozart; 1751-1829), която в семейството наричали Нанерл (Nannerl), Волфганг става известен с изключителната си виртуозност на изпълненията (често двете деца представяли произведения „на четири ръце”). Импровизациите, изпълнения на prima vista и демонстрациите на перфектен слух са били другата част от атракцията на талантливия малчуган...

Ето само малка част от дневника на пътуванията и изявите на музикалния гений и на неговото семейство, които ясно показват на какво неистово напрежение са били подложени той и сестра му Нанерл...

Недовършеният „Портрет на Моцарт” (1782/1789) от Йозеф Ланге (Joseph Lange; 1751-1831), който днес се намира в родната къща на композитора (Mozarts Geburtshaus) в Залцбург. Снимка: © artnovini.com1763 г.

На 31 декември семейство Моцарт се връща с пощенски впряг в дома си в Залцбург. В Линц те пристигат на 1 януари 1763 г., а в Залцбург - четири дни по-късно. През следващата седмица Волфганг остава на легло заради ревматизма, от който страда...

***

На 9 юни 1763 г. фамилия Моцарт предприема голямо европейско турне, което продължава до... 29 ноември 1766 г. - повече от три месеца!

Музикантите пътуват с постоянно сменящ се пощенски екипаж и са придружени от един прислужник - Себастиан Винтер (Sebastian Winter). Малко след полунощ на 10 юни те пристигат в град Васербург и отсядат в страноприемницата „Златната звезда” (Goldenen Stern). На следващия ден, рано сутринта, малкият Моцарт свири на църковния орган. (бел. на автора: музикантът свири за първи път на църковен орган през септември 1762 г. във францисканския манастир в градчето Ибс ан дер Донау - на път за Виена, и предизвиква истински възторг сред монасите.)

12 юни, сутринта - пътуване към Мюнхен; вечерта семейството се настанява в гостоприемницата „При хлопатаря” на „Театинерщрасе”.

На 13 юни - поемат към Нимфенбург, където известната фамилия има аудиенция при принц Карл Август фон Цвайбрюкен (Karl August Friedrich zu Waldeck-Pyrmont; 1704-1763), два месеца преди неговата кончина. Той тържествено обявява, че в осем часа вечерта в двореца на курфюрст Максимилиан (Maximilian III. Joseph; 1727-1777) ще има музикално изпълнение на цигулка и пиано. Концертът продължава до 23.00 ч.

На 14 и 15 юни следва аудиенция при херцог Клеменс Баварски (Clemens August von Bayern; 1700-1761), където Нанерл свири на клавесин.

Концертите в двореца на курфюрста продължават на 18 и 19 юни.

На 22 юни музикалната фамилия тръгва от Мюнхен и вечерта пристига в родния град на Леополд Моцарт - Аугсбург. Амадеус и Нанерл свирят пред публика на 28 и 30 юни, а също и на 4 юли...

* * *

Бележки от дневника
на кралския съветник Йохан Волфганг Гьоте

Франкфурт ам Майн, 18 август 1763 г.

„4 гулдена, 7 кройцера на концерт за двете деца-чудо.”

Гьоте (Johann Wolfgang von Goethe; 1749-1832), който по това време e 14-годишен, описва тогавашното появяване на седемгодишното момче в града, като неговите думи напълно се покриват с изображението от прочутия детски портрет на музиканта, чийто автор най-вероятно е италианският бароков художник Пиетро Лоренцони (Pietro Antonio Lorenzoni; 1721-1782).

Паметна плоча върху къщата на „Милхгасе” (Milchgasse) 17 във Виена - мястото, където композиторът започва да пише операта „Отвличане от сарая”. Снимка: © artnovini.com* * *

Откъс от статия във „Франкфуртски новости” от 30 август 1763 г.:

„Масово възхищение, невиждано и нечувано досега, предизвикаха двете деца на придворния капелмайстор от Залцбург г-н Леополд Моцарт. Това доведе до трикратното изпълнение на концерт, предвиден да бъде организиран само веднъж! Да, този масов възторг на любителите на музиката предизвика да бъде изискан, днес, 30 август, в шест часа вечерта този път със сигурност последният от непредвидените три концерта в шарфистката зала на Лийбфрауенберг. Дванадесетгодишното момиче и 7-годишното момче изпълняват виртуозни произведения не само на клавесин и чембало, а малкият Моцарт свири с лекота и цигулкови концерти. Една от атракциите, която потвърждава изключителните му музикални способности, е да забавлява публиката, свирейки със завързани очи, или да импровизира на клавесин безгрешно през покритата с копринена кърпа клавиатура. Моцарт демонстрира абсолютния си слух, като отгатва с лекота височината на тонове, прозвучали при почукване на кристална чаша; звуци, произведени от различни предмети, камбани и даже чува безпогрешно височината на тона, произведен от градската кула. Възхитената публика плаща по един златен талер на отгатнат тон от малкия виртуоз...”

* * *

Откъс от „Европейски вестник” (Europeischen Zeitung),
Залцбург, 6 август 1765 г.:

Лондон, 5 юли 1765 г. Известният майстор-производител на клавесини, Буркард Туди, роден в Швейцария, има честта да произведе инструмент с две клавиатури по поръчка на Негово Кралско Величество. Новият инструмент разполага с техническите възможности само с един педал да демонстрира звук с динамичен диапазон от pianissimo до forte. Идеята на майстор Tуди е да привлече вниманието на обществеността, като представи изключителния инструмент за първи път и покани двете деца-виртуози на придворния капелмайстор от Залцбург Леополд Моцарт.

„Виртуозното изпълнение на четиринайсетгодишното момиче беше направо очароващо. Невероятна творческа зрялост и завършеност на музикалната фраза и още по-невероятно акомпанирането на втория клавесин от малкия й брат - Амадеус. Двете деца правят чудеса!”

* * *

Пътуванията продължават...

1765 г.

На 18 август в Инсбрук умира Франц I Стефан (Franz I. Stephan; 1708-1765).

На 4 септември семейство Моцарт пътуват от Лил за Женева. Волфганг свири следобедна литургия на органа на „Бернардинките” на 5 септември.

На 6 септември музикантите заминават от Женева за Антверпен, където на 7 и 8-ми Волфганг изнася концерт в главната катедрала на града.

В 6.30 ч., на 9 септември, семейството напуска Антверпен. Преминавайки през Мьордийк, на 10 септември вечерта те пристигат в Ротердам, където се прехвърлят на кораб. На 11 септември вечерта пристигат в Хага, където отсядат в хотел „La Ville de Paris”.

На 12 септември Нанерл се разболява от тиф и по тази причина Волфганг свири на първите дворцови концерти на 12 и 18 септември сам.

Статуята на Моцарт в родната къща на гениалния австрийски музикант. Снимка: © artnovini.com* * *

Откъс от вестник Gravenhaegste Courant, 27 септември 1765 г.:

„Със специално разрешение е поканен г-н Моцарт - придворен музикант на епископа на Залцбург, за да даде тържествен концерт на 30 септември в голямата зала на Oude Doelen в Хага. Там ще свири неговият син, който е само на осем години и осем месеца и неговата сестра, която е навършила 14 години. Всички увертюри са написани собственоръчно от малкия композитор, който вече е много известен не само в придворните среди във Виена, но и във Версайския дворец и в Лондон. Почитателите на Амадеус могат по всяко време да се уверят в невероятните възможности на гения като му дадат да свири на клавесина на prima vista. Билетите струват 3 гулдена и могат да се купят предварително при бащата - Леополд Моцарт, в хотел „Към град Париж” или в хотел „Йоде долен”...

На 21 октомври тежко болната Нанерл приема последно причастие. Седмица по-късно, за щастие, тя оздравява, а на 15 ноември от тиф се разболява Амадеус и цели два месеца се бори с болестта. След като оздравява Моцарт продължава да работи неуморно, за да усъвършенства композиторската и изпълнителската си техника, продължава да взема уроци от баща си и започва да пише първите си музикално-сценични произведения...

* * *

За гения на Волфганг Амадеус Моцарт са изписани хиляди страници. Но този кратък текст, освен да отбележи двете годишнини, с няколко щриха цели да припомни на почитателите на музиката онази важна част от неговия живот - детството му, която често е споменавана само мимоходом, но която, всъщност, оставя незаличим отпечатък върху неговия кратък живот и върху неговото гениално творчество, което е вдъхновявало и ще продължи да вдъхновява човечеството...
Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Понеделник, 19 Декември 2016г. 10:23ч.