Oct 22
Яна Язова: ...за да стана пепел - цяла изгорях PDF Печат Е-поща
Автор: Марио Николов   
Събота, 15 Септември 2012г. 09:46ч.

„Портрет на Яна Язова”. Художник: © Людмила ПоптошеваЗа първи път голям научен форум обсъжда живота и творчеството на писателката.

Талантлива, красива, ексцентрична, завладяваща, изкусителна, високообразована... Творчеството й, толкова харесвано от едни, така и не можа да бъде подминато не само от злотрадиционната за нашите творческите среди завист, но и от политическата цензура. Наричат я „единствената правописна грешка на проф. Балабанов”, осмивана е заради своята неподражаема артистичност и талант, а след 1944 г. е игнорирана напълно от социалистическото литературно битие. Но нека само се замислим: в патриархално-консервативна България една жена да напише роман за Васил Левски!..

ЛОМ. В продължение на два дни: днес и утре, крайдунавският град ще е домакин на изключителното като концепция и мащаби събитие, посветено на вековния юбилей от рождението Яна Язова (1912-1974) - една от най-значимите, талантливи и загадъчни български писателки в историята на родната литература.

Инициативата „Възраждане на културните традиции на крайдунавския град Лом - 100 години от рождението на Яна Язова” е част от проекта „Дунавски културен център град Лом” и е организирана от Международната фондация Европейски форум” и Международното немско-българско културно дружество с научен център, чиито председател е проф. д-р Хилде Фай (Prof. Dr. Hilde Fey). Съорганизатори на събитието са Община Лом, Институтът по литература към БАН, Читалище „Постоянство” – гр. Лом и Държавна агенция „Архиви”.

Конференцията беше открита от доц. д-р Елка Трайкова, директор на Института по литература, проф. Хилде Фай и от г-н Иво Иванов, кмет на гр. Лом, под чийто патронаж се провежда научния форум.

Проф. Хилде Фай (вляво) след пресконференцията, посветена на честванията на Яна Язова. Снимка: © artnovini.comВ първото заседание лекции ще изнесат: проф. д-р Михаил Неделчев (Нов български университет; НБУ) - „Яна Язова в литературната история и съвременност”; доц. д-р Албена Вачева (Югозападен университет) - „Жената и историята в романите на Яна Язова”; Катя Зографова, директор на Националния литературен музей – „Емблематичните женски образи в творчеството на Яна Язова”; доц. д-р Мая Горчева (Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”) - „Трилогията „Балкани” от Яна Язова: как говори модерният роман за националната героика”; доц. д-р Людмила Стоянова (Варненски свободен университет) - „Феминистката перспектива в трилогията „Балкани” на Яна Язова”; проф. д-р Светлана Стойчева (НАТФИЗ) - „Исторически фантазми в романите на Яна Язова”; доц. д-р Бисера Дакова (Институт по литература) - „Опозицията „център-периферия” в романа „Ана Дюлгерова”; д-р Лора Шумкова (НБУ) - „Яна Язова и големият български градски роман”; Петър Михайлов (Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий”) - „Капитан - вторият роман на Яна Язова (структура, проблеми, обвързвания).

По време на второто заседание, чието начало е в 14.00 ч., своите тези и проучвания ще представят: д-р Радка Пенчева (Къща-музей „Емилиян Станев”, Велико Търново) - „Морската тема в творчеството на Яна Язова”; докторантката Славка Михайлова (Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”) - „Яна Язова и детската литература”; докторантката Шинка Дичева-Христозова (Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”) - „Яна Язова, или превъплъщенията на една „пролет” (наблюдения върху епистоларния живот на Яна Язова и проф. Александър Балабанов); проф. д-р Дора Колева (Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий) - „Яна Язова: моят дух, превърнат в звукове”; гл. ас. д-р Кристина Йорданова (Софийски университет „Св. Климент Охридски”) - „Модели на Аза в поезията на Яна Язова”; доц. д-р Людмила Малинова (Институт по литература) - „Поезията на Яна Язова в контекста на българската женска лирика между двете войни”; доц. д-р Мариета Иванова-Гиргинова (Институт по литература) - „Драмите на Яна Язова”; доц. д-р Елка Трайкова (Институт по литература) - „Историята на една невъзможна любов”; Петър Величков (Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий”) - „Яна Язова и Бадма Уланов - срещата им в Прага през 1934 г.”; Юлий Йорданов (журналист, гр. Лом) - „Стъпки във взаимоотношенията между ломчаните Яна Язова и проф. Тодор Боров”.

Първият ден на конференцията ще завърши с една особено интригуваща интерпретация на творчеството на именитата писателка, която ще представи в лекцията си проф. Нева Кръстева (Държавна музикална академия „Панчо Владигеров”), „илюстрирана” музикално от пианистката Ралица Трифонова - „Една хипотеза за драмата като inventio за музикалното произведение. Арнолд Шеринг за Бетовен и поезията”.

В неделя, 16 септември, от 9.30 ч., в храм „Успение Богородично” - Лом, Видинският митрополит Дометиан и Велички епископ Сионий, в съслужение с духовници от Ломска духовна околия, ще отслужат литургия в памет на Яна Язова. В службата ще участва и световноизвестният камерен ансамбъл „Йоан Кукузел - Ангелогласният” с художествен ръководител доц. Димитър Димитров.

По-късно, в 16.00 ч., в общинската галерия „Поломие” ще бъде открита изложбата „И пак напред сама аз тръгвам...”, с уникални документи и снимки от фондовете на Държавна агенция „Архиви”. Според предварителните планове на организаторите едновременно с експозицията е трябвало да бъде открит и паметник на Яна Язова, копие на оригинала на известния български скулптор Андрей Николов (1878-1959), но „поради административни и финансови затруднения това не беше възможно да се осъществи”, се казва с специално подготвената за честванията програма. Въпреки това, проф. Фай увери, че в по-късен етап, бюст-паметник на талантливата писателка ще бъде изработен от известната германска скулпторка Брунхилд Молденхауер (Brunhild Moldenhauer), заместник-председател на Фондацията и Дружеството. През 2002 г. авторка извая бюст на изтъкнатата сръбска писателка Десанка Максимович (1898-1993), който дари на Сръбската национална библиотека в Белград.

По време на двудневния форум, обаче, Община Лом ще получи като дарение великолепен живописен портрет на Яна Язова, нарисуван от именитата художничка Людмила Поптошева.      

Яна Язова с проф. Александър Балабанов. Снимка: Държавна агенция „Архиви”В неделната вечер, от 19.00 ч., в залата на читалище „Постоянство” ще бъде поставен литературния спектакъл „МО” по идея на проф. Хилде Фай. За работата си по постановката тя разказва: „Беше трудно, но имам принцип и метод на работа: не пристъпвам към нещо ново, без да съм се запознала основно с нещата, т.е. – всъщност със живота и творчеството на голямата българска писателка Яна Язова.

Разговорите с Петър Величков за нея спомогнаха много за навлизане в детайли от личния й живот. Кореспонденцията между Александър Балабанов и Яна Язова ме убедиха, че спектакълът трябва да представи частица от мъченическата житейска съдба на жената...”

В спектакъла ще участват актьорите Тамара Войс като Яна, Веселин Калановски - проф. Балабанов, а Гергана Кофарджиева ще чете великолепните стихове на поетесата. Музикалният съпровод ще бъде на пианиста Атанас Миладинов.

Преди няколко дни, по време на пресконференцията за предстоящото честване, попитах проф. Фай: „В последните два стиха на „Ще бъда!..”, поетесата пише: ...Затуй, че устоях и че не паднах, / Ще ме обича целият народ!” Смятате ли, че Яна Язова и нейното изкуство получиха тази обич?

Отговорът й беше лаконичен: „Тази жена ще влезе в редиците на световната литература! Проектът, който започваме в Лом, е насочен към младото поколение - искаме младите да разберат и да съхранят това огромно културно наследство...”

Всъщност животът и творчеството на Яна Язова и до днес продължават да бъдат обгърнати освен в изяществото и силата на нейния талант, но и в странна загадъчност - за съжаление, след мистериозната й смърт през 1974 г. (според някои източници, след 1989 г. гробът й на Централните гробища е заличен) от нейния архив са останали само чернови (?).

Из „Ще бъда!..”

Дори да нямам тука гроб безшумен,
да нямам вече близки, врагове,
при тебе ще останат мойте думи
и моят дух, превърнат в звукове!..

Интересна хипотеза, предлага страницата, посветена на писателката, във Facebook, където пише:

„След убийството й през 1974 г. (вероятно през юли) изчезват оригиналите на неиздадените й романи, писани в периода 1944-1974 г. Николай Хайтов, като председател на Творческия фонд на Съюза на българските писатели (СБП), елиминира сформираната комисия от Съюза в състав: проф. Тодор Боров, Матей Шопкин и Харалампи Харалампиев, и заедно с юрисконсулта Аянов влизат в жилището на мъртвата писателка. Няколко месеца Хайтов и Аянов отклоняват също опитите на Централния държавен архив (ЦДА) да прибере архива на Язова. Едва в края на октомври 1974 г. Величка Филипова, шеф на архивите, успява да преодолее съпротивата му и служители на ЦДА прибират остатъците от архива на Язова. Между тях има само чернови на неиздадените й романи, благодарение на които от 1987 г. нататък творбите излизат с името на авторката си. По-късно Аянов е уволнен, а Хайтов махнат от поста си председател на Творческия фонд на СБП...”

Писателката очарова с таланта и красотата си. Снимка: Държавна агенция „Архиви”Яна Язова е родена като Люба Тодорова Ганчева на 23 май 1912 г. в Лом. Произхожда от семейство на интелектуалци - баща й Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. По бащина линия тя е потомка на болярски род от Велико Търново, който след завладяването на града от турците се заселва в Сухиндол.

Майка й - Радка Бешикташлиева, е потомка на един от известните български търговци в Цариград - Стойчо Бешикташлиев, който е роден в Калофер. Неговият баща - Христо Стоев, пък е вуйчо на Христо Ботев и съратник на Васил Левски. Неин родственик е и извастният български етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Никола Начов.

През 1930 г. Яна завършва гимназия в София, а пет години по-късно и „Славянска филология в Софийския университет. През 1938 г. специализира в Сорбоната в Париж.

Според Петър Величков, който е сред най-задълбочените изследователи на живота и творчеството й, още като гимназистка, тя дава на големия български литератор проф. Александър Балабанов (1879-1955) своя тетрадка със стихове и той измисля псевдонима й „Яна Язова”. Тяхната по-нататъшна връзка става повод да наричат младата поетеса „единствената правописна грешка на проф. Балабанов”.

Из „Отговор”

...Не мисля кой сега самотно мене чака.
Не мисля, че ридаеш от любов и страх.
Аз зная само туй, че аз безшумно плаках.
Че за да стана пепел - цяла изгорях.

Писателката публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците Литературен глас, Литературен преглед, Развигор, Вестник на жената, Дневник, Мир, „Зора; в списанията Светулка, Другарче, Вяра и живот и др. Тя е участва в Дружеството на детските писатели, Дружеството на жените писателки и на Българския ПЕН-клуб. Умира в самота и при неизяснени досега обстоятелства.

В „Речник по нова българска литература (1978 - 1992)” (изд. „Хемус”, 1994 г.), Цвета Трифонова пише: Първите й три книги са стихотворни сборници. Тематичните мотиви в тях са свързани с чувствения живот на жената, с мистичната сила на природните стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската поезия през 30-те г., е социалната тема.

В стиховете на Яна Язова се появяват образи от социалното дъно - гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в психиката на социалните низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото. Както в лириката, така и в прозата си, тя проявява влечение към психологичното. Стиховете й са наситени с екстатични изживявания, с разпокъсани халюцинаторни видения и болезнена тоналност...

...В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата...”

Писателката е авторка на романите „Ана Дюлгерова” (1936), „Капитан” (1940), „Александър Македонски” (2002), трилогията „Балкани”: „Левски” (1987), „Бенковски” (1988), „Шипка” (1989) и „Соленият остров” (роман в две части за деветосептемврийския преврат и народния съд): „Голямо и малко” и „Война” (2003)...

Дебютната й стихосбирка „Язове” е отпечатана през 1931 г. и е последвана от „Бунт” (1934) и „Кръстове” (1934). През 1940 г. излиза и драмата в три действия „Последният езичник”, а драмата в стихове „Силян Щърка” - чак през 2004 г.

Конференцията „Възраждане на културните традиции на крайдунавския град Лом - 100 години от рождението на Яна Язова” е най-мащабното събитие, посветено на живота и творчеството на писателката, което е организирано досега в България. Участниците в него и почитателите на голямото изкуство на Яна Язова се надяват, че двудневната среща в голяма степен ще разсее тъмата около тази светла личност и ще допринесе за нейното „реабилитиране” в контекста на българската литературна история, като посочи ясно мястото, което се полага на творчеството й.

...

ТОВА, което премълчах,
се превърна на камък в душата ми.
Камък до камък...
Ето ме п л а н и н а!
Да искаш да ме прехвърлиш,
да тръгнеш да ме обходиш,
да викнеш, ехо ще чуеш!

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Сряда, 19 Септември 2012г. 16:42ч.