Jul 26
Режисьорският екип OFFENSICHT с Международната награда „Водно конче” на artnovini.com за 2016 г. PDF Печат Е-поща
Автор: artnovini.com   
Четвъртък, 24 Ноември 2016г. 09:04ч.

Режисьорският екип OFFENSICHT - Щефан Флеминг (вдясно) и Борислав Петранов с Международната награда „Водно конче” на artnovini.com. Снимка: © artnovini.comТеатралните постановки на Щефан Флеминг и Борислав Петранов са добре познати на почитателите на Мелпомена в няколко европейски страни.

ВИЕНА. През седмицата, в прочутото виенско Café Zartl (Rasumofskygasse 7, 1030 Wien), сайтът за изкуство и култура artnovini.com връчи на режисьорския екип OFFENSICHT - Флеминг/Петранов, Международната награда „Водно конче” 2016. Изявените театрали бяха отличени за „активната им дейност и техния принос в развитието на Австрийско-българските връзки в областта на театралното изкуство”.

Бронзовата статуетка „Водно конче” е изработена от големия български скулптор Ивайло Савов (Ivaylo Savov). През 2014 г. първи лауреат на приза стана световноизвестният македонски поет, литературен критик, преводач и издател Раде Силян (Rade Siljan).

Режисьорски екип OFFENSICHT Флеминг/Петранов. Снимка: © Георги Вачев, ноември 2013 г.Режисьорския екип OFFENSICHT е създаден през 2008 г. от австрийския режисьор, актьор и писател Щефан Флеминг (Stefan Fleming) и българският театрален историк, критик, преводач и културен мениджър Борислав Петранов (Borislav Petranov).

В годината на своето основаване OFFENSICHT дебютира с три проекта: „Блус под земята” - сценично четене на колаж от пиеси на австрийския авангарден писател и драматург Петер Хандке (Peter Handke); „Вчерашни целувки и други веселби” - сценичното четене по пиесите „Пансион за кучета”, „Салон за плач” и „Вчерашни целувки” на Юрий Дачев; сценично четене по творби на носителката на Нобелова награда за 2004 г. австрийската писателка Елфриде Йеленек (Elfriede Jelinek), като организатор на събитието е Институтът за изследване творчеството на Елфриде Йеленек. Забележителното начало от съвместната работа на режисьорския екип продължава с проектите „Откриването” (2009) - сценично четене по пиеси на Петер Турини (Peter Turrini; 1942), и „Смъртни грехове” (2010) - сценично четене по пиеси на Феликс Митерер (Felix Mitterer; 1948).

Борислав Петранов (вляво), Щефан Флеминг и актрисата Деси Урумова в сцена от спектакъла „Брехт ревю” (2009) по творби от ранното творчество на Бертолд Брехт (1898-1956) и с песни на Курт Вайл (1900-1950). Снимка: Режисьорски екип OFFENSICHTВ същото време тандемът OFFENSICHT се насочва и към голямата театрална сцена, където поставя спектаклите „Брехт ревю” (2009) по творби от ранното творчество на големия германски драматург Бертолд Брехт (Bertolt Brecht; 1898-1956) и с песни на Курт Вайл (Kurt Weill; 1900-1950); „Черни очи за случайни срещи” (2010) по Любомир Пеевски - постановката гастролира в Братислава и Брюксел; „Немузикален момент” (2011) от Петрана Златева (през 2011 г. пиесата спечели Международния конкурс за съвременна драматургия „Да говорим за граници”, организиран от Министерството на външните работи на Република Австрия); „Sex без захар” (2012) по мотиви от творби на знаменитите италиански писатели и драматурзи Франка Раме (Franca Rame; 1928-2013) и Дарио Фо (Dario Fo; 1926-2016) - премиерата на постановката е в Драматичен театър - Пловдив, а по-късно е представена с изключителен успех в Смолян, Варна, Габрово, Братислава, Виена, Брюксел и София. Спектакълът е носител на Първа награда от Международния фестивал на моноспектаклите BGMOT, който се провежда в Габрово; „То беше чучулига, Жулиета” (2013) от Ефраим Кишон (Ephraim Kishon; 1924-2005) в Драматичен театър - Пловдив; Bella Donna (2014) от Щефан Фьогел (Stefan Vögel) - постановката е на Сатиричен театър „Алеко Константинов”, София; „Отворена брачна двойка” (2014) от Франка Раме и Дарио Фо за сцената на театър „Нова трибуна” (Theater Die Neue Tribüne), Виена...

Актрисата Елена Атанасова в спектакъла „Sex без захар” (2012), чиито режисьори са Флеминг и Петанов. Снимка: © Георги Вачев Преди две години - през 2014-а - режисьорският екип OFFENSICHT проведе два класа по актьорско майсторство: в театър Schauspielhaus в Залцбург и в рамките на Лятната академия на изкуствата в Созопол.

През 2016 г. Флиминг и Петранов работиха по мащабен социален и творчески проект на община Виена и Кураториума на пенсионерските клубове в австрийската столица, наречен „Театралната игра, като превенция срещу деменцията”, чиято кулминация беше представлението „Бракът и някои други недоразумения” по текстове на Лорио, Хуго Винер и Ками, което се състоя на 15 ноември.

Режисьорският екип OFFENSICHT сътрудничи успешно с изтъкнатия австрийски музикант и музикален специалист Ханес Марек (Hannes Marek), който беше специален гост на тържеството в Café Zartl. Той е роден във Федерална провинция Долна Австрия. През 1992 г. постъпва в престижното Виенско висше музикално училище (Wiener Musikhochschule), което завършва през 1998 г.

От 2002 г. Ханес Марек е корепетитор и капелмайстор на прочутия виенски Бургтеатр (Burgtheater), а от 2007 г. ръководи музикалния колектив Labirint Wien. От 1995 до 2003 г. е художествен ръководител на Хора на Виенския икономически университет (Chores an der Wiener Wirtschafts­universität) и е органист при Църквата на ордена на цистерцените. От 2013 г. е съръководител (Co-Leiter) на органовия фестивал Die Goldene Stunde във Виенската църква на йезуитите.

Двамата режисьори: Щефан Флеминг (вляво) и Борислав Петранов (вдясно), с актьорите от постановката на Драматичен театър- Пловдив „То беше чучулига, Жулиета!” (2013) от Ефраим Кишон: Симеон Лютаков (горе), Елена Атанасова и Петър Тосков. Снимка: © Георги Вачев* * *

БИОГРАФИИ

ЩЕФАН ФЛЕМИНГ е роден във Виена. Неговата кариера започва още в детските му години, когато е пее в прочутия „Хор на виенските момчета” (Wiener Sängerknaben). По-късно следва в Университета за музика и сценични изкуства „Макс Райнхард Семинар” (Universität für Musik und darstellende Kunst Wien - Max Reinhardt Seminar), където е най-младият студент. Успоредно с това, Флеминг завършва и музикална специалност.

След дипломирането си актьорът има многобройни участия в постановки на някои от най-престижните виенски сцени: Бургтеатр (Burgtheater), Младежки театър (Theater der Jugend), Theater an der Wien, Народен театър (Volkstheater) и др.

Кариерата му в киното започва с роля в популярния сериал „Семейство Мериан” (Familie Merian; 1979-1986) на режисьора Валтер Дави (Walter Davy). Снима се в много филмови продукции в Австрия, Германия, Италия, Франция и Бразилия.

През 1991 г. излиза първата му книга „Приказки за нощта. Приказки за възрастни” (Märchen zur Nacht. Märchen für Erwachsene). Щефан Флеминг е автор и водещ на детското предаване Raus mit Stefan за австрийската национална телевизия ORF, с което печели „Международна телевизионна награда” в Ню Йорк. През 2002 г. е отличен за интерпретацията си на „Писмо до баща ми” от Франц Кафка. Работи като режисьор в берлинския театър Kammerspiele и във виенския Interkulttheater...

За популяризирането на българската култура, през май 2009 г. Щефан Флеминг е отличен с почетния знак „Златен век” на Министерство на културата на Република България.

Борислав Петранов по време на майсторски клас в Созопол. Снимка: © Георги Вачев* * *

БОРИСЛАВ ПЕТРАНОВ е роден в Плевен. Възпитаник е на немската езикова гимназия в Ловеч. Завършил е специалност „Финанси и кредит” в Университета за национално и световно стопанство, а по-късно и „Театрознание” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на доц. Севелина Гьорова. Бил е драматург и заместник-директор на Драматичен театър - Пловдив, заместник-директор на Малък градски театър „Зад канала” в София.

Бил е ръководител на Протокола на Министерство на културата, изпълнителен директор на Национален фонд „Култура”, в продължение на 11 години е директор на Българския културен институт „Дом Витгенщайн” (Haus Wittgenstein) във Виена, а в периода 2008 - 2013 г. е съветник по въпросите на културата в Посолството на Република България в Република Австрия.  

Автор е на пиесата „Небе за твоя покрив” (1998) - колаж по едноактни пиеси от Иван Радоев (1927-1994), и на книгата „Българската Нора” (2001) - оригинално изследване на инсценировките на пиесата „Куклен дом” (A Doll’s House; Et dukkehjem; 1879) от световноизвестния норвежкия писател и драматург Хенрик Ибсен (Henrik Johan Ibsen; 1828-1906). За същото произведение, през 2002 г., Борислав Петранов е номиниран за Награда „Икар” на Съюза на артистите в България.

Плакатът за спектакъла Bella Donna (2014) от Щефан Фьогел, постановка на Сатиричен театър „Алеко Константинов”, София. Художник: Христо АлексиевЗаедно с преводача Александър Зицман съставя сборника от пиеси „Млад театър от България” (2006), от каталога на австрийското издателство „Драва”. От 1998 до 2002 г. работи за Международния театрален фестивал „Варненско лято”. Бил е няколко пъти член на журито на фестивала „Нова българска драма” в Шумен, а през 2008 г. е и негов председател. Бил е в журито на Фестивала на комедийния спектакъл в Габрово и в журито на Фестивала на камерните постановки във Враца.

През 2006 г. участва в научната конференция по повод 100-годишнината от смъртта на Хенрик Ибсен в Осло, където изнася доклад на тема: „Четири пиеси на Хенрик Ибсен - тенденции в театралните им интерпретации на българска сцена”. През 2009 г., в изданието на Австрийската академия на науките Wiener Slavistisches Jahrbuch, излиза неговата научна публикация „Българската драматургия отвъд България”. В том 55 на Виенския славистичен годишник на Австрийската академия на науките е публикувана научната му статия „Българската драма извън България през XXI век”.

През май 2014 г. получава наградата на Министерство на културата за приноса си в развитието на Българо-австрийските културни връзки.

Скулпторът Ивайло Савов - автор на бронзовата пластика „Водно конче”. Снимка: © artnovini.com* * *

ИВАЙЛО САВОВ е роден на 20 февруари 1961 г. в Русе. Завършил е специалност „Керамика” в Художественото училище в Троян (1980) и „Скулптура” в Националната художествена академия (1994) в класа на проф. Димитър Бойков. Живее и работи в София.

За първи път авторът показва свои творби през 1990 г. в Националната изложба „Скулптура” на „Шипка” 6, София, и в парижката Galerie Lehalle. Следват изяви в галерия Le Nouveau Mur, Женева; Европейски салон за изкуства Europ ‘Art, Женева - 1992; галерия Theatre de Pochede la Grenette, Веве, Швейцария; „Крида арт”, София - 1994; Galerie du Lac, Нион, Швейцария; галерия „Досев”, София - 1995; Galerie Lotus, Виена; Fallet Gallery, Женева, Швейцария - 1996; галерия Campo & Campo, Антверпен, Белгия - 1997; Anixis Gallery, Баден, Швейцария - 1999, и др. През 2000 г., след конкурс в Женева, той създава монументалната бронзова скулптура „Ликорна” (еднорог), която символизира духовната чистота в западноевропейската митология.

Савов е сред водещите имена в съвременната българска скулптура. От 2004 г. скулпторът работи с престижната аукционна къща Hotel des Ventes в Женева. Той е сред малцината съвременни художници, които имат постоянна експозиция в швейцарската Zabbeni Gallery. В салоните й, които се намират в Женева, Веве и Берн, неговите произведения са изложени заедно с образци на Алберто Джакомети (Alberto Giacometti; 1901-1966), Фернандо Ботеро (Fernando Botero; 1932) и Амадео Модилияни (Amedeo Modigliani; 1884-1920)...

По-важни изложби:

2011 - самостоятелна изложба в Националния археологически институт
           с музей към БАН - Централна зала;
2010 - четвърта самостоятелна изложба в „Галери дю Лак” - Нион, Швейцария;
2009 - самостоятелна изложба в GreenCat Gallery - Антверпен, Белгия;
         - самостоятелна изложба в Далхайм, Люксембург,
           представен от GreenCat Gallery;
         - самостоятелна изложба в галерия „Франк Кордие” - Лион, Франция;
2006 - самостоятелна изложба в хотел „Хилтън” - София;
2004 - официален артист на швейцарската галерия Zabbeni;
        
- участие в Европейския салон за изкуство MERK’ Art в Лугано,
           представен от галерия Zabbeni. Тогава в салона участват
           над 100 водещи галерии за модерно и съвременно изкуство;
2001 - галерия „Ле мироар де Метр” - Женева, Швейцария;
        
- галерия „Алма” - Германия;
        
- галерия „Франк Мение” - Франция.

Произведения на Ивайло Савов са притежание на частни колекционери от 27 държави: България, Сърбия, Гърция, Румъния, Унгария, Полша, Русия, Австрия, Германия, Швейцария, Италия, Франция, Испания, Англия, Ирландия, Люксембург, Белгия, Холандия, Ливан, Израел, Малайзия, Индия, Япония, Куба, Еквадор, САЩ и Канада.

Избрани колекции:

Национална художествена галерия - София, България;
Колекция „Жорж Екли” (Collection Art Dialogue)
- Париж, Франция;
Колекция „Джон Галиано”
(Collection John Galliano) - Париж, Франция;
Колекция „Митал”
(Collection Mittal) - Мумбай, Индия;
Колекция „Принц Филип”
(Collection Prince Phelippe) - Брюксел, Белгия;
Колекция „Пенков”
(Collection Penkov) - София, България;
Колекция „Кромуел Арт” (Collection
Cromwell Art) - Монреал, Канада.

Скулпторът е автор на годишната награда за фантастика „Гравитон”, която от 1994 г. в продължение на 10 години писателят Любен Дилов-баща (1927-2008) връчва на български фантасти, издателства и илюстратори за „добро въображение и доброта на въображението”. Художникът изработва и пластиката за приза „Петле”, с който от 1995 г. Агенцията за чуждестранни инвестиции към правителството на Република България, отличава инвеститора на годината в страната.

Ивайло Савов е автор и на статуетките за годишните награди „Златно клонче” на cайтът за изкуство и култура artnovini.com.

През пролетта на 2015 г. скулпторът беше консултант и подкрепи екипа на artnovini.com при реставрирането на Паметника на седемте български офицери, загинали през Балканските войни и Първата световна война от 1912 до 1918 г., който се намира във Виена.

До 1 декември т.г. изложба със скулптури на Ивайло Савов може да бъде разгледана в софийската галерия „Минерва” (фоайе на Гранд Хотел „София”, ул. „Гурко” 1).

Виенското Café Zartl на „Разумовскигасе” 7. Снимка: © Till F. Teenck / commons.wikimedia.org* * *

CAFE ZARTL е създадено от предприемача Робрет Цартл (Robert Zartl) през 1919 г. От 1883 г., на същото място - „Разумовскигасе” 7, в трети район на Виена, имало обикновено квартално кафене.

Между двете световни войни Café Zartl става предпочитано място за срещи на писатели, поети, литературни критици... Чести гости тук са големите австрийски писатели Роберт Музил (Robert Musil; 1880-1942), който живеел на същата улица (на № 20), Хаймито Ритер фон Додерер (Heimito Ritter von Doderer; 1896-1966), Франц Карл Гинцкей (Franz Karl Ginzkey; 1871-1963), знаменитият кабаретен артист Карл Фаркас (Karl Farkas; 1893-1971)… След Втората световна война (1939-1945) Café Zartl отново отваря врати и сред неговите посетители са писателите Мило Дор (Milo Dor; 1923-2005), Барбара Фришмут (Barbara Frischmuth; 1941), големият австрийски скулптор Алфред Хръдличка (Alfred Hrdlicka; 1928-2009), световноизвестният художник Хундертвасер (Friedensreich Hundertwasser; 1928-2000), режисьорът Аксел Корти (Axel Corti; 1933-1993), пианистът и композитор Фридрих Гулда (Friedrich Gulda; 1930-2000) и др.

Днес, Café Zartl съхранява традицията и автентичната атмосфера на виенските кафенета. Тук са запазени в отлично състояние масите, сепаретата, английските тапети, кристалните полилеи, билярдните маси, оригинална филтърмашина Каланаг... Особен интерес за посетителите представлява т.нар. Салон на Каланаг (Kalanag-Salon), посветен на легендарния германски филмов продуцент и известен фокусник Каланаг (Helmut Ewald Schreiber; 1903-1963), който е бил участник в Световното братство на маговете.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Четвъртък, 24 Ноември 2016г. 10:02ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ