Nov 22
КАЛИНА ТАСЕВА: Важен е Пътят… PDF Печат Е-поща
Автор: Марио Николов   
Сряда, 26 Декември 2012г. 18:44ч.

Художничката Калина Тасева. Снимка: © Сандро АрабянЩе ми се да отида от Кресна надолу и да направя още картини от тези места. Най-добре се чувствам там - въздухът е различен, друг е, казва голямата българска художничка.

ИСТОРИЯТА на това интервю е много специална за мен. Трябваше да се срещна с Калина Тасева (1927) през ранната есен на тази година, но непредвидени обстоятелства попречиха. В началото на декември, нейният внук - младият фотограф Сандро Арабян, откри самостоятелна изложба на „Шипка” 6 и по време на вернисажа се запознах с известната художничка, а тя лаконично ми каза: „Мисля, че вече съм готова за интервю.” И така, преди десетина дни я посетих в дома й...

...Уютно, артистично, топло. Седя до Калина Тасева и разговаряме, а в съзнанието ми започват да се редуват спомени от най-новите й картините, които видях в галерия „Арте” през юни. Беше нарекла последната си, засега, изложба само: „Живопис”. За миг, отново тръгнах „По пътя” из любимата й Пиринска Македония, сетне се оказах обвит от приказната магия на платното „Край Струма”, въздигнах се в сакралността на „Манастирски двор” и поисках да полетя като птица (насън и наяве) в „Облаци” или в „Пейзаж от Мелник”...

През юни т.г. художничката представи най-новите си живописни платна в столичната галерия „Арте”. Снимка: © artnovini.comТогава, по време на изложбата й, макар да съзнавах, че няма да е лесно, исках да направя интервю с тази изключителна жена и великолепен художник, чието творчество, признавам, познавах съвсем-съвсем бегло от постоянните експозиции на няколко градски галерии из България (наистина съжалявам, че не отидох на юбилейната й изложба в Софийската градска художествена галерия през 2008 г.). Но, макар и след две срещи (и от няколкото кратки разговора по телефона), разбрах, че съм се докоснал до безбрежната творческа вселена на човек, който от цялата си душа обича изкуството, който въпреки всичките си успехи и безспорни постижения в тази област, е изключително скромен (зная, че тази дума, изречена в контекста на съвременността, звучи като старомодно, досадно клише) и не се притеснява да сподели пред непознат човек като мен: „Макар и след толкова години, понякога все още греша.” Мисля, че Калина Тасева е способна на подобна откровеност, защото разбира съвсем точно смисъла на скромността - и като самочувствие, и като отговорност, и като етична норма... Но, всъщност, сигурен съм, че вече се чувства неудобно от тези ми писания и затова - спирам...

Ще допълня, обаче: тя обожава изкуството на Древен Египет и се шегува (или - не), че то е създадено от полубогове; цялата засиява, когато изрича думите „православна иконопис”; с възхищение говори за колекцията от картини на Брьогел (Pieter Bruegel the Elder; 1525-1569) във виенския Kunsthistorisches Museum, за гения на Тициан (Tiziano Vecellio; 1480/1485-1576)... За Кресна, за Карлово, за кюстендилските села...

И нещо лично: смятам това интервю за подарък от Съдбата, който с удоволствие споделям и с вас

В пейзажите й се усеща величието на природата... Художник: © Калина ТасеваПейзаж или портрет?

- ...и фигурална композиция (смее се). Не бих могла да кажа кое предпочитам. Портретът (виж галерия) изисква една много точна характеристика. При пейзажа (виж галерия), човек е по-свободен, но са задължителни същите неща, както и при портрета. А най-обхващащо, поне за мен, най-интересна и най-силна е композицията, фигуралната композиция. Но тя пък изисква съответен формат. Не мога да рисувам малки фигури. От толкова години работя и предпочитам големите формати - нещо, което вече ми е почти невъзможно да правя... Като говорим за голям формат, става дума за картини с размери 2.30 - 2.40 м на 1.80 м, което за мен е... (смее се) Така че, сменям посоките - ту пейзаж, ту портрет, понякога и фигура...

Кое определение олицетворява най-точно вашето изкуство - себепознание, катарзис, изкушение, смисъл на съществуване?.. Или?..

- Въпросът ви е труден... Нямам усещането, че изкуството ми е нещо изключително, невероятно, за да говорим за катарзис. Просто го правя... Зная какво е създало човечеството - в Древен Египет, Елада, Предренесанса и Ренесанса, православните стенописи и иконописта... Тогава хората са създали една по-съвършена действителност. Те са недостижими... Аз се старая да правя от това, което ми е дадено, най-доброто - колкото и малко да е то…

В портретите, които рисува, авторката влага същата енергия, както в пейзажите и във фигуралните композиции. Художник: © Калина ТасеваСтрува ли си живота на твореца да премине в търсене на Съвършенството?

- Ами, в какво друго... Мисля, че това се отнася не само за художниците - важи за всички хора. Да следват едно развитие, един път... Доколкото е възможно. Или, както Майстора е казал: „Идеалът е безкраен”. Според мен, важен е Пътят...

Какво трябва да притежава дадено произведение на изкуството, за да достигне до сърцето на зрителя?

- Не зная. Зрителят трябва да каже какво му е необходимо...

Това означава ли, че няма формула?

- Не, няма. Зрителят, публиката се намесва - с културата си, с чувствата си, с интелекта си. Всеки художник, писател, актьор, режисьор или композитор, би искал неговото изкуство да достигне до възможно най-голям брой хора, да бъде разбрано и усетено от тях...  

Рисуването е изтощително занятие. Вие продължавате да работите и днес. Как си обяснявате тази сила?

- Не бих казала, че имам сила (смее се)...

Смятам, че това е сила...

- ...по скоро става дума за упорство. Но, понякога, разбира се, е необходима и сила - не само, за да рисувам. Наистина трябва да събера сила - защото се случва и нищо да не ми се прави - вече съм на 86. Завърших през 1952 г. - това са шестдесет години... А и преди това шест години учене в Академията. Не мога да си представя, че бих правила нещо друго...

„Жени II” (115х105 см) е нарисувана през 1979 г. Художник: © Калина ТасеваКак решихте да станете художничка? Струва ми се, че е била необходима голяма смелост или нещо подобно, веднага след Втората световна война, една млада жена да се реши на такава стъпка.

- Завърших Първа девическа гимназия през 1946 г. Винаги съм обичала да рисувам - но всички деца обичат да рисуват. Баща ми и майка ми бяха близки приятели със Сирак Скитник (1883-1943) и неговата съпруга Олга Тодорова - Сирачката* (1885-1964), и бяха му показали мои рисунки. Сирака им казал в никакъв случай да не взимам уроци, а да продължавам да рисувам и когато навърша 18-19 години, тогава да видим ще ставам ли художничка или не. Моите родители ми купуваха акварелни бои, пастели, моливи - всичко, което беше необходимо, и аз рисувах. След като завърших гимназия, кандидатствах в Художествената академия и английска филология в Софийския университет. Смятах да уча едновременно и на двете места. Но разбрах, че искам да остана в Академията. Никога не съм мислила дали ще е лесно, или трудно - просто исках да рисувам...

ХХ век е, може би, най-динамичното столетие в историята на изобразителното изкуство - с толкова много стилове, направления... Според вас, какво даде и какво взе от изкуството този период от време?

- ХХ век!.. Войни, революции, войни, войни, ненавист! Но човечеството оцеля. Цивилизацията оцеля. И разбира се, че имаше развитие - особено в науката и техниката; но бяха създадени и прекрасни, великолепни произведения на изкуството. Много харесвам Шагал (Marc Chagall; 1887-1985), Руо (Georges Rouault; 1871-1958), Модиляни (Amedeo Modigliani; 1884-1920)... Но ако трябва да избирам, това са Ел Греко (El Greco; 1541-1614), Микеланджело (Michelangelo Buonarroti; 1475-1564), иконите и стенописите в Боянската черква, а какво да кажем за древоноегипетската култура, Елада, Ренесанса...

Знаменитата картина „Левски пред съда”. Снимка: © Калина ТасеваВие сте автор на прочутата картина „Левски пред съда”. Поколения българи свързват образа на Апостола с вашата творба. Напоследък има хора, които се опитват да провокират различни скандали, използвайки неговото име, или пък на Христо Ботев... Как ви струва всичко това?

- Това е пошло. На руски думата е още по-изразителна: „пошлявина”.

Какъв портрет бихте нарисувала на 2012 г.?

- Мисля, че няма да мога... Трудно ми е да кажа каква беше 2012 г., още по-малко, каква ще бъде следващата...

Защо - през тази година направихте прекрасна изложба, която беше приета много добре?..

- Да, наистина успях да направя изложбата само от нови работи. Не беше лесно, но... Отдавна не бях рисувала портрети. Направих два: на дъщеря ми (бел. ред.: известната българска художничка проф. Десислава Минчева) и на внука ми Сандро. Но не станаха така, както бих искала и ще опитам отново...

Този въпрос ме връща към това, което ме попитахте в началото: пейзаж или портрет? За мен пейзажът носи същата енергия, както и портретът... Мисля ги по един и същи начин: и като композиция, и като цвят, и като състояние...    

Преди година попитах вашата дъщеря - проф. Десислава Минчева: възможен ли е и необходим ли е на човешката цивилизация нов Ренесанс?

- За съжаление нещата не зависят от нас. Напоследък се насочихме към материалния свят. С различните удобства е приятно, по-лесно се живее...

Но, струва ми се, че има напрежение между хората... Според индийските учения, сега се намираме в ерата на Кали-юга (kali-yuga), която скоро трябва да завърши и да преминем в по-добра... Ще чакаме. Който може да чака...

„Портрет на Д.М.” (вляво) и „Портрет на С.А.” Снимка: © Калина Тасева/artnovini.comКои са най-скъпите неща за Калина Тасева?

- Моята дъщеря и моят внук. Те двамата - съпругът ми (бел. ред.: големият български график Юлий Минчев; 1923-2006) почина преди седем години... Иска ми се те да имат по-добър и по-спокоен живот...  

Смятам, че съм точна в преценките си и не съм пристрастна - все пак се занимавам с изобразително изкуство повече от шестдесет години. Ако не друго, поне се научих да го разбирам...

Десислава, дъщеря ми, е един много силен, много умен, чувствителен и сигурен художник, който не се увлича по модните течения... В нейните работи няма евтини и лековати ефекти...

Наскоро внукът ми Сандро направи фотоизложба, в която, изненадващо за мен, показа зрели и категорични портрети с великолепна пластика, преживени, емоционални - просто истински... Надявам се животът им премине по такъв начин, че да постигнат това, към което са тръгнали...

Живописта като състояние на духа... Художник: © Калина ТасеваМоят живот е изтекъл. Приключил е! Но бих искала още малко да поработя. Преди около два месеца, мои близки, ме заведоха до Трън, оттам до Земен, Кюстендил, до Соволяно и до още няколко села... Там е толкова красиво - беше хубав, топъл ден. Толкова са красиви са тези села - чисти, спретнати!.. Асми по улиците, наоколо стари черешови градини, но жива душа няма - няма куче, няма котка, няма кокошка... А иначе - много е красиво!..

Разглеждам старите си рисунки и ми се ще през пролетта да отида от Кресна надолу и да посъбера още материал за работа. Най-добре се чувствам там - това е особено състояние. От Кресна към Мелник, Илинденци, Кърланово, Роженския манастир... - въздухът е различен, друг е. В него има нещо, което не усещам другаде и бих искала да направя още картини от тези места...

Рисувала съм и из старите карловски орехови гори и градини! Много ги обичам! Какво ли е останало от тях?..

И за финал ще ви попитам нещо тривиално: какво ще пожелаете за коледните и новогодишните празници на близките си, на приятелите си, на хората?

- И аз ще отговоря тривиално (смее се): ЗДРАВЕ, и ако може, наистина, повече спокойствие и радост!..

Благодаря ви за интервюто! Пожелавам ви да ни зарадвате с още много нови картини!

Биография

КАЛИНА ТАСЕВА е родена на 5 юни 1927 г. в София, в семейството на Славка (племенница на Яне Сандански) и Петър Тасеви. Баща й е журналист в спрения през 1944 г. вестник „Мир”, а по-късно работи във в. „Ден”. Дядото на Калина - Лазар Тасев (съратник на Яне Сандански и Гоце Делчев) и баба й Анастасия са от Битоля.

През 1952 г. Калина Тасева завършва специалност „Живопис” в Художествената академия в София, като студентка на проф. Дечко Узунов (1899-1986) и на проф. Илия Петров (1903-1975).

Започва творческия си път с картини на историческа и възрожденска тематика. Нейната творба „Левски пред съда” създава образа на Апостола, който помнят поколения българи. След него се редят голямоформатни исторически композиции и портрети на комити - значими образи в българското изобразително изкуство.

Работи в областта на фигуралната композиция, портрета, пейзажа и участва във всички Общи художествени изложби (ОХИ), организирани от Съюза на българските художници (СБХ), чийто член е от 1953 г.

Избирана е многократно в ръководството на художническата организацията. От 1984 г. е член-кореспондент на Съюза на австрийските художници „Кюнстлер Хаус” (Künstlerhaus), Виена. Носителка е на множество престижни отличия, сред които са наградите „Владимир Димитров-Майстора” (1974), „Захари Зограф” (1975), Награда на Второто триенале на реалистичната живопис (1976), награда „Никола Петров” (1999); както и на ордените „Народна република България” - първа степен (1984) и „Св. Св. Кирил и Методий” - първа степен (2008).

През 1976 г. получава званието „Заслужил художник”, а през 1984 г. и „Народен художник”.

Освен в България, Калина Тасева представя свои творби в Хамбург, Франкфурт, Лондон, Виена, Москва, Париж, Варшава, Токио, Брюксел, Мексико, Берлин, Букурещ, Рим, Кьолн, Анкара, Аахен и т.н. Нейни произведения са собственост на НХГ, СГХГ и на редица художествени галерии в страната и в чужбина.

* * *

Самостоятелни изложби:

2012 - Галерия „Арте”, София;
2010 - Галерия „Арте”, София;
2008 - Софийска градска художествена галерия;
2002 - „Салон на изкуствата” в НДК, София;
2001 - Изложба-преглед на галериите в страната - галерия „Теди”, Варна;
1999 - Галерия „Александър”, София;
1999 - Галерия „Теди”, Варна;
1998 - Галерия на СБХ, ул. „Раковски” 125, София;
1988 - Градска художествена галерия, Русе;
1988 - Галерия на СБХ, „Шипка” 6;
1983 - Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора”, Кюстендил;
1982 - Художествена галерия, Благоевград;
1981 - Галерия на СБХ, ул. „Шипка” 6;
1974 - Художествена галерия, Благоевград;
1973 - Галерия на СБХ, ул. „Раковски” 125, София.

* * *

Наричат нейната живопис „мъжка”, но тя е изключително поетична и чувствена... Художник: © Калина ТасеваИз „Предговор към монография на Калина Тасева”**

...Има автори, които до такава степен са свързали изкуството си с живота и борбата на своя роден край, до такава степен са възприели съдбоносните моменти в живота на нацията като свой творчески дълг и своя отговорност, и до такава степен са подчинили художествената проблематика на идейната съдържателност, че историческата съдба на нацията е станала в пълния смисъл съдържание на творческия им живот.

Суровите и обречени мъже, деликатните и чисти образи на жените от Възраждането, баладичните пейзажи и остро характерните портрети, всичко, от свещената клетва до класическата чистота на портрета на Десислава (бел. ред.: от стенописа в Боянската църква), действа като монолитна огромна картина на човешките съдби, от жаждата за свободата и героичната смърт, от романтиката и реалността - обединената и свързана в неповторима лична живописна красота, която между впрочем, като усилие, организация на таланта и като емоционално внушение категорично опровергава снизходителните традиционни представи за възможностите на жените художнички.

Има нещо възвишено и странно патетично в тази баладична живопис с широко разширени зеници, в нейните герои, обречени сякаш за последен път да се срещнат с живота - готови на жертва, огнени, фанатични, пленени от величието на идеята. Нещо изключително напрегнато и мощно има в тези странни мъже - герои и в тези жени, пробудени в зората на свободата - сякаш осенени от свръхестествен живот или печално замислени и унесени някъде си, построени като паметници на очакването и скръбта - реални и отсъствуващи, обърнати някъде в кървавите погроми към себе си, търсещи вътре в душата си отговори на въпросите за живота и смъртта.

Живописта на Калина Тасева е подчертано национална, но не битоописателна, ярко съвременна, но не модно - универсална. Нейният национален характер се проявява в духа и атмосферата, в съдържанието - разбирани като същност, като художествено-естетическо познание. Емоционалното звучене е по-близко до самобитните народни представи, отколкото до конкретното възприятие - изградено като сюжет от народните форми и от националните събития, чието въздействие е достигнато с ярка образност и с пластична символика.

Хората в картините на Калина Тасева - седящи или стоящи - винаги са статични и почти ритуално тържествени, и в същото това време вътрешно напрегнати и тревожни, сякаш съзнават трагичната си обреченост. В това своеобразно авторско равновесие или по-точно в хармонията между външното спокойствие и вътрешното напрежение, между определено реалното и нереалното, между статиката и динамиката, и, накрая, между това епично възрожденско излъчване и острото съвременно звучене - може би се крие цялостното въздействие на тази живопис, а може би самото голямо достойнство на това изкуство се състои в това, че то е изстрадано в безкрайни изпитания на нацията - като незарастваща рана, която всеки българин е носил още дълго до създаването на държавата - като памет на историята, за хората и природата, за това, което е било, и за това, което майките носят в себе си като предчувствие за живота...

-----

* Бел. ред.: Олга Тодорова - Сирачката е позната още и като Олга Симеонова.

** „Калина Тасева”; автор: проф. Мара Цончева; издателство „Български художник, 1972 г; Библиотека „Съвременна българска живопис”.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Петък, 28 Декември 2012г. 09:23ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ