Feb 24
Гереон Зиверних: Произведенията на изкуството се раждат в очите на зрителя PDF Печат Е-поща
Автор: Олга Щиркина, 007-berlin.de   
Понеделник, 26 Август 2013г. 07:37ч.

Гереон Зиверних, директорът на музея Martin-Gropius-Bau. Foto: © Hans Scherhaufer, 2007Това, което често не достига на младите хора е любопитството, казва още директорът на берлинския музей Martin-Gropius-Bau.

БЕРЛИН. Музеят Martin-Gropius-Bau (Niederkirchnerstrasse 7, 10963 Berlin) е най-голямата изложбена зала в германската столица. Преди няколко дни - на 16 август (ще продължи до 1 декември 2013) - там беше открита мащабната изложба „Мерет Опенхайм. Ретроспектива” (Meret Oppenheim. Retrospektive), която преди това видя публиката във виенската галерия Bank Austria Kunstforum. В момента, посетителите на музея могат да разгледат още две забележителни експозиции: до 24 ноември - „Капур в Берлин” (Kapoor in Berlin) на световноизвестния британски скулптор Аниш Капур (Anish Kapoor), и „Живопис” (Painting 1958-2010) на Хорст Антес (Horst Antes; 1936) - до 16 септември.

Неотдавна берлинският портал 007-berlin.de публикува интервю на журналистката Олга Щиркина (Ольга Штыркина) с Гереон Зиверних (Gereon Sievernich), директор на Martin-Gropius-Bau, в което той разказва не само за изложбите, но и за възприемането на съвременното изкуство, за Берлин - градът между Изтока и Запада, и за всичко, което движи културния живот в германската столица... Предлагаме на вашето внимание това интервю със съкращения...

Олга ЩИРКИНА, 007-berlin: От много години ръководите Martin-Gropius-Bau. Смятам че този въпрос винаги е актуален: какво се разбира под „съвременно изкуство” и къде минават неговите граници - времеви, креативни, естетически?

Гереон ЗИВЕРНИХ: - Изобразителното изкуство се промени много. В последните 20-30 години важна роля играе пърформанса, който е на границата между изображението и театъра. Стана обичайно художникът да бъде част от пърформанса. Да вземем Йозеф Бойс (Joseph Beuys; 1921-1986) и неговата инсталация с живия койот в Ню Йорк. Това, че художникът така силно въвлича себе си в концептуалното изкуство, само по себе си вече е голяма промяна. Предвестници на тези промени бяха футуризма и дадаизма, но истинското развитие започна през 60-те и 70-те години. Можем да споменем fluxus (от лат.: течение, поток) като направление в изкуството, тясно свързано с перформативното творчество. И заедно с това съществуват класическата скулптура и живопис. Ако искате да разберете измененията на художествената сцена, погледнете в учебните планове на художествените академии. Изучавате ли класическо изкуство или не, следвате реалистически маниер или не, независимо от това - ще има въпроси, на които може да се отговори като се види какво се изучава в художествените академии. Днес се отделя много внимание на медийното направление: важна роля има видеоизкуството. Това, което днес наричаме изкуство, в последното десетилетие се променя много.

Възможно ли е съвременното изкуство да бъде възприемано непосредствено или зрителят се нуждае от обясненията на специалистите?

- Въпросът как изкуството обяснява себе си и иска ли художникът неговото изкуство да бъда разбираемо, винаги е бил актуален. Някои говорят така: това не съм го направил аз, водеше ме някаква тайнствена сила. Вярвам, че преди всичко, произведението на изкуството се ражда в очите на зрителя. А какво влияние оказва върху публиката, не би трябвало да се описва точно. Щеше да бъде добре или, обратно - лошо, ако ние знаехме конкретно, но много по-хубаво е, когато се случват неочаквани неща. Затова е публиката - тя е много неопределено и своенравно обстоятелство. Никога не трябва да се казва предварително, как ще бъде възприето едно произведение. Има разбира се, водещи събития като Dokumenta или Венецианското биенале (La Biennale di Venezia), където човек може да се запознае със съвременните тенденции и да открие за себе си нови художници.

Възможно ли е зрителят да разбере, какво е имал предвид художникът?

- Основното не е в това, дали зрителят ще разбере всичко, а в това, че изкуството е културно явление. В известен смисъл то частично заменя богослужението от миналото. Никой не може да знае дали едно произведение ще стане известно и ще има ли интерес към него от страна на пазара. За много художници от XIX в. сега въобще не се говори, а други, които днес са на върха, приживе са били непризнати. Много по-добре е, когато изкуството ни удивлява. Важно е да осъзнаваме естетическото въздействие на съвременното изкуство.      

Гереон Зиверних, директорът на музея Martin-Gropius-Bau. Foto: © Hans Scherhaufer, 2007През тази година представяте девет изложби, като седем от тях са посветени на конкретни имена. Една от експозициите представлява обширна палитра на изкуството на XX в. Как направихте програмата си и какво обединява художниците, които показвате?

- Нямаме единна линия, на която да е подчинена изложбената ни програма. Това би било грубо и скучно. Имаме три направления, които следваме в голяма или в малка степен. През тази година, първата е изобразително изкуство - Итен и Клее (Kosmos Farbe. Itten - Klee), втората е фотографията: Маргарет Брук-Уайт (Margaret Bourke-White. Fotografien 1930-1945), Михаел Шмид (Michael Schmidt. Lebensmittel) и Барбара Клем (Barbara Klemm. Fotografien - от 16 ноември до 9 март 2014), а третата линия е археологията...

Останалото много зависи от това, какво правят нашите колеги в Берлин и Германия като цяло, какво представят конкурентните ни музеи и изложбени зали. Ние търсим това, което никой не е правил или е правил, но не по този начин. От друга страна, важно е това, което е интересно за нас и това, което ние бихме искали да покажем на зрителите... Намирам за много впечатляващи изследванията на цвета от Паул Клее (Paul Klee; 1879-1940) и Йоханес Итен (Johannes Itten; 1888-1967). Възникването на фотографията през XIX в. силно повлиява художниците, които вече имат и друга конкуренция. Новото възприемане на цвета и конструктивизма в голяма степен са свързани с фотографията. Може да се спори, дали още през XIX в. са съществували абстрактни творби, но е факт, че именно изобретяването на фотографията е оказало голямо влияние върху този стил в изобразителното изкуство...

До средата на април посетителите на Martin-Gropius-Bau имаха възможността да видят създаването на Съветския съюз и времето на войната през очите на Маргарит Брук-Уайт (Margaret Bourke-White; 1904-1971). В края на годината пък ще представите последните десетилетия на германската и световната история от гледната точка на Барбара Клем (Barbara Klemm; 1939). Панорамите на тези две различни епохи, пресъздадени от жени, свързани ли са концептуално?

- Несъмнено. Представихме Маргарит Брук-Уайт, чиито творби отдавна искахме да експонираме... От 1930 до 1942 г. тя е работила в Русия, Америка, Англия, Германия - винаги в центъра на събитията. Тази година е специална - спомняме си за ужасите на 1933 г. и идването на власт на нацистите. В Берлин се провеждат много изложби с тази тема и нашата беше част от общата картина. Барбара Клем е известна германска фотографка, работила из цял свят - от Америка до Азия. Спомням си известната й фотография на съветския ръководител Леонид Брежнев (1906-1982) с германския канцлер Вили Бранд (Willy Brandt; 1913-1992)... Клем винаги се е оказвала в необходимото време на необходимото място.

До началото на юни (редакция на artnovini.com) показахте изложбата „От Бекман до Уорхол” (Von Beckmann bis Warhol) - 240 произведения на 89 известни художници. Лично, развълнуваха ли ви някои от тях, или, може би, сред тях имаше работи на ваши любими художници?

- Не съм куратор на тази изложба. Показахме избрани произведения от колекцията на „Байер” (Sammlung Bayer), която е събирана много години и съдържа около 2000 творби. Като изложител не мога да имам любими художници - когато изляза в пенсия. Обичам всички художници, които ние показваме...

Ориентирани ли сте към международната публика? Какви изложби на Martin-Gropius-Bau бихте препоръчали на чуждестранните гости на Берлин?

- Половината от нашите посетители са от цяла Европа, в това число и от Източна. Всичките ни изложби са „приспособени” за чужденци, табелките са двуезични, провеждаме презентации на английски език...

Какво в берлинският културен живот не може да бъде открито на друго място?

- Ако аз живея и работя в Берлин, трябва да го хваля, но в Лондон и Париж също има какво да се види. Предимството на Берлин е в това, че тук може да се живее много икономично и това привлича много художници. Другото важно нещо са отношенията между Западна и Източна Европа: тук се случват много събития в тази посока...

В Берлин живеят представители на 150 националности и това също е важен момент, който привлича гости. Западен Берлин винаги е бил многонационален, космополитен град, но през последните 20 години в цялата столица кипи живот. Това е прекрасно, най-вече за младото поколение, което не познава другия живот.

Всяка година ад половин милион зрители - повечето от тях под 30-годишна възраст - посещават изложбите в Martin-Gropius-Bau. Foto: © Jansch, 2011Преподавате в Института за култура и мениджмънт на Свободния университет. Какво бихте искали да научите студентите си и какво вие научавате?

- Да общуваш с млади хора, които са в началото на своята кариера, е много позитивно. Това, което често не им достига, е любопитството. Ако аз живея в град със 170 музея и уча културен мениджмънт, би трябвало да си казвам: поне една трета от музеите са много важни и задължително трябва да ги посетя. Но много от тях не го правят. Какво научавам сам? Научавам много чрез въпросите, които ми задават студентите. Далеч съм от тяхното поколение и с помощта на въпросите им разбирам в какво живеят. Това ми помага и при планирането на изложбите. Фотоекспозициите, например, се възприемат добре от 20-годишните и от по-възрастните, но археологическите са за посетителите над 40 и да бъдат привлечени младежи никак не е лесно. Затова ние съставяме смесени програми и се стараем да разширим границите на това, което е интересно за публиката. На много от нашите изложби публиката е по-млада от 30 години.

Какво бихте искали да промените в Martin-Gropius-Bau и какво предстои в бъдеще?

- Имаме големи планове. През следващата година ще представим мащабна изложба на Ай Вейвей (Ai Weiwei; 1957). За друго не бих искал да говоря, за да не прибързвам…

Ай Вейвей е популярен на Запад. Зависи ли популярността на китайското изкуство от политическата ситуация? В началото на 90-те се интересувахте от Русия, а сега - от Китай.

- От една страна изкуството на Ай Вейвей е китайско, а от друга - интернационално. Отчасти политическата ситуация също има своята роля, но той беше интересен автор и преди да стане известен в политически смисъл. С руското изкуство беше същото... Надяваме се, че ни очаква нещо ново и интересно. Всяка година носи нещо свое...
Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Понеделник, 26 Август 2013г. 20:23ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ