Грийнауей и Бодеке: Руският авангард е експлозия на творческата мисъл Печат
Автор: artnovini.com   
Вторник, 15 Април 2014г. 00:09ч.

Питър Грийнауей и Саския Бодеке. Снимка:  petergreenawayevents.com / maritiemmuseum.nlМОСКВА. Дни преди да бъде открита мултимедийната инсталация „Златният век на руския авангард” (The Golden Age of the Russian Avant-Garde) на режисьорите Питър Грийнауей (Peter Greenaway) и Саския Бодеке (Saskia Boddeke) сайтът afisha.ru публикува интервю с артистичния тандем, което ви предлагаме със съкращения:

По време на работата си по инсталацията „Златният век на руския авангард”, която подготвихте специално за московския Манеж, какво ви вдъхнови? Въобще, откъде ви дойде тази идея?

Саския Бодеке: Тази идея ни предложиха от руска страна. В самото начало на преговорите за изложбата, инициаторите на „Великобритания - Русия, година на културата 2014 (UK-Russia Year Of Culture 2014), ни снабдиха с необходимата информация и се върнахме вкъщи с цял куфар, пълен с книги. Поговорихме и с няколко души, но основно нашата задача беше да обхванем целия период на авангарда и да открием в различните източници и художници, които още никой не е виждал.

В Манежа ще бъдат представени „движещи се” картини?

Саския Бодеке: Инсталацията е комбинация от 18 екрана. Заедно написахме сценария и либретото, избрахме руски актьори и три дни снимахме в едно амстердамско студио. Искаме да покажем колко богат е този период от историята, колко много художници са работили по това време. Ние, разбира се, си даваме сметка, че са съществували различни движения и направления, много мнения - това е било време, изпълнено с невероятна енергия. Надявам се, че сме успели да предадем неговото чувство. Но важно и другото чувство - загубата на свобода... Става дума за онова, което са преживели авангардните художници по времето на Сталин...

Как смятате, каква ще бъде реакцията на зрителите за тази изложба, предвид на това, че за повечето от тях е непривично да гледат движещи се картини в музейното пространство?

Саския Бодеке: От една страна, хората, които не обичат да се напрягат, ще получат превъзходен опит - възможно е, благодарение на тази инсталация за първи път да разберат, какво именно е искал да каже даден художник. От друга страна, ценителите на интелектуалните развлечения ще намерят за себе си също много интересни неща. Нашата цел не е да направим нещо което е сложно за възприемане. Казано по-просто, искаме да покажем тържеството на художествената мисъл и нашето възхищение от нея.

Питър Гринуей: Имам образование като художник-пейзажист и ми доставя удоволствие да създавам приятни за очите образи. Щастлив съм, когато ми се удава да предам своите усещания в образи и във физическо измерение: върху платно, на сцената, или в залата. Много обичам физическия свят. Колкото до новостите, смятам, че ако обновите своя продукт с повече от 20%, ще изгубите 80% от аудиторията си. Джон Кейдж (John Cage; 1912-1992) смяташе, че идеите могат да достигнат до публиката за 15 години, но аз мисля, че той беше неоправдано оптимистичен (бел. ред.: композиторът е един от главните герои в четири серийния му филм 4 American Composers от 1983 г.). Днес хората по света възприемат като норма в живописта импресионизма, който, както си спомняме, е създаден около 1859 г. Това означава, че на новите идеи им е необходимо дълго време, за да стигнат до обикновения зрител.

Ако говорим за новите технологии, на мен ми се струва, например, че 3D в киното няма никакво бъдеще. 3D не добавя нищо нито в граматиката, нито в речника, нито в синтаксиса на киното. Това е примамка, за да измъкне хората от компютрите, но заедно това е застой в развититето.  

Как ви се струва, ролята на куратора и режисьора приличат ли си?

Саския Бодеке: Кураторът е човек, който мисли в далечни перспективи, управлява художествени направления и помага на художника да създаде инсталация. Ние се занимаваме с нещо съвсем различно - мислим върху конкретен проект, за пространството, в което да бъде показан.

Питър Гринауей: Ние имаме около 30 изложби от началото на 90-те години - това е част от нашия бизнес. Тъй че тази експозиция не е някаква извънредна ситуация.

С какво ви вдъхновява руският авангард?

Саския Бодеке: Вдъхновява ни самото време, когато са падат всички граници и художниците получили възможност, каквато до тогава не са имали - да експериментират. Истинска експлозия на творческата мисъл. Например, Маяковски не само е писал стихове, той е снимал и филми.

Питър Гринауей: Когато говорим за авангарда и руската революция, важно е да разберем, че всичко това се е случвало не само в Русия, но и из цяла Европа. Усещането за края на единия век и началото на другия. XX в. не започва от 1900 г., а от Първата световна война. И невероятният футуристичен дискурс в Русия от началото на XX в. също не е бил ограничен с руския език. И Малевич, и Кандински, са пътешествали из Европа, а след това отсядали в някое затънтено място. Авангардът е бил голямо общоевропейско движение, в което Русия е трябвало да участва.

* * *

Биографии:

ПИТЪР ГРИЙНАУЕЙ е роден на 5 април 1942 г. в Нюпорт, Уелс. В началото на 60-те постъпва в Walthamstow College of Art, където учи живопис. През 1966 г., на легендарната лондонска гара Ватерло (Waterloo Station), снима дебютния си късометражен филм, наречен „Влак” (Train)...

Първият пълнометражен филм на Грийнауей - The Falls, чиято продължителност е 186 мин., излиза през 1980 г. Лентата е последвана от няколко кратки творби, за да дойде 1982 г., когато режисьорът представя естетската драма „Договорът на чертожника” (The Draughtsman’s Contract). През 1985 г. на голям екран е „Зет и две нули” (A Zed & Two Noughts, Z00), в 1989 г. - „Готвачът, лъжецът, неговата жена и нейният любовник” (The Cook, The Thief, His Wife & Her Lover), а през 1995 г. и един от най-въздействащите му филми - „Записки под възглавката” (The Pillow Book) по едноименната книга на японската авторка Сей Шонагон (966-1017)...

През 2016 г., по повод 500-годишнината от смъртта на един от големите художници на Северния Ренесанс - Йеронимус Бош (Hieronymus Bosch; 1450-1516), британецът планира да завърши едноименния филм, част от трилогия за най-великите холандски майстори.

Според платформата imdb.com Питър Грийнауей е режисирал 68 филма.

САСКИЯ БОДЕКЕ завършва Performance Arts в Амстердам през 1986 г. и започва работа като сценичен мениджър и асисетнт-режисьор в Холандската национална опера в Амстердам (De Nederlandse Opera) в постановки на Питър Щайн (Peter Stein), Робърт Карсън (Robert Carsen), Дарио Фо (Dario Fo), Клаус-Михаел Грубер (Klaus-Michael Grüber) и др.

По-късно основава своя театрална компания - Theatergroep vals Akkoord. През 1997 г. в Залцбург заедно с Питър Грийнауей поставят операта 100 Objects to Represent the World, с която след това правят успешно турне из Европа и Южна Америка.

Саския Бодеке режсира операта „Христофор Колумб” (Christopher Columbus) от Даруис Милхауд (Darius Milhaud) за Берлинската щатсопера (Deutsche Staatoper Berlin), и операта Writing to Vermeer по музика на Луи Андрисен (Louis Andriessen), която е включена в репертоара на Холандската национална опера за фестивали в Аделаида, Австралия, и в Lincoln Centre в Ню Йорк.

През 2005 г. тя е режисьор на спектакъла „Децата на Уран” (The Children of Uranium) по текст на Грийнауей. Постановчик е на пиесата „Огледалото на Рембранд” (Rembrandts Mirror; 2007), както и на спектакъла „Оцелелият от Варшава” (А Survivor from Warsaw; 1947) от Арнолд Шьонберг (Arnold Schoenberg; 1874-1951) с диригент Зубин Мета (Zubin Mehta) за операта във Флоренция (Florence Opera House) и т.н. През 2008 г. по време на експото в Сарагоса заедно със съпруга си Питър Грийнауей поставя млутимедийната оратория „Синята планета” (The Blue Planet) в съпровод на оркестъра на Горан Брегович (Goran Bregovic)
Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Вторник, 15 Април 2014г. 00:15ч.