Aug 16
ПРОФ. ИВАН СТОЯНОВ: Време е да знаем истината за своето минало и настояще PDF Печат Е-поща
Автор: artnovini.com   
Четвъртък, 17 Юли 2014г. 12:56ч.

Известният български учен проф. д.и.н. Иван Стоянов е автор на редица трудове, посветени на живота и дейността на Васил Левски, Любен Каравелов, на историята на Българското възраждане и т.н. Снимка: © artnovini.comОказва се, че 136 години след Освобождението на България, някои продължават да спят и да са все там - в Османската империя, казва изтъкнатият български историк, който е председател на Фондация „Васил Левски”.

КАРЛОВО. На 18 юли, петък, България ще отбележи 177 години от рождението на Васил Левски (1837-1873). По време на тържествата в родния град на Апостола на българската свобода, които ще се проведат утре*, ще бъде представена и книгата „Каравелов и Левски. Истинският прочит”, чийто автор е световноизвестният български историк проф. д.и.н. Иван Стоянов. Предлагаме на вашето внимание интервю с изтъкнатия учен, който е председател на Фондация „Васил Левски”.

Проф. Стоянов, в последните няколко години, в навечерието на 18 юли, публикувате свои изследвания, които разчупват налаганите с години идеологизирани клишета за Любен Каравелов, за Васил Левски, за първия биограф на Апостола, за европейските измерения на идеите на Левски… Ще спазите ли и тази година традицията?

- Надявам се и тази година да спазя утвърдилата се вече практика и да предложа на любознателния читател и на цялата българска четяща публика една нова монография, озаглавена „Каравелов и Левски. Истинският прочит”.

Допреди няколко десетилетия се смяташе, че всичко около Българското възраждане е решено и трудно могат да се намерят нови изследователски теми. Оказва се обаче, че „всичко” е решено от позицията на една господстваща методология. А истинската история на българите през ХVІІІ и ХІХ в. просто не е изследвана така, както трябва. Това, което се опитвам да правя, не е „нов прочит” на историята, както е модерно да се прави при всяка смяна на политическите режими. За мен това е документален прочит, който единствено може да бъде обективен, но може, разбира се, и да не бъде. Зависи от човека - дали той е изследовател или е „изследовател”. Историята е наука, която има за цел да реконструира миналото такова, каквото е било, а не такова, каквото някому се иска да е било. Това ще повтарям до края на живота си и няма да ми омръзне. Само при такъв подход историята може да се смята за отделен клон от човешкото познание. В противен случай тя е, най-общо казано, слугиня на властимащите. Най-авторитетни учени и историци са ми казвали неведнъж, че който казва истината печели само врагове. Признавам - така е. Но ако историкът или изследователят е професионалист, той би трябвало да се придържа към истината, каквато и да е тя. Ако се страхува от това - тогава да се захваща с розови романчета, с литературни хроники, с биографии на съвременни политици и мафиоти - не че между едните и другите има някаква разлика - ще печели многократно повече. Гарантирам!

Какво ще открие любознателният читател в новата ви монография?

- И в тази книга, както досега, той ще намери само документирани истини, а ще намери и самите документи, които може да прочете и сам да прецени прав ли е авторът или не. Тя излиза във връзка със 180 години от рождението на Любен Каравелов (1834-1879), 135 години от неговата смърт, 145 години от излизането на в. „Свобода” и 145 години от създаването на БРЦК, в което създаване Копривщенецът и Карловецът имат общи заслуги. Идеята е да се докаже, че тяхното противопоставяне след 1944 г., и дори в последно време, е една българска глупост, която трудно може да се обясни. Трудно, защото се прави от сравнително образовани хора, които няма как да не виждат истината, но подчинени доброволно или не толкова доброволно на една методология изкривяват познати на всички българи документи. Ето какво е написал един автор през февруари 2014 г. в заключението на своята книга за предателството или предателствата по отношение на Васил Левски: „Историята затова е държавна наука - за да поддържа миналото в единство. Иначе нацията губи една от най-важните си спойки и отива на разпад. Именно различният официален възглед към миналото направи македонците такива изметнати българи. Държавата е длъжна по дефиниция институционално да налага единния възглед за миналото върху територията. Докато на най-високо ниво не се реши друго, поп Кръстьо трябва да си остане навсякъде официалният предател на Левски”.

Това е изключително смущаващо!..

- Едва ли е необходим някакъв коментар към този цитат, тъй като авторът няма и представа от това що е наука, след като обявява историята за „държавна наука”. Има държавна граница, държавна политика, държавна хазна, към която всички се стремят, но за пръв път някой си позволява да налага в писанието си мнение, че историята е държавна наука и държавата трябва да решава кое е историческа истина и кое не!!! Мили Боже, и книгата на този „проучвател-изследовател” се купува и формира мнение. Явно Чинтулов е бил напълно прав, когато се провиква „Стани, стани, юнак балкански, от сън дълбок се събуди!” А какво се оказва, че 136 години след Освобождението някои продължават да си спят и са си все там - в Османската империя. Ама прав е авторът на гореприведения цитат! И още как! Османска империя е това, а историята е държавна наука. Заповядала Високата порта на българите да спят и те си спят и днес! Да си викат колкото искат Чинтулов, Ботев, Каравелов, Левски и разни там други хаймани! Докато от най-високо място не ти кажат, че трябва да се събудиш - никакво събуждане! Държава е това, а не лукова глава.

Аз съм категоричен, че няма държавна наука и не може да има. Науката затова е наука, за да е наука. А че държавата може да влияе върху „изследователи” го показва почти цялата ни историческа книжнина, особено в някои периоди от своята поява и развитие. Показва го по категоричен начин и цитатът по-горе.

„Каравелов и Левски. Истинският прочит” - най-новата монография, написана от проф. Иван Стоянов. Снимка: Фондация „Васил Левски”Основният ви научен принцип е да представяте „историята, такава каквато е била”. Несъмнено, в тази посока е написана и книгата ви „Каравелов и Левски. Истинският прочит”...              

- Новата книга представя Каравелов и Левски такива, каквито са. А те са големи, много големи личности и дори във второто десетилетие на ХХІ в. е трудно да повярваме, да си обясним, да осъзнаем, че е имало такива българи - едно време. Първият е наречен от дипломатите на Великите държави в Османската империя „Мацини на Балканите”, а втория с пълно право можем да окачествим с другия италиански революционер - Гарибалди. Отношенията между двамата са еталон, който няма как да се обясни със съвременните политически нрави. Противоречията, които възникват в редки случаи между тях, не променят общата картина, а по-скоро потвърждават съвместното им израстване и превръщане в символи на българщината.

Опитите от близкото минало Каравелов и Левски да бъдат противопоставяни с твърденията, че единият е буржоазен либерал и поради това е непоследователен, нерешителен, изменчив и поддаващ се на чужди внушения, а другият е последователен революционер демократ, който върви право към целта и развенчава колебливата и съглашателска политика на Копривщенеца доказва само едно - че историята наистина е била приемана за „държавна наука” от пишещите и откриващите тези „истини”. За някои тя все още продължава да бъде държавна наука, а други и в бъдеще ще чакат решаването на спорни въпроси от „най-високо ниво”. Фондация „Васил Левски” обаче и нейният председател ще казват това, за което свидетелстват автентичните документи и ще представят историята такава, каквато е била. Защото е крайно време българите да знаят истината за своето минало, както и истината за своето настояще!

Проф. Стоянов, от миналата есен сте председател на Фондация „Васил Левски”, какво ново наложихте в нейната работа?

- От септември 2013 г., когато бях избран на този пост от Общото събрание, се стремя да реализирам два основни момента. На първо място правя възможното за осъществяване на приемственост и продължаване на всичко положително, „родено” през предходните 22 години. В същото време се стремя към въвеждане на някои нови правила и дейности, наложени от промените, настъпили през последните години и особено през последните месеци. Това е втората линия, която следвам и която приемам като основополагаща в сегашната и бъдещата дейност на Фондацията.

Какво имате предвид?

- Учредяването на тази обществена организация става факт на 17 септември 1991 г. На 15 май 1996 г. тя е регистрирана в Софийския градски съд. Това е времето на лавинообразното появяване на фондации, които се занимават с всичко друго, но не и с това, което е записано в техните програмни документи. Всички си спомнят, надявам се, „Бъдеще за България”, „Св. Пантелеймон” и какви ли не още помпозни наименования на структури, които осигуряваха бъдеще за създателите си, за подбудителите, които стояха на тъмно, за техните наследници и банково-партийни структури, но не и за препатилата ни държавица. „Бъдеще”, което всички ние изпитваме на собствените си плещи всекидневно и което превърна една истинска и уважавана държава в най-бедната и корумпирана система на Европейския съюз. Без съмнение това налага отпечатък върху всички страни от живота на държавата, доколкото все още я има, и върху всички нейни структури. Фондация „Васил Левски” обаче, за разлика от своите посестрими, си поставя за основна цел утвърждаване името и делото на Васил Левски, което ще рече поддържане и опазване на културни паметници, свързани с Апостола, изграждане на мемориалния комплекс към Националния музей „Васил Левски” в Карлово, подпомагане на научната, културната, обществената и спортната дейност, свързана и посветена на Големия Карловец. Работата със студенти и ученици, с обществени организации, с българското гражданство, с българите зад граница и техните културно-просветни структури - училища, дружества, църковни общности е неотменна част от задачите, които изпълнява Фондацията, посветена на Големия българин. Тази родолюбива дейност е подпомагана щедро от различни институции, структури, фирми през последното десетилетие на ХХ в. и първите години на новото хилядолетие, което дава възможност за разнообразна издателска дейност, изграждане на множество паметници на Левски в различни селища на България, зад граница и дори зад Атлантика.

В последните няколко години конюнктурата у нас се промени съществено - от 1 януари 2007 г. България е част от Европейския съюз и в сила са „нови правила”. Но пък вече пет години страната ни е в „турбуленцията” на световната икономическа криза, за която, впрочем, някои страни вече забравиха...

- Влизането на България в Европейския съюз и налагането на финансовия механизъм на този съюз в държавата, отличаващ се, поне на книга, с ясни правила и изключително строга отчетност, завземането на властта от олигархични структури и наложените от тях корупционни практики, узаконени като държавна политика, постепенно изтласква встрани от полезрението на днешния ден организации, занимаващи се с народополезна дейност, т.е. такива, в които няма келепир. Ама наистина го няма това, което българинът разбира под понятието „келепир”, като с абсолютна категоричност мога да твърдя това за времето след 24 септември 2013 г.

Икономическата криза, която обхвана целия свят и особено съюза, в който попада и България през 2007 г., показа истинската си същност в най-бедната страна на европейското чудо. Всичко това ограничи до минимум финансовите постъпления във Фондацията, получавани до този момент най-вече като дарения под различна форма и по различни поводи и реализиране на самостоятелни или съвместни с други структури проекти. Точно тези нови условия имам предвид, когато говоря за втората линия в работата на Фондацията, която приемам като основополагаща. В своята работа Управителният съвет стигна до извода, че за Апостола на българската свобода, обрекъл се съзнателно на саможертва в името на българското възкресение, си струва да се работи и без наличието на големи финансови средства. Разбира се това е много, много трудно, но не и невъзможно. Оказването на методическа, научна и конкретна практическа помощ на редица културни институти, на двата музея, свързани най-тясно с Васил Левски: Националния музей в Карлово и Регионалния исторически музей в Ловеч, на останалите музеи в България, на регионалните библиотеки, на градските и селските читалища, на местните структури, занимаващи се с пропагандирането на идеите на Апостола и съхраняване на паметта за него, на основни, средни и висши училища, на обществени организации и други подобни, доведе до появата на съвместни издания с Фондация „Васил Левски”. По този начин се проявява истинската същност на общественополезната й дейност. До този момент на бял свят са вече три чудесни сборника. В най-близко време - отново по същия принцип - предстои излизането на том 15 от поредицата „Българско възраждане. Идеи Личности Събития”. И това е само за един период от 9 месеца...

На 16 юни т.г., в Института по славистика на Виенския университет, студенти от България и Австрия представиха  интердисциплинарния проект „Текстът ЛЕВСКИ - прочити в свой и чужд контекст” (Der Text LEVSKI - Interpretationen in und zwischen den Kontexten). Снимка: © artnovini.comПредставяте личността, живота и дейността на Васил Левски не само в много български села и градове. В последните няколко години неговото име и идеи придобиват все по-голяма известност и в чужбина...

- С помощта на Министерството на културата, на общински ръководства, на университетски структури и с инициативността на личности, отдали се на каузата „Левски”, се осъществява представянето и популяризирането на живота, делото и идеите на Големия Карловец пред българската общественост от Свиленград до Видин и от Силистра до Благоевград. Фондацията обръща все по-голямо внимание на популяризирането на Апостола на българската свобода зад граница. Съвместно с Община Карлово, Национален музей „Васил Левски” - Карлово, Института по Славистика на Виенския университет (Instituts für Slawistik der Universität Wien), Българското посолство в столицата на Австрия с Н. Пр. посланик Елена Шекерлетова, проф. д.ф.н. Любка Липчева-Пранджева, проф. хонорис кауза доц. Румяна Конева - директор на БКИ „Дом Витгенщайн” във Виена, директора на Института по славистика на Виенския университет проф. Фьодор Поляков, Българския културен център в Будапеща, Филологическия факултет на Белградския университет, където като лектор по български език работи доц. Ценка Иванова от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”, от 16 до 19 юни т.г. Васил Левски беше представен в трите европейски столици като гражданин на света и на Стария континент. И беше представен с участието на представители на едни от най-престижните европейски университети, освен споменатите - тези във Фрайбург, Страсбург и Познан. Сред тях бяха и представители на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.

И отново подчертавам - всичко това за 9 месеца. Ще направя всичко възможно тази практика да продължи и в бъдеще, а тя ще покаже кой работи за идеята „Левски” и кой се стреми да се облагодетелства от идеята „Левски”. При появата на финансови средства нещата могат да се подобрят още повече, но тези евентуални средства ще бъдат изразходвани до стотинка със знанието и с решенията на Управителния съвет на Фондацията. Нали сам Апостола ни е завещал най-строга отчетност за народните пари!

Интервюто е осъществено със съдействието на Национален музей „Васил Левски” - Карлово.

Биография

ИВАН СТОЯНОВ е професор във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Доктор на историческите науки, преподавател по история на Българското възраждане.

Роден е на 12 февруари 1949 г. През 1967 г. завършва гимназията с преподаване на руски език „Васил Каравасилев” в Плевен, а висшето си образование със специалност история получава във ВТУ през 1971 г.

Иван Стоянов започва кариерата си като учител в ОУ „Христо Ботев”, с. Паисиево, Силистренско (1971). Преминава на научна работа в Окръжния исторически музей в Плевен през 1974 г., а година по-късно става преподавател в катедра „Нова и най-нова история на България“ на ВТУ. Доктор по история - 1983 г.; доктор на историческите науки - 2002 г.; професор от 2004 г.

Заместник-декан на Исторически факултет на (1989-1991), заместник-ректор (1991–1993) и ректор на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” от 1995 до 1999 (първият ректор, възпитаник на университета), където днес е началник на отдел „Научноизследователска и художественотворческа дейност”. Член е на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) от 1996 г. Бил е председател на Постоянната комисия по обществени науки към НАОА (2000-2003). От 2003 г. е председател на Постоянната комисия по хуманитарни науки и изкуства към НАОА.

Научните му интереси са в областта на политическата история на Българското възраждане, първите години от развитието на Княжество България и към изучаването на идейните възгледи на политическите течения и организации през XIX в., като известният учен обръща основно внимание на либералната доктрина, характерна за периода.

На тази проблематика, в която той е водещ изследовател, са посветени и дисертациите му за получаване на научните степени доктор по история и доктор на историческите науки. Автор е на повече от 150 научни публикации, от които 12 монографии и учебници за студенти.

Проф. Иван Стоянов е ръководител на дипломанти по магистърски програми и докторанти. Владее руски и френски език. През 1998 г. Американският библиографски институт (American Biographical Institute; ABI) го включва в своето издание „Пет хиляди световни личности” (Five Thousand Personalities of the World).

Избрани монографии (самостоятелни и в съавторство):

- „Първият биограф на Апостола”/„Първият уредник на музея на Апостола” (изд. „Астарта”; 2013);
- „Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността на Васил Левски” (2012);
- „Васил Левски - Апостола на българската свобода” (2012);
- „Европейските измерения на Васил Левски” (2011);
- „Таен централен български комитет. Идеи и проекти” (2010);
- „...И някога, и днес, и завинаги... Памет за Апостола” (2009);
- „Любен Каравелов - нови щрихи към живота и дейността му” (2009);
- „Възобновяване на българската държавност - идеи и проекти” (2002);
- „Политически идеи на Тайния централен български комитет” (2002);
- „История на Българското възраждане” (1999);
- „Страници от новата история на Велико Търново” (1993);
- „Славянските комитети и българското освободително движение след Априлското въстание” (1992);
- „Либералната партия в Княжество България 1879-1886 г.” (1989).

* * *

* Бел. ред.: Информация за тържествената програма, посветена на 177-годишнина от рождението на Васил Левски, можете да намерите в официалния сайт на община Карлово.
Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Четвъртък, 17 Юли 2014г. 20:31ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ