Jun 25
ИВА ЙОНОВА: Когато талантът има духовна подкрепа, става неудържима сила PDF Печат Е-поща
Автор: Марио Николов   
Неделя, 22 Март 2015г. 11:21ч.

Оперната дива Ива Йонова: „Всеки е отговорен за себе си и по-добре да се погледне 100 пъти в огледалото, отколкото да търси причините някъде другаде...” Снимка: © Димо ДимовИстинското изкуство има нужда от много любов. Трябва да се надскочи личността и да се даде на цялото човечество. Само така изкуството остава вечно - с много любов, раздаване, и пак - с любов!, казва световноизвестната оперна певица.

* * *

Без талант не можеш да успееш по върховете, но само с талант нямаш особени шансове. Всеки е отговорен пред себе си и пред съвестта си доколко се е продал на дявола.

* * *

Имаме хиляди специалисти по цял свят, много от които искат да се върнат в родните си домове. Печалната истина е, че високо квалифицираните кадри трудно се приемат от посредствени управляващи...

* * *

ПРЕДИ повече от три години и половина завършихме вашето интервю за artnovini.com с този въпрос: „В България сякаш започва да се случва нещо в областта на операта или...” Оттогава се случиха много неща... Едно от последните, важни за вас, беше дебюта ви в ролята на Тоска в едноименната опера от Джакомо Пучини (Giacomo Puccini; 1858-1924), която постави Държавната опера в Стара Загора. „Превзехте” още една височина...

- Българските гласове винаги са се славили с красота, дълбочина и със славянска топлина. На родна сцена имаме оперни певци, които са на световно ниво и аз много уважавам готовността и ентусиазма на колегите си. Въпреки тежките условия, те продължават да обичат оперното изкуство и да се борят за него. У нас, обаче, операта като институция, е все още доста трудна за управление. Не обичам да говоря за проблеми, но истината е такава: като цяло, операта в България не отговаря на световните стандарти, за жалост. Липсват жизненонеобходимите средства, плановостта, базата - като техника, персонал и прочее...

Колкото и да е парадоксално, преди спектакъл колегите се гримират сами, защото костюмите, перуките и грима се обслужват от един човек. Няма яснота кой какво трябва да прави и какви са задълженията на съответния служител. Просто, единият си измива ръцете с другия и никой за нищо не е отговорен или пък виновен...

През януари т.г. Ива Йонова дебютира като Тоска, в постановката на Държавната опера в Стара Загора. Снимка: © Личен архив на изпълнителкатаЗа мен винаги е било феноменално как в хаоса се ражда спектакъл или концерт, но като че ли това е в основата на българския манталитет - нещата да се оставят за последния момент и да разчитаме на чудото! Въпреки всичко, има позитивно движение - канят се известни диригенти, режисьори, има опити за съвместяване със световните тенденции...

Това, което липсва у нас, е конкуренцията.

Има „утвърдени” имена, които работят на всички фронтове и не допускат конкуренцията да се добере до определени оперни театри. Има едно вътрешно преразпределение на територията, където все едни и същи хора са на афишите и се чудя докога ще бъде така... Няма голяма разлика от ситуацията преди 15-20 години и сега. Щом няма конкуренция, рязко пада и качеството на продукцията, а съответно и интересът на публиката.

Време е институциите да започнат да работят за публиката, а не само за тези, които имат директен достъп до ресурсите... Българинът е зажаднял за изкуство и за култура, изтормозен от злободневието и трудното икономическо оцеляване. Време е да се мисли за изкуството като необходимост за всеки човек, а не като за лукс, и да е предназначено само за този, който може да си го позволи...

За „Тоска” съм благодарна, че успях въпреки трудностите и предизвикателствата, които имах в репетиционния период, смяната на диригентите, смяната на датите, смяната на съставите и изобщо всички промени, които се случваха... Вярвам, че няма случайни неща. Моят спектакъл се случи тогава, когато беше назрял момента. Ролята е много трудна и като музика, и като драматургия, и като душевност. Имах чувството, че съм главното действащо лице в криминален филм. В „Тоска” бушуват бурни страсти и много смесени чувства: силна любов, омраза, саможертва, идеализъм... За мен беше огромно предизвикателство, а и след като само с една генерална репетиция успях, мога да бъда само благодарна и щастлива от подаръка на съдбата!

От август 2011 г. до днес имахте много концерти, дебютирахте в Златната зала (Goldenen Saal) на Мюзикферайн (Wiener Musikverein) във Виена с „Реквием” (Messa da Requiem) от Джузепе Верди (Giuseppe Verdi; 1813-1901), а през 2013 г. бяхте поканена да преподавате оперно пеене в Китай, в консерваториите на два мегаполиса: в 8.5-милионния Вейфан (Weifang) и в 7-милионния Джънджоу (Zhen Zhou). Сигурен съм, че все още се вълнувате от натрупаните впечатления?

- Наистина, прекрасни преживявания! Верди! „Реквием”... Едно от любимите ми произведения, от които имам респект, страхопочитание, в което божествената искра се усеща особено силно! Пред очите ми винаги ще бъдат Караян (Herbert von Karajan; 1908-1989), Анна Томова-Синтова (Anna Tomova-Sintova) и Николай Гяуров (Nicolai Ghiaurov; 1925-2004), в онзи прочут видеозапис от Ла скала (La Scala). Това което се случва в това произведение е нещо повече от изпълнение на музика. Това е състояние, медитация, в която попадаш и вибрираш в едно с изпълнителите. Невероятно усещане е! Надявам се нашата интерпретация в „Музикферайн” да е подействала на зрителите по подобен начин. Аз бях като в сън, още не мога да повярвам, че се случи... Благодарна съм! Трудното, в изпълнението на тази музика, е не само техническата сложност - самото преживяване на състоянията в музиката изисква много здрави нерви. Има опасност да се поддадеш на емоциите и да потънеш по-надълбоко, отколкото можеш да понесеш за момента и да загубиш контрол. Аз като че ли остарях с няколко години в онази януарска вечер на 2013 г., но си струваше...

Майсторски клас в Китай... Снимка: © Личен архив на изпълнителкатаКитай е тема,
огромна като самата страна.

Откъде да започна... Може би от топлото посрещане. Имах усещането, че с преводачката се познаваме от години. Слънчеви, позитивни хора, съпричастни, готови да помогнат. В Китай и за момент не се почувствах самотна - не само, защото има много хора :-). Винаги знаеха от какво имам нужда, сякаш четяха мислите ми. Това е една нация с голямо сърце и голямо бъдеще… Бих подчертала отново - не е само заради многобройността на нейното население...

Има две основни неща, които китайците владеят до съвършенство: не спират да се учат и да работят по мускетарски: един за всички и всички за един! Там отделният индивид не играе роля, водеща е идеята. Вярно, могат да бъдат много комунистически елементи, които добре познаваме, но китайците сякаш са взели най-доброто от този строй, идеология! В България работата в екип липсва - като качество, и народопсихологията ни е да се спасяваме поединично. Жалко!

В Китай работих в три университета. Впечатляващо беше, че за по-малко от 24 часа, за моето присъствие се знаеше в три големи провинции и да работят с мен пристигнаха университетски преподаватели от различни краища на страната. Информацията се разпространява много бързо, а желанието за знания е невероятно! Всички преподаватели бяха по-възрастни от мен, но чувствах огромен респект от тяхна страна. Без свян ми задаваха въпроси за стилове, произношение, традиции, технически упражнения, всичко, което се отнася до работата с начинаещия певец-изпълнител. Наложи се да дам допълнителни майсторски класове пред огромна аудитория от студенти и преподаватели...

В Китай има много красиви и огромни оперни гласове, но им липсва традиция в това изкуство. Интересно е, че много бързо учат и си осигуряват специалисти от цял свят.

Фрагмент от заключителния концерт на Ива Йонова, който оперната певица изнесе по време на пребиваването й в Китай през 2013 г. Снимка: © Личен архив на изпълнителкатаКогато си оценен, имаш мотивация да даваш най-доброто от себе си.

Щастлива съм, че като специалист от виенската Консерватория за музика и драматични изкуства „Прайнер” (Prayner Konservatorium für Musik und Dramatische Kunst) бях посрещната много топло. Надявам се да съм занесла там лъч светлина от европейката музикална традиция...

Онова, с което ви очароваха китайските ви студенти и вашите колеги?

- С чувството си на добронамерена фамилиарност, искрено приятелство, но и с огромния им респект, който не се притесняват да покажат открито.

Какви са традициите на Китай в областта на оперното изкуство?

- В процес на създаване са и, струва ми се, той няма да продължи дълго. Един ден - много скоро - ще се обърнем и ще разберем, че вече не са зад нас, а някъде доста по-напред... Защо мисля така - защото те не щадят време и средства и имат уважение към знаещите и можещите. Това, което много пречи в мисленето на българина, е да си признае, когато не може нещо, и да бъде благодарен, когато му помагат. Две, на пръв поглед, доста тривиални истини!..

Да се върнем в Европа. Непрекъснато пътувате, а в края на февруари имахте честта да сте сред гостите на световната оперна прима Мирела Френи за нейния 80-и рожден ден и за откриването на новата сграда на Академията по белканто в Модена (Cubec Accademia di Belcanto Mirella Freni). Две прекрасни събития...

- Много силни и вълнуващи преживявания! Получих лична покана от Микеле Монтанари (Michele Montanari) - административният директор на Cubec Accademia, да присъствам на двете тържества на Мирела Френи: едното се състоя следобеда (бел. ред.: на 27 февруари) в Академията, а другото - вечерта, в театър „Лучано Павароти” (Teatro Comunale Luciano Pavarotti)...

Маестра Френи получи като подарък новата сграда на университета (чийто съосновател е) в родният й град Модена. Тържественото откриване беше впечатляващо, кметът на града г-н Моцарели и г-жа Френи прерязаха лентата, а главният свещеник на катедралата в града освети сградата. Вечерта в театъра имаше разговор с маестрата, прожектираха се важни моменти от нейната кариера, а накрая, за всички присъстващи, имаше торта с шампанско...

Световноизвестната маестра Мирела Френи (вляво) и Ива Йонова при откриването на новата сграда на Cubec Accademia в италианския град Модена. Снимка: © Личен архив на изпълнителкатаОт 2008 г. до 2010 г. бяхте студентка на маестра Френи. От снимките, които ми показахте, се вижда изключително топлото чувство, с което тя ви посреща. Може би ще прозвучи банално, но какво е Мирела Френи за вас?

- Френи винаги е имала особено топло отношение към България. Тя е успяла да запази в себе си чувствата на човек, който умее да прави разлика между работата и семейството и обича да каза: „В мен има две риби (предвид зодията си): едната пее, а другата се грижи за семейството си - и не си пречат.” Мисля, че маестра е много щастлив човек, винаги е имала много късмет, талант, обстоятелствата в нейния живот - в професионален, и в личен план - са стекли благоприятно. Не се е налагало да прави жертви и компромиси, за да успее, и сега на 80-годишна възраст е жизнена, много енергична и продължава да работи в Cubec Accademia. Прекрасна съдба!

От нея се научих да имам дисциплина и търпение,

да вярвам в себе си, както и много от тънкостите на белканто, разбира се. В началото си мислех, че всичко ще ни бъде поднесено наготово, обяснено и ние - нейните ученици, ще разберем кое как се пее и интерпретира. В процеса на работа осъзнах, че всеки сам трябва да узрее до определено ниво и само някои студенти разбираха, какво иска да каже Френи: „Сanti come tu parli!” Лесно е да се каже: „Пей, както говориш!” Но да постигнеш звукоизвличането с лекотата на говора не е лесна работа. Всеки от нас трябваше да намери отговор на въпроса за себе си, според нивото си. Както се казва: занаят не се учи, а се краде! :-)

По време на откриването на Академията в Модена, специално внимание беше отделено и на залата, посветена на великия български оперен певец Николай Гяуров - Auditorium Ghiaurov. Имам усещането, че в Италия обичат Гяуров, сякаш е италианец...

- Да, Френи спомена, колко е щастлива, че Гяуров е останал в Модена. Сподели, че се чувства добре като знае, че той е толкова близо до нея. В своите изявления и публични изказвания, тя никога не пропуска да спомене името на Николай Гяуров. Според мен, тяхната връзка е била много силна и съм убедена, че истинската любов в изкуството е много важен елемент. Когато талантът има духовна подкрепа, става неудържима сила. Особено важно е, когато се срещнат две силни и вече изградени творчески личности, удовлетворени от славата и успеха. Любовта може само да тласне още по-напред и двамата, да им дава вдъхновение, да обедини две творчески души в нещо много силно и съкровено. Истинското изкуство има нужда от много любов. Трябва да се надскочи личността и да се даде на цялото човечество. Само така изкуството остава вечно - с много любов, раздаване, и пак - с любов!

Венеция - мечтата на всеки артист! Снимка: © Личен архив на изпълнителкатаНа връщане от Модена минахте през Венеция с една-единствена цел - „да се презаредите с Изкуство”. Градът на дожите е свръхпопулярна (и свърхкомерсиална) дестинация, но не е ли важно какво вижда... душата?

- Няма да забравя никога първото ми впечатление, излизайки от гарата. Пейзаж, фреска... - свалена от стената. Лодките на фона на една базилика, окъпани от светлина, чайки и влюбени двойки... Красота! Всяко едно кътче от Венеция е история, архитектура, музика... Като че времето е спряло и попадаш в друга епоха... Всяка църква е шедьовър на архитектурата, на живописта... Нямаше огромен наплив на туристи и това запази загадъчното усещане за необикновена красота, за една съхранена във времето сякаш мистична неповторимост и самобитност... Венеция - мечтата на всеки артист!..

Изкуството на XXI в. Нови реалности, нови предизвикателства - от високите технологии до философията на новите поколения. Амбиции или егоизъм, талант или жажда за слава...

- Живеем в трудно време - на бързи промени, високи скорости, на масова консумация, на глобализация. Големите концерни поглъщат малките фирми, съкращават работни места, намалява нуждата от работна ръка... Всичко това се отразява и на изкуството. Известност се печели благодарение на медиите, на големите агентства. И в големите оперни театри се усеща ясно сферата на влияние на определени агентури и на звукозаписни фирми.

Изкуството и бизнесът стават едно цяло... Тъжно е, но е факт.

Без талант не можеш да успееш по върховете, но само с талант нямаш особени шансове. Всеки е отговорен пред себе си и пред съвестта си доколко се е продал на дявола...

Когато става въпрос за сценични изкуства, не зная защо, но в съзнанието ми веднага „изплува” филмът „Черният лебед” (Black Swan; 2010) на американския режисьор Дарън Аронофски (Darren Aronofsky). Съдбата на главната героиня не е ли една доста реалистична, но и зловеща метафора?

- За съжаление много от зрителите не разбират посланието на режисьора. Проблематиката на филма е много силна и засяга голяма част от интерпретаторите на сценичните изкуства. Качествата, които се изискват за един човек - бил певец, балетист или инструменталист, са много комплексни. Само талант, образование и физически данни далеч не достигат за реализацията и за успеха на един творец. Необходима е много силна психическа и физическа устойчивост, както и личната потребност да си на сцената и да живееш за изкуството. Голямата грешка на някои неосъществени лични родителски амбиции е да се изживяват, като определят професията на децата си. Децата не са лична собственост, родителят понякога е твърде егоистичен, като се осъществява чрез детето си и не му дава правото на избор. Това е грубо нарушаване на личната свобода и щастие и именно във филма „Черният лебед”, по метафоричен начин, бяха показани зловещите последствия на една задушаваща и егоистична майчина любов...

Сопраното Ива Йонова е лауреат на редица престижни музикални награди. Снимка: © Juliana DoТези, които следят развитието на съвременното оперно изкуство, няма как да не забелязват все „по-авангардния” прочит на класиката. Ще изкажа своето мнение, без да съм специалист: напоследък интерпретациите (и адаптациите) на много постановки ми се струват прекалено (за да не кажа - брутално) осъвременени. Класическият им дух остава подценен някъде далеч назад във времето, а на преден план излиза „оригиналното новаторско мислене” на постановчика. Абсурдно. Сякаш, някакъв си режисьор, домогнал се по някакъв начин до солидно финансиране, е по-важен от самия автор... Какво се случва с публиката? Не се ли принизява съвременната опера до повърхностното ниво на високобюджетните екшъни в киното?

- Ефектите, като изразно средство, вече са се настанили трайно във всички изкуства. Интелектуалният прочит на една творба понякога загубва простата истина, поднесена от автора. Напоследък, търсенето на провокации омръзна на публиката, която открива достатъчно такива в новините и във всекидневието си. Зрителят е жаден за естетика, хармония, красота за окото и за ухото... Ако и през свободното си време гледа и слуша само за проблемите на времето, няма защо да ходи на опера или театър, а ще включи радиото или телевизора. Познавам много авангардни режисьори, които са толкова психически затормозени от собствените си концепции и разработки, че си вземат по 2-3 години почивка. А какво остава за публиката...

Заглавието на интервюто ви за artnovini.com преди почти четири години беше „Трябва да се научим да уважаваме себе си, за да ни уважават и другите”. Как мислите, за това време научихме ли се да „уважаваме себе си”...

- Погледнато в контекста на българската народопсихология това е болен въпрос. Как да оцелеем е дълбоко кодирано в гените ни, но при нас, за да се справим с предизвикателствата на живота, често оставяме уважението и самоуважението на заден план. Наблюдавам поведението на наши сънародници в чужбина, където инстинктите им за оцеляване обяснимо са изострени. Много от тях се нагаждат, интегрират, имитират поведението на гражданите на съответната страна, и така неусетно стават предатели на най-близките си... Истински успяват малцина! Но не тези, които са успели да намерят работа, не тези, които са се задомили по сметка, не тези, които са получили слава и правят голяма кариера! Те са успели на пръв поглед... Важно е да се научиш да уважаваш себе си и да останеш верен на себе си с риска да се изправиш пред кладата и да изгориш за идеята... Нашата задача е да запазим изкуството чисто, защото то е най-големият ни капитал!

Изкуството е наследството за идните поколения и наш дълг е да го запазим чисто! Лошото е, че

страната ни няма политика, която да привлече
кадрите, заминали в чужбина,

обратно в Родината. А имаме хиляди специалисти по цял свят, много от които искат да се върнат по родните си домове... Печалната истина е, че високо квалифицираните кадри трудно се приемат от посредствени управляващи... По-лесно е да се заблуждаваме, че всичко е наред и да си правим комплименти, колко сме талантливи. Лъжем само себе си...

В областта на изкуството (а и не само там) има изключително талантливи българи: певци, художници, артисти.... Защо, обаче, не успяваме да се „заявим” на световната арт сцена. Защо образът на българския артист не грее така ярко, както заслужава? Лош PR, народопсихология, незаинтересованост, или...

- Зад успеха от световно ниво стоят цели институции. Както Маринский театър и световноизвестният диригент Валерий Гергиев, например, за руските оперни таланти. На Запад има много голям наплив на руски артисти, но те идват с име и със силен PR от Русия. Нашите артисти успяват индивидуално с много талант и късмет - сякаш са ударили шестица от тотото. В големите оперни институции по света се поучават спонсорства от Япония, Русия, Корея, отварят се оперни студия за младите таланти... Същото се отнася и за по-големите музикални конкурси, където, благодарение на богатите спонсори, се осигуряват впечатляващи (финансово) награди. Независимо от баналността на фразата „Който плаща, той поръчва музиката”, тя е валидна не само за сватбите... Но политическата и икономическа поддръжка е много важна. Другият вариант е да рискуваш сам, да опиташ „на късмет”, както направих аз преди 15 години. Ако знаех какво ме чака, навярно нямаше да замина за чужбина... Но, пък, това което не ни убива ни прави по-силни, нали така!..

Като цяло, операта в България не отговаря на световните стандарти, смята оперната певица, която от 15 живее и работи във Виена. Снимка: © Димо ДимовЕдин от най-важните посланици на нашата култура по света са българските културни институти. Отново ще споделя личното си мнение, с което, разбира се, можете и да не се съгласите: дейността им е почти формална, макар че, като статистика, не изглежда така. В повечето случаи, количеството в техните програми няма нищо общо с качеството. Предвид нищожните средства за култура, които България отделя, поне дейността на тези институции би могла да популяризира културата ни изключително мащабно...

- Болно е, че точно за тези културни институти не се отделят достатъчно средства. Би трябвало да са обединяващ център на културата и на сънародниците ни в чужбина. Организирала съм различни мероприятия и съм участвала в много концерти с родолюбиви и дарителски чувства! Не е лошо е, че точно от най-успелите български музиканти се очаква да бъдат дарители, народни будители. Слава Богу!, все още има ентусиасти! Но мисля, че погледнато в исторически план, отдавна отмина времето на първата оперна дружба и самодейността, и точно в такива утвърдени културни институции има огромна липса на средства. Естествено е, качеството да пада, когато се търсят само ентусиасти, готови да дарят или изпробват изкуството си. Смятам, че в моменти на криза, задължително трябва да се търсят алтернативи не само за запазването на високото ниво на културния продукт, но и за неговото развитие. Например, копродукции с други, по-заможни институции, да се преговаря със спонсори... Затова е важно ръководните позиции да се заемат от компетентни и квалифицирани кадри и да бъде осигурен адекватен бюджет от министерството на културата.

Уважавам старанието и инициативите на културните институти и смятам за особено важно те да поддържат подобаващо ниво, чрез което да разпространяват по най-добрия начин българската култура и изкуство зад граница.

В последните години, у нас, отношението култура - финанси определено е противоречиво. Но безспорен факт е, че за да съществува културата са необходими много пари. Когато те се управляват правилно и ползите са огромни. Това ясно се вижда тук, във Виена - градът, в който живеете отдавна. Със сигурност, има много неща, които страната ни би могла да ползва като ноу-хау, не само от австрийците... Стига да има кой да го направи и да иска да го направи, но без да му се пречи. Не е ли утопия това, обаче?

- Има много готови модели, които могат да се ползват, но хората, които гласуват бюджетите, трябва самите те да имат потребност от култура и изкуство. Колко от нашите управляващи разбират от изкуство? Във всяка държавна хазна има средства. Въпросът е за какво се използват и къде отиват. Сега има възможности за финансиране по европейски проекти. Вече се забелязва, че в България се облагородяват паркове, градинки, изграждат се екопътеки, ремонтират се и се обновяват различни сгради, сред тях и някои оперни театри… И въпреки това, като че ли средствата отиват за опаковката, за видимата страна на медала. А средства са необходими за образование, за артистите, за адекватни заплати, за свеж творчески въздух. Време е, когато се канят наши успели в чужбина сънародници, да им се плаща нормално, а не да се чака само на дарения и благотворителност. Лошото е, че понякога дори и благотворителността не се приема, но от чист егоизъм - просто някой иска да нарани и да обиди някого. Наскоро, например, предложих да даря проект в Старозагорската опера, но беше ми отказано под предлога, че артистите трябва да си заработват заплатите. Липсата на респект, уважение и благодарност в България е голям проблем. Не става дума само за пари. Необходими са малко повече, човещина, партньорство и желание!

За да бъде постигнато каквото и да е в изкуството и в културата (и въобще в живота), важни условия са доброто образование, широкият мироглед, потребността от красота... В днешното особено време е необходимо държавата да поеме своята отговорност - без показност и фалшив патос... Но, очевидно е, българската култура и изкуство, вече четвърт век страдат от системно финансово „недохранване”. Друг е въпросът, когато има средства, за какво се изразходват и от кого... Какви, според вас, са българските перспективи, докъде ще стигнем чрез вечното „стягане на коланите”?

- Ако коланите се стягат на грешната дупка - това няма да помогне. Ние сме известни с поговорката „на триците скъпи, на брашното евтини.” Ако има квалифицирани кадри по ключовите места във всяка една сфера, би било много по-лесно да се управлява. Пак повтарям,

в България трудно се работи в екип.

Битува феодално мислене, страх у подчинените, липсва демокрация в отношенията... Да, хората се страхуват, пазят си мястото, мълчат, търпят и доносничат на по-високите инстанции. В една институция се подлива толкова вода, колкото да се реши проблема... на Африка.

Защо сме лоши един към друг? Защо не се дават водещите позиции на компетентните, защо всичко се решава не на професионално, а на политическо ниво? Много въпроси, които си задаваме, но сме безсилни да разрешим. Ако всеки за себе си се огледа къде стои, какво е постигнал и колко може - нека да иска според това, което е дал... В много случаи има неоправдано надценяване на отделни личности, липсва самооценка и реална представа за нещата. Особено, когато сме в такава финансова, политическа и духовна криза, време е всеки да започне промяната от себе си. Всеки е отговорен за себе си и по-добре да се погледне 100 пъти в огледалото, отколкото да търси причините някъде другаде. Защото голямата промяна започва от всеки един от нас...

През май т.г. Ива Йонова заминава за Анкара, където ще изнесете майсторски клас по белканто в Държавната музикална академия на Турция. Снимка: © Juliana DoПрез май заминавате за Анкара, където ще изнесете майсторски клас по белканто в Държавната музикална академия на Турция. Разширявате все повече „географията” на своето изкуство, а и на педагогическия си талант...

- С нетърпение очаквам срещата си със студентите от Анкара! Харесва ми да общувам с млади, талантливи и ентусиазирани хора и съм убедена, че ще чуя и видя много таланти! В Турция ценят специалистите и в областта на културата, и в изкуството. Инвестират, без да пестят. Плодовете ще се появят твърде скоро - убедена съм!

Идва лято - един определено музикален сезон, какво ви предстои?

- Лятото е любимият ми сезон! Предстоят ми много концерти във Виена и моят първи международен майсторски клас в българския град Сопот, който ще проведа в последната седмица на август и първата на септември. Надявам се да превърнем в традиция манифеста на таланти, красота, младост и културен обмен!

В Деня на пролетта - 22 март, е и празника на вашия роден град - Велико Търново. Какво ще пожелаете на своите съграждани?

- Бъдете живи и здрави и когато имате трудности погледнете към Царевец! Горди и непоклатими - бъдете част от нашата история и помнете, че всички ние сме част от великото минало на България и сме длъжни да го превърнем във велико настояще и във велико бъдеще!

* * *

Биография

ИВА ЙОНОВА (Iva Ionova) е родена във Велико Търново. Средното си образование завършва с пълно отличие в музикалното училище „Веселин Стоянов”, Русе, в класа по оперно пеене на Катрин Емилова и Георги Делиганев. От 1991 до 1996 г. следва в Националната музикална академия (НМА) „Панчо Владигеров” и се дипломира с пълно отличие. Следват специализации в Университета за музика и сценични изкуства във Виена (Universität für Musik und darstellende Kunst Wien) и в Нюрнберг (Германия)... Посещава открити уроци при Мирела Френи (Mirella Freni), учи при проф. Маргарита Лилова, проф. Зигфрид Йерусалем (Siegfried Jerusalem) - един от най-големите вагнерови тенори на нашето време, Едит Вийнс (Edith Wiens), Томас Хемпсън (Thomas Hampson), проф. Силвия Гещи (Prof. Sylvia Geszty), Риналдо Алесандрини (Rinaldo Alessandrini) - известен диригент на барокова музика и чембалист, при френската чембалистка Ивон Реперон (Yvon Repérant). Работила е и със знаменитата оперна прима Гена Димитрова (1941-2005).

Певицата дебютира през 1995 г. с партията на Бастиана в едноактната опера „Бастиан и Бастиана” (Bastien und Bastienne; 1768) от В.А. Моцарт (Wolfgang Amadeus Mozart; 1756-1791), която изпълнява с Мюнхенската филхармония в Бад Визее (Bad Wissee).

Ива Йонова е лауреат на редица награди от оперни конкурси във Виена, София, Марибор (Словения), Дойчландсберг (Австрия), Майнинген (Германия), пяла е на много престижни фестивали като Aix-en-Provence (Франция), във виенския Wiener Festwochen, International Baroque Festival Ambronay (Франция), International Mozart Festival в Премено (Италия), International Summer festival в Кортина (Италия)... Прекрасният й глас е радвал почитателите на оперното изкуство в Белгия, Германия, Финландия, Франция, Япония, Сърбия, Словения, Македония, Канада, Унгария, Испания и Австрия. През Сезон 2011/2012 дебютира на българската оперна сцена…

През май 2012 г. Ива Йонова стана лауреат на Наградата на Министерство на културата на Република България за принос в развитието на българо-австрийските културни връзки и за популяризирането на българската култура в Австрия.

През 2013 г. води майсторски класове в консерваториите в китайските градове Вейфан (Weifang) и в Джънджоу (Zhen Zhou), административен център на провинция Хънан. На 22 януари т.г. дебютира в ролята на Тоска в едноименната опера на Пучини, постановка на Държавната опера в Стара Загора.

От 15 години Ива Йонова живее и работи във Виена.
Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Неделя, 22 Март 2015г. 12:57ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ