Dec 18
Гаспар Ное: Влюбването може да се окаже илюзия, но любовта - никога PDF Печат Е-поща
Автор: artnovini.com   
Петък, 12 Февруари 2016г. 17:03ч.

Режисьорът Гаспар Ное споделя, че винаги е искал да снима кино за истинската страст. И го направи с „Любов”... Снимка: Olivier06400ПОЧИТАТЕЛИТЕ на Седмото изкуство в България от днес могат да гледат филма „Любов” (Love; 2015) на аржентинския режисьор и сценарист Гаспар Ное (Gaspar Noé; 1963), чийто дистрибутор е компанията Bulgaria Film Vision. Още преди световната си премиера в извънконкурсната програма на 68-я Фестивал в Кан (68th edition of the Festival de Cannes), заради натурализма на някои сцени с „несимулиран секс”, кинотворбата провокира цензурата в не една държава по света и предизвика противоречиви реакции от страна на критиката и публиката (всъщност, като цяло творбата беше приета положително). Както можеше да се очаква, оценките се движеха в крайни стойности: от адмирации за смелостта и откровеността, с която режисьорът „разголва” темите за любовта и секса в контекста на лицемерната ни съвременност, до иронично-глуповати реплики от сорта, че Любов дори „не е порнографски филм, тъй като диалогът му е твърде лош”...

През май м.г. Гаспар Ное, който очакваше негативнните реакции на рейтинговите комисии, сподели, че ако имаше възможност да влияе върху техните решения в отделните страни, то би поставил филма си в категория 12+, написа The Guardian.

Вие казвате, че филмът плаши с порнография? Това е разказ за любовта от гледна точка на секса. Много е трудно да покажеш секс, без да снимаш по такъв начин”, допълни постановчикът и добави, че никога не би могъл да снима своя филм в САЩ. „По-лесно е да покажеш чувствените сцени в европейското кино - хората са по-открити. Когато нещата стигнат до разпространение на такива ленти, на американците очите им стават квадратни” - сподели тогава аржентинецът, който проведе снимките на „Любов” във Франция.  

За перманентен (и предупредителен) фон на истерията около премиерата на еротичната 3D-поема на Ное, различни медии използваха неговата „скандална” творба „Необратимо” (Irreversible; 2002) с Моника Белучи (Monica Bellucci) и Венсан Касел (Vincent Cassel), която преди почти 15 години шокира поклонниците на Десетата муза с кадри на брутално изнасилване (смятани за най-реалистичните в историята на киното). Въпреки натурализма си, тогава филмът не предизвика радикалния гняв на цензурата...

Днес, в деня на българската премиера на кинотворбата, предлагаме на вашето внимание интервюто с аржентинския режисьор (от средата на 70-те години той живее във Франция), което публикува сайта lenta.ru. През септември 2015 г. Министерство на културата на Русия първо отказа, а няколко дни по-късно даде на филма само ограничен лиценз за разпространение...

* * *

Какви бяха вашите първи мисли, когато разбрахте, че „Любов” е забранен за разпространение?

- Разсмях се. Честно казано, много исках моят мил, трогателен филм да се завърти в страната, на чието изкуство и култура толкова много се възхищавам.  

Всъщност, според вас, какво уплаши цензурата?

- Мисля, че някои зрители могат да се смутят, че на екрана моите персонажи имат къде-къде по-интересен и по-чувствен живот от самите тях. А неспособността да преживяваш подобни ситуации може да провокира завист - особено у по-възрастните мъже. Това, което радва едни, е възможно да причинява болка на други. Може би, ако моят герой беше руски студент в парижка киноакадемия, а не американски, то реакцията на руската цензура щеше да бъде по-логична и позитивна... Струва ми се странно, че един суров и тежък филм като „Необратимо” нямаше никакви проблеми с разпространението, а тази сантиментална история за любовта я забраниха. И то при положение, че на всяка крачка в интернет се срещат много по-откровени изображения на секс.

Да поговорим за самия филм. До колко думите на главния герой Мърфи за желанието му да снима истинско сантиментално кино за секса илюстрират вашите намерения, отнасящи се до „Любов”?

- Исках да снимам кино за истинската страст. Нима е възможен честен филм за страстта без „креватни сцени”? Именно заради телесната, тактилната страна на любовта, страстта ни прави така зависими.

Веднъж казахте, че „Любов” е вдъхновен от ваши лични преживявания, когато сте бил 20-годишен, от истории на ваши приятели и колеги. Наистина ли е така?

- Да, в моя живот имаше достатъчно ситуации, които много приличаха на тези, които се случват във филма. Но аз никога не съм бил с жена, която не съм обичал и от мен никоя жена не е забременявала. За разлика от Мърфи, аз винаги съм бил много внимателен и избягвах „нещастните случаи”, които се случват в любовта.

Карл Глусман, Аоми Муйок (в средата) и Клара Кристин в еротичната 3D-драма „Любов”. Снимка: © Bulgaria Film VisionС вашите основни актьори имахте ли някакви граници на допустимото? Нещо, което те не трябваше да правят в никакъв случай?

- Не, не съществуваха никакви предели, ние предварително бяхме уточнили всички подробности. Исках те бъдат доволни и горди от всяка сцена. Карл Глусман (Karl Glusman), Аоми Муйок (Aomi Muyock), Клара Кристин (Klara Kristin) - всички те са много умни и добри млади хора. Те прекрасно разбираха, в какво кино се снимат, и вярваха в „Любов”. Не ми се налагаше да ги принуждавам за нищо.

За разлика от редица традиционни Love story, които подчертават уникалните качества на своите герои и ги поддържат до края на филма, „Любов” не прикрива баналността на своите герои - особено у Мърфи.

- Любовта, или сексуалното желание, е потребност, която е заложена у нас генетично. Хората се нуждаят от възпроизводство - както и всички останали живи същества. Но, естествено, хората са далеч по романтични - нашият мозък ни дава възможност да си представяме бъдещето, да говорим за него. Дори и най-баналните хора понякога се влюбват. А това не е безопасно. Любовта е емоционално бойно поле, на което ние изпитваме както силни страсти, така и най-жестока болка...

Защо решихте за снимате филма в 3D?

- Както повечето деца, така и аз обичам новите играчки. Качествената проекция на 3D прави кадрите по-интимни, по-живи.

Филмът „Любов” е пронизан от ирония и самоирония. Въпреки че предавате тъгата по изгубената любов, в същия момент вие сякаш се присмивате на Мърфи. Все пак, какъв герой е той - трагичен или комичен?

- Той е като мой по-малък брат. Мърфи има същия генетичен код и същия като моя вкус към киното. За мен онова, което прави, е разбираемо и близко, дори когато постъпва глупаво - особено, когато пие или използва разни неща. Разбира се той не е герой, но не е и антигерой. Просто Мърфи е още един прекрасен неудачник, смятащ себе си за роден победител.

Затова Електра (Аоми Муйок) казва, че Мърфи не разбира какво всъщност означава любовта...

- Повечето хора са егоисти, а егоизмът няма пол. Мърфи също е егоист, макар и не най-лошият от всички. В една сцена, която премахнах заради ритъма на филма, Електра казва: „Влюбването може да се окаже илюзия, но любовта - никога”.

Снимка: © Bulgaria Film VisionВашите филми показват различни страни от съвременния живот - както безкрайната подмолна война между обстоятелствата на съвременността, в който живеем, така и нашата първобитна, архаична природа. Доколко тази тема е важна за вас? Ще имаме ли някога шанс да разрешим това противоречие?

- Всеки ден усещам своята първобитна природа. Да, аз се научих да използвам компютър и мобилен телефон, но дали се отдалечих много от шимпанзето? (смее се). Аз обичам шимпанзето. Но, наистина, никога не бих преспал с него - прекалено е космато и диво. Спомняте ли си филма „2001: Космическа одисея” (2001: A Space Odyssey; 1968) на Стенли Кубрик (Stanley Kubrick; 1928-1999)? В него и шимпанзетата, и астронавтите, имат едни и същи потребности и следват едни и същи сили. Само коефициента на интелигентност (IQ) e различен.

В основата си „Любов” представя мъжката страна на романтичния опит. В кадър се виждат само мъжки оргазми, но няма женски, и историята на любовта е разказана през погледа и спомените на Мърфи. Въобще, възможно ли е на екрана да бъдат показани женското сексуално желание и любовта на жената? Искал ли сте да снимате такъв филм?

- Женският оргазъм почти винаги е по-малко „живописен” от мъжкия. Но мисля, че моето кино носи много радост и на жените. Да, не бих имал нищо против да снимам филм от гледната точка на жената. В края на краищата, мъжете и жените си приличат невероятно много - само дето жените все още имат по-малко права, отколкото мъжете.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Петък, 12 Февруари 2016г. 17:32ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ