Aug 19
Доц. д-р Ружа МАРИНСКА: Изкуството на Добрович трябва да се осмисли като вариант на балканския романтизъм PDF Печат Е-поща
Автор: Марио Николов   
Понеделник, 07 Ноември 2016г. 18:33ч.

Доц. д-р Ружа Маринска е основен инициатор на проекта „2016 - Годината на Добрович”. Снимка: © artnovini.com- Работата по проекта „2016 - Година на Добрович” ми отне илюзията, че е възможна професионална общност, казва известната българска изкуствоведка.

- Българското изкуство е достатъчно жизнено и нищо не му липсва. То просто се нуждае от държавна подкрепа, от просветена културна политика..., смята преподавателката по История на изкуството в НБУ.

СОФИЯ. Продължават събитията, свързани с проекта „2016 - Годината на Добрович”, посветен на посветен на 200-годишнината от рождението на Димитър Добрович (1816-1905) - първият български художник с академично образование. През тази седмица - на 10 ноември (четвъртък) от 18.00 ч. в Националната галерия „Двореца” ще се проведе открита лекция на доц. д-р Ружа Маринска, която ще представи книгата си „Романтикът Димитър Добрович” (издание на Нов български университет) с най-новите изследвания за живота и творчеството на художника, направени от екипа на Център „Българо-европейски културни диалози” (БЕКД) в България, Гърция и Италия. Същата вечер ще бъде представен и филмът „Пътят на Добрович” - документален разказ за художника на Теодор Караколев, студен в програма „Изкуствознание” на НБУ.

На 16 и 17 ноември т.г. в НБУ ще бъде проведена Международната конференция „Романтиката на XIX век. Димитър Добрович (1816-1905) - живот и творчество”, организирана от НБУ и Център БЕКД. Сайтът за изкуство и култура artnovini.com предлага на вашето внимание с известната българска изкуствоведка доц. д-р Ружа Маринска, която е Председател на Организационния комитет на форума.

През пролетта на тази година доц. Маринска изнесе в НБУ беседата „Случаят Добрович - едно голямо предизвикателство”. Снимка: © д-р Анжела Данева, директор на БЕКД* * *

Изложбата „Романтикът Добрович” (до 12 декември т.г.) в Националната галерия в София вече е факт. Предстои кулминацията на „2016 - годината на Добрович” - Международната конференция „Романтиката на XIX век. Димитър Добрович (1816-1905) - живот и творчество”, която ще се проведе в Нов български университет. Какво ви дадоха и какво ви отнеха тези почти три години работа по проекта?

- Какво ми даде работата по този проект? Някои нови наблюдения върху темата, която ме вълнува от десетилетия - българското изкуство в европейски контекст. Какво ми отне - илюзията, че е възможна професионална общност.

Колко трудно и предизвикателно е да бъде осъществена инициатива като „2016 - годината на Добрович”?

- Безспорно е трудно. По ред причини. В случая с Димитър Добрович сериозни препятствия се оказаха контактите с колегите и институциите от Гърция и Италия - страните, в които минава по-голямата част от живота на художника. Необходими са продължителни и системни проучвания в архивите и колекциите там, които са невъзможни без активно сътрудничество.

Какви са вашите очаквания за конференцията, организирана от НБУ и БЕКД?

- Надявам се, че конференцията ще даде тласък на изследванията върху изкуството на Добрович и на неговото време. Ще се радвам, ако докладите и дебатите по тях активизират действията на колегията и дадат нови насоки и перспективи.

Картината „Италианска циганка с дайре”, която Димитър Добрович рисува в Рим около 1870 г.; вдясно: подписът на художника и надпис, в който той пише, че е българин от Сливен. Снимка: © artnovini.comОт 1837 г. до 1848 г. е т.нар. „Атински период” на Димитър Добрович, когато той подписва творбите си като „Димитриос Домбриадис”. Как се вписва младият художник в контекста на гръцкото изкуство от XIX в. и въобще, доколко Добрович е „гръцки художник”, както твърдят някои изследователи? Италианските историци на изкуството биха могли да кажат, че е „италиански” - все пак той е живял там повече от 40 години.

- Със завръщането си в България самият Добрович дава еднозначен отговор. Впрочем, върху една от ярките творби, създадени в Рим - „Италианска циганка с дайре” (ок. 1870), той също категорично е потвърдил своята национална принадлежност. Редом с подписа си, той е написал, че е художник от България и е поставил името на родния си град Сливен.

Въпреки огромната свършена работа, около Добрович витаят много неясноти (биографични, творчески), но това, което открихте дотук с вашите колеги, говори за една изключителна, многопластова личност - с възрожденски и просветителски дух, заедно с това - модерна и новаторска (например, елеофотографията - негов метод за надживописване на снимки)... По време на вашите проучвания кой факт от живота на художника ви изненада най-много?

- В процеса на работа за мен бяха особено важни и интересни разкритията относно интелектуалната физиономия на художника - факти, за които ние досега нямахме никаква представа. В това отношение очаквам нови сведения, които италианските и гръцки архиви могат да предложат.

Вашият екип поставя Димитър Добрович сред представителите на романтизма - една изключително важна епоха от историята на изобразителното изкуство, която сякаш днес светът преоткрива. В зрелите години на своя живот художникът е съвременник на нови стилове в изкуството, като импресионизма, например, но продължава по своя път. Според вас, на какво се дължи тази негова последователност?

- Всеки художник, както и всяка творческа личност, се моделира в младите си години от атмосферата, в която и е съдено да се развива. Димитър Добрович навлиза в художествения живот в епохата на романтизма. Това е определящо за него. Нищо странно и особено няма в това, че изкуството му остава в това русло. Художникът не е и не може да бъде ветропоказател за всякакви нови и различни въздействия.

По време на пресконференцията за изложбата „Романтикът Добрович” стана ясно, че голяма част от българските колекционери са подходили ревниво към възможността техните негови картини да бъдат показани пред публика. Според мен, това е егоистична постъпка и дори - проява на културна недостатъчност. Всъщност, не е ли мисията на изкуството да достига до колкото може повече хора, а не да бъде затворник в нечий сейф? Особено, когато става дума за национална памет.

- Поведението на българските колекционери и в този случай не се оказа на висота. Повечето отказаха да предоставят притежаваните от тях произведения на Добрович за изложбата в Националната галерия. Други дори не ни допуснаха да ги видим и направим своите изводи в жив контакт с творбите. Но всъщност въпреки огорчението ни като изследователи, този факт не трябва да ни учудва. Нека не забравяме, че те са едва първо поколение колекционери и все още нямат необходимата култура и разбиране за своята отговорност и своята роля в процеса на съхраняване и популяризиране на изкуството.

Доц. д-р Ружа Маринска с Теодор Караколев - студент в програма „Изкуствознание” на НБУ, пред картината „Идилия на предачката” (вероятно творба на Димитър Добрович), която екипът на Център БЕКД откри в прочутото римско Caffe Greco. Снимка: © д-р Анжела Данева, директор на БЕКДСлед всичко, което направихте, за да „възкресите” името на Димитър Добрович за българското изобразително изкуство, се оказва, че най-голямата ни грешка би била да се възприемаме едва ли не като периферия на процесите в европейското изкуство. Художникът е високо ценен и в Гърция, и в Италия. Макар и като фрагмент - едно от безспорните доказателства за неговия авторитет е изключителният подарък, който му правят в Рим, преди да замине за родината си - цигулка „Амати”! Защото малцина са удостоявани с подобна чест... В България достатъчно добре ли осъзнаваме ролята на Добрович в нашето изкуство?

- Въпросът за централните и периферни зони в изкуството е твърде сложен и едва ли може да бъде адекватно коментиран в едно интервю. Важно е обаче да подчертая, че принадлежността към периферията не само не означава априорно негативна оценка. Нещо повече - тя повдига повече и по-интересни проблеми. Отдавна съм убедена, че в този смисъл българското изобразително изкуство именно със своето „периферно” своеобразие заслужава внимание и представлява особен художествен материал в панорамата на европейската култура. В този план изкуството на Димитър Добрович трябва да се осмисли като вариант на балканския романтизъм.

Очевидно предизвикателствата по „случая Добрович” са много и изследванията ви ще продължат и след международната конференция, посветена на неговата 200-годишнина. С вашата книга за художника, която ще представите на 10 ноември, вие систематизирате откритото досега, но в каква посока ще продължите оттук-нататък?

- Що се отнася до изследванията върху изкуството на Димитър Добрович, надявам се и други да се присъединят към издирванията на неговото творчество. А генерално погледнато - темата за българското изкуство в европейски контекст ще продължи да бъде водеща в дейността на нашия Център „Българо-европейски културни диалози” към Нов български университет. В това отношение изследователското поле е наистина необозримо.

И за финал, един въпрос на който, със сигурност, не само аз се опитвам да отговоря: какво липсва на българското изобразително изкуство, за да заеме (в световен контекст) мястото, което заслужава?

- Българското изкуство е достатъчно жизнено и нищо не му липсва. То просто се нуждае от държавна подкрепа, от просветена културна политика, за да бъде представяно и в страната, и извън пределите й по достоен начин.

- Благодаря ви за интервюто и успех на проекта „2016 - Годината на Добрович”!

* * *

Биография

Доц. д-р Ружа Маринска е български изкуствовед, художествен критик и историк на изкуството. Тя е родена в Смолян и е дъщеря е на изкуствоведа Лазар Марински (1915-2005). През 1967 г. завършва История и Теория на изкуството в Московския държавен университет при проф. Виктор Лазарев (1897-1976) и проф. Иван Маца (1893-1974).

В началото на професионалния си път се занимава предимно със социологията на изкуството („Енциклопедия на изобразителните изкуства”, БАН). Пише статии и прави изследвания върху творчеството на художници като Наум Хаджимладенов (1894-1985) - през 1974 г., и Найден Петков (1918 - 1989) - през 1978 г., както и върху различни културологични проблеми. По-късно се съсредоточава върху българското изкуство през ХХ в. и по-специално върху проблемите на българския модернизъм. Организира някои от най-мащабните изложби в България, често придружавани с конференции и дискусии по темата - например, „Гео Милев и българският модернизъм” (СГХГ, 2005).

Доц. Ружа Маринска е била директор на Националната художествена галерия в София. Днес е преподавател по История на изкуството в Националната художествена академия и в Нов български университет.

* * *

Пълната програма на Международната конференция „Романтиката на XIX век. Димитър Добрович (1816-1905) - живот и творчество” можете да прочетете на този линк.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Понеделник, 07 Ноември 2016г. 18:57ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ