Apr 30
ПРОФ. ИВАН СТОЯНОВ: Левски не ни е нужен като идол, а като човек, личност и пример PDF Печат Е-поща
Автор: Марио Николов   
Понеделник, 16 Юли 2012г. 13:29ч.

Проф. Иван Стоянов. Снимка: © artnovini.comИсторията като наука има за цел да реконструира историческото минало такова, каквото е било, а не такова, каквото някому се иска да е било... Измислената история е вредна, казва големият български учен.

В НАЧАЛОТО на юни по някакво чудесно стечение на обстоятелствата имах удоволствието да се запозная с историка проф. Иван Стоянов от Великотърновския университет (ВТУ) „Св. св. Кирил и Методий”. Мястото беше прекрасно - Българският културен институт (БКИ) „Дом Витгенщайн” (Haus Wittgenstein) във Виена, а поводът - вдъхновяващ - книгите „Васил Левски - Апостола на българската свобода” и „Европейските измерения на Васил Левски”, които ученият заедно с г-жа Дора Чаушева, директорка на Националния музей „Васил Левски” в Карлово и съавторка на изследванията, представи пред българската общественост в австрийската столица.

Няма да скрия, че когато разбрах програмата, реших, че това ще бъде поредното традиционно, официозно и формално представяне на живота и дейността на Апостола. Веднага обаче ми направи впечатление странната на пръв поглед идея: в самото навечерие на 2 юни - Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България - да бъде отбелязана предстоящата 175-годишнина от рождението на Васил Левски. Всъщност тази идея на Борислав Петранов, директор на БКИ, се оказа оригинална и забележителна, а беседата на професора - завладяваща със своя научен реализъм, аргументираност и разбира се - с изключителната ерудиция на учения. Оказа се, че това мнение не е само мое, а и на повечето от присъстващите на събитието над сто души - едно респектиращо за „българска” сбирка в чужбина число.

След края на тържествената вечер проф. Иван Стоянов се съгласи, като се върнем в България, да даде специално интервю за artnovini.com, което сега предлагаме на вашето внимание...

Проф. Стоянов, съвсем скоро ще отбележим 175 години от рождението на Васил Левски. За този немалък период от време нашият народ успя ли да осъзнае Апостола на българската свобода?

- Всеки българин, където и да е, носи в сърцето си Левски и всеки се гордее с неговата личност. Всички българи се прекланят пред паметта на Апостола на 18 февруари и отбелязват неговото раждане на 18 юли - и така трябва да бъде. Но мисля си, че това не е достатъчно. И за тази „недостатъчност” са виновни не хората, които не се занимават с история, не българите като народ, а тези, които така са „изследвали” живота и делото на този голям българин, че хората са го приели като нещо митично, като нещо свръхестествено. При това положение няма нужда от някакво мислене, някакво съобразяване или вземане на пример за подражание. „Светците” не могат да бъдат достигнати от простосмъртните - преклонението и цитирането на изказаните от тях мисли е напълно достатъчно. Удобно, нали? За кого ли? Мисля, че читателят сам може да си отговори на въпроса.

Преди дни излезе книгата ви „Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността на Васил Левски” (Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий”, Велико Търново, 2012). Нима са останали неизследвани пространства от неговия личен и революционен живот?

- Мисля, че има много въпроси от периода на Българското възраждане, които историците трябва да изяснят, съобразявайки се единствено със съществуващата изворова база. Тук става въпрос не за нов прочит на историята, а за реконструиране на историческото ни минало такова, каквото е било, а не такова, каквото някому се иска да е било. Политизирането на миналото ни и съобразяването му с господстващата политическа конюнктура унищожава историята като наука. Това се отнася и за Васил Левски. Той е толкова голяма и значима личност от българското минало, че няма нужда да му приписваме свръхестествени качества, за да го уважаваме. Има още какво да се каже за Големия карловец и си мисля, и съм убеден, че то ще бъде казано. Това няма да го направи светец, но ще го направи още по-значима за българската история личност.

Историкът представя книгата си „Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността на Васил Левски” в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София. Снимка: © artnovini.com При представянето на книгата в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” деканът на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” доц. д-р Пламен Митев сподели, че вашето изследване „разчупва стереотипите”, и го определи като „противопоставяне на митологемите”. Много ли стереотипи и митологеми бяха създадени за 175 години?

- Казаното от доц. д-р Пламен Митев е напълно основателно, защото през изминалите години, от Освобождението до днес, историческата наука е направила много за разкриването на българското минало, но по ред обективни и най-вече субективни причини някои личности, процеси и събития са представени в доста „изкривен” вид. Общоизвестно е, че измислената история не допринася за нищо добро. Достатъчно е да погледнем и да вземем за пример нашите югозападни съседи. Кой знае защо и с личността на Левски не е процедирано по най-почтения начин. Навярно се смята, че определянето му за „най-велик българин” го превръща в нещо, за което трябва да се говори и да се пише само по един начин. Според мен прозвището „Апостол на българската свобода” му приляга много повече, отколкото почти нищо не значещото „най-велик българин”. Защото веднага следват въпросите - кои са другите велики българи, с които той се съизмерва, и ако сме ги имали толкова много, това ли щеше да бъде България днес - най-бедната държава не само в Европейския съюз, но и в цяла Европа?

Трудно ми е да дефинирам отношението на българския народ към Васил Левски. В някои случаи имам усещането, че е изключително, крайно, преминаващо в нематериалните проекции на божественото... В други - то е прекалено елементарно, календарно - пригодено за широка употреба (консумация)... Не е ли странна цялата тази безусловност? А се оказва, че дори не отбелязваме неговата кончина на вярната дата?

- Напълно прав сте с разсъжденията си в поставения въпрос. Но не можем да се сърдим на никого освен на себе си. В едни случаи не даваме да се каже нищо, което не отговаря на идеята за митологизиране, фетишизиране или канонизиране на една личност - в случая на Васил Левски. Но не са и малко проявите, които са чисто формални и като че ли са свързани с изпълнението на едно недотам приятно задължение. След отбелязването на единия 18-и се чака другият 18-и! А между тях - нищо. И тук се сещам за големия български поет Никола Вапцаров (1909-1942), който пише следното за историята: „Ще хванеш контурите само, а вътре знам - ще бъде празно”. Когато „вътре” е „празно”, няма как да не се получава този дисбаланс. Ако не се поучим от тази „празнота”, колкото и красива и елегантна да ни се представя тя от властимащи, от услужлива интелигенция, не ни очаква нищо друго, освен да пустосваме живота „под мустаците увиснали”.

Захари Стоянов (1850-1889), Иван Вазов (1850-1921), Стоян Заимов (1853-1932) и още много други героизират Левски до степен, че го превръщат в абсолютен, непостижим идеал. Необходима ли е подобна интерпретация?

- Това е най-страшното, сторено с личността на Васил Левски. Съмнявам се, че такива значими личности като Захари Стоянов, Иван Вазов, Стоян Заимов... са искали да се получи точно това, но на практика това се случва. Абсолютният и непостижимият идеал е ненужен. Той е абсолютен и недостижим. На нас като хора ни е нужен достижим идеал. А идеите на Левски са напълно достижими - „свобода и чиста република”, държавата да бъде „храм на истинната и правата свобода”, чорбаджилъкът да отстъпи на „съгласието, братството и съвършеното равенство между хората било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било”, всички да бъдат равни пред законите... - какво непостижимо има в идеала на Васил Левски? Само че на кого от управляващите е нужна такава държава? Я попитайте Бай Ганьо - то като няма келепир... за какво ти е държавата?

Ще цитирам една ваша мисъл: „Истинският историк не може да си позволи да конструира миналото, колкото и да му се иска.” Известен ли ви е случай, в който „измислената история” е помагала? Или винаги става дума за пропаганда, манипулация?

- Историята като наука има за цел да реконструира историческото минало такова, каквото е било, а не такова, каквото някому се иска да е било. Тя няма право да порицава и отрицава, а единственото й право е да обяснява процесите и явленията и то не от гледна точка на авторовото време, а от гледна точка на времето, в което протичат тези процеси. Историкът не трябва да „конструира” миналото, той трябва да го реконструира - т.е. да го представя в истинската му същност - без да се ръководи от политическата конюнктура или някакви личностни съображения. Измислената история е вредна. Тя пречи най-вече на бъдещото развитие на държавата. Вижте какво се случва в България! Измислената история може да „помогне” на отделна личност. Винаги е имало „изследователи”, които са нагаждали историческото ни минало съобразно властимащите. Има ги и днес. При заемането на такава „научна позиция” се извличат доста прилични дивиденти - я зам.-министър, я министър, я депутат, я посланик, я... Солунската митница, казва един Алеков герой (бел. ред.: Алеко Константинов; 1863-1897). Но рано или късно историята казва истината такава, каквато е. И е по-добре според мен човек да казва истината, което няма да му донесе в никакъв случай един от горепосочените дивиденти. Всъщност всеки решава сам какъв път да избере.

Що за феномен е съвестта на учения?

- На този въпрос е много трудно да се отговори. Но ученият без съвест просто не е учен. За съжаление бедният човек много лесно се продава и още по-лесно се купува. Хората, които в България се занимават с наука през всичките периоди на развитието на държавата ни, винаги са били бедни, освен ако не са правили „наука” в полза на господстващата политическа конюнктура. Когато гледам телевизия и слушам радио, чета вестници и списания и разбера, че „интелектуалци” влизат в политически партии и други политически формации, си мисля, че това са всичко друго, но не и интелектуалци. Може ли ученият да се подчинява на партийна дисциплина или на заповедите на... да не изброявам имената на ръководителите на днешните български партии, а и на вчерашните. Може ли интелектуалецът да получава нареждания от полуграмотни, но напористи хора? В какво се състои същността на интелектуалеца тогава? Послушникът, манипулаторът, стремящият се на всяка цена към властта, подмазвачът, завистникът... това са категории хора, всъщност една категория хора, които, каквито и букви да имат пред името, не могат да се причислят нито в категорията на учените, нито в тази на интелектуалците. Те са освободени от химерата, която простосмъртните наричат съвест.

Какъв е реалният образ на Апостола, който откривате при вашите изследвания? Романтик, утопист, прагматик...

- Васил Левски - Апостола на българската свобода, е една изключителна личност от периода на Българското възраждане. Той е според моите разбирания и това, което съм прочел в неговото документално наследство, на първо място - прагматик, на второ място - романтик, и в много малка степен утопист. Всъщност това е присъщо на всеки нормален и реален човек, на всяка уважаваща себе си човешка личност. А Левски е голям, много голям като човек, който посвещава себе си на една голяма идея.

Проф. Стоянов в Българския културен институт „Дом Витгенщайн” във Виена, където на 1 юни ученият представи немския превод на книгата „Васил Левски - Апостола на българската свобода”. Снимка: © artnovini.comВ навечерието на 2 юни при представянето на книгите „Васил Левски - Апостола на българската свобода” и „Европейските измерения на Васил Левски” в БКИ „Дом Витгенщайн” във Виена сравнихте дейността и революционната концепция на Апостола с тези на Гарибалди (Giuseppe Garibaldi; 1807-1882) и Мацини (Giuseppe Mazzini; 1805-1872), на Лайош Кошут (Kossuth Lajos; 1802-1894), на Александър Херцен (1812-1870) и Михаил Бакунин (1814-1876)... Тогава си дадох сметка, че всъщност голяма част от българите не знаем почти нищо за неговите идеи, погледнати в подобен контекст. Съпоставими ли са възгледите на Левски с идеята за тази Европа, която се опитваме да постигнем днес?

- Идеите на Васил Левски са едно от най-големите достижения на българската обществено-политическа мисъл през Възраждането. Те са заимствани от неговите „университетски” преподаватели Георги Раковски (1821-1867), Иван Касабов (1837-1911), Любен Каравелов (1834/35-1879), но той ги доразвива в своите писания. Идейните виждания на Апостола са в много голяма степен съпоставими с идеята за тази Европа, която се опитваме да постигнем днес. Достатъчно е да цитираме една негова мисъл, а те са много повече, за да се убедим в това: „От нашите собствени задружни сили зависи да бъдем равни с другите европейски народи.” Нима е толкова трудно да се осмисли и осъзнае това днес? А нима властимащите мислят по този начин? Мисля, че Големия карловец е указал пътя как ние, българите, можем да бъдем достойни граждани на обединена Европа - това зависи от „нашите собствени задружни сили”. Къде са тези сили днес, задружни ли са, от нас ли зависи според политиците да бъдем равни с другите... Въпроси, въпроси, а отговорът е даден още през 70-те години на ХІХ в.

Според вас днес възможна ли е саможертва като на Апостола в името на България?

- Категорично не от днешните български политици. Те предпочитат да приватизират и реституират и да се занимават с още много други подобни дейности. Навярно първоначалното натрупване на капитала предполага това, но чак пък толкова?!

По време на представянето на новата ви книга в залата се усети известно напрежение, когато изразихте становището си, че думите „Свята и чиста република” не са написани (изричани) от Васил Левски, както и след твърдението ви, че няма данни Апостола и Христо Ботев (1848-1876) да са се познавали лично. Не се ли притеснявате, че така ще си навлечете нечии казионен гняв? С невъоръжено око се вижда, че сега псевдопатриотизмът е повсеместен и човек лесно може да бъде заклеймен...

- Напълно сте прав в наблюденията си. Още в началото, когато се захванах с тази книга, знаех, че ще срещна и одобрение от професионалните историци - една част, и неразбиране или по-скоро „казионен и неказионен гняв”, от друга страна. Всичко в книгата е документирано, а историята е това. Кому са нужни измислените сцени, изрази и безсмисленото фетишизиране и героизиране на Апостола. Кому са нужни сравненията с Христос или Хус (Jan Hus; 1370-1415). Той е направил достатъчно, за да го уважаваме и без да му слагаме нимб. Нима изграждането на един идеален образ не обижда личността на Васил Иванов Кунчев? Той не е нужен на българите като идол, а им е нужен като човек, като личност, като пример за подражание. Ако българският народ не се стреми към това, към реализиране на идеите му, към задружни усилия в името на бъдещето, към постигане на „свободна и чиста република”, а единствено строи паметници и украсява началнически кабинети с портретите му, ние, българите, по думите на доц. д-р Пламен Митев, предателстваме по отношение на неговите идеи. Защото, казва той, колкото по-театрално се кланяме пред неговите паметници, толкова повече предателстваме спрямо неговите идеи.

Във Виена и в София говорихте за една изключителна личност, за която в общественото пространство не се споменава почти нищо - Иван Касабов. Нарекохте го „духовния предшественик на Васил Левски”. Какъв човек е бил Иван Касабов?

- Иван Касабов е идейният вдъхновител и предшественик на Васил Левски. От него той заимства всичко онова, което по това време шества в Европа като политическа мисъл и политически доктрини. От него заимства и основните постановки по развитието на българското освободително движение, по изграждането на вътрешната организация, отношението към Османската империя, към балканските страни и към Великите сили. Макар и непознат, Касабов е личност, която може и трябва да се съизмерва с всичките големи дейци на Българското възраждане.

Къса ли е националната ни памет?

- Много, много къса! Иначе как поп Тодор Митов (1836-1891), който почти десет години след обесването на Апостола се сеща, че е бил негов изповедник пред бесилото, няма да запише в книгата за погребенията на църквата „Св. Крал”, че на този ден от земния свят си отива такава личност? Това се прави по отношение на всеки, отиващ си от живота, и едва ли е било толкова „опасно” като действие дори на самия 6 февруари (стар стил) 1873 г. А и да е опасно, нали пирдопчанинът бил уж революционен деец. Ако наистина е бил изповедник? Как някой ще препогребе тялото на Левски и ще спомене това на смъртния си одър след много десетилетия - нима това е престъпление, та трябва да се мълчиЗащо това сведение е предадено от неговите наследници също след още десетилетия? Това къса памет ли е или нещо друго? Защо не се уважават делото и идеите на Левски, защо не се реализират те, а усилията се хвърлят в строеж на безброй паметници и десетки хиляди ретуширани портрети, на които, ако той се види, едва ли ще се познае? С това ли показваме уважението си към тази наистина голяма личност, към Големия карловец?

2 юни 2012 г. - с г-жа Дора Чаушева (вдясно), директор на Националния музей „Васил Левски” - Карлово, в австрийския град Голс по време на тържеството, посветено на Христо Ботев. Снимка: © artnovini.comСътрудничите активно с Националния музей „Васил Левски” в Карлово. По какви общи проекти работите?

- Сътрудничеството ми с Национален музей „Васил Левски” - Карлово, може да бъде окачествено като еталон за съвместни действия в полза на каузата „Левски”. Ръководството и работещите в тази национална светиня правят много, за да представят истинския, големия, българския Апостол на свободата. Много са съвместните издания, надявам се да бъдат още повече в бъдеще, но когато тези планове видят бял свят ще разберете какви са били нашите съвместни проекти.

Ръководите отдел „Научноизследователска, художественотворческа и издателска дейност” към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, какви са приоритетите ви?

- Да издаваме качествена учебна и научна литература, за да могат студентите да получават най-доброто в своето обучение по различните специалности.

Наскоро се завърнахте от Санкт Петербург, където бяхте по покана на Херценовския университет. Какви са впечатленията ви от тази визита?

- Специализирал съм два пъти по три месеца в Петербург. Сега попаднах там за две седмици по междууниверситетския обмен. Санкт Петербург е изумителен като град, а когато това е съчетано с „белите нощи”, се получава някаква фантазия. Университетът, в който бях, носи името на А. И. Херцен и е един от най-престижните университети в Русия. Всички в тази „северна столица” на Русия се отнасят по изключително уважителен начин към България и българите - и на улицата, и в университета, и в хотела, и в библиотеките, и в архивите, и навсякъде. „Братушките” си остават „братушки”, каквито и политически ветрове да веят, и е добре, че е така.

За каква България мечтаете?

- За България на Васил Левски, в която ще има свобода и чиста република, държавата ще бъде храм на истинната и правата свобода, а всички граждани на тази държава ще бъдат равни пред законите независимо от тяхната етническа принадлежност, партийна окраска и властова позиция.

Благодаря ви за интервюто! Пожелавам ви много успехи!

 

ИВАН СТОЯНОВ е професор във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Доктор на историческите науки, преподавател по история на Българското възраждане.

Роден е на 12 февруари 1949 г. През 1967 г. завършва гимназията с преподаване на руски език „Васил Каравасилев” в Плевен, а висшето си образование със специалност история получава във ВТУ през 1971 г.

Иван Стоянов започва кариерата си като учител в ОУ „Христо Ботев”, с. Паисиево, Силистренско (1971). Преминава на научна работа в Окръжния исторически музей в Плевен през 1974 г., а година по-късно става преподавател в катедра „Нова и най-нова история на България“ на ВТУ. Доктор по история - 1983 г.; доктор на историческите науки - 2002 г.; професор от 2004 г.

Заместник-декан на Исторически факултет на (1989-1991), заместник-ректор (1991–1993) и ректор на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” от 1995 до 1999 (първият ректор, възпитаник на университета), където днес е началник на отдел „Научноизследователска и художественотворческа дейност”. Член е на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) от 1996 г. Бил е председател на Постоянната комисия по обществени науки към НАОА (2000-2003). От 2003 г. е председател на Постоянната комисия по хуманитарни науки и изкуства към НАОА.

Научните му интереси са в областта на политическата история на Българското възраждане, първите години от развитието на Княжество България и към изучаването на идейните възгледи на политическите течения и организации през XIX в., като известният учен обръща основно внимание на либералната доктрина, характерна за периода.

На тази проблематика, в която той е водещ изследовател, са посветени и дисертациите му за получаване на научните степени доктор по история и доктор на историческите науки. Автор е на повече от 150 научни публикации, от които 12 монографии и учебници за студенти.

Проф. Иван Стоянов е ръководител на дипломанти по магистърски програми и докторанти. Владее руски и френски език. През 1998 г. Американският библиографски институт (American Biographical Institute; ABI) го включва в своето издание „Пет хиляди световни личности” (Five Thousand Personalities of the World).

Монографии (самостоятелни и в съавторство):

- „Либералната партия в Княжество България 1879-1886 г.” (1989);
- „Славянските комитети и българското освободително движение след Априлското въстание” (1992)
;
- „Страници от новата история на Велико Търново”
(1993);
- „История на Българското възраждане” (1999);
- „Политически идеи на Тайния централен български комитет”
(2002);
- „Възобновяване на българската държавност - идеи и проекти” (2002);
- „Любен Каравелов - нови щрихи към живота и дейността му” (2009);
- „...И някога, и днес, и завинаги... Памет за Апостола” (2009);
- „Таен централен български комитет. Идеи и проекти” (2010);
- „Европейските измерения на Васил Левски”
(2011);
- „Васил Левски - Апостола на българската свобода”
(2012);
- „Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността на Васил Левски” (2012).


Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Понеделник, 16 Юли 2012г. 14:11ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ