Nov 14
Димитър Делийски - художникът, в когото беше (e) влюбена живописта PDF Печат Е-поща
Автор: Марио Николов   
Петък, 15 Февруари 2013г. 09:51ч.

„Храм” - последната картина на Димитър Делийски. Художникът във Земенския манастир. Снимка: © Димитър Делийски / © Иван Стратиев / artnovini.comСОФИЯ. Изложбата на Димитър Делийски (1933-2013) в зала „Райко Алексиев” (ул. „Раковски” 125) няма конкретно име (и може би не е необходимо), защото тя е сбъднатата мечта на големия художник (уточнението български също не е необходимо, тъй като, според за мен, той е световен). За съжаление, както често се случва - със закъснение. През тази година Миньора, както го наричат някои от неговите приятели, щеше да навърши 80 години...

* * *

Любен Генов, председател на Съюза на българските художници*:

Тази година той навършва своите 80 години, независимо че в края на миналия юни напусна това измерение. Месец преди това, той пак си отиде за кратко от този свят и се върна, поискал молив и хартия, разказва синът му. Вероятно е искал да довърши нещата и сега се завръща отново при нас с невероятната сила на изкуството си. Днес, тук се сбъдва и една негова мечта, може би последната и най-голямата, и тя се превръща в празник на живописта и удоволствие за всички ни...

(Картините му, случили се в конкретен повод и на определено място, се превръщат в ритмични цветови абстракции, в поезия от багри, вибрации от звуци... Природата, великият художник, е вдъхновителят, а ние се наслаждаваме на гледките, с които ни дарява. Делийски си играе със светлината и емоционалното общуване с натурата... Цветът му вае и пространството, но и плътта. Чрез него композира ритъма и ни увлича в полетата на своите творби... Чувството разтапя мислите и ги разлива звучно в приятен унес... Живописта е над всичко. Тя е свободата му на съществуване...”)

* * *

Но, откъде да започне човек, решил да опише планината, небето, морето, Вселената... Всъщност, оказва се, експозицията е така добре подредена, че тази „мисия” не изглежда невъзможна...

В изложбата са показани 82 произведения от предварително подготвените... 218. Като 82 прозореца, през които влизат Светлина и Красота...

„Автопортрет” (1973), миньорска лампа, миньорите... Снимка: © Димитър Делийски / artnovini.comПортретите...

„Автопортрет” (нарисуван около 1973 г.) - една експресивна категорична творба, изпълнена в охра, жълто, синьо..., в която художникът рисува миньорското си битие, но и своето истинско Аз. Уморен, но дълбок решителен поглед, озарен и зареян в Светлината, „подкрепен” символично от една своеобразна „инсталация” - миньорска лампа, и от няколкото творби, включени в разтърсващия с реализма си т.нар. „Миньорски цикъл”. Може би ще е пресилено ако кажем, че тези фрагменти от изложбата олицетворяват най-пълно личността на артиста, но те във всички случаи са основополагащи. До своята петдесетгодишнина, Делийски работи като миньор в рудника на Жабляно, а когато не е на смяна, рисува и чете. Много. Следващите тридесет години - рисува и чете. Много...

Преди да влезе в голямата залата на галерията, посетителят няма как да пропусне прекрасния черно-бял портрет, който художникът Иван Стратиев прави на своя приятел Димитър Делийски в Земенския манастир. Тази фотография-символ е от творбите, за които думите са недостатъчни и някак безпомощни. В нея, като че е събран цял един живот, живот отразен в една малка като формат, но грандиозна в сакралността си картина-метафора (двете творби са експонирани заедно), наречена „Храм”. Това е и последното платно, което художникът поставя на статива си...

Черно-бяла рефлексия... Лицето на едно „Момче, което пие вода от извора” - вълнуващото „скулптурно посвещение от проф. Емил Попов в памет на Димитър Делийски” - се отразява в сребриста вода, обрамчена от малки „планини” черни въглища. Целият този ансамбъл те кара за застинеш на място - фотографията на Стратиев, бялото момче - символ да безмерната духовна чистота, и тези изумителни портрети на миньори - горди, смели мъже, чиито сетива могат най-добре да почувстват светлината от Светлината...

* * *

„Момчето, което пие вода от извора” - скулптурно посвещение от приятел... Снимка: © проф. Емил Попов / artnovini.comПроф. Емил Попов, преподавател в Националната художествена академия:

Мога само да кажа че съм трогнат, покъртен от това, че семейството на този наш прекрасен художник ме покани да кажа своето, как да кажа, посвещение на този голям майстор. С него винаги сме се чувствали близки в нашата работа, в това което ни обединява най-дълбоко, но, разбира се, бях много затруднен, как мога да поднеса своя поклон към него.

Бях улеснен от сина му Вальо. Той ми каза: „На твоята изложба татко каза, че тази скулптурна работа „Момчето, което пие вода от извора” можеш да я направиш само ти.” Реших, че в нея има метафора, особено за неговия живот, който за мен е святост, да излезеш от това могъщо, тежко битие, и да излезеш само със светлина и багра, за това се иска отдаденост.

Светла му памет и много благодаря, че имах тази чест да бъда заедно с него тази вечер.

* * *

Миньорите...

Пред този цикъл от акварели (забележете - тази тежка тема е изпълнена в най-нежната живописна техника), човек наистина затаява дъх. Не, това не са портрети, това са знаци. Вгледайте се в лицата им, в ръцете им... Вгледайте се и в охрата, в черното и в червено-кафявите нюанси на шахтата, чието дихание се измерва единствено от движението на пълните (и празните) вагонетки - всепоглъщащ въртоп, на който може да се устои с гигантска сила, но и с много късмет. Както е и в живота... Асоциациите с Ван Гог (Vincent van Gogh; 1853-1890) само допълват възприятията ми...

За да усетите целия драматизъм на този сюжет - вгледайте се и във фризовата композиция, експонирана до автопортрета на художника... Безмилостна антиутопия. Самият автор нарича този цикъл „Оскотяване”. Защо ли?..

Като цветен сън - „Между дърветата”. Снимка: © Димитър Делийски / artnovini.com* * *

Акад. Светлин Русев, художник:

Тази изложба е колкото памет и посвещение за Димитър Делийски, толкова и урок за артистична отдаденост независимо от времето и мястото, независимо от битовите и житейски изпитания, през които е минал авторът.

Има нещо като древна притча в усилията на Миньора, който дълбоко под земята се бори с черната руда, за да я извиси и превърне с творческата си любов и всеотдайност в скъпоценни късчета духовност. Сами по себе си няколкото ранни работи на Делийски, като че ли изкопани из-под земята, са достатъчни със суровата си истина да разкрият не само силен и самороден талант, но и да покажат колко далеч от истината са претенцията на разглезената арт-фриволност, независимо дали е гримирана с класически или с модерен грим.

Истинска загадка, дори за посветените в творческите усилия, е как този патриархално достолепен Миньор, влюбен в земята, в старите горуни и закътани в Балкана селца е стигнал до уроците на една изящна пластичност - структурно-модерна и живописно-вълнуваща. Нещо повече - изведени до един синтез, който не само разкрива душевната дълбочина на автора, но и една природна интелигентност, която естествено и непреднамерено превръща природата в знаци на трайни живописни послания.

Завчера близките на Димитър Делийски бяха донесли картини поне за още три изложби! Дали сме направили най-добрия избор - не съм сигурен. Имаше поне 30-40 малки живописни работи като късчета скъпоценна руда, като онази оставена пръсната покрай мините и събирана от бедните деца за топлината на тяхната зима.

Мисля, че посвещението на Емил Попов казва повече от остриганите думи на едно откриване.

Но преди всичко можем да бъдем благодарни за чистата труженическа всеотдайност на Димитър Делийски, за съдържателния творчески и житейски урок.

* * *

Неговото „синьо” - „Пълнолуние”... Снимка: © Димитър Делийски / artnovini.comЦветовете...

Ако Димитър Делийски би могъл с основание да бъде наречен Повелителят на цветовете. Неговото синьо! Не само Ив Клайн (Yves Klein; 1928-1962) има свое синьо - просто художникът от поречието на Струма не го е патентовал... „Пълнолуние”, „Пейзаж от Полша”, „Скали”... Или пък неговите „В зелено” 1 и 2 - ухаещо горско хайку...

Оранж, синьо, виолет, червено, зелено, розово, жълто... Как може да бъде описана една картина? Няма съмнение - по-добре е да бъде видяна... „Между дърветата”, „Гълъбови скали”, „Планински ниви”, „Краище”, „Пейзаж с дъбици”, „Дъбици”; любимото Беломорие - „Бряг”, „Маслини до брега”, морските пейзажи „Без име” - акварелна оранжева дързост, която със сигурност би впечатлила Ротко (Mark Rothko; 1903-1970); „Етнографски мотив” 1 и 2; алегоричните „Тополи”; „Край Струма” - искряща огненочервена експресия; „Кубистичен пейзаж” - възторгът от Паул Клее (Paul Klee; 1879-1940), който се долавя и в пробуждащата сетивата с уникалните си цветови импровизации поредица „Готика” (бел. ред.: две от четирите платна могат да бъдат видени в експозицията)...

Част от изложбата на Димитър Делийски в галерия “Райко Алексиев”. Снимка: © artnovini.comРазглеждайки тази възхитителна изложба, се питам: защо изкуството на Димитър Делийски досега не получи вниманието, което заслужаваше. Ще помисля. Както и затова, че не се намери начин, да бъде организирано негово представяне в чужбина. Става ми тъжно...  

Маслени бои, смесена техника, акварел, пастел - благословените приятели на маестрото от Земен, които не го изоставиха до последния му дъх. Платно, картон, фазер - гостоприемните „пространства” на неговото неизчерпаемо вдъхновение (макар последният „материал” да е олицетворение на времената, белязани от унизителната прегръдка на бедността)…

Не пропускайте изложбата - вижте я и ще се убедите, че живописта наистина беше (е) влюбена в този изключителен художник. А душата ви, тя със сигурност ще ви бъде благодарна...

Димитър Делийски е роден през 1933 г. в с. Жабляно, Софийска област. По думите на художника Иван Стратиев: „...сред тополите, върбите, мъглите и цъфналите ябълки и сливи - за него изкуството е начин на живот...” От 1976 г. членува в групата на пернишките художници. Участвал е във всички окръжни и регионални изложби. Негови картини са в колекциите на НХГ, СГХГ, на частни колекции в Полша, Гърция, Германия, Италия, Швейцария, Великобритания... Художникът живееше и работеше в гр. Земен.

* * *

„Край Струма”. Снимка: © Димитър Делийски / artnovini.comРосица Янакиева, кмет на община Перник:    

Бях сред щастливците, които имаха възможността да общуват с този невероятен човек; със силното присъствие, освен на картините, но и на неговото лично - минути, в които човек става по-богат. Всъщност, Митко Делийски даде на Перник едно огромно богатство: в творбите, които виждаме тук; във всички негови работи, които се намират в различни колекции… Един безкраен свят с много багри. Може би, най-малко, аз съм човекът, който може да говори на тази тема, но е вълнуващо и не бих си позволила да го запазя само за себе си. През цялото време до него беше жената, която и днес е тук (бел. ред.: съпругата на художника Здравка Делийска) - вероятно, човекът, който му е давал най-много сили и го е подкрепял...

Неговият последен период беше изключително продуктивен. Можем само да се гордеем, че сме перничани, и че имаме съграждани като Митко Делийски, които оставиха толкова ярка следа в националното ни изкуство... Вечна памет на такъв човек. Мисля че това, което ни дава в такъв момент, без да е на този свят, е неоценимо, голямо, велико...

* * *

Ретроспективната изложба в галерия „Райко Алексиев”, която е организирана от Съюза на българските художници, със съдействието на община Перник, ще продължи до 26 февруари, като ще бъде на разположение на ценителите на изобразителното изкуство всеки ден, включително и в двете недели: на 17 и 24 февруари, съобщиха организаторите.

Интервю с Валинтин Лазаров-Делийски, синът на художника, можете да прочетете тук.

*Бележка на редакцията: Цитатите в тази статия са от словата, произнесени по време на вернисажа, който се състоя на 7 февруари.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Петък, 15 Февруари 2013г. 18:18ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ