Dec 18
Новият „грип Кокимото” оцветява живота в розово. Но не само... PDF Печат Е-поща
Автор: Марио Николов   
Събота, 23 Февруари 2013г. 12:06ч.

Калоян Илиев-Кокимото е художник с ярко присъствие на не само на българската арт сцена. Снимка: © artnovini.comСОФИЯ. „Кокимото е заразен!” - възкликват. Много е заразен! Поразява предимно хора с хипертрофирала система от естетически възприятия; лишените от нормална перисталтика на чувствата; и такива с много нисък праг на саркастична поносимост... Но при отсъствието на който и да е от тези симптоми, арт щамът стимулира и провокира както организма на Homo Sapiens, така и мисълта на Homo Ludens. Всъщност, изложбата „Животът в розово” (La vie en rose) на варненския космополит Калоян Илиев-Кокимото в столичната Галерията за модерно изкуство не е сатирична. Въпреки, че е розова. Особено в контекста на днешната параноична епидемия от политическа influenza...

Кокимото беше избран сред шестимата финалисти в първото издание на Конкурса за българско съвременно изкуство MOST, организиран от Галерията (той беше и остава моят личен победител, ако това въобще има значение). Сега, в експозицията на ул. „Оборище” 10, художникът представя най-новите си творби, които създаде през двата месеца на артистичен престой в престижните ателиетата на Сите Интернасионал Дез’Ар в Париж (Cite Internacionale des Art in Paris), заедно с още пет непоказвани досега картини от сравнително новия си проект - Faith off!, както и творби от добре познатите на публиката „Шаблони на реалността” (галерия със снмики от изложбата можете да видите тук).

„Френски каубой (Момчето котка)” - своеобразното начало на изложбата „Животът в розово”. Художник: © Калоян Илиев-Кокимото„Животът в розово” във Франция или „животът в сиво” в България... Където и да се намираме по света, с който и цвят да сравняваме положението си, в крайна сметка всичко е в главите ни!”, казва Кокимото.

За да не четете отново цялата статия от края на юли, по повод конкурса MOST, ще цитирам актуални, според мен, части от текста си, тъй като за няколко месеца едва ли са настъпили дълбоки концептуални промени в творчеството на артиста...

Отново ще кажа, че художникът е явление в съвременното изкуство и суперлативите по този повод са логични - в това може да се убеди всеки, който види и най-новата негова изложба. Творбите му - перфектни в техническо отношение - са ярки, уникално саркастични и разпознаваеми... Но най-голямото достойнство на неговото изкуство е ясната му концепция, нефалшива и преднамерена, което го различава от редица т.нар. образци на съвременното изкуство, които често трябва да изтърпяваме в изложбените зали...

И отново: Кокимото е разказвач на съвременни приказки (с откровен консуматорско-материален привкус), чиито необикновени герои са трогателни: „А-а, зелёный папугай”; носталгични: „Пусть всегда будеть солнце!” (или по-разбираемото: Let Always There Will Be A Sun!); но и безкомпромисно егоистични и непукистки: „А нам всё равно, а нам всё равно”... Но и в някаква степен дълбоко социален. Или, по-добре - човечен...

Допълнение от автора:

Барбалюбовта е безмерна... Снимка: © Калоян Илиев-Кокимото / © artnovini.com„Животът в розово”

„Носталгия по дома, семейство, приятели и други от този род си остават отвлечени понятия, на заден план в сравнение с културния шок, който човек изпитва, завръщайки се в родината си. Заживявайки в една, подобна на действителност реалност, историята се повтаря отново и отново. Властимащите в нея не полагат никакви усилия да те задържат, а след това се чудят защо напускаш България, а тези които нямат кураж да го сторят, те наричат беглец. Безизходното за мнозина положение, създава ред неудобства, мизерията и нищетата пораждат агресия и омраза, но и пробуждат силно желание за промяна. Ако спешно не поемем отговорност за действията и бездействията си и не се променим в положителен план, сме обречени, независимо от страната в която живеем...”

La vie en rose...

Макар и с франкофонска оскъдица, минималистично обусловена около „българската” дума merci, в контекста на тази изложба, незнайно защо приех по някакъв свой начин френската дума vie - „живот” за равнозначна (по сила, по копнеж, като изкушение и като посока) на латинската via - „път”... Защото животът (в розово) и пътят на възприятията (понякога в черно-бяло), при Кокимото, се извиват като меандрите на Сена...

Началото дава един „Френски каубой” („Момчето котка”) - метафоричен образ, събрал в себе си семантиката на безстрашно засуканите мустачки на ДАртанян, неангажиращото забавление на belotte, и разбира се, иконичната и навярно с повече от девет живота (все същата изящно-коварна твар от времето на Henri de Toulouse-Lautrec-Monfa) черна котка (chat noir), чийто инвентарен номер 2013 излъчва витиевати хем актуални, хем soft фаталистични флуиди. И още малко чуждофилоложки наблюдения: на испански и на румънски barba означава „брада”, но в „случая Кокимото” - не. Брадата - в най-добрия смисъл - е легендарната детска поредица за „Татко Барба” (Les barbapapa; 1973), чиито симпатични герои, интерпретирани от Калоян Илиев, са нещо много майчино и бащино, като освен това са и нещо розово, усмихнато и обичащо: Barba Loves You And Me!..

Изложбата... Снимка: © artnovini.com„Барбахартия”, „Барбалюбов”, „БарбаНЛО”, „Барбадърво”, „Барбатурайфел” ... Транскрпции на черно-бяло-розовото - всичко е в главите ни!, но може би в зависимост от процента на битовосивото. Кокимото поставя акценти, които сякаш се опитват да ни обяснят механизма на субективното цветообразуване и цветовъзприемане. Париж би могъл да бъде и черно-бял... „Барбакръст” с усмивка и толкоз...  

„...Имаме и винаги сме имали сила да създадем най-доброто бъдеще за идните поколения, така както в близкото минало го е сторила една жена, имаща властта и желанието за това” - продължава артистът. „Въпросната личност е Людмила Живкова (Светла й памет!) и благодарение на нейните усилия в културната политика на България, няколко поколения художници са имали, ще имат и в близките 100 години, възможността да живеят и работят в един от най-артистичните градове на света - Париж. В едно от закупените от нея за 150 години ателиета на България, в навечерието на 50-годишнината от създаването на Сите Интернасионал Дез’Ар и аз имах възможност да изживея своя момент. За период от два (недостатъчни) месеца на т.нар. артистичен, материално неподплатен престой, имах огромния творчески заряд и удоволствието да създам серия от картини под надслов La vie en rose или „Животът в розово”.

Парадоксално за нашия край наименование, както и не най-точно определящото живота там, продиктувано не от симпатиите ми към френската музика, и въпреки явната приликата с розовия период на един друг прочут автор, определящи за крайния вариант на името се оказаха визуалните разлики между градовете ни. Архитектура, изкуство, градоустройство, транспорт, музеи и галерии, начин на живот и отношение към заобикалящата ни среда са само част от положителните страни на Париж, които допринасят за един от най-ползотворните периоди в кариерата ми...” - допълва художникът.

Cloned Clown (горе) и „Смирен християнин”. Снимка: © Калоян Илиев-Кокимото / © artnovini.com„Розовата пантера беше тук” (La Panthère rose était la!)

Розовият цвят, обаче, е противоречив и дори малко коварен. Може би, защото е второстепенен, макар и сложен, макар и по някакъв начин аристократичен. Затова не е сигурно доколко може да му се има доверие...

Faith Off (Доверие Оф): „Папа Александър II - Alexander PP. II с рождено име Анселмо де Баджо (Anselmo de Baggio; ?-1073). Римски папа от 1 октомври 1061 г. до 21 април 1073 г. - всеки има своята история; Rabbit Whore - заек, пък блудник; Kokimoto The Sailor Cat - „всички моряци са... Larus argentatus”; Cloned Clown - мултиплициране, мултиплициране…; „Смирен християнин” - в „Шифърът...” също не описват този феномен в детайли...

От изложбата на Кокимото разбираме, че търси „Истинска любов” - която може да бъде и яйцевидна като шоколад; пита Седем пъти (по библейски): „Кой е твоя супергерой”; героично пожелава: „Нека Силата бъде с теб”... Сетне художникът споделя: „Обичам Париж!”. А котката допълва: From The East To The West Kokimoto Style Is The Best... „Да възпееш Кокимото”. Самият Над „Кралят” Кол (Nathaniel Adams Coles, a.k.a. Nat King Cole; 1919-1965) да те възпее... Понякога щастието изглежда съвсем близко...

Бих попитал артиста: Кои са твоите „Обекти на вдъхновението”? Той със сигурност би ми отговорил: „Мики М., напитката Co.. Co.., унгарската джудже-количка (törpeautó), няколко книжки, розовата свиня (не като онези от двуетажния камион, а свинята-кукличка)... Всъщност, защо ме питаш - виж ги в изложбата...” Видях ги. И ме озари диалектико-матералистическо просветление: напитката Co.. Со.. ли определя Съзнанието, или шумните циклични производни от нейната употреба - Битието?.. Въпрос без конкретен отговор, обаче...

„Грип Кокимото” (Kokimoto flu; 2010). Художник: © Калоян Илиев-КокимотоЕнигмите на Битието... „Тъмен балкански субект” (2009) копнеещ по своята „Открадната самоличност” (2009). Който недвусмислено доказва, че светът е ИЗпълнен с ИЗкушения, та неслучайно комунистът-матрос (The Communist Superhero…) безстрашно се изправя (vs.) дори срещу волната чайката - ларус аргентус (…Seagull)... Авторът пита: има ли нещо по-неприятно от това да те сполети „Фалшива любов”. Мяу!, Котаракът Felix, милият, и той попадна на блондинка. Съдба - какво да се прави, както е казал Николай Гаврилович (Чернишевски; 1828-1889) за „разумните егоисти”. Да, има и по-лошо - да те сполети (не дай Боже!) свински грип; птичи грип; луда крава; кози грип (знаем ли - може и такъв да са направили вече). Много са неприятни. А „Грип Кокимото”? Спокойно - неприятен е само за онези субекти, носещи описаните в началото симптоми. Макар и да звучи по консуматорски банално - не трябва да губим надежда. Силата е около нас, навсякъде около нас (може и да е в нас), но по-важно е да намерим точните кройки, и макар Озъбени или Оплезени като героите на Илиев-Кокимото, да открием „Позитивна енергия за теб” и „Позитивна вибрация за теб”. Което звучи почти безсмъртно...

Връщам се към текста от края на юли: героите на варненския артист са странни същества/обекти... Комични, кошмар(т)ни, провокативни, грозни, красиви... Кокимото е брилянтен рисувач, живописец и изключителен майстор на колажа. Художникът е завършил специалност „Графика” в Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” (2007); специализирал е в Академията за изящни изкуства в Лодз, Полша (2008); член е на СБХ от 2010 г. И казва: „В произведенията си пресъздавам взаимоотношенията между самия мен и хората в условията на манипулирана реалност. Необикновените и помрачени светове, които представям в графики, рисунки, колажи, фотографии и инсталации са плод както на моите спомени, така и на творчески инвенции. В много от творбите проличава интересът ми към различни социални проблеми. Новият световен ред, ролята на съвременните икони в обществото и отношението към животните са само някои от темите, които многократно могат да се открият в работите ми. Минавайки от религия през политика, до ежедневните абсурдни ситуации, аз се интересувам и от по-често срещани емоционални и умствени състояния, като нарцисизъм, копнеж за любов и красота...”

„Животът в розово” е особена, впечатляваща изложба - посланията на Кокимото са ясни и достъпни, без дидактични излишества; експозицията e усмихната и укрепваща имунитета. Срещу съвременните инфекции на духовността, на които е така податлив животът ни (розов или не), лъкатушещ между лицемерния алтруизъм и варварската перфидност на съмнително оптимистичния XXI в.

Изложбата на Калоян Илиев-Кокимото в Галерията за модерно изкуство бихте могли да видите само до 28 февруари. На излизане можете да махнете розовите очила. Или пък да си ги сложете. В крайна сметка... всичко е в главите Ви!  

Биографичното откровение „Тъмен балкански субект” (Dark Balkan fellow; 2009). Художник: © Калоян Илиев-Кокимото* * *

Биография:

Самостоятелни изложби:

2012
- So fresh, so clean 2, галерия 1908, София;
- So fresh, so clean, галерия Буларт, Варна;
- „Духовно пътуване”, галерия Epreuve d’Artiste, Антверпен, Белгия.

2011
- „Eкслибрис артист на деня”, Музей на изкуствата Фредериксхавн, Дания;
- „Шаблони на реалността”, галерия „Архис“, Варна;
- „Пътят към върха”, галерия Under P.A.R.K., Пловдив;
- „Морски пейзажи от Кокимото”, галерия за съвременно изкуство „1908”, София.

2010
- „Еротична нотка в колелата на християнската машина”, галерия 5 open art space, София;
- „Български пощи: традиции, качество, доверие”, галерия „Юка“, Варна;
- „Порочен кръг: „Аз съм велик, защото съм велик!” - утопичен художествен проект от Кокимото, галерия „Буларт“, Варна.

2009  
- „Съвременни котки от Кокимото” с Андреас Хесман, галерия Sigvardson, Родби, Дания;
- „Изгубена самоличност”, галерия за съвременно изкуство „1908”, София;
- „Ти си замесен… също като мен”, галерия „Буларт“, Варна.

2008
- „Въпрос на вкус, казало кучето и се облизало под опашката”, студио Octopus Industries, София;
- „Грешка в системата”, галерия „Фоф”, Варна.

2007
- „В страната на умопомрачените”, Comics club - сдружение „Перде”, Варна.

2006
- Перманентни рисунки, музей „Янаки Манасиев“, Велико Търново.

Избрани групови изложби и проекти:

2012
- Проект Absolut Blank, Фабрика 126, София;
- Chances, Choices, Changes, куратор на Световната банка Марина Галвани, НДК, София;
- Съвременна българска графика, Градска галерия Вернон, Британска Колумбия, Канада;
- MOST - финалист, Галерия за модерно изкуство, София;
- SHOOP, изложба на съвременни дигитални изображения, куратор студио: Don’t Fuck This Up, Далас, Тексас, САЩ;
- 3-то Международно триенале на графиката и рисунката, Банкок Тайланд;
- Проект „Кошмарт, Sofia Design Week, Kanaal Bar, София;
- Проект „Кошмарт, галерия Графит, Варна;
- East of best, галерия Roodkapje Rottterdam, Ротердам, Холандия.

2011
- Дигитален печат, галерия „Индустриална 11”, София;
- 3-то Международно триенале на графиката и рисунката, Банкок, Тайланд;
- Post Pop Punks, галерия Cohn Drennan Contemporary, Далас, Тексас, САЩ;
- „Животинска ферма”, галерия Epreuve d’Artiste, Антверпен, Белгия;
- Арт уикенд Weeky Freaky, Калиакрия, куратор Калоян Илиев-Кокимото;
- 20-ти фестивал „Процес-пространство”, Балчик;
- Curated by_Vienna 2011, „Портрети и автопортрети от частни колекции”, галерия Knoll, Виена, Австрия;
- Свободна интерпретация с Антония Колева - Nitra и Михаела Зоева, Made in Home, София;
- „Кутии за сънища”, изложба на съвременно изкуство, галерия „Шипка 6”, София;
- „Гранична ситуация: Рисунката в съвременното изкуство”, Български културен институт, Прага.

2010
- Номинации 2010 за Наградата „Гауденц Б. Руф” за съвременно българско изкуство, галерия „Райко Алексиев”, София;
- „Голямата вълна”, VII Биенале на визуалните изкуства „Август в изкуството”, Варна;
- 10х5х3, галерия „Шипка 6”, София;
- Изложба на Секция „13”, галерия „Индустриална 11”, София;
- КunStart 10, 7-ми Международен фестивал на изкуствата, Болцано, Италия;
- 14-то Международно биенале на графиката, Национален музей на изящните изкуства Тайван, Китай;
- „Гранична ситуация: Рисунката в съвременното изкуство”, галерия „Индустриална 11“, София.

2009
- Международно триенале на графиката, Краков, Полша;
- Проект „Тотално нова - стара визия от Кокимото Индъстри”, уикенд на съвременното изкуство - Con.tempo, Music Cafe Look, Варна;
- Първи фестивал за съвременно изкуство ARTVILNIUS’09, Вилнюс, Литва;
- Съвременна българска графика, Хагаши Чичибу, област Сайтама, Япония;
- Първо международно биенале на графиката, Александрия, Египет.

2008  
- 32-ри Международен конгрес на екслибриса в Пекин, Китай;
- Първи международно биенале на графиката, Истанбул;
- Първи фестивал за съвременно изкуство „Пъзел”, Бургас;
- Национална изложба конкурс на фондация „Св. св. Кирил и Методий”, София.

2007
- Съвременна българска графика, Музей за съвременно изкуство Сакима, Токио, Япония;
- 13-то Биенале за млади артисти от Европа и Средиземноморието, Пулия, Италия;
- 3-то Международно биенале на експерименталната графика, Илфов, Румъния;
- Съвременна българска графика, 5th Arte e il Torchio, Кремона, Италия;
- „Съвременни зверове”, галерия No smoking, Страсбург, Франция.

Награди:

2011
- Номинация за Наградата за изкуство на фондация „Стоян Камбарев”, София.

2009
- Годишна награда за млад автор на галерия „Буларт”, Варна;
- Награда за съвременна българска графика, Хагаши Чичибу, област Сайтама, Япония.

2008
- Награда за млад автор, Национална изложба „Графика - малък формат”, галерия „СИбанк“, София;
- Голямата награда, 4-то Международно биенале графика - малък формат, Тетово, Македония;
- Сребърен медал и диплома, 2-ри Международен конкурс за екслибрис „Ремо Палмирани”, Ортона, Италия.

2007
- Почетна награда медал, 7-ми международен конкурс за екслибрис, Гливис, Полша;
- Първа награда за графика, България - част от пъзела на Европа - национална кампания под патронажа на Меглена Кунева.

2006
- Втора награда за рисунка, Международен конкурс за изящни изкуства Антонио Галда, Гранада, Испания.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Събота, 23 Февруари 2013г. 12:30ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ