Nov 14
Ретроспектива на Георги Трифонов разкрива нови хоризонти от изкуството му PDF Печат Е-поща
Автор: Марио Николов   
Вторник, 13 Май 2014г. 22:39ч.

Абстрактен диптих на Георги Трифонов, в която сякаш е синтезирал смисъла на чистото Изкуство - пестеливо, без излишен детайл, но дълбоко като Вселената. Художник: © Георги ТрифоновСОФИЯ. Голяма ретроспективна изложба с над 100 живописни и графични творби на един от най-вдъхновените и талантливи български художници - Георги Трифонов (1947-2011), представя галерия „Райко Алексиев” на ул. „Г. С. Раковски” 125. Експозицията включва негови произведения от колекцията на Борис Трифонов и Миглена Манова, съобщават от Съюза на българските художници (СБХ).

„Георги Трифонов е художник с всестранни интереси, работил в областта на живописта, декоративно-монументалните изкуства, рисунката, графиката, илюстрацията, дори скулптурата. Увлича се от поезията - автор е на 10 стихосбирки и един сценарий”, допълват от СБХ.

Всъщност, едва сега, когато се зачетох в прессъобщението за тази изложба, разбрах смисъла на една, на пръв поглед, обикновена случка, която помня от няколко години. От времето, когато на партера на ул. „Шипка” 6 все още беше старото, опушено, неугледно (на пръв поглед), но с много творческа душа и бохемски дух, кафене...

Имаше един период, когато с моята съпруга почти не пропускахме съботна утрин, без да пием кафе „на Шипка”. Беше студен, мрачен предобед, а из старите, тапицирани с червен плюш (протрит тук-там) дивани, бяха насядали няколко от „обичайните арт заподозрени”. Политика, изкуство; изкуство, политикаПо едно време дойде Георги Трифонов, поръча си нещо и доколкото си спомням почерпи някого (може и да греша). Седна до витрината на книжарницата и извади от някъде един албум за Карлуковския манастир „Успение Богородично” и го пусна „по веригата”. Когато стигна до нас, останахме поразени от изключителните стенописи (изглеждаха такива дори и на черно-белите снимки), но и от друго - бяхме учили само на няколко километра от там, но дори и не бяхме чували за тази светиня... За миг погледнах към художника, той пушеше и се рееше някъде из градината зад Народната библиотека. За миг погледите ни се срещнаха и... Това беше - нито дума, нито мимика. Но този преминаващ през времето и пространството поглед остана в съзнанието ми. Може би искаше да каже: „Това е Изкуството!” Или нещо подобно. Имах усещането, че го разбрах... Никога не сме разговаряли, никога сме се запознавали. Случват се и такива истории - на пръв поглед съвсем обикновени, но много важни, необяснимо важни...           

Едва сега прочетох, че Георги Трифонов е роден на 18 декември 1947 г. в с. Карлуково, Ловешка област, а голямата му мечта е била да изографиса църква...

„За ценителите на изкуството той остава един от най-забележителните съвременни български живописци, автор на сложни фигурални композиции в големи формати на исторически и библейски теми (проекти за църковни стенописи). Илюстративен в живописта си и живописен в поезията си, Георги Трифонов оставя след себе си огромно творчество, населено със сложни образи и портрети, пребиваващи в абстрактното пространство на картината. Сред тях откриваме исторически личности - събирателни образи на своето време, които остават като свидетелство за бъдещите поколения”, казват от „Шипка” 6. „В края на творческия си път Георги Трифонов става все по-абстрактно алегоричен в стремежа си да пречупва видимия свят пред призмата на художническото си въображение. Резултатът е една чиста живопис, която не изобразява, а изразява чрез цвят и композиция влечението на автора към фигуративното...”

Когато бъдещият художник навършва шестгодишна възраст - през 1953 г., семейството му се премества да живее в Червен бряг. През 1966 г. завършва Художествената гимназия в София, а през 1974 г. и Националната художествена академия (тогава НИИИ „Николай Павлович”). Членува в СБХ и през 1993 г. по негово предложение е учреден фонд „Поддържане на изкуството в България” (сега фондация) и години наред е негов председател.

Творби на Георги Трифонов са показвани в общи изложби в цяла България, както и в международни и представителни изложби на българското изобразително изкуство във Франция, Германия, САЩ, Полша, Венецуела, Русия, Швейцария и др. Има над 40 самостоятелни изложби. Проектира и реализира десетки стенописи. Илюстрирал е над 200 книги от български и чуждестранни автори.

Носител е на чуждестранни и български награди за изобразително изкуство, сред които са отличия на СБХ за живопис, графика и рисунка; от Международното биенале в Габрово; наградата на Асоциацията на френските художници... През 1999 г. е обявен за почетен гражданин на Червен бряг, а през 2011 г. получава орден „Св. Св. Кирил и Методий”.

Произведения на художника са притежание на Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, обществени и частни колекции в България и чужбина: Австрия, Армения, Белгия, Бразилия, Великобритания, Германия, Индия, Ирландия, Исландия, Испания, Корея, Русия, САЩ, Франция, Япония и други.

През 2011 г. неговата картина „Една сутрин в Самоков” (1984 г.) беше откупена за колекцията на Европейския парламент в Брюксел.

Георги Трифонов прави голямо дарение от свои творби, които в момента са постоянната експозиция на църквата „Св. Троица” в Червен бряг. През 2000 г. неговият великолепен проект за стенописите на църквата „Успение на Пресвета Богородица” в Пампорово беше класиран на второ място в обявения по този повод конкурс и според близки до художника, този факт се превърна в неговото най-голямо разочарование...

Всъщност, спомних си и тази история - но тя не е обикновена. Изложбата с проектите за фреските на храма, която беше представена на „Шипка” 6. И множеството пред макетите и рисунките на Георги Трифонов. По всяка вероятност още тогава започнах да разбирам този мълчалив, но много талантлив човек, който ми показа, че Изкуството е всеотдайност. Но и болка...

Изложбата в галерия „Райко Алексиев” ще продължи до 4 юни - денят, в който през 2011 г. големият художник и поет Георги Трифонов се пресели там, където няма страдание, а само възторг. Надявам се - не греша.

Творбите на Георги Трифонов са изящна хармония между изобразително изкуство и поезия. Художник: © Георги Трифонов* * *

Хоризонти*

Днес си спомних, че искам да се върна в своето бъдеще.
После разбрах, че го имам и че го нямам същевременно.
Всъщност бях загубил пътеката за заръщане.
Притежавах само своето минало - не напълно.

Понякога всичко е тъй обикновено.

Не сме длъжни да предизвикваме себе си,
да превръщаме всекидневно някоя своя посока
във фантастична пътека -
в нещо, в което наистина да повярваме.

Но все пак:
не загубвай пътеката,
вярвай в следите от стъпки!
Дори и в тъмно да вървиш, не забравяй -
в разсъмването има
безбрежност,
където хоризонтите следват един след друг.
И макар да знаеш това,
ще пожелаеш да стигнеш бреговете им.
Искам да ти дам няколко хубави думи,
за да успееш.

2010

*Откъс от стихосбирката на Георги Трифонов „Спомени в пътеводител на мечтател” (ИК „Жанет 45”), 2012.
Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Вторник, 13 Май 2014г. 22:47ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ