Nov 22
Калина Тасева и Десислава Минчева нарисуваха възможната [вечна] красота PDF Печат Е-поща
Автор: artnovini.com   
Вторник, 27 Октомври 2015г. 00:28ч.

Калина Тасева и Десислава Минчева представят третата си съвместна изложба в столичната галерия „Арте”. Снимки: © Калина Тасева (творбата вляво), © проф. Десислава МинчеваВ столичната галерия „Арте” двете големи български художнички ще покажат най-новите си творби.

СОФИЯ. Първата съвместна изложба на Калина Тасева и на Десислава Минчева се състоя в началото на лятото на 2103 г. Тогава те показаха своята Македония и своя Китай... През лятото на 2014 г. Калина Тасева и Десислава Минчева рисуваха Безвремието...

Майка и дъщеря - две художнички, две от най-големите имена в българското изобразително изкуство. Два различни светогледа - макар и не съвсем, защото разбирането им за Изкуството е едно и също - то е големия смисъл на техния живот; два различни похвата на рисуване, но с една и съща мисъл - [пре]създаване на Красотата; две личности, които ни водят на различни вълнуващи пътешествия, но все в дълбините на човешката душа...

Сега, също в софийската галерия „Арте”, но в средата на златолистата есен, двете художнички отново ще съберат ценителите на изобразителното изкуство, за да им представят най-новите си творби. Във вторник, 27 октомври, от 18.00 ч., в уютния салон на ул. „Г.С. Раковски” 183А, ще започне вернисажа на тяхната трета съвместна изложба. Темата? Темата е вечна възможна] - Вечната [възможна] красота... Къде я търсят? В чистите очи и изяществото на младостта, в неподозираната експресивна нежност на натюрморта, в суровия драматизъм на пейзажа...

Художник: © проф. Десислава Минчева* * *
Галерия с някои от творбите,
които показва галерия „Арте”,
можете да видите тук...

* * *

Припомняме ви думите на проф. Десислава Минчева от юни миналата година: „...Калина Тасева и аз... Знам коя е ТЯ повече от всеки друг. За себе си - не съм сигурна...”

А ето какво написа тя сега, през октомври 2015 г.:  

Един от вълнуващите нови пейзажи на Калина Тасева. Художник: © Калина Тасева„Не съм сигурна, че за живописта на Калина Тасева могат да се намерят адекватни думи. Тази живопис просто няма нужда от посредник. Подобни картини, като нейните, въздействат на най-дълбоко ниво - директно, силно и даже разтърсващо. Доста пъти съм писала за майка си и все повече усещам неадекватността на реакциите си. Няма как с няколко изречения да обясня това, което усещам, гледайки платната и пастелите ѝ и колко недостижимо високо ми се струва разположено нейното откровено, синтетично, драматично, изчистено от всякакво дребно съобразяване творчество, наситено с ония най-същностни за художника намерения и средства. То е плашещо искрено и въздействащо като удар, даже и за непросветените.

Да, тя ми е майка и аз неминуемо съм пристрастна, въпреки, че съм възпитавана от нея точно в обратното. Самокритичността ѝ е убийствена, критериите и са непосилно високи, очите и виждат повече навътре, отколкото навън. Тя живее и се бори така, както и млад човек не го прави и… в крайна сметка именно затова картините и са такива, каквито са. Те те приковават. Възвисяват те. Майка ми не спира да мечтае за големи, фигурални композиции, като тези от едно време… Но без в никакъв случай да омаловажавам духовната им мощ и пластическо новаторство, суровата красота на образите в тях и моралните им внушения, все пак мисля, че сегашните и пейзажи, натюрморти и интериори наистина по нищо не им отстъпват. Те са изпълнени с толкова енергия и експресия, толкова са неповторими като визия за небето и земята (и изобщо за природата), че се превръщат в нещо, далеч надхвърлящо обичайните представи за жанра. Изключително ценни са именно с тази си крайна и в същото време интелигентна първичност и абсолютно личен живописен език и ни доказват до каква степен възрастта е условно понятие.

В ателието на проф. Десислава Минчева. Снимка: © личен архив на художничкатаМайка ми отдавна не може да отиде до любимите си хълмове и дървета. Но зареждането при нея идва вече не отвън, а от някъде дълбоко в спомените и усещанията, където обикновените физически закони отстъпват безсилно на заден план. Често ми се случва да казвам, особено напоследък, че има нещо свръхестествено в това, което тя прави. Нямам рационално обяснение как човек, който почти не излиза от стаята си, е в състояние да сътвори такива светове – жизнени, вибриращи, ярки и плътни, категорични, даже резки, съвременни, тотално лишени от суетност и преднамереност и изстрадани… всъщност нещо като първообрази на природата.

Два по-стари пейзажа са нещо като контрапункт в сегашната изложба. Всички останали картини са нови, а някои - мокри. С полуслепите си очи майка ми е направила нещо невъзможно, нещо толкова силно и красиво и неприсъщо за днешното ни време, че не се притеснявам особено да го кажа. Нищо, че съм нейна дъщеря.

За мое щастие аз съм напълно различна от нея като художник. За нещастие съм различна и като човек…Тези различия ми дават огромна, макар и скъпоструваща свобода.

Специално за АРТЕ направих една серия портрети на две млади и красиви момичета - приятелката на сина ми и нейна приятелка. Те са толкова млади и красиви, че беше предизвикателство да не прехвърля мярката и да не успея да предам всички съмнения, несигурност, чувствителност и надежди, еднаквата доза радост и меланхолия, извечната женственост и съвременна визия, както и упоритият стремеж към хармония, които се крият под съвършената повърхност на лицата и фигурите им. Правила съм ги с истинска обич и с надеждата, че ще успеят да бъдат щастливи! И понеже пътешествието навътре, под човешката кожа, е колебливо, но упорито търсене на нечия същност , бавно и трудно (поне за мен), бих спряла за малко и… бих започнала отново.

Все още вярвам във възможната красота. Не ми достига. Преследвам я.”

Изложбата на Калина Тасева и Десислава Минчева в галерия „Арте” ще продължи две седмици.

* * *

Биографии...

КАЛИНА ТАСЕВА е родена на 5 юни 1927 г. в София, в семейството на Славка (племенница на Яне Сандански) и Петър Тасеви. Баща й е журналист в спрения през 1944 г. вестник „Мир”, а по-късно работи във в. „Ден”. Дядото на Калина - Лазар Тасев (съратник на Яне Сандански и Гоце Делчев) и баба й Анастасия са от Битоля.

През 1952 г. Калина Тасева завършва специалност „Живопис” в Художествената академия в София, като студентка на проф. Дечко Узунов (1899-1986) и на проф. Илия Петров (1903-1975).

Започва творческия си път с картини на историческа и възрожденска тематика. Нейната творба „Левски пред съда” създава образа на Апостола, който помнят поколения българи. След него се редят голямоформатни исторически композиции и портрети на комити - значими образи в българското изобразително изкуство.

Работи в областта на фигуралната композиция, портрета, пейзажа и участва във всички Общи художествени изложби (ОХИ), организирани от Съюза на българските художници (СБХ), чийто член е от 1953 г.

Избирана е многократно в ръководството на художническата организацията. От 1984 г. е член-кореспондент на Съюза на австрийските художници „Кюнстлер Хаус” (Künstlerhaus), Виена. Носителка е на множество престижни отличия, сред които са наградите „Владимир Димитров-Майстора” (1974), „Захари Зограф” (1975), Награда на Второто триенале на реалистичната живопис (1976), награда „Никола Петров” (1999); както и на ордените „Народна република България” - първа степен (1984) и „Св. Св. Кирил и Методий” - първа степен (2008).

През 1976 г. получава званието „Заслужил художник”, а през 1984 г. и „Народен художник”.

Освен в България, Калина Тасева представя свои творби в Хамбург, Франкфурт, Лондон, Виена, Москва, Париж, Варшава, Токио, Брюксел, Мексико, Берлин, Букурещ, Рим, Кьолн, Анкара, Аахен и т.н. Нейни произведения са собственост на НХГ, СГХГ и на редица художествени галерии в страната и в чужбина.

* * *

ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА е родена в София. През 1981 г. завършва специалност „Живопис” в НХА, в класа на акад. Светлин Русев.

Художничката има над 30 самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Нейни творби са във фонда на Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, както и в редица общински и частни колекции в страната и чужбина: Франция, Холандия, Белгия, Германия, Великобритания, Гърция, Финландия, САЩ, включително в колекцията на проф. д-р П. Лудвиг (Аахен, Германия), колекцията на Юго Вутен (Белгия) и колекцията на Академията в Сиан (Китай).

Десислава Минчева е професор в НХА, София. За работата си в областта на рисунката художничката е отличена със Златен медал на фондация „Агаци”, Италия (2002). Проф. Минчева е изнасяла лекции в Академия „Ла Есмералда”, Мексико сити (2007); в Барселона, Испания (2008); в Екол де Боз’ар Париж, Франция (2008) и в Академия Брера в Милано, Италия ( 2009); в Академията в Сиан (2011, 2012) и през септември 2013 - в Академията в Ханджоу в Китай.

Проф. Минчева е член на Изпълнителното бюро на Съюза на българските художници; ръководи отдел „Международни отношения и връзки с обществеността” на организацията и редактор на Бюлетина на СБХ.

През 2008 г. издаде книгата „39 съвременни български художници” и е куратор на изложбата, с участието на авторите от изследването. От 2005 до 2009 г. е сътрудник по въпросите на изобразителното изкуство в списание Bravacasa.

Joomla Templates and Joomla Extensions by ZooTemplate.Com
Последна промяна от Вторник, 27 Октомври 2015г. 00:56ч.
 

КИНО

ЛИТЕРАТУРА

МУЗИКА

ТЕАТЪР

ДРУГИ